№ 598
гр. Бургас, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. И.
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. И. Административно
наказателно дело № 20232120201559 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН и е образувано по жалба на „Ч“ ООД с
ЕИК: **, депозирана чрез адв.К. И. АК- Бургас, против наказателно постановление
№689544-F691475 от 15.03.2023г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ
на НАП, с което за нарушение на чл.35, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изречение второ, вр. ал.1 от ЗДДС, е
наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв.И. от БАК. С
жалбата се моли за отмяна на НП, алтернативно за обявяване на нарушението за маловажен
случай. Изложени са съображения, свързани с описанието на нарушението и приложението
на чл.28 от ЗАНН. Не се претендират разноски.
Процесуалният представител на ТД на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да
потвърди наказателното постановление, за което излага доводи. Прави искане за присъждане
на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от инкорпорираната в самото НП разписка, то е
връчено на упълномощено лице на 06.04.2023 г., а жалбата е депозирана на 20.04.2023 г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
1
установено следното от фактическа страна:
На 03.01.2023г., свидетелят А. С. в качеството й на инспектор по приходите в ЦУ на
НАП, съвместно с М.М. - също инспектор, извършили проверка на търговски обект по
смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС-магазин, „С.“, находящ се в ***, стопанисван от „Ч“ ООД
с ЕИК: **. При проверката било установено, че в обекта има въведено в работен режим
фискално устройство, което било регистрирано в НАП. За проверката бил съставен
протокол от същата дата, като присъстващият на място служител на дружеството-
жалбоподател изготвила и опис на парите в касата. Установената фактическа наличност
отговаряла на разчетената касова такава. Била направена контролна покупка, за която бил
издаден фискален бон от ФУ. При проверката св. С. установила, че в търговския обект не се
съхранява кочан с касови бележки за наличното фискално устройство, книга регистър и
паспорт на ФУ. Проверката била извършена в присъствие на продавача в обекта, която се
разписала на протокола от проверката. В протокола било указано на дружеството да изпрати
свой представител на 10.01.2023 г. в ТД на НАП-Бургас, който да представи кочан с касови
бележки за ФУ, както и други документи, и за съставяне на АУАН.
При така достигнатите изводи, на 10.01.2023 г. от инспектор по приходите А. С. бил
съставен АУАН № F 691475 за описаното нарушение на чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., а именно, че в търговския обект не се съхранява кочан с касови бележки, в
присъствието на двама свидетели и на упълномощен представител на дружеството, което се
удостоверява с техните подписи. Допълнително били депозирани писмени възражения,
които по съдържание са идентични с тези, изложени в жалбата.
Въз основа на АУАН № F 691475/10.01.2023 г. при пълна идентичност на описаното
нарушение и дадената му правна квалификация било издадено обжалваното наказателно
постановление на 15.03.2023 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 35, ал.
3 от Наредба № Н-18 на министъра на финансите, за това, че в проверявания търговски
обект не се съхранява кочан с касови бележки за наличното ФУ.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
св. С., както и от събраните по делото писмени доказателства (протокол за извършена
проверка, заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020 г. и др.), приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля С., тъй като същите са непротиворечиви
и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят подробно
разказва за случая и за установеното от него при извършената проверка на обекта. Съдът се
довери изцяло и на представените по делото писмени доказателства и преди всичко на
протокола от проверка, които подкрепят изцяло показанията на свидетеля. А от заповедта на
изпълнителния директор на НАП се установява и компетентността на актосъставителя и
наказващия орган. Всички събрани доказателства са еднопосочни и категорично
установяват описаната по-горе фактическа обстановка. Дружеството не се е възползвало от
2
правото си да ангажира доказателства, с които да подкрепи твърденията в жалбата.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
процесуалните правила и материалния закон.
Съгласно т. 1. 1, б. "г" от приложената към преписката Заповед от 25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, наказателни постановления за нарушения по чл. 185
ЗДДС се съставят от началниците на отдели Оперативни дейности в ЦУ на НАП, а
актосъставителят в качеството му на орган по приходите е компетентен на основание т. 2. 1
от същата заповед, каквото тяхно правомощие е предвидено и в чл. 193, ал. 2 от ЗДДС.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е предвидено, че всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ.
С обжалваното НП е вменено на жалбоподателя извършване на нарушение на чл. 35,
ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Цитираната норма гласи, че кочанът с
касови бележки се съхранява в търговския обект, който съгласно ал. 2 следва да е
прошнурован и прономерован, а в същата наредба е посочено кога се издава касова бележка
от кочан, а именно при неработещо фискално устройство.
В случая безспорно е установено, че на датата на проверката – 03.01.2023 г. около
11.24 часа в търговския обект – магазин, „С.“, находящ се в ***, стопанисван от „Ч“ ООД с
ЕИК: **, не се е съхранявал кочан с касови бележки. Това се установява както от
показанията на свидетеля, така и от ПИП. Следователно актосъставителят и наказващият
орган са дали правилна правна квалификация на нарушението, която съответства на
фактическото му описание. Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено и установено. Фактът, че фискалното устройство
към момента е работило, и съответно не е възникнала нуждата от използване на кочана, не
води до отпадане на отговорността за липсата на такъв в обекта.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо
лице по чл. 83 ЗАНН, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда
въпроса за субективната страна на деянието.
В случая съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приел, че
липсата на кочан с касови бележки не е довело до неотразяване на приходи, най-малкото
поради издаването на фискален бон за контролната покупка на пълната й стойност и липсата
на данни за прекъсване работата на ФУ в този ден. Следователно и правилно е наложено
административно наказание по реда на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, която е в значително
3
по-нисък размер от санкцията по ал. 2.
Законодателят е предвидил в нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС налагане на
съответно наказание, като е предвидил, че извън случаите по ал. 1 /която касае неиздаване
на документ по чл. 118 от ЗДДС/ на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 от закона или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до
10 000 лв. Нормата обаче съдържа едно ограничение за прилагане на посочената алинея –
нарушението трябва да не води до неотразяване на приходи, когато се налага наказанието
предвидено в ал. 1. Следователно нарушението, санкционирано по ал. 2 следва да е довело
до неотразяване на приходи, а ако не е довело до неотразяване на приходи – следва да се
приложи санкцията по ал. 1, която за юридическите лица е в размер от 500 до 2000 лева. В
конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се установи, че нарушението не е довело
до неотразяване на приходи, като по делото не са събрани и доказателства за неотразяване
на приходи на дружеството. С оглед на определянето на санкцията в минималния предвиден
в чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС размер от 500 лева, е безпредметно обсъждането на
основания за нейното намаляване.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН и
квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007
г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС. Съдът намира, че нарушението разкрива типичната
обществена опасност на нарушенията от този вид и не следва да бъде разглеждано като
малозначително, доколкото нарушението е свързано с липсата на възможност при
прекъсване работата на фискалното устройство да се отчитат продажби чрез касови бонове
от кочан, което затруднява отчетността. Действително, по делото се установи, че търговеца е
изпълнявал задължението си по чл. 3, ал. 1 от Наредбата да отчита извършените продажби.
Но разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Наредба Н-18 предвижда допълнително задължение за
търговците, като кочанът с касови бележки следва да е не в седалището на дружеството или
на друго място, а да е на разположение във всеки един от стопанисваните обекти от
дружеството. Само по този начин при прекъсване работата на ФУ ще се осигури възможност
за отчитане на приходите и съответно за проследяване на отчетността.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че нарушението се явява типично и
наложената имуществена санкция в минимален размер е справедлива и съответна на
нарушението. Като професионалисти, търговците са длъжни така да организират работата
си, че да спазват всички законови изисквания, включително и относно данъчните им
задължения и отчетността, които да позволяват извършването на адекватен контрол върху
търговската дейност.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия
4
орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено
процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като
представител на наказващия орган от НАП в проведеното съдебно заседание е участвал
юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от
ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева.
Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна или фактическа сложност,
като са проведени само две съдебни заседания и се касае за едно типично санкционирано
нарушение, поради което и следва да се присъди възнаграждение в размер на минималния
предвиден от закона - 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9, вр. чл. 63д от ЗАНН,
съдът
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №689544-F691475 от 15.03.2023г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на
чл.35, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание
чл.185, ал.2, изречение второ, вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена на „Ч“ ООД с ЕИК: **
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Ч“ ООД с ЕИК: ** с ЕИК: ** ДА ЗАПЛАТИ в полза на НАП сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5