РЕШЕНИЕ
№......
07.11.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При участието на секретаря Захаринка
Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 2373 по описа
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.Б.П., управител
на фирма „Р.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против
НП №15-0000500/19.07.2018г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” –гр. Плевен,
с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ в
качеството му на работодател му е наложена имуществена санкция в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 228, ал. 3 от КТ.
Недоволен от издаденото наказателно
постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.
В жалбата се иска отмяна изцяло на
НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, се явява лично. Моли съда да отмени наказателното
постановление.
Ответната страна Дирекция „Инспекция
по труда” – гр.Плевен, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Р.И..
Пледира за правилност и законосъобразност на НП и моли съда да го потвърди.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата
поотделно и в съвкупност намира за установено следното:
На 04.06.2018 г. в 10.00 часа, гл.
инспектор Б.А.Н., в офиса на Дирекция “Инспекция по труда“ със седалище ***, в
присъствието на свидетелката инж. Мариана Г.Б., извършил документална проверка
на „Р.“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от К.Б.П., се установило следното: „Р.“ ЕООД
*** в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото
законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно: не е изплатил
обезпечението за неползван платен годишен отпуск не по-късно от последния ден
на месеца /31.05.2018г./, следващ месеца, през който трудовото правоотношение
на С.А.С.с ЕГН ********** на длъжност „техник електрически системи“ е прекратено
/30.04.2018г./. Нарушение на чл. 228, ал. 3 от КТ. В резултат на констатираното
нарушение бил съставен АУАН № 15-0000500/04.06.2018г.
С обжалваното НП, издадено въз
основа на АУАН № 15-0000500/04.06.2017г., жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.414, ал.1 от КТ - Кодекс на труда - „Работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв., за нарушение на чл.228, ал. 3 от КТ - Обезщетенията
по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се
изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва.
Работодателят е длъжен в
установените срокове, да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
Съгласно пар.1, т.1 от ДР на КТ "Работодател"
е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа
от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател, не
е изплатило обезщетение за неизползван платен годишен отпуск не по-късно от последния
ден на месеца /31.05.2018г./, следващ месеца, през който трудовото
правоотношение на Стефан Станков е прекратено /30.04.2018г./
Изложената фактическа обстановка,
съответства на констатациите обективирани в АУАН. Същата се установява по категоричен начин от
показанията на разпитаните свидетели – Б.А.Н. - актосъставител и М.Г.Б. - свидетел
при извършваната проверка и съставянето на акта.
Като обективно верни се
възприеха свидетелските показания, които
са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи.
Констатациите в АУАН се потвърждават
и от приложените писмени доказателства - АУАН № 15-0000500/04.06.2018 г.; заверено
копие от Протокол от извършена проверка с изх. № 1818937/04.06.2018г.; заверено
копие от Обратна разписка от 30.08.2018г.; заверено копие от Идентификационна
карта на „Р.“ ЕООД ***; заверено копие от Платежна ведомост за дължими РЗ и
обезщетения за м. април 2018г.; заварено копие от Удостоверение за актуално
състояние на „Р.“ ЕООД ***, заверено копие от Заповед № 6/02.05.2018г.
От материалите по делото е
безспорно, че към датата на проверката
несъмнено е осъществено нарушението по чл. 228, ал. 3 от КТ от страна на „Р.“ ЕООД
***. Това е така, тъй като според посочената норма работодателят е длъжен да
изплати обезщетенията,
дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, не по-късно от последния
ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, а в конкретния казус безспорно се
установява, че работодателят е нарушил горепосочената норма.
При нарушение на цитираната по-горе
разпоредба е определена и административно-наказателна отговорност съгласно чл. 414,
ал. 1 от КТ. В случая административно-наказващият орган е определил размерът на
имуществената санкция в минимален размер, а именно в размер на 1500 лева.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите Б.А.Н. и М.Г.Б., които кореспондират изцяло със събрания
доказателствен материал.
Извършвайки дължимата служебна проверка
за законосъобразност на НП, съобразно правомощията си в настоящото контролно
производство, съдът не констатира наличието на процесуални нарушения, допуснати
при издаването му. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението. По никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба
до първоинстанционната инстанция. В НП е посочена нарушената материално правна
норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Въз основа на акта
за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като
административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в
акта.
По делото са приети и вложени писмени и
гласни доказателства, от които безспорно се установява извършването на
нарушението, като съдът кредитира в цялост показанията на разпитаните по делото
свидетели.
Що се отнася до преценката за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, то това е едно изключение от общото правило,
визирано в ЗАНН, че за всяко нарушение, следва да се наложи съответното
наказание. Преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН представлява особена
компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в
закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи
наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови
последици. От изложеното не следва извода, че във всеки административно
наказателен акт административния орган задължително трябва да се произнесе дали
са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН или не. След като не са налице
основанията за приложение на тази законова разпоредба, то с акта се налага
наказание за констатираното нарушение. Преценката за "маловажност на
случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона.
В случая, след като
административно-наказващия орган не е приел, че са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, той е наложил санкция на санкционираното дружеството,
като административно-наказващия орган не е длъжен да мотивира във всеки свой
акт дали е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН или не. При положение, че не следва
да се прилага тази законова разпоредба, то последицата от това е налагането на
санкция. В случай, че административно-наказващия орган приеме, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, то той следва да мотивира това
свое решение, като и в този случай неговата преценка подлежи на съдебен
контрол.
Съдът намира, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите
обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира,
че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха
доказателства, които да сочат, че работодателят „Р.“ ЕООД *** е изпълнил
задължението си, като е извършено плащане на обезщетението.
Що се отнася до наложеното с
обжалваното НП наказание – „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, същото
съответства по вид и размер на предвидено в закона за извършеното нарушение,
поради което се явява безпредметно изследването и обсъждането на въпроса
съобразено ли е било наказанието с тежестта на конкретното нарушение и степента
на вината на нарушителя.
Съдът счита, че с действията си
работодателят „Р.” ЕООД *** виновно е нарушил разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ, като не е изплатило обезщетение за неизползван платен годишен отпуск не
по-късно от последния ден на месеца – 31.05.2018г., следващ месеца, през който
трудовото правоотношение на Стефан Станков е прекратено – 30.04.2018г.
Въз основа на изложеното, съдът
смята, че настоящото наказателно постановление е законосъобразно, а наложеното
наказание имуществена санкция в размер 1500 лева справедливо.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, наказателно постановление №15-0000500/19.07.2018г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” –гр.Плевен, се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №15-0000500/19.07.2018г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, с което на „Р.“ ЕООД
***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.Б.П.,
на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ в качеството
му на работодател му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева за нарушение на чл. 228, ал. 3 от КТ.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: