РЕШЕНИЕ
№ 174, т. 2
Гр.Троян,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, шести състав,
в закрито заседание на
Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА
Секретар
Е. П.,
като
разгледа докладваното от съдията – ИВАНОВА по описа на ТРС за 2009 год.,
за да се произнесе – съобрази:
Производството е с правно основание
чл.247 и чл.250 от ГПК.
С Определение №312/
С цитираното по-горе решение, Троянски
районен съд не се е произнесъл по
алтернативно обективно съединеният иск с
правно основание чл. 26 ал.2 предл.4 от ЗЗД- прогласяване на
нищожност на договор при липса на основание, след
като е отхвърлил предявеният от ищцата М. Б. иск с правно основание чл.26 ал.2
предл.2 от ЗЗД – прогласяване на нищожност на договор при липса на съгласие.
Със същото Решение, съдът се е произнесъл по иска за прогласяване на нищожност
на Нотариалният акт, което от своя страна представлява несъответствие между
формираната истинска воля на съда в
мотивите и нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива на
решението. В едно с това, в обстоятелствената част на решението, съдът е счел,
че е сезиран с предявен при условията на алтернативност иск с правно основание
чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД- липса на предвидена от закона форма, а на практика
предявеният при условията на
алтернативност иск е с правно основание чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД – липса на
основание., т.е. налице е очевидна
фактическа грешка.
Въз основа на констатираните от въззивната
инстанция нарушения и допуснатите очевидни
фактически грешки, производството пред въззивната инстанция е спряно, а делото
е върнато на Троянски районен съд за поправка на същите и за неговото
допълване.
При предвидената процедура по реда на
чл.247 ал.ІІ предл.І-во от ГПК и чл.250 от ГПК , съдът с Разпореждане №1595 от
В предвидения в чл.247 ал.ІІ предл.2-ро от ГПК и чл.250 ал.2 предл.І-во срок,
страните са представили отговор.
Съдът като съобрази дадените от
Ловешки окръжен съд указания и становищата на страните по делото счита,
че е
допусната очевидна фактическа грешка при
изписване – цифром и словом в обстоятелствената част на решението на предявеният при условията на
алтернативност иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД – липса на предвидената от
закона форма, вместо „иск с правно основание
чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД- липса на основание”, както и че в
обстоятелствената част и диспозитива на решението съдът е прогласил нищожността на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот, срещу задължение за гледане и
издръжка №61 т.1 нот.дело №151/1983 год.на ТРС, вместо „нищожност
на договора за продажба, сключен с нотариален акт№61 т.1 нот.дело №151/1983
год. на ТРС, поради което и на основание чл.247 от ГПК следва да бъде извършена поправка в решението.
По
производството с правно основание чл.250 от ГПК за допълване на решение №87/
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният при
условията на алтернативност иск с правно
основание чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД за признаване нищожността на Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт№61 т.1 нот.дело №151/1983 год. на ТРС-
поради липса на основание е неоснователен и недоказан, поради което същият
следва да бъде отхвърлен, като мотивите на съда са следните:
На първо място, законоустановената презумпция по чл. 26, ал.
2 от ЗЗД, че основанието се предполага до доказване на противното не е оборена.
Не е доказано, че Ю.Т. – ответник по
делото не е могла да изпълнява поетото от нея задължение в качеството и на
приобритател по сключения договор за
гледане и издръжка на Д.Й., б.ж. на гр.Априлци,
починала на
Съдът счита за неоснователна тезата на ищцовата
страна, че договорът между родител и дете за прехвърляне на имот срещу
задължение за гледане и издръжка е
нищожен, поради липса на основание и като накърняващ правилата на морала, тъй
като самата родствена връзка поражда взаимни задължения за грижи и издръжка.
Договорът за издръжка и гледане е алеаторен договор
и към момента на сключването му – 30.03.1983г. е налице неопределеност по
отношение обема, вида и продължителността на конкретните грижи, които следва да
положи приобретателят. Те са субективни и са в пряка зависимост от потребността
на лицето, което се нуждае от тях. Преценката за необходимостта от грижи се
прави от прехвърлителя и това е обичайният му мотив, поради който той прехвърля
собствеността си. Обстоятелството, че в конкретния случай изпълнението на задължението, поето със
сключения договор - дъщерята – купувач " да осигури на продавачката един
сносен и спокоен живот, като и гарантира храна, отопление, почистване и грижи
при болест и немощ, било лично или чрез свой близки и трети лица”, съвпада с
нормалните грижи, които дъщерята би осъществила и без да е сключен този договор
- не лишава договора от основание. Касае се за консесуален договор, сключен по
волята на двете страни, като е безспорно установено от приложената по делото
нотариално заверена декларация от Д.Й.
/л.66/ от
При договор,
по силата на който се прехвърля имот срещу поето от приобретателя задължение да
гледа и издържа прехвърлителя, това задължение е срочно, но определеният в
договора срок е неопределен, т.е. страните сключват договора с оглед на едно
събитие, което неминуемо ще настъпи - това е смъртта на прехвърлителя, но не е
известно кога. Това е алеаторността на договора. Само тогава, когато смъртта
настъпи твърде скоро след датата на договора и нейното настъпване е било
положително известно на приобретателя, когато
се касае за болестно състояние, което е прогнозирано като последващо от
близка смърт и това е известно на приобретателя, той знае или би предполагал,
че няма да престира нищо срещу получения имот, договорът би могъл да се признае
за нищожен, като такъв без насрещно основание, което би означавало, че
приобретателят не е поел насрещно задължение, което обстоятелство е неотносимо за настоящият казус. При така изложените мотиви, съдът
счита, че не беше установено с годни доказателствени средства - при нужда от
пълно и пряко доказване, основание за нищожност на сключения между страните
договор за прехвърляне на вещното право на собственост в смисъл на твърдяната
липса на основание..
Водим от изложеното и съгласно разпоредбата на
чл.247 ал.3 във вр. ал.4 и чл.250 ал.3 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №87 от
ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение №87 от
ДОПЪЛВА
РЕШЕНИЕ №87 от
Решението може да се обжалва пред Ловешки окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: