РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Русе,
09.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ
състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 617 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М.Г.М.
*** против Решение № 222/27.07.2021 г. на Директора на ТД на НАП гр. Варна, в
частта, с която е оставена без разглеждане негова жалба вх. № 22498/14.09.2021 г.
срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител за прекратяване на производството
по принудително изпълнение – продажба чрез търг на първия от процесните
недвижими имоти (апартамент в гр. Русе) по ИД № 18110001040/2011 г. Развиват се
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречието му с
материалния закон. Поддържа се тезата, че в случая е налице формиран мълчалив
отказ на публичния изпълнител, който мълчалив отказ подлежи на оспорване пред
директора на ТД на НАП и жалбата срещу него следва да бъде разгледана по
същество от горестоящия административен орган. Иска се обжалваното решение да
бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за
произнасяне по същество. Претендира се и присъждане на разноски, съгласно
представен списък.
Ответникът – Директор на
ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Р. М. – Б.,
счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на
събраните в хода на делото доказателства, включително представените като
административна преписка по издаване на оспорения административен акт, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С молба вх.№ С210018-000-0390553 от
25.08.2021 г. до публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна от длъжника по изп.дело
№18110001040/2011 г. М.Г.М. (настоящия
жалбоподател) са били направени две искания (л. 6 от преписката).
В
т. 1 от молбата искането е:
1.1.
да се прекрати производството по принудителното изпълнение в частта му - продажба,
чрез търг на конкретен недвижим имот – апартамент в гр. ********* и
1.2.
да се вдигнат наложените възбрани върху два недвижими имота – гореописания
апартамент и имот, представляващ земя и сграда в с.Червена вода, Община Русе.
В т.2 от същата молба е направено
искане да се прекрати изпълнителното дело - ИД №18110001040/2011 г. поради
погасяване на задълженията, на основание ДИРЕКТИВА (EC) 2019/1023
на Европейския Парламент и на Съвета от 20.06.2019 г. и Директива (ЕС)
2017/1132.
От публичния изпълнител
не е последвало произнасяне по
молбата.
М.М. е подал жалба по административен
ред с вх.№ 22498 от 14.09.2021 г. до Директор на ТД на НАП-Варна, с която е
оспорил мълчаливия отказ на публичния изпълнител по
молбата му с вх.№ С210018-000-0390553 от 25.08.2021 г. (л. 4 от
преписката).
Директорът на ТД на НАП – Варна се е
произнесъл по жалбата на М. с Решение № 222 от 27.09.2021 г. (л. 1-2 от
преписката). Постановил е два диспозитива:
1. Отменя мълчалив отказ на публичен
изпълнител по молбата вх.№ С210018-000-0390553 от 25.08.2021 г. в частта, в
която се иска отмяна на наложените обезпечителни мерки върху гореописаните два
недвижими имота и
Връща преписката на публичния
изпълнител за ново произнасяне по вх.№С210018-000-0390553
от 25.08.2021 г. в частта, в която се иска отмяна на наложените обезпечителни
мерки върху гореописаните два недвижими имота.
2. Оставя без разглеждане жалба вх.№ 22498
от 14.09.2021 г. в частта за прекратяване на производството по принудително
изпълнение-продажба, чрез търг на първия от процесиите недвижими имота (има се
предвид апартаментът в гр.Русе).
Първоначално подадената от М.Г.М.
жалба до настоящия съд е срещу мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП – Варна
за отмяна на мълчалив отказ на публичен изпълнител по
молба с вх.№ С210018-000-0390553 от 25.08.2021 г. до публичен изпълнител
по изпълнителното дело ИД №18110001040/2011 г., поради факта, че цитираното
по-горе решение на директора на ТД на НАП – Варна към датата на подаване на
жалбата до съда, чрез решаващия орган – на 06.10.2021 г., все още не е било
съобщено на оспорващия М.М. (по данни от самия ответник същото е изпратено чрез
куриер, но не е върната разписка за връчването му, т.е. не са налични данни за
връчването му на адресата и към 29.10.2021 г.).
След дадени от съда указания на
жалбоподателя за уточняване на предмета на спора, от М.М., чрез пълномощника
адв. В.М., е депозирана молба с вх.№
4315 от 01.11.2021 г. по описа на АдмС – Русе. В нея е направено уточнението,
че се иска:
1. отмяна на мълчалив отказ на
Директора на ТД на НАП-Варна за отмяна на мълчалив отказ на публичен изпълнител по молба с вх.№ С210018-000-0390553
от 25.08.2021 г., в частта в която е отказано да се прекрати производството по
принудителното изпълнение - продажба, чрез търг на конкретен недвижим имот (апартаментът
в гр.Русе, описан по-горе);
2. отмяна на мълчалив отказ на
Директора на ТД на НАП-Варна за отмяна на мълчалив отказ на публичен изпълнител по молба с вх.№ С210018-000-0390553
от 25.08.2021 г., в частта, в която е отказано да се прекрати производството по
принудителното изпълнение по ИД № 18110001040/2011 г. поради погасяване на
задълженията.
Съдът с определение от 04.11.2021 г.
е приел, че искането в жалбата до съда по т. 1, съгласно молбата-уточнение с
вх.№ 4315 от 01.11.2021 г. е допустимо, но относно предмета на оспорване,
заявеното от жалбоподателя търпи корекция, доколкото по този въпрос има изрично
произнасяне с постановеното Решение № 222 от 27.09.2021 г., с което органът е
оставил жалбата на М. без разглеждане в тази част.
Жалбата срещу мълчаливия
отказ на публичния изпълнител да прекрати
производството по принудителното изпълнение в частта му - продажба, чрез търг
на конкретен недвижим имот, е депозирана в ТД на НАП
– Варна на 14.09.2021 г. Директорът на ТД на НАП – Варна в 14-дневен срок
съгласно чл. 267, ал. 2 ДОПК следва да се произнесе с решение. В случая този срок е до 28.09.2021
г. и същият е спазен, тъй като е издадено решение № 222 от 27.09.2021 г., т.е. в предвидения от закона срок решаващият орган е
постановил диспозитив в съответствие с правомощието му по чл. 267, ал. 2, т. 6
от ДОПК – оставил е жалбата срещу мълчаливия отказ на публичния изпълнил в тази
част без разглеждане.
При липсата на
доказателства за връчване на това решение на М. към датата на подаване на
жалбата по съдебен ред (което е станало и причина той да оспори пред съда
мълчалив отказ на решаващия орган), съдът намира, че жалбата е насочена и срещу
изрично издаденото решение на директора на ТД на НАП – Варна в коментираната му
част. В този смисъл определение по адм.д. № 12269/2020 г.на ВАС.
Предвид изложеното съдът приема, че жалбата
на М.М. срещу Решение № 222 от 27.09.2021 г. на директора на ТД на НАП – гр.
Варна в частта му, в която е оставена без разглеждане жалбата на М.М. с вх.№ 22498
от 14.09.2021 г. срещу мълчаливия отказ на публичния изпълнител за прекратяване
на производството по принудително изпълнение - продажба, чрез търг на първия от
процесните недвижими имота (има се предвид апартаментът в гр. Русе) е допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Решение № 222/27.09.2021
г. е постановено от заместник директора на ТД на НАП – Варна в условията на
заместване, установено със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/01.06.2021 г. и Заповед №
8430/16.09.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП – Варна, поради което съдът
намира, че изискването за компетентност на издателя на оспорвания
административен акт е спазено.
Решението е издадено в
писмена форма и съдържа мотивите на органа, с което същият е оставил без
разглеждане жалбата на М. в коментираната в настоящото производство част.
Съдът не констатира в
хода на производството пред административния орган да са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Налице е обаче
неправилно приложение на материалния закон, с което се обосновава и
незаконосъобразността на решението на Решение № 222/27.09.2021 г. на Директора
на ТД на НАП – Варна , в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на
М.М. срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител на прекрати производството по
принудително изпълнение – продажба чрез търг на процесния недвижим имот. В тази
част решаващият орган се е аргументирал с едно единствено изречение със следното
съдържание: „По отношение искането за прекратяване на производството по
принудително изпълнение – продажба чрез търг на първия от процесните недвижими
имоти, считам, че същото не следва да бъде разглеждано, тъй като в ДОПК не е
предвиден мълчалив отказ за прекратяване“. В Решение № 222/27.09.2021 г. на
Директора на ТД на НАП – Варна липсва позоваване на каквито и да е правни
норми, досежно частта, с която жалбата на М. е оставена без разглеждане.
Цитираните в решението нормативни разпоредби касаят отменителната част на
решението, която не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съгласно чл. 226, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК в изпълнение на
правомощията си публичният изпълнител издава постановления и разпореждания, а
за всяко предприето и извършено действие от публичния изпълнител се съставя
протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставянето му,
предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените
разноски. От своя страна нормата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК предвижда възможност
за длъжника да обжалва действията на публичния изпълнител пред директора на
компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е
извършил. По жалбата контролният административен орган се произнася с решение,
което в предвидените хипотези по чл. 268, ал. 1 от ДОПК може да се обжалва по
съдебен ред. Оспорването по административен ред на действията на публичния
изпълнител съгласно чл. 266-268 от ДОПК е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съдебното обжалване по реда на чл. 268 от ДОПК.
В
конкретния случай публичният изпълнител е бил сезиран с искане за прекратяване
на принудителното изпълнение по процесното изпълнително дело, досежно
провежданата продажба чрез търг на недвижим имот – апартамент в гр. Русе. Специалната
в случая нормативна уредба на чл. 225, ал. 1 от ДОПК предвижда правомощие и
задължение за публичния изпълнител да предприема съответните действия по
прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичните
вземания. В изпълнение на тези си функции публичният изпълнител може да действа
както служебно, така по искане на някоя от страните в изпълнителния процес. В
последния случай е предвидено нормативно задължение за органа да се произнесе
по поставения пред него въпрос. В тази хипотеза публичният изпълнител действа в
условията на обвързана компетентност и отказът (изричен или мълчалив) да се
приложи материалният закон по съответното искане представлява индивидуален
административен акт, подлежащ на задължителен административен контрол по реда
на чл. 266, ал. 1 от ДОПК.
С
оглед на изложеното, не могат да бъдат споделени мотивите на решаващият орган,
че „тъй като в ДОПК не е предвиден мълчалив отказ за прекратяване“, то и
жалбата срещу такъв е недопустима. Според чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за
мълчалив отказ да се издаде актът. Видно е, че мълчаливият отказ не
представлява отделен вид административен акт, за който законодателят изрично да
предвижда хипотези, при които той може да бъде формиран. Касае се за хипотеза,
в която административният орган не издава поискания от страната в
производството административен акт, без да отказва с изричен акт това. При това
положение, доколкото отказът да се издаде административен акт се оспорва както
и самият административен акт, то предмет на оспорване може да бъде както
изричният, така и мълчаливият отказ, включително и по реда на чл. 266, ал. 1 от ДОПК. Обстоятелството, че в ДОПК не е предвиден мълчалив отказ за прекратяване,
както посочва решаващият орган, може да се разглежда единствено във връзка с
преценката на законосъобразността на този отказ, но не и в посока на
недопустимост на подадената срещу него жалба, той като мълчалив отказ се
формира по силата на чл. 58, ал. 1 от АПК винаги, когато административният
орган е длъжен да се произнесе по въпрос, с който е сезиран (какъвто въпрос е
искането за издаване на индивидуален административен акт) и не го направи в предвидения
от закона срок.
Изложеното
налага извод, че в процесния случай е налице годен предмет на оспорване пред
решаващия орган – формиран мълчалив отказ на публичния изпълнител по искането
на жалбоподателя за прекратяване на производството по принудително изпълнение –
продажба чрез търг на недвижим имот – апартамент в гр. Русе. При това положение
жалбата на М. срещу мълчаливия отказ на публичния изпълнител се явява допустима
и подлежи на разглеждане от директора на ТД на НАП – Варна по същество.
Решение
№ 222/27.09.2021 г., в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на М.М. срещу
мълчалив отказ на публичния изпълнител на прекрати производството по
принудително изпълнение – продажба чрез търг на процесния недвижим имот, следва
да бъде отменено и преписката да се върне на решаващия орган за ново
произнасяне по жалба вх. № 22498/14.09.2021 г. по описа на ТД на НАП – Варна,
офис Русе, в процесната част, за произнасяне по същество.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в производството разноски.
В тази връзка съдът намира за основателна претенцията за присъждане на
заплатената от жалбоподателя държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатски
хонорар в размер на 360 лева, за плащането на който по делото са налице
доказателства.
Предвид изложеното и на
основание чл. 268 ДОПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Г.М. ***.09.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на М.М. вх. № 22498/14.09.2021 г. по описа на ТД на
НАП – Варна, офис Русе, срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител да
прекрати производството по принудително изпълнение – продажба чрез търг на
първия от процесните недвижими имоти (апартамент в гр. Русе) по
изп.дело №18110001040/2011 г.
ВРЪЩА делото като преписка на
Директора на ТД на НАП - Варна за
произнасяне по същество по жалбата
на М.Г.М. ***/14.09.2021 г.
по описа на ТД на НАП – Варна, офис Русе, в частта, с която е оспорен мълчалив отказ на публичния изпълнител на прекрати
производството по принудително изпълнение – продажба чрез търг на първия от
процесните недвижими имоти (апартамент в гр. Русе) по изп.дело
№18110001040/2011 г.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – гр. София да заплати на М.Г.М. ***, с ЕГН **********, сумата от 370,00
(триста и седемдесет) лева разноски по делото.
На основание чл. 268, ал.
2 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: