№ 14036
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Е.Д.А.
при участието на секретаря В.С.Д.
като разгледа докладваното от Е.Д.А. Гражданско дело № 20221110127535
по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от „............” ЕООД срещу Н. П. Т. иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, с който се претендира признаване спрямо ищеца, че
ответницата дължи сумата от 800.00 лева – главница по запис на заповед, издаден на
19.10.2021г., с падеж на плащане: 19.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
21.02.2022 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК/ до
окончателното изплащане на вземането.
Релевират се съображения, че на 19.10.2021г. ответникът .............. е издала
запис на заповед, с който се е задължила да заплати на ищцовото дружеството сумата
от 1868,00 лева на датата на падежа – 19.01.2022г. След настъпване на датата за
плащане, ответницата е отказала да плати, съгласно издадената ценна книга. На
21.02.2022г., на основание чл.417 от ГПК, „............” ЕООД подал заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ.
Образувано било ч.гр.дело №............./2022г. по описа на СРС, 34 състав. На
04.03.2022г. била издадена Заповед за незабавно изпълнение, с която ответникът Н. П.
Т. била осъдена да заплати на ищеца-кредитор „............” ЕООД сумата от 1868,00 лева,
представляваща вземане по запис на заповед от 19.10.2021г. с падеж: на 19.01.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 37,36 лева за заплатена държана
такса.
1
Въз основа на Заповедта за незабавно изпълнение, издадения изпълнителен
лист и молба от „............” ЕООД било образувано изпълнително дело №........... по описа
на ЧСИ ..........., рег. №........... на КЧСИ и район на действие - Софийски градски съд. В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК Н. П. Т. подала възражение срещу заповедта. С
Определение №10689 от 27.04.2022г. по ч.гр.дело №............./2022г. на 03.05.2022г.
било спряно производството по изпълнително дело №2022...........0400278 по описа на
ЧСИ ........... и на взискателя били дадени указания съгласно чл.415, ал.1 от ГПК.
Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна. Счита, че исковата молба е неоснователна и
недоказана, оспорва претенциите по основание и размер. В тази връзка заявява, че
процесният запис на заповед обезпечавал изпълнението на друга сделка – сключен
договор за заем между ищеца „............” ЕООД и Н. Петрова Т., поради което
основанието за процесното вземане не било ценната книга, а договорът за заем. Излага,
че сключеният договор за заем не бил породил валидно облигационно
правоотношение, тъй като ищцовото дружество не било изпълнило задълженията си
него. Оспорва ищецът да е предоставил на ответницата сумата, предмет на договора за
заем. Твърди, че договорът за заем е нищожен в частта, в която е регламентирана
уговорката за заплащане на възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите
нрави и доколкото процесният договор е сключен при неспазване на нормите на чл. 11,
т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23
от ЗПК. Релевира, че потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не
дължал лихва или други разходи по заема. Оспорва начисления лихвен процент по
процесния Договор за кредит, като твърди, че същият е неправомерно завишен и е в
противоречие с добрите нрави. Счита, че в случая, поради накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по процесния Договор за заем. Размерът
на договорната лихва, определен едностранно от заемодателя нарушавал добрите
нрави и представлявал злоупотреба с право. Твърди, че процесният договор за
потребителски кредит нарушава клаузите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Излага, че не е
спазена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и че липсвал посочен срок на
договора, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК. Заявява, че липсвала
методика за изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9а
ЗПК. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Била нарушена
императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Нито от текста на процесния договор,
нито от погасителния план ставало ясно каква част от погасителната вноска
представлява главница, каква част – лихва и каква част – такса за обслужване на
кредита. Счита, че в процесния договор за кредит била нарушена и разпоредбата на чл.
11, т. 12 ЗПК. Процесният договор нарушавал и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23
2
и 24 ЗПК. Счита, че начислените от ищцовото дружество суми за
неустойка/допълнителни услуги/такси били нищожни. Прави възражение за изтекла по
отношение на претендираните суми за главници и лихви давност, тъй като същите
касаели период, надхвърлящ законоустановения общ петгодишен и тригодишен
давностен срок, през който не били предприети необходимите действия за събиране на
вземането. Претендира разноски.
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от установяване
на вземането, основано на процесния запис на заповед като ищецът следва да докаже
наличието на валидна ценна книга – запис на заповед, отговарящ на императивните
изисквания на чл. 535, вр. с чл. 536 ТЗ, размера и падежа на вземането. Макар записът
на заповед да е абстрактна едностранна сделка, за действителността на която не следва
да се установява наличието на основание, при въвеждане от страните в процеса на
твърдения за съществуване на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден
менителничният ефект, това обстоятелство следва да бъде разгледано по същество в
производството по иск по чл. 535 ТЗ с оглед установяване наличието на изискуеми
парични вземания на ищеца по него.
В конкретната хипотеза ищецът основава вземането си срещу ответника на
менителничен ефект – процесния запис на заповед, издаден на 19.10.2021г. Записът на
заповед е едностранна, абстрактна правна сделка, при която издателят безусловно
обещава на поемателя да заплати определена сума пари. Документ, който съдържа
посочените в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити представлява запис на заповед и е
годен да породи задължението по него. И обратно – съгласно разпоредбата на чл. 536,
ал.1 ТЗ не е „запис на заповед” документ, който не съдържа всички реквизити, изрично
посочени в чл. 535 ТЗ. Допустимите изключения от правилото на чл. 536, ал.1 ТЗ са
посочени изрично и изчерпателно в ал. 2-4 на същата законова разпоредба. Предвид
естеството на предявения иск (по реда на чл. 422 ГПК) и посоченото от ищеца в
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК
основание за възникване на вземането му (менителнично задължение по процесния
запис на заповед), съдът е длъжен служебно да прецени наличието на всички
задължителни съгласно закона реквизити на процесния записа на заповед. При
извършването на тази проверка настоящият състав достигна до извода, че процесният
запис на заповед е валиден и е годен да породи посочените в него задължения.
Документът съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл. 535 ТЗ –
наименование „запис на заповед” в текста на документа и на езика, на който същият е
написан; падеж (в случая – на определен ден, съгласно чл. 537, вр. чл. 486, ал.1, т.4 ТЗ);
място на плащане; име на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се
3
плати; дата на издаване; подпис на издателя.
С изготвения по делото доклад /л. 27/ е отделено като безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че на
19.10.2021г. ответницата Н. П. Т. е издала запис на заповед, по силата на който се е
задължила безусловно, неотменимо и без протест да заплати на „............” ЕООД сумата
1860 лева, платима на падежа, посочен в записа на заповед, а именно – 19.01.2022г.
По отношение на наведеното от ответника възражение, че процесният запис на
заповед е издаден във връзка с наличието на каузално правоотношение и че ценната
книга е издадена именно като обезпечение по този договор, следва да се изложат
следните съображения: съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК, предметът на делото по иска, предявен по
реда на чл.422, ал.1 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата
молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна
сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от
външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от
ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение
за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед. В случая ищецът не е въвел с исковата
молба каузалното правоотношение, възникнало с издателя на менителничния ефект, с
каквато възможност е разполагал. Ето защо съдът е указал на ответника да установи
фактите, съставляващи съдържание на релативното му възражение, като същите
подлежат на доказване от него, според правилото на чл.154, ал.1 ГПК. Това включва
установяване на соченото от него основание за предоставената сума по записа на
заповед – сключеният договор за заем/кредит и изпълнение на задължението по него,
респ. възраженията за нищожност, обективирани в ОИМ
Основният спорен момент по делото обаче е дали процесният запис на заповед
обезпечава вземането по твърдения от ответника договор за кредит. В тази връзка по
делото е представен договор за потребителски кредит с № 9001235/19.10.2021г. /л. 43 и
сл./, от който се установява, че на 10.05.2018г. между страните по делото е сключен
договор за кредит, по силата на който ищецът, в качеството му на кредитодател е
предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател сума в размер на
800.00 лева като падежът на вземането е настъпил на 19.05.2022г. Относно
възражението на ищеца, че датата на договора е ръкописно изписана, съдът намира
същото за несъстоятелно като в тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че
ищецът не е представил доказателство, че договорът е сключен на друга дата. П
отношение на справката за кредитната задлъжнялост на ответника /л. 47/, в нея не е
посочена дата на сключване на договора, а са посочени дата на разрешаване и дата на
издължаване.
В чл. 5 от договора за кредит /л. 73, стр. 2/ е посочено, че общата дължима сума
по процесния договор възлиза на 887.60 лева и включва главница и възнаградителна
лихва. Същевременно в чл. 11 от договора е посочено, че в 7-дневен срок от
подписване на договора ответникът се задължава да осигури някое от посочените в
разпоредбата обезпечения като в случай, че не изпълни това си задължение, съобразно
чл. 11.11.4 дължи неустойка в размер на 549.15 лева.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че в чл. 12 от договора /л. 44/
изрично е посочено, че за вземането по договора може да бъде издаден запис на
заповед за сума, включваща заемната сума, лихви и евентуално дължими неустойки,
такси и разноски при неизпълнение на договора за потребителски кредит, увеличена с
4
30%. В този смисъл при сбора на посочените вземания, както следва: сумата от 800
лева – главница; сумата от 87.70 лева – възнаградителна лихва; сумата от 549.15 лева и
сборът се увеличи с 30% се получава сумата от 1868 лева /800 лева+87.70 лева+549.15
лева/ х 30%=1867.77// лева, като закръглената му стойност възлиза на 1868.00 лева,
колкото е и вземането по издадената заповед по чл. 417 ГПК.
С оглед гореизложените съображения следва да се обоснове извода, че
действително сключеният договор за кредит обезпечава издадения запис на заповед.
Доколкото претендираната сума от 800.00 лева е идентична на главницата, то съдът
намира, че в настоящото производство процесната сума е предоставената главница по
сключения договор. Същевременно обаче ищецът не е ангажирал каквито и да било
доказателство, че реално е предоставил главницата от 800 лева на ответника. Предвид
обстоятелството, че между страните по делото е сключен договор за заем и с оглед
реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума представлява
съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на
сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване.
Предвид посочената доказателствена празнота, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ответника.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ищецът следва да заплати на адвокат Н. И. И. от АК – гр. София
възнаграждение в размер на 360.00 лв. за исковото производство и на адвокат К.И.Б. от
АК – гр. София възнаграждение в размер на 360.00 лв. за заповедното производство,
доколкото са налице предпоставките по смисъла на ЗА.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ............ ЕООД с ЕИК: ......... и адрес: .............. срещу Н.
П. Т. с ЕГН: ********** и адрес: ............ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 535, вр. чл. 537 ТЗ, с който се претендира признаване спрямо ищеца, че ответницата
дължи сумата от 800.00 лева – главница по запис на заповед, издаден на 19.10.2021г., с
падеж на плащане: 19.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2022 г.
/датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК/ до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА ............ ЕООД с ЕИК: ......... и адрес: .............. да заплати на адвокат Н.
И. И. от АК – гр. София, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата
/ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сума в размер на 360.00 лева – разноски за исковото
производство пред СРС.
5
ОСЪЖДА ............ ЕООД с ЕИК: ......... и адрес: .............. да заплати на адвокат
К.И.Б. от АК – гр. София, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата
/ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сума в размер на 360.00 лева – разноски за исковото
производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6