О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ……………..
18.10.2021
г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, XXV състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
като
разгледа ч. адм. д. № 2179/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 34, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на Б.Т.А., ЕГН ********** ***, против Заповед за спиране на производството
по чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК № 215 от 17.09.2021 г., издадена от Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна („ОДОП“ Варна), с
която е спряно производството по административно обжалване на Ревизионен акт
(РА) № Р-03000320002901-092-001/19.07.2021 г., образувано по жалба с вх. №
563/10.08.2021 г. по регистъра на Дирекция „ОДОП“ Варна, заведена с вх. №
Ф-215/10.08.2021 г. в регистъра на отдел „Обжалване“ при Дирекция „ОДОП“ Варна,
подадена от Б.Т.А., считано от датата на издаване на заповедта до получаване на
отговор по приключилото производство за извършване на обмен на информация с
италианската администрация по искане с референтен № ***, но не повече от 8 месеца.
С
жалбата се настоява, че няма данни за образувано административно, наказателно
или друго съдебно производство, въз основа на което да се спре ревизионното
производство, а и ревизията е приключила с издаден РА. Сочи се, че спирането е
повторно и на същото основание – поради извършване на обмен на информация по
реда на СИДДО с данъчната администрация на Република Италия, за да се установи
дали доходът с произход италиански работодател е достатъчен на А. К. за
издръжка и живот на лицето и каква сума от него би могъл да предостави на
партньорката си Б.А. и пр., като първото спиране е отменено от АдмС – Варна и в
последствие е издаден РА от 19.07.2021 г., който А. обжалва пред Директора на
Дирекция „ОДОП“ Варна. Излагат се подробни доводи за неправилност на преценката
на органите по приходите по отношение установените на оспорващата данъчни
задължения, в частност по отношение непризнаването, че доходите й са от
предоставени средства от А.К., за което се твърди, че са представени
доказателства в хода ревизионното производство. Поддържа се, че А.К. има
българско и италианско гражданство, реализира доходи в Италия, където подава
декларации и плаща данъци и е местно лице в Италия по отношение на данъчното
облагане, поради което не са налице основания по чл. 136 и сл. ДОПК за
прилагане на процедурата по СИДДО и затова няма получен отговор на запитването.
Според оспорващата обжалваната заповед е нищожна, тъй като в диспозитива й
неправилно е изписан номерът на РА. Изтъква се, че при приключило ревизионно
производство, при издаден РА с определи данъчни задължения, върху които текат лихви и са наложени
обезпечителни мерки, не са налице основания за спиране на производството.
Искането е да се отмени оспорваната заповед, като се претендира и присъждане на
разноски по делото за платеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на
жалбата.
С
допълнителна молба оспорващата възразява, че не е налице започнало
административно производство по реда на СИДДО, което да е основание за
постановеното спиране. Сочи се, че потвърждението че е прието искането не
означава, че е започнало административно производство пред данъчните служби в
Италия, а и същото не е удостоверение по смисъла на чл. 34 ДОПК за започнато
административно производство от Италия срещу А.К.. Позовавайки се на чл. 7 от
Директива 2011/16/ЕС, оспорващата твърди, че е налице мълчалив отказ от страна
на данъчната администрация за започване на административно производство срещу
А.. К. Твърди се, че по аргумент от чл. 17 от посочената директива запитващият
орган следва да е изчерпал обичайните източници на информация, за да получи
исканата информация, а в случая по ревизионното производство са представени
данъчните декларации за доходите на А.К. за периода 2015-2018 г., договор за
заем и други доказателства, които НАП е длъжен да ползва.
Ответникът
– Директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна, чрез гл. юриск. И.Н.-П., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че за образуваното
административно производство за обмен на информация с данъчната администрация
на Република Италия е налице удостоверение по смисъла на чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК – писмо с изх. № М-24-1991-1/03.12.2020 г. от регистъра на Дирекция СИДДО
при ЦУ на НАП. Изтъква се, че първото спиране е поради наличие на образувано и
неприключило производство в ТД на НАП София, офис Благоевград – проверка за
установяване на факти и обстоятелства на лицето А.К. за периода 2016 г. -2018
г., с което лице оспорващата твърди, че живее на семейни начала и има общ
бюджет, и че й е предоставяло редовно парични средства. Настоящото спиране е на
различно основание – образувано производство за обмен на информация с Република
Италия по отношение на доходите на А.К. и отмяната на първата заповед е
ирелевантна за настоящия спор. Настоява се, че оспорваната заповед съдържа
подробни мотиви защо е преюдициално производството за обмен на информация с
Италия по отношение доходите на А.К.. Сочи се, че в случая не се касае за
процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно
данъчно облагане на доходите и имуществото на А.К., уредена в раздел ІІІ на
глава шестнадесет на ДОПК, а за процедура по обмен на информация по смисъла на
раздел V на същата глава от ДОПК, поради което неоснователно оспорващата
твърди, че няма отговор на отправеното запитване до Италия поради липса на основанията
по чл. 136 и сл. ДОПК. Според ответника производството по административното
обжалване на процесния ревизионен акт е в достатъчна степен индивидуализирано и
допуснатата незначителна очевидна грешка в номера на РА не се отразява на
законосъобразността на обжалваната заповед.
С оспорваната Заповед за
спиране на производството по чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК № 215 от 17.09.2021
г., Директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна спира производството по административно
обжалване от Б.Т.А. на РА № Р-03000320002901-091-001/19.07.2021 г., считано от
датата на издаване на заповедта до получаване на отговор по приключилото
производство за извършване на обмен на информация с италианската администрация
по искане с референтен № ***, но не повече от 8 месеца.
Административният орган
е изложил следните мотиви:
1. Жалбата на Б.А. срещу
РА № Р-03000320002901-091-001/19.07.2021 г., по която е образувано
производството пред Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна по реда на чл. 152 и сл. ДОПК е редовна и допустима.
2. С РА №
Р-03000320002901-091-001/19.07.2021 г. са установени: 1. допълнителни
задължения за данък върху доходите по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г. и 2018
г. в общ размер на 6 320,54 лв. главница и лихва – 2 016,30 лв; 2.
задължения за осигурителни вноски за периода 2016 г. – 2019 г., а именно за фондовете
на ДОО - 11 510,17 лв. и лихва –
3 546,17 лв., за ДЗПО-универсален пенсионен фонд за самоосигуряващите се
лица – 3 505,92 лв. и лихва -1 116,34 лв. и за здравно осигуряване –
5 609,48 лв. и лихва – 1 786,16 лв.
3. Обжалваният РА е
постановен след Решение № 104 от 15.05.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“
Варна, с което е отменен първоначално издаденият на Б.А. РА №
Р-03000319006000-091-001/28.02.2020 г. и е върната преписката за нова ревизия.
4. Органите по приходите
са установили обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК – наличие на
данни за укрити приходи или доходи за ревизираните периоди, както и че
декларираните приходи и/или получените доходи не отговарят на имущественото и
финансовото състояние на лицето. Установено е внасянето на суми и през трите
ревизирани години, за които не са представени доказателства относно произход,
както и за наличието им към края на предходните години и към датите на
внасянето им.
5. Б.А. обяснява
произхода на паричните средства с финансовата помощ от А.С.К., с когото са в
близки отношения – сантиментална връзка, но не представя доказателства за
реално предаване, както и за размера на сумите. Органите по приходите формират
извод, че не е установено каква част от паричните си средства А.К. е отделил за
финансовата помощ на Б.А., тъй като същият има други разходи – разходи за
прехрана, здраве, поддръжка на дом, пътувания до България, както и родители,
които също може да подпомага финансово.
6. За установяване на
тези релевантни за облагането на Б.А. обстоятелства е възложена проверка от ТД
на НАП София на лицето А.С.К. за периода 2016 г. – 2018 г., в хода на която е
иницииран обмен на информация по СИДДО с данъчната администрация на Република
Италия, като предвид неприключването на ревизията на К. и неполучаването на
отговор от данъчната администрация на Италия, органите по приходите са приели,
че не са налице доказателства за предоставени от А.К. суми на Б.А., а става
въпрос за доходи от упражняваната от А. дейност, които не са декларирани и
подлежат на облагане и внасяне върху тях на дължимите осигурителни вноски.
7. Спорът в
производството пред Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна се свежда до това дали
процесните суми са предоставени на А. от А.К. и са с произход негови доходи,
реализирани в Италия или представляват недекларирани доходи от упражняваната от
Б.А. дейност по занятие – психолог. А.К. живее преимуществено в Република
Италия, където е реализирал доходи, но има и разходи, които следва да се
установят, за да се прецени налице ли е финансова възможност да предостави суми
на А. в процесните размери, като именно тези релевантни за облагането на А.
обстоятелства са предмет на запитването по инициирания обмен.
5. Образуваното
производство за обмен на информация с Република Италия по отношение доходите на
А.К. е преюдициално за спора за законосъобразността на РА на А., поради което е
изискано от Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП представянето на удостоверение по
смисъла на чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК за образуваното производство по обмен на
информация. Според писмо с изх. № М-24-36-57/09.09.2021 . на Директора на
Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП искането за обмен на информация с данъчната
администрация на Република Италия е с изх. № 10-94-01-234/09.11.2020 г. на ТД
на НАП София и с референтен номер ***, като е изпратено на данъчната администрация на Италия на 02.12.2020 г. по
електронен път - предоставено е автоматично генерирано съобщение за изпращане
на обмена.
6. Като удостоверение по
чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК се сочи писмо с изх. № М-24-28-1991#1/03.12.2020 г. от регистъра на Дирекция СИДДО до
ТД на НАП София за удостоверяване изпращането на искането за обмен на
информация до Италия. Отбелязано е и наличието на получено на 30.12.2020 г.
потвърждение от данъчната администрация на Италия във връзка със запитването с референтен
номер ***.
7. Към момента не е
получен отговор по искането за обмен на информация.
От правна страна съдът
намира за установено следното:
Жалбата
е допустима - подадена от лице с правен интерес от оспорването, в срока по чл. 34,
ал. 5 ДОПК и е срещу годен за оспорване акт.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, а именно от решаващия орган – Директора на
Дирекция „ОДОП“ Варна, в съответствие с установеното в чл. 34, ал. 3 ДОПК
негово правомощие.
От посочените в обжалваната заповед фактически и правни
основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от
него публично субективно право, поради което не е налице нарушение на
изискванията по отношение формата на акта.
Според посоченото в
оспорваната заповед правно основание (чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК) производството
се спира при образувано административно, наказателно или друго съдебно
производство, което от значение за изхода му – след представяне на
удостоверение, издадено от органа, пред който е образувано. По аргумент от чл. 34,
ал. 3 ДОПК, при наличие на основание по ал.1 или 2, преценката при
административно обжалване е допустимо да се направи и от решаващия орган, като
производството се спира със заповед, която се връчва на заинтересованите лица.
В
случая фактическото основание за спиране на производството по обжалване на
издадения РА, с който са установени публични задължения на Б.А., е образуваното
административно производство за обмен на информация с Република Италия по
отношение доходите на А.С.К., от когото Б.А. твърди, че е била финансово
подпомагана.
От
представените от ответника доказателства се установява наличието на образувано
административно производство за обмен на информация по смисъла на раздел V на Глава
шестнадесета от ДОПК. Въпросното производство е инициирано с искане с изх. №
10-94-01-234/09.11.2020 г. на ТД на НАП София с референтен номер ***, което е изпратено на 02.12.2020 г. Налице е
потвърждение от 30.12.2020 г. от данъчната администрация на Италия, че
изпратеното запитване се обработва.
Обстоятелството
дали данъчната администрация на Италия след получаването на искането за обмен
на информация е образувала или не самостоятелно административно производство
във връзка с установяване на доходите и разходите на А.К. или събира по друг
начин изисканата информация, е без значение в случая. Релевантният факт е наличието
на образувано производство по обмен на информация, което се развива между
запитващия орган от България и запитания орган от Италия. В този смисъл е
неоснователен доводът на оспорващата за незаконосъобразност на обжалваната
заповед, доколкото не е налице изискуемото от нормата на чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК удостоверение за започнато от данъчната администрация в Италия
административно производство срещу А.К..
С основание ответникът
сочи, че в случая става въпрос за процедура за административно сътрудничество с
държавите членки на ЕС в областта на данъците чрез обмен на информация по
правилата, разписани в Раздел V на Глава шестнадесета на ДОПК, а не за
процедура по прилагане на спогодбите да избягване на двойното данъчно облагане
на доходите и имуществото на А.К., уредена в Раздел ІІІ на Глава шестнадесета
на ДОПК. Предвид вида на процедурата, възраженията на оспорващата, че не са
налице основанията по чл. 136 ДОПК за прилагане спрямо А.К. на процедурата по
СИДДО, че е налице мълчалив отказ на данъчната администрация на Италия и че не
е изпълнено условието да са изчерпани обичайните източници на информация, за да
се поиска информация от Италия, са неотносими към процесното производство по
реда на Раздел V на Глава шестнадесета на ДОПК, както и към настоящия спор.
Като предпоставка за
спиране на ревизионното производство на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК,
законодателят е предвидил представянето на удостоверение, издадено от органа,
пред когото е образувано административно производство, заради което се спира
производство по обжалването в случая по административен ред. В конкретния
случай е налице такова удостоверение, издадено от органа, пред когото е
образувано производството за обмен на информация с Република Италия – това е
изходящото от Директора на Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП писмо с изх. №
М-24-1991-1/03.12.2020 г., адресирано до Директора на ТД на НАП София,
приложено към писмо с изх. №ХМ-24-36-57/09.09.2021 г. на Директора на Дирекция
СИДДО до ответника по делото. Недвусмислено компетентният запитващ орган
заявява, че е отправено запитване с цел установяване на факти и обстоятелства,
които са от съществено значение за изхода на контролното производство по
отношение на А.К., като изрично е посочено, че писмото може да служи за
удостоверяване на факта, че е налице висящо административно производство по
смисъла на чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК.
Производството по обмен
на информация представлява производство по смисъла на чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК,
което е основание за спиране на производството, образувано пред решаващия орган.
По аргумент от разпоредбата на чл. 34, ал. 8 ДОПК възможността за спиране на
производството по обжалване на РА пред решаващия орган в хипотеза на висящо
производство по обмен на информация с друга държава е изрично предвидена в
ДОПК.
Съдът съобрази, че по
отношение на А.К. с Резолюция за извършване на проверка за установяване на
факти и обстоятелства № П-22000120108790-0РП-001/25.06.2020 г. на орган по
приходите при ТД на НАП София са дадени насоки към възложената проверка за събиране
на доказателства, включително да се извърши обмен на информация по СИДДО или по
чл. 143а ДОПК с данъчната администрация на Италия във връзка с доходите и
разходите, недвижимите и движими имоти, банковите сметки и движението по тях.
Същевременно от Протокол № П-22000120108790-073-001/13.08.2021 г. се
установява, че А.К. е направил отказ от връчване на ИПДПОЗЛ №
П-22000120108790/25.06.2020 г. и в хода на проверката не са събрани
доказателства относно финансовата му възможност да предостави парични средства.
Органите по приходите са констатирали, че Кочев не е представил обяснения и
документи и не може да се установят разходите му за живот, като е изпратено на
09.11.2020 г. искане до Директора на Дирекция СИДДО за извършване на обмен на
информация с данъчната администрация на Италия, по което искане няма получен
отговор.
Правилна е преценката на
органа по чл. 34, ал. 3 ДОПК, че образуваното административно производство за
обмен на информация с Република Италия по отношение доходите на А.С.К., от когото
Б.А. твърди, че е била финансово подпомагана, е от значение за изхода на производството
по обжалване на РА на А. по административен ред. От значение за
законосъобразността на обжалваната заповед е наличието или липсата на преюдициалност, т.е. актът, по обуславящото
производство да е от значение за правилното решаване на спряното производство.
В случая с РА на А. е прието, че доколкото не са налице доказателства, че А.К.
е предоставил на А. суми за закупуване на имот на ул. ***, както и внесените от
А. суми по банковите й сметки през 2016 г. – общо 27 600 лв., през 2017 г.
– 41 722,50 лв. и през 2018 г. -40 500 лв., и че процесните парични суми
са с произход доходи на А.К., реализирани в Италия, то същите представляват
недекларирани доходи от упражняваната от Б.А. дейност по занятие – психолог, за
които се дължат данъци и осигурителни вноски. Правилно Директорът на Дирекция
„ОДОП“ Варна приема, че спорният въпрос е дали процесните суми са предоставени
на Б.А. от А.К.. Установяването на доходите и разходите на А.К. е с оглед
преценката налице ли е финансова възможност да предостави процесните суми на Б.А.,
като именно тези релевантни за облагането на Б.А. обстоятелства ще бъдат
изяснени с информацията, която ще се събере в процедираното производство по
обмен на информация. В подкрепа на извода на съда, че въпросното производство
по обмен на информация с данъчната администрация на Италия е от значение за
производството по обжалването на РА по административен ред пред решаващия орган
е и обстоятелството, че според оспорващата неправилно органите по приходите са
приели с РА, че предоставените от А.К. парични средства са доходите от упражняваната
от А. професия. Както и самата оспорваща сочи в жалбата си, в ревизионното й
производство са събрани доказателства за доходи на А.К.. Доказателства обаче за
разходите му не са налице. От съпоставката именно на доходите и разходите на А.К.
ще се установи дали К. е имал възможност да предостави на оспорващата парични
средства в горепосочения размер, респ. би се изяснил въпросът за произхода на
въпросните суми, а последното е от значение за преценката за законосъобразност
на оспорения по административен ред РА.
Неоснователно е възражението на оспорващата, че тъй като ревизионното
производство е приключило, издаден е РА за установяване на задължения на А., за
които задължения текат лихви и са наложени обезпечения, неправилно е
постановено спиране на производството по обжалване на РА по административен
ред. Предвид правомощията на решаващия орган и с оглед принципите на данъчния
процес следва решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна по жалбата срещу
РА на А. да се основава на действителните факти от значение за случая, поради
което е спряно производството пред решаващия орган, за да се установят действителните
факти.
Възражението на оспорващата, че повторно е постановено спиране на
производството на същото основание е несъстоятелно. С Определение по адм. дело
№ 331/2021 г. на АдмС – Варна е отменена Заповед от 24.11.2020 г. за спиране на
ревизията до приключване на проверката на А.К., но ревизионно производство е
било спряно поради наличие на образувано и неприключило производство в ТД на
НАП София, офис Благоевград – проверка за установяване на факти и обстоятелства
на А.К.. Основанието за спиране според оспорваната по настоящото съдебно
производство заповед е различно – образувано производство за обмен на
информация с Италия по отношение на доходите на А.К..
Допусната очевидна техническа грешка в диспозитива на оспорваната заповед
по отношение на една цифра от номера на РА не обуславя пълна неяснота на волята
на органа, респ. заповедта не е нищожна. Както и ответникът настоява, в
достатъчна степен е индивидуализирано производството по административно
обжалване на РА, чието спиране е извършено – посочен е входящият номер на
жалбата на А. срещу РА, датата на издаване на РА, както и уникалната част на
номера на РА (03000320002901).
Изложеното обосновава извод, че оспорваната заповед е в съответствие с
материалния закон.
Не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила, които да
влекат отмяната на обжалвания акт.
Постановеното спиране е в унисон и с целта на закона – установяването на
задълженията за данъци да се основава на истината за фактите, установена по
реда и със средствата предвидени в ДОПК.
Жалбата против заповедта за спиране
на производството следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото
и направеното искане от процесуалния представител на ответника, следва да бъде
осъден жалбоподателят да заплати на НАП сумата 100 (сто) лева на основание § 2
ДР ДОПК, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ. В случая не става въпрос за оспорване на ревизионен
акт, поради което е неприложима нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК и не следва да
се уважава искането на ответника за сумата над 100 лв. до 500 лв.
На основание чл. 34, ал.
6 ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Т.А., ЕГН **********,
против Заповед № 215 от 17.09.2021 г., издадена от Директора на Дирекция „ОДОП“
Варна, с която е спряно производството по административно обжалване на
Ревизионен акт № Р-03000320002901-091-001/19.07.2021 г., образувано по жалба с
вх. № 563/10.08.2021 г. по регистъра на Дирекция „ОДОП“ Варна, заведена с вх. №
Ф-215/10.08.2021 г. в регистъра на отдел „Обжалване“ при Дирекция „ОДОП“ Варна,
подадена от Б.Т.А., считано от датата на издаване на заповедта до получаване на
отговор по приключилото производство за извършване на обмен на информация с
италианската администрация по искане с референтен № ***, но не повече от 8 месеца.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: