Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 09.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на пети
декември
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 16503 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.Б.В. срещу З. „О.” АД ***,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 24.12.2012
г. около 04,50 ч. на главен път І-1 /Е-79/ на км 164+200 между гр. Мездра и гр.
Ботевград, на разклона за с. Дърманци, общ.Мездра настъпва ПТП между товарен
автомобил „Ивеко МХ 190Е 131 Курсор“ с ДК № ******, управляван от М.Х.М. и
л.а.м. „Нисан Примера“ с ДК №******, управляван от И.Т.Т.. Поддържа се, че
вследствие на произшествието на място загива водача на лекия автомобил И.Т.Т.,
а множество телесни увреждания получава седящия на предна дясна седалка в лекия
автомобил А. С.Б., който е приет в болница в тежко състояние, изпаднал в
мозъчна смърт и също почива на 09.01.2013 г. в болницата в гр. Враца. Твърди
се, че виновен за смъртта на А.Б. и ПТП е водача на товарния автомобил М.М.,
който е признат за виновен с Присъда постановена по н.о.х.д. № 342/2015 г. на
Врачанския окръжен съд, която обаче не е влязла в сила. Твърди се, че ищецът е
баща на починалия А.Б., който търпи изключителни болки и не може да преодолее
смъртта на сина си.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована
при ответното дружество със З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 23112001806513/24.07.2012 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
вследствие смъртта на неговия син А. С.Б., настъпила в резултат на ПТП,
осъществено на 24.12.2012 г. на главен път І-1 /Е-79/ на км 164+200 между гр.
Мездра и гр. Ботевград, на разклона за с. Дърманци, общ.Мездра, виновно
причинени от водача М.Х.М. при управление на товарен автомобил „Ивеко МХ 190Е
131 Курсор“ с ДК № ******, чиято отговорност е била застрахована по З.ължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „О.” АД с полица №
23112001806513/24.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на деликта-24.12.2012 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото, в това
число и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат С.,
надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора. Счита предявените
искове за допустими, но неоснователни.
Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ между водача на товарния
автомобил и ответника. Не оспорва факта на настъпване на ПТП на посочената дата
и между посочените участници. Не оспорва, че вследствие на процесното ПТП е
починал А. С.Б.-пътник на предна дясна седалка в МПС Нисан с рег. №******.
Оспорва твърдяния в исковата
молба механизъм на ПТП, като твърди, че едИ.твен и основен причинител на
процесното ПТП е водача на МПС марка „Нисан“ с рег. №******-И.Т.Т., същият е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2,48 промила и с превишена
скорост, движейки се в платното за насрещно движение, рязко е изменил посоката
си на движение непосредствено преди удара. Твърди се, че водачът Т. е имал
валидна застрахователна полица „ГО“ № 02112002388947/19.10.2012 г. към датата
на ПТП, сключена със ЗД „Б.и.“ АД.
В условията на евентуалност
заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от горните действия
на водача Т..
Заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от починалия Б. с твърдението, че
съзнателно сам се е поставил в опасност, като се е качил в колата на явно пиян
шофьор И.Т. и е пътувал на предна дясна седалка без поставен обезопасителен
колан.
Оспорва твърдението на ищеца, че
вследствие на смъртта на А.Б. е претърпял неимуществени вреди. Твърди, че
ищецът и сина му не са живеели заедно, не са били в добри отношения, не са се
виждали и не са си говорели. Твърди прекомерност на претендирания размер.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения
на ответника. Твърди, че ако водачът на товарния автомобил М.Х. не беше
предприел аварийно спиране с отклонение в ляво, а беше продължил движението си
в дясната лента по посока на движението си, то ПТП не би настъпило, тъй като двете
МПС-та щели да се разминат безпрепятствено.
В срока за допълнителен отговор
ответникът депозира такъв и поддържа всички изложени с отговора на исковата
молба твърдения, направените оспорвания и възражения, както и направените
доказателствени искания.
Своевременно и в срока по чл.367,
ал.4 от ГПК и на основание чл.219, ал.1 от ГПК ответникът по първоначалния иск З.
„О.“ АД е предявял обратен иск срещу третото лице помагач ЗД „Б.И.“ АД с правно
основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ в сила от
01.01.2016 г.
Ищецът по обратния иск твърди,
че на 24.12.2012 г. на главен път І-1
/Е-79/ на км 164+200 между гр. Мездра и гр. Ботевград, на разклона за с.
Дърманци, общ.Мездра настъпва ПТП между товарен автомобил „Ивеко МХ 190Е 131
Курсор“ с ДК № ******, управляван от М.Х.М. и л.а.м. „Нисан Примера“ с ДК №******,
управляван от И.Т.Т.. Вследствие на пътния инцидент е починал пътника на предна
дясна седалка в лекия автомобил-А. С.Б.. Поддържа се, че бащата на жертвата С.В.
е предявил съдебна претенция по чл.226 КЗ /отм./ за неимуществени вреди в
размер на 150 000 лв. срещу ЗАД „О.“ АД-застраховател по „ГО“ на товарния
автомобил, по което е образувано настоящото дело. Твърди, че едИ.твен и основен
причинител на процесното ПТП е водача на МПС марка „Нисан“ с рег. №******-И.Т.Т.,
същият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2,48 промила и с
превишена скорост, движейки се в платното за насрещно движение, рязко е изменил
посоката си на движение непосредствено преди удара. Твърди се, че водачът Т. е
имал валидна застрахователна полица „ГО“ № 02112002388947/19.10.2012 г. към
датата на ПТП, сключена със ЗД „Б.и.“ АД.
Моли съда да бъде осъден
ответника по обратния иск ЗД „Б.И.“ АД да плати на З. „О.“ АД сумата, която
последното дружество бъде осъдено да заплати на С.Б.В. и съответстваща на
приноса на водача И.Т.Т..
В срока по чл.367 от ГПК
ответникът по обратния иск депозира отговор по делото.
Твърди, че исковата молба е
недопустима, не е посочена цена на иска и не е внесена държавната такса. Оспорва
ищецът по обратния иск да има право на иск и правен интерес от привличането на
ЗД „Б.и.“ АД в процеса като трето лице помагач. По същество оспорва обратния
иск по основание и размер. Оспорва да е причинен деликт от И.Т.. Оспорва
наличие на пряка връзка с настъпилото ПТП. При условията на евентуалност
твърди, че застрахованият в З. „ОЗК-Застраховане“ водач е с по-голям принос за
ПТП.
В срока по чл.372 ГПК ищецът по
обратния иск не депозира допълнителна искова молба.
Ищецът в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител поддържа предявения искове по съображения изложени
в писмени бележки по делото. Претендира разноски, съобразно представен списък
по чл.80 от ГПК. Адвокат Цановски претендира адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по
главния иск.
Ответникът З. „О.“ АД в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и моли съда
да го отхвърли като неоснователен, евентуално ако счете, че предявеният иск е
изцяло или частично основателен, да уважи предявения обратен иск. Претендира
разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения
излага в депозираните по делото писмени бележки.
Ответникът по обратния иск и
третото лице помагач ЗД „Б.И.“ АД в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва иска като неоснователен и моли съда да го отхвърли.
Независимо от изхода по главната претенция моли съда да отхвърли предявения
обратен иск като недопустим и изначално неоснователен.
Софийски
градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 26.01.2017 г.
Присъда № 35 от 08.12.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 342/2015 г. по описа
на Окръжен съд-гр. Враца, М.Х.М. е признат за виновен в това, че на 24.12.2012
г., около 04,50 часа, на главен път 1-1 /Е-79/, на км 164+200 между гр. Мездра
и гр. Ботевград за разклона за с.Дърманци, при управление на МПС-товарен
автомобил „Ивеко МХ 190 Е 31 Курсор“ с рег. № ******, е нарушил правилата за
движение-чл.15, ал.1, пр.1 от ЗДвП, като не е изпълнил З.ължението си да се
движи възможно най-вдясно по платното за движение и по непредпазливост причинил
смъртта на повече от едно лице, а именно: на И.Т.Т., починал на същото място и
по същото време, управлявайки л.а.м. „Нисан Примера“ с рег. №****** и на
пътника на предна дясна седалка в лекия автомобил - А. С.Б., починал на
09.01.2013 г.
С оглед влязлата в сила присъда на
наказателния съд и на основание чл.300 от
ГПК съдът приема, че деянието, авторството, виновното поведение на водача М.Х.М. и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка от деянието му смърт на А. С.Б.,
са установени в настоящия процес с влязлата в сила присъда.
Между страните не е спорно, че по
отношение на товарен автомобил „Ивеко МХ 190 Е 31 Курсор“ с рег. № ******, е
била налице валидна З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „О.”
АД с полица № 23112001806513/24.07.2012 г.
От извършената справка от Информационния фонд при
Гаранционен фонд се установява, че по отношение на л.а.м. „Нисан Примера“ с
рег. №******, към 24.12.2012 г., е била налице валидна З.ължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗД „Б.И.“ АД с полица № 02112002388947 от
19.10.2012 г., валидна от 19.10.2012 г. до 02.02.2013 г., когато е прекратена.
От приетото по делото
удостоверение за родствени връзки изх.№ 14/21.01.2013 г. на Кметство Ребърково,
се установява, че ищецът е баща на починалия А. С.Б..
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на САТЕ се установява, че мястото на
произшествието е двупосочен път с две ленти за движение, а в кръстовището става
с три ленти. Установява се, че причината за ПТП е внезапната употреба от водача
на товарния автомобил аварийно на спирачките при разминаване на двете превозни
средства, в резултат на което автомобилът се е отклонил наляво, преминал в
насрещното платно за движение, обособено само за извършване на ляв завой,
където се движел лек автомобил Нисан Примера в посока направо. Причина за
процесното произшествие е движението на лек автомобил Нисан Примера в платното
за насрещно движение, което принуждава водача на товарния автомобил да употреби
аварийни спирачките. Лекият автомобил в района на кръстовището при направеното
допълнително уширение се оказва преди удара в средната лента за ляв завой. Товарният
автомобил се движел в дясната лента за движение и при употребата на спирачната
система и блокиране на колелата на около 12 м преди удара навлиза в платното за
насрещно движение. Водачът на товарния автомобил го е управлявал със скорост от
58 км/ч и е могъл да предотврати удара, само ако се е отклонил надясно в
кръстовището без да употребява аварийно спирачната система.
Разпитан свидетелят М.Х.М.-водача
на товарния автомобил установява, че на процесната дата се движел в посока гр. Враца.
Произшествието се случило в 04,50 ч. сутринта. Било тъмно, а пътната настилка била
хлъзгава, мокра, имало сняг, пътят бил заледен. Движел се с 58 км/ч., на къси
светлини. Свидетелят установява, че както си карал в своето платно се появила
кола от насрещната пътна лента и се набила в камиона отдолу. След удара слязъл
и отишъл при колата. Пътниците били без колани. Нямало отворени въздушни
възглавници. Имало ограничение на скоростта-60 км/ч. Свидетелят веднага натиснал
спирачка. Камионът има спирачна следа, която започва от неговото платно и
свършва в насрещното платно, дълга е 12 м.
По делото е прието заключение на комплексна
съдебно медико-автотехническа експертиза от което се установява, че лекият
автомобил е оборудван с предпазни колани на всички места. Причина за смъртта на
А.Б. е лицево-черепно-мозъчна травма, получена при удар на главата в
бордтаблото. При разпита си в съдебно заседание, вещото лице М. сочи, че по
всяка вероятност починалият е пътувал без обезопасителен колан, който извод на
вещото лице кореспондира както с механизма на произшествието и получените
травми, така и с показанията на свидетеля М.. Видно от фотоалбума по ДП №
547/2012 г. по описа на РУП Мездра,
снимка 12, въздушната възглавница на предна дясна седалка не е отворена.
Пред настоящата И.танция е
разпитан свидетеля Цанко Цветков Пешев-зет на ищеца, който установява, че
познава С. и А. като семейство отдавна. Майката и бащата на А. се развели
някъде 1996 г., като той
останал да живее с майка си. Отношенията на А. с баща му са били нормални.
Виждали се, но не са живеели заедно. А. живеел в Ребърково, а баща му в с.
Горна Кремена. Разстоянието между двете села е 12 км. Преди да се случи инцидента
имали общ проект да се занимават със земеделие и тримата, тъй като С. има земи
и техника. Баща и син са поддържали връзка. Когато А. починал, баща му пръв
отишъл в болницата, а майка му пристигнала към обяд. С. не са го допуснали
вътре при А., едИ.твено майката са я допуснали. На 3-4 ден С. направил криза и
влязъл в болница. Впоследствие получил още няколко сърдечни кризи. Ищецът присъства
сам на помените за А., тъй като не е в добри отношения с бившия си тъст и тъща
и като мине цялата церемония той ходи сам. Свидетелят е ходил с него.
Свидетелят П.С.С. установява, че познавал А.Б.
и И.Т., били приятели, израснали заедно. На 23.12.2012 г. били в една компания. С А. били на едно
събиране с приятели и празнували. И.дошъл по-късно. На събирането се консумирал
алкохол. Всички били заедно на една маса. А. консумирал също алкохол.
Свидетелката Д.Ц.Н. установява,
че А.Б. е баща на детето й. С А. живели семейни начала седем години, като някъде
6-10 месеца преди смъртта му се разделили. Познавала родителите на А., но
нямала контакти с тях, тъй като баща му си живеел в с. Кремена, а майка му в
Гърция. А. и баща му не контактували често. Когато били заедно с А. рядко се
чували, след това няма представа какви са били взаимоотношенията им.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно по делото
се установява наличието на валидни застрахователни правоотношения по З.ължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към 24.12.2012 г. по отношение на двете
превозни средства, участвали в произшествието, съответно по отношение на
товарния автомобил – при ответника З. „О.“ АД, а по отношение на лекия
автомобил Нисан Примера-при ответника ЗД „Б.И.“ АД.
Безспорно с влязла в сила присъда
по н.о.х.д. № 342/2015 г. на Окръжен съд
гр. Враца се установяват
елементите на непозволеното увреждане, а именно:
деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на сина на ищеца.
Съдът намира, че механизмът на
ПТП и настъпилата смърт на пострадалия, намираща се в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП са установени с влязлата в сила присъда на наказателния
съд, З.ължителна за настоящия съдебен състав на основание чл.300 от ГПК и
същите не могат да бъдат оспорвани обсъждани в настоящия процес.
Безспорно от ангажираните в хода
на настоящото производство писмени и гласни доказателства се установява, че
процесното ПТП е настъпило по вина и на двамата водачи, които са имали
техническа възможност да се движат в лентите си за движение без отклонения, при
което не би настъпило процесното произшествие.
Водачът на лекия автомобил Нисан
Примера-И.Т.Т. е нарушил нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил със
скорост от 112 км/ч, над разрешената от 90 км/ч. Нарушил е и нормата на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, в редакцията й към м.12.2014 г., съобразно която на водача
на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. С протокол
№ 10/10.01.2013 г. на БНТЛ при ОД на МВР-Враца, приложен към досъдебното
производство, приобщено към доказателствата по делото, се установява, че в
кръвта на Т. е изолиран етилов алкохол по газхроматографския метод в
концентрация 2,48 промила.
Видно от заключението на приетата
по настоящото дело СМЕ, неоспорено от страните по делото, кръвно ниво 2,48
промила отнася състоянието към средна степен на алкохолно опиянение, при която
човек със сигурност е повлиян от алкохола. Периферното зрение е силно стеснено,
зрителните обекти се възприемат след дълго латентно време, времето за реакция е
многократно удължено или изобщо липсва реакция, грубо е нарушена преценката за
разстояние и скорост.
Водачът И.Т.Т. е нарушил и
нормата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП, съобразно която на пътя водачът на пътно
превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение. Нарушил
е и нормата на чл.
16, ал. 1, т.1 от ЗДвП, съобразно която на пътно платно с двупосочно движение
на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение
освен при изпреварване или заобикаляне.
От своя
страна водачът на товарния автомобил М.Х.М. е нарушил нормата на чл.15, ал.1,
от ЗДвП, като не се е движил възможно най-вдясно по платното за движение.
Съдът като
съобрази броя на извършените нарушения от двамата водачи, тежестта на всяко
едно от тях, както и обстоятелството, че ако водачът на лекия автомобил не беше
навлязъл в платното за движение на товарния автомобил, с което принудил водачът
му да използва аварийно спирачки, определя приносът на водача Т. за настъпване
на произшествието в размер на 80%, а останалите 20%-са приносът на водача на
товарния автомобил М..
Съобразно приетото в съдебната
практика, обективирана в Решение № 192 от 2.11.2017 г. на ВКС по т. д. №
416/2017 г., I т. о., ТК, Решение № 121 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2859/2013 г., I т. о., ТК и
др., при съпричиняване на вредоносния резултат от неколцина, застрахователят по
З.ължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
отговаря до размерът на застрахователната сума, но за обезщетяване пълния
размер на вредата, а не пропорционално на приноса на застрахования от него
делинквент. Разпоредбата на чл. 53 ЗЗД,
установява солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от които
отговаря спрямо увредения за всички, причинени от деликта вреди в пълния им
размер, а не съобразно приноса си. Въпреки, че застрахователят по гражданската
отговорност на един от деликвентите не отговаря спрямо увреденото лице
солидарно с останалите деликвенти или техните застрахователи, предвид
функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по
застраховка "Гражданска отговорност" отговаря по отношение на
увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент - за
всички вреди и в пълния им размер, като отговорността на застрахователя би била
лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка.
Следователно ответникът „ОЗК-З.“
ЕАД следва да отговаря пред ищеца в пълен размер.
По силата на сключения договор,
застрахователят се З.ължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното
предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за З.ължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл.
266 КЗ /отм./
съответно 1000000 лв. и 5000000 лв. до 11.06.2012 г. и след тази дата 2000000
лв. и 10000000 лв., приложими в настоящия случай с
оглед датата на настъпване на ПТП. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая
настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на сина на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищеца след смъртта на неговия син болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, и близката
връзка, макар и да
не са споделяли общ дом.
Болките и страданията, които ищецът ще продължи да
изпитва от загубата на своя син, трябва да бъдат
отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Н., която твърди, че баща и син не са поддържали
чести контакти. Видно от показанията на свидетелката, същата очевидно не е
поддържала добри взаимоотношения с родителите на А.. В този смисъл същата няма
преки впечатления, включително и предвид обстоятелството, че около десет месеца
преди смъртта на А., тя се разделила с него и повече не са живели заедно.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 100 000 лв. Доколкото
болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то тези
обезщетения се явяват справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Заявеното от ответника съпричиняване от страна на пострадалия е основателно и
доказано в настоящия процес. Съпричиняване
ще е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при
което е пострадал.
В конкретния случай пострадалият
е пътувал в лекия автомобил без поставен предпазен колан /установява се от
приложения фотоалбум, от заключението на
комплексната СМЕ и САТЕ, от свидетелските показания на М./, от което е
последвал удар на главата в бордтаблото, вследствие на което е получена
лицево-черепно-мозъчната травма, от която е починал. На следващо място и с
показанията на свидетеля С. се установява, че пострадалият е знаел, че се качва
в автомобила на шофьор употребил алкохол и по този начин съзнателно се е
поставил в опасност. Съобразно с приетото Тълкувателно решение № 1/2014 от
23.12.2015 г. на ВКС, ОСТК, това поведение е рисково и пътуването в моторно
превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен
и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание
за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима
грижа. Това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно –
транспортно произшествие.
С оглед на горното съдът приема,
че приносът на пострадалия е в размер на 30%.
При това положение и на основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното застрахователно обезщетение ще следва да бъде
намалено съответно със сумата от 30 000 лв.
Следователно предявения иск ще
следва да бъде уважен за сумата от 70 000 лв. и отхвърлен за разликата над
100 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. като неоснователен, а на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД ще следва да бъде отхвърлен за разликата над 70 000
лв. до 100 000 лв., поради прието съпричиняване в размер на 30%.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от дататана увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Ищецът претендира лихва, считано
от датата на деликта, но доколкото вредата е настъпила в деня на смъртта на А.Б.,
то съдът присъжда лихва, считано от 09.01.2013 г. до окончателното изплащане на
сумата, поради което и искът за присъждане на лихва за времето от 24.12.2012 г.
до 08.01.2013 г. ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските в процеса:
При този изход на делото по
главния иск разноски се дължат и на двете страни съобразно уважената и
отхвърлената част от иска.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски, поради което не е правил разходи за такса и разноски.
Видно от представения договор за
правна помощ и съдействие от 08.12.2015 г., адвокат Ч.Г.Д. е осъществявал
безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, поради което ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокатското дружество
адвокатско възнаграждение, което е съответно на уважената част от исковете.
Ищецът е предявил иск в размер на
150 000 лв., с оглед на което и на основание чл.7, ал.2, т. 5 (нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г. ) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно която, при
интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв., възнаграждението се определя като сбор от сумата 3530 лв. и
2 % за горницата над 100 000 лв.; минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата
от 4530 лв.
От тази сума ответникът ще следва
да заплати за процесуално представителство на ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 2114 лв., което е съответно на уважената част от иск /70 000
лв./.
Ответникът е направил разноски в
размер на 180 лв.-депозит за свидетели /същите са във връзка с установяване
приноса на пострадалия/, 7000 лв. с ДДС-заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно договор за правна помощ № 135 от 25.08.2017 г.
Неоснователно е възражението на
ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Делото е с фактическа сложност, проведени са три съдебни заседания, събирани са
множество доказателства, поради което и адвокатско възнаграждение в размер на
7000 лв., съотнесено към дължимия минимален размер от 4530 лв. не се явява
прекомерно. Тук следва да се съобрази и обстоятелството, че сумата от 7000 лв.
е с начислено 20% ДДС.
По отношение на разноските
направени за експертизи, съдът намира, че доколкото със същите са установявани
принос на пострадалия и независимо съпричиняване от другия водач, което касае
предявения обратен иск, то ищецът ще следва да понесе половината от сумата за
експертизи в размер на 450 лв.
Или общо ответникът по главния
иск и във връзка с този иск е направил разноски в размер на сумата от
7 630 лв.
От общата сума от 7 630 лв.
направени разноски и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде
осъден да заплати на ответника по главния иск сума в размер на 4068,80 лв.,
която сума е съответна на отхвърлената част от иска /80 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът по главния иск ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 2800 лв. върху уважената част
от иска, както и сумата от 93 лв.-заплатени суми от бюджета на съда за
възнаграждение за вещо лице, която е съответна на уважената част от иск 70 000
лв.
С оглед уважаване на главния иск,
съдът дължи произнасяне по предявения обратен иск.
Настоящият съдебен състав намира,
че правната квалификация на предявения обратен иск е чл.213, ал.1 от КЗ /отм./
и в този смисъл неоснователни са възраженията на ответника по обратния иск за
неправилна правна квалификация и недопустимост на предявения обратен иск. В
подкрепа на това становище на съдебния състав е и Решение № 203 от 9.03.2017 г. на ВКС по т. д. №
3537/2015 г., I т. о., ТК, постановено при идентична фактическа обстановка.
С цитираното решение е прието, че
предвид изцяло имуществения характер на застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, а и при съобразяване с разпоредбата на
чл. 213, ал. 1, изр. 2-ро КЗ /отм./, според която в случаите когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата "или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност": до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
в процесния случай се налага извод, че именно това следва да е точната правна
квалификация на исковата претенция.
С оглед изхода по главния иск и безспорно установеното
независимо съпричиняване предявеният обратен иск се явява основателен и доказан
за сумата от 56 000 лв., която съответства на приноса на водача на лекия
автомобил Нисан Примера, застрахован при ЗД „Б.И.“ АД, а именно 80%, като съдът
по-горе в настоящото решение е обосновал защо приема този процент на
съпричиняване. Тази сума ще е дължима от ответника по обратния иск, само при
условие, че ответникът ЗАД „О.“ АД заплати на ищеца С.Б.В. определеното
застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лв., ведно с дължимата
законна лихва от датата на смъртта на А.-09.01.2013 г. до датата на извършеното
плащане.
С оглед изхода на делото по
обратния иск ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца по
обратния иск разноските направени от него във връзка с този иск, както следва:
адвокатско възнаграждение в размер на 7000 лв. с ДДС, съобразно представения по
делото договор за правна помощ № 136 от 25.08.2017 г. и 450 лв.-възнаграждение
вещи лица, или сума общо в размер на 7 450 лв.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „О.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г.,
отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на С.Б.В., ЕГН **********,*** сума в размер на 70 000 лв. /седемдесет хиляди лв./, застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие смъртта на
неговия син А. С.Б., настъпила в резултат на ПТП, осъществено на 24.12.2012 г.
на главен път І-1 /Е-79/ на км 164+200 между гр. Мездра и гр. Ботевград, на
разклона за с. Дърманци, общ.Мездра, виновно причинена от водача М.Х.М. при
управление на товарен автомобил „Ивеко МХ 190Е 131 Курсор“ с ДК № ******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗАД „О.” АД с полица № 23112001806513/24.07.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на смъртта-09.01.2013 г. до
окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди като
неоснователен за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000
лв., а на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД отхвърля предявения иск за разликата над
70 000 лв. до 100 000 лв.,
поради прието съпричиняване в размер на 30%, както и искът за заплащане на
законна лихва върху главницата за периода от 24.12.2012 г. до 08.01.2013 г.
ОСЪЖДА ЗАД „О.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Ч.Г.Д., ЕГН **********,***, офис 3 адвокатско
възнаграждение в размер на 2114 лв. /две хиляди сто и четиринадесет лв./
ОСЪЖДА С.Б.В., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗАД „О.” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 4068,80 лв. /четири хиляди
шестдесет и осем и 0,80 лв./ разноски направени от ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗАД „О.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер
на иска в размер на 2800 лв. /две хиляди и осемстотин лв./, както и сумата от
93 лв. /деветдесет и три лв./-заплатени суми от бюджета на съда за
възнаграждение за вещи лица.
Решението е постановено при
участието на ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** в
качеството му на трето лице помагач, конституирано на страната на ответника
ЗАД „О.” АД, ЕИК *******.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ на ЗАД „О.”
АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 56 000 лв.
/петдесет и шест хиляди лв./ регресно вземане, при условие, че сумата от 70 000 лв.,
ведно със законната лихва от 09.01.2013 г. до датата на плащане бъде заплатена
от ЗАД „О.” АД на С.Б.В.
и която сума представлява застрахователно обезщетение, изплатено на С.Б. за
вредите, претърпени от смъртта на сина му А. С.Б., настъпила в резултат на ПТП,
осъществено на 24.12.2012 г. на главен път І-1 /Е-79/ на км 164+200 между гр.
Мездра и гр. Ботевград, на разклона за с. Дърманци, общ.Мездра, виновно
причинена, при условията на независимо съпричиняване от водача М.Х.М. при
управление на товарен автомобил „Ивеко МХ 190Е 131 Курсор“ с ДК № ******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗАД „О.” АД с полица № 23112001806513/24.07.2012 г. и от
водача И.Т.Т. при управление на л.а.м. „Нисан Примера“ с рег. №******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ЗД „Б.И.“ АД с полица № 02112002388947 от 19.10.2012 г.,
валидна от 19.10.2012 г. до 02.02.2013 г., когато е прекратена, ведно със
законната лихва върху главницата от 56 000 лв., считано от 09.01.2013 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
заплати при същите условия и сумата от 7 450 лв. /седем хиляди
четиристотин и петдесет лв./ направени от ищеца по обратния иск разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: