Р Е Ш Е Н И Е

№507

гр.Габрово,11.12.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

При секретаря КРАСИМИРА НИКОЛОВА и в присъствието на прокурора ........................................ като разгледа докладваното от съдията Антонова-Попова гр.д.№41 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове по чл.422,ал.1 от ГПК и при условията на евентуалност осъдителни искове по чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е предявил против А. П. П., искове за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответника дължи следните суми: главница в размер на 20 523.69лв. от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.10.2018г. до 21.04.2024г. по отношение, на които на осн. чл.16,ал.2,б”а” от ОУ към договора е обявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, както и лихва за забава за периода 09.01.2017 г. – 03.10.2018г. в размер на 3112лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –04.10.2018 г. до окончателното й погасяване, които суми са присъдени по ч.гр.д. № 1912/18 г. по описа на РС-Габрово.

При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 20 523 69лв.-главница от неплатени месечни вноски с падежни дати от 21.10.2018г. до 21.04.2024 и сумата 3 112лв.-обезщетение за забава, дължима за периода 09.01.2017г.- 14.12.2018г.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит №1445422 от 09.04.2014г., по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 25 000лв.. За отпускане на кредита била начислена комисионна такса за разглеждане на кредита в размер на 750 лева. За кредита била сключена месечна застраховка с еднократна застрахователна премия от 3 469.20 лева.

Съгласно чл.7, ал.1 от ОУ към договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечният размер на която е фиксиран за срока на договора. Лихвата се начислява от датата на отпускане на кредита, като към датата на подписване на договора страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 12.99%.

Кредитополучателят се задължил да ползва отпусната в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, падеж и размери били посочени в погасителен план. Общата сума, която се задължил да върне възлизала на 52 332лева, която била платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 436.10лева. Първата погасителна вноска била с падеж 21.05.2014г., а последната с падеж 21.04.2024г. Размерът на всяка погасителна месечна вноска включва съответната част от главницата и договорната лихва върху нея към момента на предоставяне на кредита. Съгласно чл.16,ал.1 от ОУ при забава в плащанията кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 365 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На това основание на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 3 112 лева за периода от 09.01.2017г. до 03.10.2018г.

Твърди се, че кредитополучателят е погасил 10 902.64лв., с която сума са погасени, както следва:7 484.22лв.- възнаградителна лихва и 3 418.42лв.-главница.

Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане на в срок на погасителните вноски кредит бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл.16,ал.2, б.“а“ от ОУ.

Твърди се също, че ищцовото дружество е придобило вземането срещу от ответника от кредитора въз основа на сключен договор за цесия от 20.12.2016г., за което той бил уведомен.

В срока по чл. 131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба.

Особеният представител на ответника в отговора си прави възражение за това, че договора е написан неразбираемо в нарушение на чл. 11 ал. 1 от ЗПК. Не е ясно каква е получената сума по договора за кредит. Прави се възражение за неравноправност на клаузите в договора, наложени на клиента посредством ОУ на които той не е имал възможност да влияе, включително договорките за такси, лихви и разноски. Счита, че същите са нищожни на основание чл. 146 ал. 1 и ал. 2 от ЗПП. Освен това кредиторът не е обявил предсрочна изискуемост на кредита и се претендират непадежирали вноски. От страна на кредитора не е достигнало волеизявление до длъжника, и не е извършено надлежно уведомяване за извършената цесия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. №1912/2018г. по описа на РС-Габрово, е видно, че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение №5066/05.10.2018г. срещу ответника А. П. П., с която е разпоредено същият да заплати на „АСВ” ЕАД следните суми: главница в размер на 20 523.69лв. от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.10.2018г. до 21.04.2024г. по отношение, на които на осн. чл.16,ал.2,б”а” от ОУ към договора е обявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, както и лихва за забава за периода 09.01.2017 г. – 03.10.2018 г. в размер на 3 112лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –04.10.2018г. до изплащане на вземането, по Договор за потребителски паричен кредит №1445422, сключен на 09.04.2014г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г., в полза на „Агенция за събиране на вземанията” АД, ЕИК *********/ по силата на Приложение №1 от 09.01.2017 г. към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК.

Съгласно Договор за потребителски паричен кредит №1445422, сключен на 09.04.2014г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставило на потребителя А. П. П. кредит на стойност от 25 000 лева. В графата „Характеристики и условия на потребителския паричен кредит“ са вписани като дължими: такси за разглеждане на кредит – 750 лева; застрахователна премия – 3 469.20лева; фиксиран годишен лихвен процент - 6.99 % и годишен процент на разходите - 14.54 %. Общата стойност на кредита е в размер на 29 219.20лв.

Потребителят се е задължил да върне кредита на 120 месечни вноски, всяка в размер на 436.10 лева. Размерът на всяка погасителна месечна вноска включва съответната част от главницата и договорната лихва върху нея към момента на предоставяне на кредита. Общата дължима сума от потребителя е в размер на 52 332лева.

Съгласно чл.16,ал.1 от ОУ при забава в плащанията кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 365 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.

Представен е погасителен план за кредита, съгласно който първата погасителна вноска е с падеж 21.05.2014г., а последната с падеж 21.04.2024г.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити, които е отпускал на свои клиенти, като вземанията по процесния договор са посочени в Приложение № 1 от 09.01.2017 г. към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.

Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, която не е неоспорена от страните и съдът кредитира като правилно и компетентно изготвена, се установява, че на ответника е отпуснат кредит в размер на 25 000лв. на 09.04.2014г. На същата дата с два броя преводни нареждания за кредитен превод, са извършени преводи към „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД общо в размер на 3960.63лв. за погасяване на съществуващ дълг от ответника. Остатъкът от чистата стойност на кредита в размер на 21 039.37лв. е преведен на 09.04.2014г. по банкова сметка *** А.П.П. с номер на операцията 608FTRO*********.

След 12.07.2016г. няма направени погасителни вноски, като същите покриват част от вноската за м.04.2016г., изцяло вноската за м.05.2016г. и малка част от редовна лихва от вноската за м.06.2016г., т.е. кредитополучателят е изпаднал в забава от 21.06.2016г. Последната погасена главница е с падежна дата 21.05.2016г. и е на стойност 155.13лв.

В. лице е изчислило, че за периода 21.06.2016г./датата на забава на плащанията/ до крайният срок на договора- 21.04.2024 неплатените вноски са 95 броя като всяка една от тях е на стойност 436.10лв. и са с обща стойност 41 459.50лв.

Към 18.11.2019г. дължимата стойност за главница е в размер на 25 800.73лв., за договорна лихва -15 658.77 и лихва за забава на всяка от непогасените вноски- 1 445.18лв., съгласно клаузите на договора

Размерът на лихвата за забава върху дължимите вноски за главницата от момента на забавата -21.06.2016г. до 14.12.2018г.-датата на постъпване на исковата молба в съда е на стойност 811.97лв.

Няма данни за извършени плащания за периода след 21.05.2016г.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявените главни искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК:

В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

Съгласно представените писмени доказателства и заключението на вещото по изготвената по делото ССчЕ въз основа на Договор за потребителски паричен кредит №1445422 от 09.04.2014г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на ответника е отпусната сумата от 25 000 лева, като част от същата в размер на 3960.63лв. е преведена за погасяване на съществуващ дълг от ответника, а остатъкът в размер на 21 039.37лв. е преведен на 09.04.2014г. по негова сметка с номер на операцията 608FTRO*********. Съобразно договореното между страните по кредитното правоотношение отпуснатата като кредит парична сума е следвало да бъде върната 120 равни месечни погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва, всяка от които в размер на 436.10лева в срок до 21.04.2024г.

Съгласно заключението по ССчЕ ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер на 4 726.57 лева на датите, посочени в табличен вид по т.2 от заключението, като последната дата на плащане е 12.07.2016г.. Плащанията покриват част от вноската за м.04.2016г., изцяло вноската за м.05.2016г. и малка част от редовна лихва от вноската за м. 06.2016г.,т.е. кредитополучателят е изпаднал в забава от 21.06.2016г. Последната погасена главница е с падежна дата 21.05.2016г. и е на стойност 155.13лв.

Ищецът е придобил вземането по кредита, съгласно сключения с кредитора договор за цесия от 20.12.2016г. и Приложение №1 към него от 09.01.2017г.. Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на договора заемодателят е продал на ищеца и вземането, което е имал към ответника по сключения договор за заем. За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните по договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането. Дори и да се приеме, че длъжникът не е получил лично уведомление преди датата на завеждане на иска, то изявлението на новия кредитор е достигнало до него с получаване на исковата молба, предвид и на което цесията е породила действие и по отношение на него, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като настъпил в хода на процеса.

Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на всички вноски по кредита съобразно предпоставките на чл.16,ал.2, б.“а“ от ОУ към договора, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките вземания по предоставения кредит при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита. От експертизата по делото се установява, че ответникът е преустановил плащанията по кредита след 12.07.2016г.. Същият е изпаднал в забава по смисъла на ОУ през месец юли- 21.07.2016г., към който са били налични две неизплатени месечни вноски с падеж 21.06.2016г. и 21.07.2016г. и към този момент е възникнало и правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на всички задължения по кредита.

Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 от ЗКИ не настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а необходимо нарочно волеизялвение на кредитора в този смисъл, което следва да е доведено до знанието на кредитополучателя. Моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита при иск по чл.422 от ГПК трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС. По делото липсват доказателства длъжникът да е бил уведомен лично за волеизявлението на кредитора. Предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, от предмета на издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта/в този смисъл р. №76/25.09.2015г. по т.д. №620/2012г. I т.о.ВКС/. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б на ТР № 4/14 г. на ОСГТК на ВКС /мотиви/, обуславя извода, че исковете за съществуване на вземането следва да се отхвърлят на предявеното основание /р. № 139/05.11.2014 г. на ВКС, І ТО, р. № 165/22.12.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, р. № 7/15.04.2015 г. на ВКС, І ТО/.

На изложените съображения, предявените установителни искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, обосновани на настъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни и недоказани.

По предявените евентуално съединени осъдителни искове по чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД :

В Решение №198/18.01.2019г, постановено по гр.д. №193/2018г. на ВКС I т. о. е даден положителен отговор на въпроса допустимо ли е предявения осъдителен иск по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл.47,ал.6 ГПК, каквато е и настоящата хипотеза. Следователно предсрочната изискуемост по процесния кредит е настъпила в хода на процеса с връчване на книжата по делото на особения представител на ответника, което е осъществено на дата 15.03.2019г. и като факт, настъпил в хода на процеса следва да бъде зачетен и съобразен от съда.

Съобразно настъпилата предсрочна изискуемост ответникът дължи заплащането на главница в размер на 20 523.69лв., представляваща неплатени месечни погасителни вноски за главници през периода от 21.10.2018г. до 21.04.2024г., както и обезщетение за забава върху неизплатените и падежирали към датата на исковата молба вноски по кредита, което възлиза в размер на 811.97лева за периода от 21.06.2016г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 14.12.2018г.., съгласно заключението на вещото лице. Искът за присъждане на лихва за забава в останалата част, над сумата от 811.97лв. до размер на цялата претендирана сума от 3 112лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Законната лихва върху главницата следва да се присъди от датата 15.12.2018г.

Възраженията на особения представител на ответника за неравноправността на клаузи от договора за потребителски кредит, съдът намира за неоснователни, по следните съображения:

Действително, в отговора на исковата молба е направено най-общо оспорване на клаузите от договора за кредит поради неравнопоставеност на страните, но страната не е уточнила кои от разпоредбите на договора има предвид както и дали релевираната недействителност засяга потребителския договор или Общите условия към него. Не са посочени и конкретните основания за твърдяната недействителност по смисъла на ЗЗП. Съдът е длъжен да даде отговор на всички фактически твърдения и възражения на страните, но направеното оспорване не съдържа такива, поради което и съдът не е длъжен да подлага на преценка цялостното съдържание на облигацията по арг. от чл.6 от ГПК и принципа на диспозитивното начало. При извършена преценка съдържанието на приложения договор и ОУ към същия не се установяват разпоредби в разрез с постановките на ЗЗП и ЗПК. Не се установяват клаузи, които да не отговарят на критериите на чл.147 от ЗЗП. Не е налице и подписване на допълнителни споразумения към първоначалния договор за да изследва съдът евентуално изменение и нарастване на компоненти от вноската по кредита. Не са наведени и твърдения за някои от общите основания за нищожност по смисъла на ЗЗД.

По разноските:

Тъй като съдът отхвърля изцяло предявените главни установителни искове по чл.422,ал.1 от ГПК, направените разноски в заповедното производство остават в тежест на ищеца.

С оглед изхода на спора по евентуално предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените разноски по делото съразмерно с уважената част от осъдителните искове общо в размер на 1 785.26лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Воден от горното, съдът :

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от НИКОЛИНА ТОДОРОВА С. и МАРТИН ДЕСПОВ ДЕСПОВ, с пълномощник: юрисконсулт И.С.С. против А.П.П., ЕГН**********, с адрес: ***, с особен представител: адвокат Х.Б. ***, искове по чл.422,ал.1 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че А. П. П. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, сумата 20 523.69лв. /двадесет хиляди петстотин двадесет и три лева и шестдесет и девет ст./- главница от неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.10.2018г. до 21.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2018 г. до изплащане на вземането и сумата 3 112лв./три хиляди сто и дванадесет лева/-обезщетение за забава за периода 09.01.2017г.– 03.10.2018г., за които е издадена Заповед №5066/05.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№1912/2018г. по описа на Габровски районен съд, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН**********, с адрес: ***, с особен представител: адвокат Х.Б. *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от НИКОЛИНА ТОДОРОВА С. и МАРТИН ДЕСПОВ ДЕСПОВ, с пълномощник: юрисконсулт И.С.С., сумата от 20 523.69лв. /двадесет хиляди петстотин двадесет и три лева и шестдесет и девет ст./- главница, представляваща неплатени погасителни месечни вноски за периода 21.10.2018г.- 21.04.2024г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 15.03.2019г. по Договор за потребителски паричен кредит №1445422, сключен на 09.04.2014г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016г. в полза на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, по силата на Приложение №1 от 09.01.2017г. към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	667
Дата:	11 декември 2019 г. (в сила от 20 януари 2020 г.)
Съдия:	Гергана Любчева Антонова Попова

Дело:	20194210100041
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	14 януари 2019 г.

Решение по дело №41/2019 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А