РЕШЕНИЕ
Номер 717 09.05.2019 год Град Перник
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Пернишки районен
съд 6
гр.състав
На 09.04.2019
В открито съдебно
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
Секретар:
Л.Добрева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 9277 по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, като към него
обективно е съединен и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД .
Производството е образувано по искова
молба от
К.С.Т. *** ЕГН **********
И чрез адв.Р.З. *** за осъждане на Общината
да заплати на ищеца сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди,изразяващи се в болки,страдания,психически стрес и уплаха в
резултат от ухапване от безстопанствено куче на 15.11.2018г. в гр.Перник,на
ул.”Търговска” пред заведението Хюга и до Нон стопа – при хотел Струма,
ведно
със законната лихва от датата на увреждането–15.11.2018г. до окончателното
плащане.
Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока за отговор насрещната страна –
Община Перник, чрез представителя си по пълномощие е депозирала такъв, с който оспорва предявения
иск по основание и размер.
По същество се оспорват и
обстоятелствата, при които ищецът
твърди, че са настъпили претендираните неимуществени вреди.
Навеждат се и доводи за липсата на основание
за ангажиране отговорността на Община Перник с оглед класификацията на
кучетата, дадена в § 1 от ДР на Наредбата за регистрация, стопанисване и
контрол на кучетата на територията на Община Перник и в този смисъл попадането
на кучето, ухапало ищцата под грижите на Общината.
Сочи се, че Общината е възложила
функции на ОП „Общинско обслужване“ с Решение № 960 от 05.10.2018г. със
създадено Звено „ Дейности по контрол на популацията на безстопанствени кучета“
С даден за стопанисване приют в кв.Калкас
на това ОП
Ищецът в доп.молба уточнява, че
въпросното ОП е на подчинение на Общината, не е трето лице-помагач и няма
самостоятелен бюджет, не може да отговаря на самостоятелно основание по така
предявения иск.
Предявеният обратен иск също е с правно
основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 54 от ЗЗД, като към него обективно е
съединен и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Районният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели , намирали се в
момента на инцидента и преценени по реда на чл.172 от ГПК се установява,че на процесната
дата ищецът е бил по повод изпълнение на служебни задължения на това място
–носи стока за заведението, когато го напада безстопанствено куче с марка на
ухото, черно на цвят, което го ухапало жестоко по дясна подбедрица.
Сервитьорката от заведението бързо му оказва първа помощ, след което ищецът
е прегледан в МБАЛ с ваксина срещу тетанус и превръзка след мед.обработка.
Освен болките и уплахата, тази рана предизвиква и хигиенен и ежедневен
дискомфорт на ищеца, което също се доказва със събраните по делото
доказателства.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза с
вещо лице д-р С.С. , се установява, че след инцидента на ищеца е била оказана
медицинска помощ в МБАЛ “Р. Ангелова” – гр. Перник, където е установено: рани по външната средна част на дясната
подберица-където в момента се виждат 2 ръбеца с дължина 3 и 4 см. и ширина 0.5
см. тъмно пигментирани, леко надигнати в подкожието.
Няма смущения в движението.Зарастването е станало за около 2 седмици
Налице е траен козметичен дефект, но няма усложнения от травмата.
С оглед на изложеното са налице претърпени вреди,
причинени в следствие на увреждания, настъпили от нападение на животно.
В тези случаи, съгласно чл. 50 от ЗЗД за настъпилите
вреди отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намира
животното. В конкретния случай се касае за животно, което не подлежи на
специална регистрация, поради което и за установяване на собствеността върху
същото не се изискват писмени доказателства.
Поради това придобиването и притежаването на
собствеността върху такива животни може да се установява и със свидетелски
показания. Видно от показанията и на двамата свидетели, преценени по реда на
чл.172 от ГПК, кучето, което е нападнало ищеца е било с маркировка
С оглед на изложеното са налице предпоставките на чл.49
от ЗЗД .
По чл. 40, ал. 1 от Закона за защита на животните,
общинските съвети приемат програми за
овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за
изпълнението им.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ,
безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40,
ал. 2 и 4 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, като за дейността на тези приюти по силата чл. чл. 41, ал. 3 от закона
отговаря кмета на общината.
От разпоредбите на чл. 40 и чл.
41 от ЗЗЖ следва, че органите на общината са задължени да полагат грижи за
безстопанствените кучета.
Доколкото, обаче, тези органи не
действат самостоятелно, а именно като част от общината, то задължението е в
тежест на съответната община.
Това се потвърждава и от
разпоредбата на чл. 47, ал. 3, видно от която кучетата, за които не се явят
лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, се маркират и се настаняват
във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по
местата, от които са взети.
Кучетата са под надзора и грижите на общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50. Следователно, в случаите,
когато се касае за безстопанствени кучета, задължението за осъществяване на
надзора и грижите за тях е на съответната община, като това задължение
съществува не само в случаите, когато безстопанствените кучета са настанени в
приют, но и в случаите, когато след предприемане на действията по чл. 47, ал. 1
от ЗЗЖ са върнати на местата, от които са взети. Това е така, тъй като двете
хипотези не са разграничени като последици при посочването кога общината
упражнява надзор. Единственият случай, в който общината може да се освободи от
тази отговорност е, когато са налице организации за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50,
за което данни по делото няма. Общината е длъжна да изпълнява възложеното й от
закона задължение по отношение на грижите за безстопанствените кучета, поради
което е неоснователно възражението на ответната страна, че не следва да носи
отговорност, тъй като кучето не е било маркирано като безстопанствено, съгласно
Наредба за регистрация, стопанисване и
контрол на кучетата на територията на Община Перник, приета от Общински съвет –
гр. Перник. Наличието на такава маркировка означава, че общината е предприела
действията по чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ, докато липсата й, при положение, че
безспорно е доказано по делото, че увреждането е причинено от безстопанствено
куче, е основание да се приеме, че общината не е извършила горепосочените
действия. Освен тези действия, съгласно разпоредбата на чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ
общината е задължена да предприема тези действия и с оглед предотвратяване на
агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Поради това, при
наличието на такова поведение, от което са последвали вреди, общината ще следва
да носи отговорност по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Изложеното мотивира съда да
приеме, че към момента на
настъпването на увреждането за Община Перник са съществували задълженията, които
тя не е изпълнила.
По силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината на лицето,
което не е изпълнило възложената му работа, се предполага до доказване на
противното.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението
на ответната страна, че не следва да носи отговорност, позовавайки се на
разпоредбите на Наредба за регистрация, стопанисване и контрол на кучетата на
територията на Община Перник, приета от Общински съвет – гр. Перник. От
събраните по делото гласни доказателства може да бъде направен обоснован извод,
че кучето, причинило увреждането е безстопанствено, т.е именно такова по чл.
40, ал. 1 от ЗЗЖ. Липсват данни същото да е било собственост на друго лице. След
като със Закона за защита на животните е уредена отговорността на общината за
вреди, причинени от такива животни, не може с местен подзаконов нормативен акт
тази отговорност да бъде ограничавана в по-малък обем от предвидените в закона
рамки. Самият подзаконов нормативен акт трябва да осигурява изпълнението на
задълженията на общината така, както са предвидени в закона. В този смисъл в
самия подзаконов нормативен акт не може да се регламентира различен обем на
отговорността, а само следва да се предвиждат конкретните мероприятия, чрез
които ще се постигне изпълнението на законовите задължения и начина на
осъществяването им.
При определяне размера на дължимото се обезщетение, съдът се съобрази и с
обстоятелството, че пострадалият е търпял болки и страдания както по време на
инцидента, така и по време на лечебно-възстановителния период.
Взе предвид и констатацията на
вещото лице, че към настоящия момент в областта на дясното бедро се установява ръбци . Тези ръбци представляват
козметичен дефект, без влияние върху функционалното състояние на крайника.Движенията
на крайника са запазени в пълен обем и не се очакват допълнителни промени,
свързани с прекараната травма.
Поради горното присъжда в пълен обем -5000лв. като се дължи и законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Разноски :
Общината следва да заплати на ищеца разноски в размер на 600лв. адв.хонорар
А на ПРС – д.такса в размер 200лв. и 200лв. за вещо лице, тъй като ищецът е
осв. от плащане на такси и разноски
Водим от гореизложеното и в същия
смисъл, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на К.С.Т. *** с ЕГН ********** и чрез адв.Р.З. ПАК
сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в
болки,страдания,психически стрес и уплаха в резултат от ухапване от
безстопанствено куче на 15.11.2018г. в гр.Перник,на ул.”Търговска” пред
заведението Хюга и до Нон стопа – при хотел Струма,
ведно
със законната лихва от датата на увреждането–15.11.2018г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Перник да заплати
разноски на К.С.Т. *** ЕГН ********** – в размер на 600лв. адв.хонорар на
адв.Р.З. *** да заплати по сметка на ПРС д.такса 200лв. и 200лв. разноски за
вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.