№ 1959
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20211100509247 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Р. Г. Р., срещу решение №
20082366/30.03.2021 г., постановено по гр. д. № 52040/2020 г. на СРС, Трето
гражданско отделение, 158- ми състав, с което съдът е определил режим на
лични отношения на ИВ. Г. П. и ИВ. К. П. с малолетната им внучка С.Р. Р.а. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие
с материалния закон и процесуалните правила, като въззивника подробно е
изложил съображенията си. Моли да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отхвърли предявения иск или съдът да определи по-
стеснен режим на лични отношения между бабата и дядото с внучката им.
Претендира разноски.
ИВ. Г. П. и ИВ. К. П., с отговора на въззивната жалба, оспорват същата
и молят решението да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си.
Въззиваемите страни, в съдебно заседание, изразяват становище, че
жалбата е неоснователна и молят съда да я остави без уважение.
1
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните,
приема за установено следното:
С решение №20082366/30.03.2021 г., постановено по гр. д. №
52040/2020 г., СРС, Трето гражданско отделение, 158- ми състав е определил
следния режим на лични отношения на основание чл. 128, ал. 1 от СК на И.Г.
П., ЕГН **********, и ИВ. К. П., ЕГН ********** с малолетната им внучка
С.Р. Р.а, ЕГН **********: за период до навършване на осемгодишна възраст
от детето (28.12.2021 г.) - всяка трета събота и неделя от месеца, за времето
от 10:00 часа до 18:00 часа в съботния и в неделния ден, без преспиване и в
присъствието на бащата, като срещите се осъществяват на територията на гр.
София; а след 28.12.2021 г. - всяка трета събота и неделя от месеца, за
времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване и без
присъствие на бащата, както и две седмици през лятото по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като след 28.12.2021 г.
режимът може да бъде осъществяван и извън територията на гр. София.
Поддържането на близки отношения между бабата, дядото и внуците е
традиция и социална норма в българското общество, която е отразена в правото
на доста късен етап. С нормата на чл.128 от СК е предоставено правото на дядо
и баба да претендират за лични отношения с ненавършилите пълнолетие
внуци, като съдът може да определи мерки за лични контакти между дядото и
бабата, и внуците. Уважаването на молбата с правно основание чл.128, ал.1 от
СК зависи от най-добрите интереси на детето, които следва да бъдат
гарантирани чрез съдебното решение.
За успешното провеждане на предявената по реда на чл.128, ал. 1 от СК
молба, молителите следва да установят качеството си на баба и дядо на
малолетното дете, че ответникът е родител на последното, че разполагат с
нужните материални възможности и личностни качества за полагане на
адекватни на нуждата на детето грижи при осъществяване на личните си
контакти с детето и че в интерес на последното е да поддържа такива
контакти.
2
В разглеждания случай безспорно по делото е, че молителите са
възходящи от втора степен на малолетното дете С.Р. Р.а, както и че
ответникът е негов родител.
Пред първата инстанция е представен социален доклад, изготвен от
ДСП-Тетевен, чието заключение е, че бабата и дядото разполагат с добри
социално-битови условия и добра финансова обезпеченост. По време на
отглеждането на детето С. в с. Рибарица, адекватно са задоволявали
индивидуалните му потребности. С. е демонстрирала силна привързаност към
разширеното семейство по майчина линия, които от самото й раждане
активно са участвали в обгрижването й.
В изготвения за целите на въззивното производство социален доклад от
ДСП-Тетевен, се излага становище, че бабата и дядото на С. разполагат с
много добри социално-битови условия, добра финансова обезпеченост,
личностни и морални качества. Определянето на режим на контакти на детето
с И.Г. П. и ИВ. К. П., е изцяло в интерес на С., би й осигурил само ползи,
предоставяйки й душевен и емоционален комфорт, които биха оказали
благоприятно влияние върху личностното и емоционалното съзряване на
детето.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, въззивният съд е допуснал изготвянето на
съдебно-психологична експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните и съдът счита за обективно и компетентно изготвено, пълно, ясно и
обосновано. Експертът установява каква е емоционалната привързаност на
детето към бабата и дядото по майчина линия и какво е отношението на
детето към бабата и дядото по майчина линия, какво е психо - емоционалното
състояние на детето, изследвал е способността на бабата и дядото по майчина
линия да се грижат за детето. Вещото лице установява, че детето С. е
отглеждано в променящо се обкръжение на възрастните. В началния етап на
детската възраст е преживяло поредица от травми свързани със загуба на
значимия обект за детето- майката. Промяната на средата, в която детето е
живяло поради ниската му възраст в онзи момент също може да се преживява
като загуба. Това е допринесло за нарушена връзка с бабата и дядото, които
са били от раждането му част от неговия живот. В момента на изследването
детето е в период на възстановяване на връзката с разширеното семейство по
м.л. Детето е с епизодични прояви на тревожност, когато губи контрол над
ситуацията става дисфункционално. С. проявава интензивна тревожност при
отделяне от дома или обгрижващия, което води до нарушаване на очакваното
за възрастта общо функциониране. Детето е с травматичен опит вследствие на
загуби, смърт, раздяла. Реакцията на страх води до избягващо поведение.
Макар и неизказани в този период на развитие на детето, страховете са
свързани от възможност да загуби близките си или, че ще бъде изоставено от
тях. Поведението на детето е повлияно от функционирането на семейството.
При децата в тази възраст адаптивната реорганизация на психичната
3
структура е психогенно незряла. Детето се чувства безсилно, незащитено,
неспособно да измери мащаба на травмата и да се справи по пътя на психична
преработка. Детето се нуждае от обич, закрила и защита от чувствата за
непотребност и изолация. За да се справи с усещането за недостатъчна
безопасност, безпомощност и враждебност, то е принудено да използва
защитни стратегии. По този начин се редуцира тревогата и се постига
чувството на безопасност при детето С. Р.а. И.П. по професия е счетоводител,
заявила е на психолога, че все още работи. Психомоторно спокойна е,
ориентирана всестранно, емоционално-волево- съответна на ситуацията,
мисловен процес-правилен по протичане. Памет и интелект съответни на
възрастта, образованието и социалния опит. ИВ. Г. П. демонстрира добра
връзка с детето С., което е единственото й внуче. Познава навиците и
потребностите на детето. Споделила е на експерта, че подпомага процеса на
обучение на детето, основно по математика. Психологическата оценка е
адекватно на ситуацията поведение и способност да се грижи за детето. И.П. е
пенсионер, но се занимава с дърворезба в ателие, което е създал в дома си.
Ориентиран всестранно, емоционално-волево съответен на ситуацията, в
която се намира, с правилен мисловен процес. Памет и интелект съответни за
възрастта, образованието и социалния опит. Дядото на С. има прекъсната
връзка с детето, която в момента е в период на възстановяване. Демонстрира
познания за потребностите и уменията на детето. Психологичната
интерпретация от представените в изследването резултати е за наличие на
добри способности за обгрижване на детето С. Р.а.
При изслушването й във въззивното производство ИВ. Г. П. заявява, че
преди по-малко от месец са видели С.. Всеки месец идват и се виждат с
детето на Джъмбо. С детето са в много добри отношения и искат така да
продължи, защото то е тяхно внуче. Освен това, всяка неделя й звънят по
телефона, за да я чуят- ако трябва да й каже нещо за училище, каквото не е
разбрала и каквото баба й може, но това не е достатъчно. Бащата ги
възпрепятства дотолкова, доколкото не могат да я взимат на Рибарица. Там
имат голяма вила. Имат възможности. На чист въздух да ходи, а те да й се
радват. Иска отношенията им да са като внучка и баба. За тях е по-добре да я
виждат по-често. И постоянно да е при тях, е най-добре.
Изслушан ИВ. К. П. заяви, че обикновено се чуват със С. всяка неделя
по телефона. Водят с нея доста продължителни разговори, които по някога
продължават по час и половина. Понякога й изпращат по техен съсед неща,
които С. иска. От време на време имат срещи със С. в София, обикновено на
Джъмбо- да й купуват какво ли не от там. Но това става на два, на три месеца.
Понякога и по-често, но според договорките, които имат с Радко.
Отношенията с детето са били с добри намерения, винаги са гледали с каквото
могат да помагат. Дори и за неща, свързани с учебния процес, макар и по
телефона. Не може да си обясни поведението на бащата, който винаги изказва
едно благоразположение към тях, винаги се съгласява детето да ходи при тях,
да поддържат връзка с него. Дори му е казвал: „Хубаво е да я взимате, че аз по
този начин да си почивам“, но след това много променя мнението си.
Изслушан от настоящия съдебен състав Р. Г. Р. заявява, че неговите
съображения са, че детето не е готово и изразява притеснение, както преди,
така и след срещите с баба си и дядо си и не е спокойно. За сега не забелязва
С. да се е успокоила. Режимът е да имат срещи с нея месечно или както съда
го определи. Може да се срещат в месеца, както досега са се виждали, имали
са срещи в негово присъствие. Самото дете споделя с баща си, че е
притеснена да не го загуби и да остане сама. Тя не се е отделяла на този етап
от баща си и не знае каква ще е реакцията й. Желанието на детето и преди е
4
било баща й да присъства на срещите й с баба й и дядо й. Не е съгласен да
води детето в Рибарица. Иска да я вземат и да връщат в София, не той да ходи
в Рибарица.
Съдебният състав намира, че съвкупната преценка на ангажираните по
делото доказателства е в състояние да мотивира извода, че молителите
разполагат с необходимите материални възможности и личностни качества за
полагане на адекватни на нуждата на детето грижи при осъществяване на
личните си контакти с него и че в интерес на последното е да поддържа
такива контакти. В тази връзка съдът счита, че на бабата и дядото трябва да
бъде осигурена възможност за лични отношения с детето и това е в негов
интерес, като самото им осъществяване следва да дава възможност за
пълноценно общуване. Само чисто емоционалната връзка не е достатъчна да
изгради нормалното отношение на детето към тях, а е необходимо да се даде
възможност бабата и дядото да проявят своята обич и грижа пряко и
непосредствено.
По принцип присъствието на друг, макар и близък на детето човек, би
повлияло на изграждането на топли отношения и би препятствало
осъществяване на контактите в тяхната пълнота, поради което токова
присъствие не следва да се определя при режима на лични контакти без
обективна необходимост. В настоящия случай се установи- с психологичната
експертиза и изявленията на страните по делото, че личните контакти на
бабата и дядото с детето са възобновени. Детето е в период на възстановяване
на връзката с разширеното семейство по м.л. Тъй като С. проявава интензивна
тревожност при отделяне от дома или обгрижващия, което води до
нарушаване на очакваното за възрастта общо функциониране и е с
травматичен опит вследствие на загуби, смърт, раздяла, е необходимо към
самостоятелни срещи да се премине след преходен период в присъствие на
бащата.
Относно реда за осъществяване на личните отношения с бабата и
дядото, съдът като съобрази от една страна възрастта на детето, установените
му навици, ангажираността му в учебно заведение, силната емоционална
връзка между детето и бащата, а от друга- необходимостта от установяване на
повече стабилност в изграждането на навици за обучение, отдих и почивка на
детето както и необходимостта от преходен период за адаптация, в който
режима да се осъществява в присъствието на бащата на детето, с която
5
същото се чувство спокойно и сигурно, намира, че съобразен с нуждите и
интересите на последното се явява режим, по силата на който бабата и дядото
да имат възможност да виждат и вземат детето всяка трета събота и неделя от
месеца, за времето от 10:00 часа до 18:00 часа в съботния и в неделния ден,
без преспиване, като за период в продължение на шест месеца личните
отношения да се осъществяват в присъствие на бащата на детето на
територията на град София. След изтичане на шестте месеца-всяка трета
събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в
неделя, с преспиване и без присъствие на бащата, както и два пъти по една
седмица през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск
на бащата, като режимът може да бъде осъществяван и извън територията на
гр. София.
За яснота настоящия съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че при определяне на конкретния режим на лични отношения
между детето и неговите баба и дядо по майчина линия е обвързан единствено
с интереса, сигурността и спокойствието на детето.
Бабата и дядото разполагат с много добри битови условия и не са във
влошено здравословно състояние, поради което няма опасност за С. при
контактите й с тях, вкл. през лятото, когато тези срещи биха се осъществявали
в с. Рибарица.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да бъде
отменено, като се определи режим на лични отношения на И.Г. П. и ИВ. К. П.
с малолетната им внучка С.Р. Р.а, съобразно мотивите на настоящото
решение.
В настоящия случай въззивника няма право на разноски.
Производството по делото е такова на спорна съдебна администрация,
приложима при спор относно режим на лични отношения, предпоставен от
невъзможност да се постигне споразумение. Съдебното решение се
постановява за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното
дете, ползва и тримата въззивници и затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, както в първоинстанционното производство,
така и във въззивното, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20082366/30.03.2021 г., постановено по гр. д. №
52040/2020 г. на СРС, Трето гражданско отделение, 158- ми състав, и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 128, ал. 1 от СК, следния режим на лични
отношения на И.Г. П., ЕГН **********, и ИВ. К. П., ЕГН ********** с
малолетната им внучка С.Р. Р.а, ЕГН **********: да имат право да виждат и
вземат детето всяка трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа
до 18:00 часа в съботния и в неделния ден, без преспиване, като за период в
продължение на шест месеца личните отношения да се осъществяват в
присъствие на бащата на детето на територията на град София. След изтичане
на шестте месеца-всяка трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00
часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване и без присъствие на
бащата, както и два пъти по една седмица през лятото по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като режимът може да бъде
осъществяван и извън територията на гр. София.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. Г. Р. за присъждане на
разноски, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7