№ 19821
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110129112 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ищеца М. А. Ч. срещу
ответника „И*” АД и ответника „Ф*“ ЕООД, с която са предявени следните искове:
• осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу „И*” АД за
сумата от 70 лв., представляваща платена при липса на основание по нищожния
договор за паричен заем № 4717927/08.02.2023г. сума за лихва, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба - 17.05.2024г., до
окончателното й погасяване,
• осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу „Ф*“ ЕООД
за сумата от 420 лв., представляваща платена при липса на основание сума за
възнаграждение за поръчителство по нищожния договор за предоставяне на гаранция
№ 4717927/08.02.2023г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба - 17.05.2024г., до окончателното й погасяване.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника „И*” АД договор за паричен заем №
4717927/08.02.2023г., въз основа на който е получил заем в размер от 1250 лв., по който
общо дължимата сума била в размер на 1370.98 лв., със задължение да го върне на 13
вноски, при ГПР от 40.23% и ГЛП от 35%. Поддържа, че съобразно договорната клауза
на чл. 4 е имал задължение да обезпечи изпълнението по договора с договор за
поръчителство с ответника „Ф*“ ЕООД, в изпълнение на което на 08.02.2023г. ищецът
сключил договор за представяне на гаранция с последния, по който следвало да
1
заплати възнаграждение в размер от 592.02 лв. Твърди, че е заплатил по договор за
паричен заем № 4717927/08.02.2023 г. сумата от 1320 лв., а по договора за
предоставяне на гаранция № 4717927/08.02.2023г. – сумата от 420 лв. Поддържа, че
договорът за паричен заем е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като не бил посочен годишният процент на разходите по договора,
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва, общите разходи за
потребителя по кредита и които са отчетени при формиране на ГПР и общо дължимата
сума по договора. В съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора
следвало да бъде посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, но и да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР, а посочването само с цифрово
изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания, като това поставяло потребителя в положение да не знае на каква
стойност е оскъпяването му по кредита. В договора за заем бил посочен по - нисък от
действителния ГПР, което навежда да е с цел да се избегнат ограниченията на чл.19,
ал.4 ЗПК, така и съставлявало заблуждаваща потребителя търговска практика. Счита,
че заплащането на сумата по договора за гаранция следва да бъде разглеждано като
елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с
договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от
потребителя. Релевира и довод, че с договора за гаранция не се целяло реално
обезпечаване на договора за заем, а допълнително оскъпяване на договора за заем и
допълнително възнаграждение за заемодателя, вземането по който било обезпечено с
договора за гаранция и което било уговорено по друго правоотношение, единствено с
цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, с оглед на което процесните
договори за заем и за предоставяне на гаранция били нищожни и поради накърняване
на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Налице била и
нееквивалентност на предоставената услуга и уговорената цена по договора. Навежда
и аргумент, че възнаграждението за гарант/поръчител не било включено като разход в
ГПР и потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на подобна
гаранция, защото това било предвидено като негово задължение в договора за
потребителски кредит, така и сключването на договора за гаранция съставлявало
задължително условие за отпускане на заема. Уговореното възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство по своята същност представлявало разход по
кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Поддържа, че
договорът за поръчителство бил недействителен на основание чл.143 ал.1 ЗЗП и чл.143
ал.2 т.19 ЗЗП, тъй като бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията
за добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните,
както и не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите
2
последици от сключване на договора. Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на
ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „И*”
АД. Релевира се възражение за недопустимост на производството с довод, че ищецът
предявява установителен иск за недействителност на правоотношението и осъдителен
иск за връщането на даденото по същото, поради което било налице идентичност на
исковете и е налице злоупотреба с право. Ответникът признава, че между страните е
сключен договор за паричен заем № 4717927/08.02.2023г., по който на ищеца е
предоставена в заем сума в размер на 1250 лв. По същество оспорва процесният
договор за заем да е нищожен на посочените основания. Оспорва в договора да са
налице нищожни и неравноправни клаузи, като се подчертава, че сключеният между
страните договор е изцяло валиден. Поддържа, че със сключването на договора за
гаранция ищецът в изпълнил поетото с договора за паричен заем задължение да
обезпечаване на вземанията по последния. Оспорва договорът за заем да накърнява
добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне и в тази връзка
сочи, че на ищеца била предоставена преддоговорна информация и била запозната с
параметрите по договора и същата направила информиран избор да го сключи. На
ищеца били предоставени три възможни варианта за обезпечаване на вземанията по
договора. Навежда и съображения, че в процесния договор за заем бил посочен
годишният процент на разходите, посочена била общата сума дължима от
потребителя, посочени били и взетите предвид допускания, доколкото нормата на чл.
11, т. 10 ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит да бъдат изброени
всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР, както и самия ГПР. Годишният процент на
разходите и общата дължима сума по договора за кредит били изчислени към момента
на сключване на договора, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Навежда и
довод, че обезпеченията не целят заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй
като от тези обезпечения не възникват разходи по кредита, които да следва да бъдат
включени в ГПР. Сочи се, че в договора бил изрично посочен размерът на ГПР и
уговореният лихвен процент отговарял на законовите изисквания, като било
съобразено и императивното изискване относно размера на годишния процент на
разходите. Моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ф*“
ЕООД. Навежда се възражение за недопустимост на производството с довод, че
ищецът не обосновава правен интерес от предявяване на установителен иск за
недействителност на правоотношението и осъдителен иск за връщането на заплатената
сума. Признава, че между ищеца и „Ф*“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне
на гаранция от 08.02.2023г. с посочените в исковата молба параметри. По същество
оспорва предявения иск, като намира същия за неоснователен. Ищецът можел да
3
избира между три вида обезпечения, които да представи, като със сключването на
договора за поръчителство ищецът бил изпълнил поетото с договора за паричен заем
задължение да обезпечаване на вземанията по последния. Излага съображения, че
договорът за поръчителство бил сключен от ответника поради възможността да
получи възнаграждение за предоставената услуга, което е насрещна престация срещу
задължението за обезпечаване на кредита. Оспорва се договорът за предоставяне на
поръчителство да накърнява добрите нрави, така и да е налице нееквивалентност на
престациите, тъй като с процесния договор ответното дружество било поело
задължение да отговаря солидарно със заемополучателя с цялото си имущество, като
при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя
относно всички последици от неизпълнение на главното задължение, включително и
разноските по събиране на вземането, с оглед на което престациите могат да бъдат
разглеждани като нееквивалентни, но в полза на ищцовата страна, а не в полза на
поръчителя, чиято отговорност може да бъде ангажирана в размер, надвишаващ
полученото възнаграждение. Договорът между страните съставлявал възмезден такъв,
който бил сключен по изрично възлагане от ищеца и при условие, че ответникът
получи уговореното по договора възнаграждение. Навеждат се съображения, че
разпоредбите на ЗЗП не следва да се прилагат, доколкото процесният договор имал
характера на обезпечителна сделка по главния договор, като не били приложими
разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Моли предявеният иск да бъда отхвърлен.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е сключил договор за
паричен заем № 4717927/08.02.2023г. с ответника „И*” АД и договор за предоставяне
на гаранция № 4717927/08.02.2023г. с ответника „Ф*“ ЕООД; че преди сезиране на
съда ищецът е извършил плащания по договора за кредит в полза на „И*” АД в общ
размер от 1320 лв., като със същата са погасени задължения за главница от 1250 лв. и
за лихва по договора за кредит в размер на сумата от 70 лв., както и че по договор за
поръчителство от 08.02.2023г. ищецът е заплатил на „Ф*“ ЕООД сумата от 420 лв. –
възнаграждение по договора.
Съдът е обявил за общоизвестно обстоятелството публикувано в ТР към АВ по
партидата на „Ф*“ ЕООД, че едноличен собственик на капитала на същото е „И*” АД.
Приет по делото е договор за паричен заем № 4717927/08.02.2023г. между И* АД
и М. А. Ч., по силата на който на заемателя е предоставен потребителски кредит в
размер на 1250лв., със срок на заема 26 седмици, общо 13вноски, с падежни дати до
11.08.2023г. при фиксиран лихвен процент от 35.00% и посочен в договора ГПР –
40.23%, като в чл.4 е договорено, че заемателят се задължава в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, които да отговарят на
определени в договора изисквания; 2. Банкова гаранция; 3. Одобрено от заемодателя
4
дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Приет по делото е договор за предоставяне на гаранция № 4717927/08.02.2023г.
сключен между Ф* ЕООД и М. А. Ч., по силата на който Ф* ЕООД е финансова
институция с предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки, М. Ч. е
потребител, одобрен за получаване на паричен заем и е сключил с И* АД договор за
паричен заем № 4717927, и потребителят е отправил искане към Ф* ЕООД последното
да предостави гаранция за изпълнение на задълженията. С договора потребителят
възлагал, а гарантът се задължавал да издаде гаранция за плащане на парични
задължения в полза на И* АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията на
потребителя към кредитора, за което съгласно чл.3 от договора – потребителят дължал
възнаграждение в размер на 592.02лв., платимо разсрочено на вноските с падежни дати
съвпадащи с тези на договора за кредит, всяка от които в размер на 45.54лв.
Приет е погасителен план към договора за кредит, в който са посочени общо
13бр. вноски ,всяка от които в размер на 151лв. с включен размер на възнаграждение
за предоставяне на гаранция от по 45.54лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като съдът е
разпределил в доказателствена тежест на ищеца да докаже пълно и главно по делото,
че е сключил с ответника „И*” АД договор за паричен заем № 4717927/08.02.2023г.
(отделено за безспорно) и че е сключил с ответника „Ф*“ ЕООД договор за
предоставяне на гаранция № 4717927/08.02.2023г. (отделено за безспорно); факта на
плащане на всяка от процесните суми - на ответника „И*” АД - сума в размер от 70 лв.
(отделено за безспорно), и на ответника „Ф*“ ЕООД - сума в размер от 420 лв.
(безспорно отделено за безспорно), така и че това разместване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответниците е без правно основание, т. е. без
да е бил налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответниците, при
установяване горепосочените обстоятелства, е разпределено да докажат, че имат
основание да получат процесната сума, а именно: валидни клаузи в договор за паричен
заем № 4717927/08.02.2023г. с ответника „И*” АД и договор за предоставяне на
гаранция № 4717927/08.02.2023г. с ответника „Ф*“ ЕООД, въз основа на които са
извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията
на всеки ответник по съответния договор. Следователно (с оглед отделените за
безспорни факти и обстоятелства) исковете са обусловени от обуславящите възражения
за нищожност, доколкото в предмета на разглеждане се включва плащане и получаване
пряко на сумата, съответно наличието на валидно основание за имущественото
разместване (предмет на обуславящото възражение), съответно спорът по исковете се
концентрира по въпроса за имущественото разместване.
Правото на ЕС изисква висока степен на защита на потребителите, като
националният съд има задължение да тълкува националното законодателство в духа на
общностния правен ред (т. 20 C-188/89; т. 23 C-343/98; т. 40 C-356/05; т. 39 C-282/10).
Следователно, за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите
и изпълнение на завишения стандарт за това, е необходимо, когато се изследва
въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани
лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
5
дейност, която при кредитирането има лукративна цел. Тоест, дори при множество
правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на
отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да
се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за
спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. Въпреки че за
потребителя е била налице възможност да избере физическо лице за поръчител, в
конкретния случай той е избрал да се възползва от предложената при сключване на
договора за кредит допълнителна услуга по предоставяне на гаранция от "Ф* " ЕООД
/свързано с И* АД/, поради което двете договорни правоотношения следва да бъдат
разгледани като едно цяло. За преценката относно валидността на процесния договор
са приложими императивните разпоредби на ЗПК. Съгласно чл.19 ЗПК - ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите,
които потребителят дължи при неизпълнение на договора. В § 1 т. 1 от ДР на ЗПК е
дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя", като
е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси. Понятието "общи разходи по кредита на потребителя" е разяснено
в и практиката на СЕС (С-686/19) обхваща всякакви видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, също се включват в тези разходи. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т.е.
договорът за кредит следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е
такова, ако съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията
на потребителя, неговите преки и косвени разходи. Кредитополучателят следва да
разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на
задължението му, за да бъде напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на
подписания договор при сключването му (С-42/15). Поради това посочването на ГПР в
потребителски договор е от съществено значение в контекста на Директива
87/102/ЕИО, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение. Такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се
посочат данни като например годишният процент на разходите, броят и
периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължението за
плащане на нотариални такси, изискваните обезпечения и застраховки.
Настоящият съдебен състав намира, че начислената такса за предоставяне на
гаранция следва да бъде включена в ГПР, като липсата на изрично отбелязване в
договора за кредит, че този разход се включва в ГПР е в противоречие с чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК. В случая
6
в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент на разходите е
40.23 %, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на годишния процент на
разходите обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от
които се образува, и дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. С оглед
спазването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски
кредит следва да се отрази не само цифрово какъв годишен процент от общия размер
на предоставения кредит представлява годишният процент на разходите, но и
изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът ще прави, отчетени при
формиране на годишния процент на разходите. Клаузите на договора за потребителски
кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от граматическа гледна точка, но и да
дават възможност на потребителя да предвиди икономическите последици от
сключване на договора. По изложените съображения, настоящият състав счита, че не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - годишният процент на разходите е
посочен като процент, но не са отразени основните данни, послужили за неговото
изчисляване, доколкото в договора е посочена само възнаградителна лихва в размер на
120,98 лева. Освен това дължимото по договора за гаранция възнаграждение от
592,02лева не е било включено при изчисляването на ГПР. Настоящият съдебен състав
приема, че тази сума е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на ГПР в съответствие с дефиницията на понятието "общ разход по
кредита", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (така и Решение № 2266 от 17.04.2024
г. по в. гр. д. № 5217 / 2023 г. на СГС, Решение № 2551 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. №
2844 / 2023 г. на СГС и др.).
При формирането на този извод съдът съобрази и даденото от СЕС по дело С-
714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от Директива 2008/48, според който
договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, изчислен при сключването на договора за кредит, и всички допускания,
използвани за изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива 2008/48,
предвиждащ, че държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на
националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички
необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат
ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е прието, че с оглед
на съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в
договора за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква "ж" от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява
точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата
на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.
При това положение, с оглед на ангажираните доказателства и наличните данни
за хипотеза на свързани лица, въззивният съд счита, че уговореното възнаграждение за
предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като
индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Поради това, макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити
по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, което дава достатъчно основание да се приеме, че договорът
7
е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. С оглед недействителността по чл.22 ЗПК,
то на основание чл.23 ЗПК се дължи единствено чистата стойност, т.е. главницата от
1250лв. С оглед отделеното за безспорно, че преди сезиране на съда ищецът е
извършил плащания по договора за кредит в полза на „И*” АД в общ размер от 1320
лв., като със същата са погасени задължения за главница от 1250 лв. и за лихва по
договора за кредит в размер на сумата от 70 лв., както и че по договор за
поръчителство от 08.02.2023г. ищецът е заплатил на „Ф*“ ЕООД сумата от 420 лв. –
възнаграждение по договора, то исковете по чл.55 ЗЗД се явяват изцяло основателни.
По разноските:
С право на такива разполага ищецът, който е доказал сторени разноски в размер
на 100лв. за д.т. (които се дължат от ответниците разделно при равни квоти), така и е
бил представляван по реда на чл.38 ЗАДв., поради което в полза на адв. М. В. М., АК-
Пловдив, гр.Пловдив, бул. *, следва да се присъди адв. възнаграждение по чл.38, ал.2
ЗАдв., които съдът определи в общ размер на 400лв. с ДДС, които се дължат от
ответниците разделно при равни квоти.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „И*“ АД, ЕИК“ *, гр.София, бул.
Д*, да заплати на М. А. Ч., гр.София, ж.к. К*, сумата от 70лв., представляваща
недължимо платена по недействителен Договор за паричен заем №
4717927/08.02.2023г., ведно със законната лихва от 17.05.2024г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „Ф*“ ЕООД, ЕИК: *, гр.София, ж.к.
**, да заплати на М. А. Ч., гр.София, ж.к. К*, сумата от 420лв., представляваща
недължимо платена по недействителен Договор за предоставяне на гаранция №
4717927/08.02.2023г., ведно със законната лихва от 17.05.2024г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „И*“ АД, ЕИК“ *, гр.София, бул. Д*, и
„Ф*“ ЕООД, ЕИК: *, гр.София, ж.к. **, да заплатят разделно при равни квоти от 1/2 на
М. А. Ч., гр.София, ж.к. К*, разноски по делото за държавна такса в общ размер на
100лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв „И*“ АД, ЕИК“ *, гр.София, бул. Д*, и
„Ф*“ ЕООД, ЕИК: *, гр.София, ж.к. **, да заплатят разделно при равни квоти от 1/2 на
адв. М. В. М., АК-Пловдив, гр.Пловдив, бул. *, разноски за адвокатско възнаграждение
по делото в общ размер на 400лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8