Номер 124929.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20203100501526 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на ЗК“УНИКА ЖИВОТ“АД, чрез юрк. П.
срещу решение №1287/11.03.2020г., постановено по гр.д. №105095/19г. по описа на ВРС, 31
с-в, в ЧАСТТА, с която е бил уважен иска на М. П. за присъждане на застрахователно
обезщетение в общ размер 5960лв за понесени медицински разходи за неотложно лечение,
формирани от 4000лв за болнично лечение и 1960лв за медицинско изделие, дължимо по
полица за задължителна медицинска застраховка на чужденец, ведно със законна лихва
от сезиране на съда и са определени разноски в полза на ищцата.
Въззивникът, представляван от упълномощен юрисконсулт П., е изложил оплаквания за
допуснати нарушения при установяване на фактите по делото поради нарушения при
провеждане на съдебното дирене и основаване на изводите на съда на доказателства, чието
приемане е било вече преклудирано за установяване на твърдения, които не са били
надлежно въведени в предмета на делото и по тях защитата на ответника е била осуетена.
Сочи, че договорът за заем, отпуснат на застрахованата не е бил приложен към исковата
молба, а твърденията, че посочения във фактурите издадени от лечебното заведение платец е
бил заемодател и сумите са платени за сметка на ищцата са в противоречие с описаното в
исковата молба основание за застрахователна претенция. Излага оплакване за
необоснованост на извода за засягане на имуществената сфера на застрахованата, като
счита, че договорът за заем е антидатиран и съставен само за нуждите на процеса без да
доказва убедително, че именно тя, а не третото лице, получател на услугата е извършила
разходите за лечението и съответно следва да бъде компенсирана за това със
застрахователно обезщетение. Като счита, че тези нарушения са довели до постановяване на
1
неправилен акт, моли след отмяната му недоказаната претенция на застрахованото лице да
бъде отхвърлена изцяло.
Въззивната страна не е пледирала по същество пред настоящия състав на съда.
Въззиваемата страна чрез адв. Ц. излага становище за неоснователност на жалбата, като
счита, че съдът правилно е приложил процесуалните правила като е дал възможност на
ищеца в първо заседание да поясни и допълни оспорените от ответника твърдения относно
начина, по който са били заплатени разходите по наложило се болнично лечение, а от
възможността да се защити по тях ответникът сам се е лишил като не е взел участие в двете
поредни заседания на съда. Сочи, че изводите на първата инстанция са съобразени изцяло с
преценката не само на писмения документ, но и на проверката на вещото лице, доказала
понасяне на финансовата тежест за лечението от самата застрахована, възстановила заетите
по спешност средства на платеца, посочен във фактурите. Счита претенцията на ищцата за
убедително доказана.
В пледоарията си по същество пред въззивния съд пълномощника на застрахованото лице
поддържа бланкетно същите доводи.
Страните претендират насрещно разноски, като конкретни суми са посочени само от
въззиваемата в неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л.39).
По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е
произнесъл с определение №2145/27.7.2020г. като към настоящия момент няма настъпили
нови обстоятелства които да налагат промяна на това произнасяне.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, като съответства на предявения осъдителен иск на застрахован с полица по
задължителна медицинска застраховка чужденец, изисквана по чл.14 от НАРЕДБА за
условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим. Произнасянето
съответства на допустима претенция, предявена пред застраховател по реда на чл. 461 т. 3
вр. 427 КЗ за обезщетяване на имуществени вреди, понесени поради неотложно
медицинско лечение на телесно увреждане, причинено при злополука и акцесорно искане за
присъждане на изискуема главница със законна лихва, начислена от момента на предявяване
на исковата молба.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По оплакванията за нарушения на процесуалните правила, изключващи разширяване на
предмета на делото:
Ищцата е основала претенцията си на твърдения за сключена застраховка за риска от
заплащане на разходи за медицинско лечение при спешни или неотложни състояния на
влошаване на здравето и настъпване на застрахователно събитие в срока на покритието. В
исковата молба подробно са описани и фактите по направените разходи за нейна сметка,
чрез банков превод, нареден от търговското дружество „Хотел инвестмънт”ООД по
заплащане на фактурирана медицинска услуга в размер на 4000лв за оперативна
интервенция и 1960лв за медицинско изделие, използвано при болничното лечение. След
като ответникът е оспорил понасянето на разходите от застрахованото лице с довод за
2
безвъзмездно предоставяне на средствата за заплащане на сумите, дължими на лечебното
заведение. В първото по делото заседание пълномощникът на ищеца се е ползвал от правото
по чл. 143 ал. 2 ГПК и е пояснил твърденията, като ги е допълнил с посочване на
вътрешните отношения между застрахованата пациентка и платеца на медицинското
обслужване. Това допълнение на твърденията не променя съществено основанието на
претенцията за обезщетяване на разходите, а само пояснява как точно е била засегната
имуществената сфера на застрахованата, задължила се да възстанови като заем сумите,
които са били заплатени на лечебното заведение за нейна сметка. Уточнението е било
включено в устния доклад по делото на 26.11.19г., в съответствие с изискванията на чл. 146
ал.1 ГПК и макар, че по тях не е разпределена изрично доказателствена тежест ищецът,
който се е позовал на заемното правоотношение, своевременно е посочил доказателствата
си. Не се установява никакво нарушение, което да е препятствало защитата на ответника,
който не е изпратил представител в открито заседание. Вярно е, че съдът не се е произнесъл
по искането на пълномощника за уведомяване за дата на следващо заседание и за изпращане
на електронно копие от протокола от заседанието, направени в молба, пристигнала в съда
едва на 28.11.19г, но този пропуск не освобождава редовно призована за първо заседание
страна от задължението да следи сама за резултата от съдебното производство (чл. 142 ал. 3
и чл. 143 ал. 3 ГПК), включително и чрез Единния портал за електронно правосъдие на ВСС
включващ всички съдилища от 01.12.2019 г. с възможност на страната за пълен достъп до
електронно дело. Затова и пропускът на ответника да се запознае с новопредставени
писмени доказателства и допълнителното заключение по допусната експертиза не е резултат
от процесуално нарушение, а от неположена грижа и оплакването му за необосновано
разширяване на предмета на спора с уточнените твърдения и посочените по тях
доказателства е изцяло неоснователно.
По оплакванията за неправилно и необосновано разрешаване на спора:
Няма спор и посочени оплаквания относно установените от първата инстанция факти по
поемане на застрахователния риск с издадена полица по застраховка за медицински разходи,
наложили се при спешно или неотложно лечение на травма от злополука в периода
21.11.2018г- 20.11.2019г., както и причиняването на пареза на левия крак поради дискова
херния при падане по гръб в дома на застрахованото лице на 24.11.2018г и последвалата по
спешност операция за отстраняването й в МБАЛ „Св. Анна – Варна”АД, проведена според
епикризата успешно на 26.11.2018г.
Ищцата е посочила взаимно допълващи се писмени документи, които съвкупно преценени
изключват довода за невярно документиране. Това е така, защото двете фактури от
26.11.2018г., първоначално издадени от лечебното заведение изцяло съответстват на
преводните нареждания и първичните документи – фиш за лечебна процедура по
оперативно лечение на дискова херния и талон за използвано при операцията медицинско
изделие, които от своя страна съответстват на описаните в епикризата лечебни процедури.
Всички те категорично посочват като пациент застрахованото лице, а като платец на
нейното лечение търговско дружество, за което при справка в публичен регистър се
установява, че основната му дейност е хотелиерство, но извършва и други дейности в
3
областта на обслужване на чуждестранни туристи, включително и представителство на
физически лица в страната и чужбина. Именно този търговец е удостоверил постигнато
съглашение с ищцата за предоставянето на необходимата сума за лечението по издадените
от болницата документи в писмения договор за заем от 26.11.2018г. Задължението на
пострадалата да върне платените за лечението й средства е било и надлежно осчетоводено,
като назначеният от съда експерт потвърждава категорично, че сумата е вписана като разход
извън присъщите на дейността му именно въз основа на заетите от пациентката суми за
изплащане на фактурите от 26.11.2018г. Средствата на дружеството са били възстановени в
касата му на 29.03.2019г, срещу приходен ордер с номер, съвпадащ с документа,
предоставен от ищцата като разписка за върнатия заем.
При тези доказателства съдът намира за напълно доказано, че разходите за лечението са
били направени именно за сметка на застрахованото лице. Обстоятелството, че
първоначалното фактуриране е било променено с повторно издадени нови фактури с
вписване на пациента като получател на услугата по двете платени от дружеството услуги
не променя този извод. Това е така, защото издателят им(болницата, където е проведено
лечението) е признала в нарочни кредитни известия, че документите са били погрешно
адресирани. Документирането е поправено едва на 25.04.2019г., но то отразява
първоначалното съдържание на сделката и нейното изпълнение, тъй като към този момент
не само безкасовите преводи са били извършени, но и заемът е бил възстановен. Новите
фактури не могат да се квалифицират като неверни документи по смисъла на чл. 13 ал. 2 т. 3
от Общите условия, тъй като точно удостоверяват именно действителния получател и
платец, организирал безкасовия превод, чрез делегиране на своето задължение за плащане
на своя заемодател. Затова, въпреки че са били допълнително представени след
първоначалния отказ на застрахователя да уважи претенцията на застрахованото лице, тези
нови доказателства необосновано са пренебрегнати като изпълнение на задълженията на
застрахования.
Съдът намира, че въззиваемата е провела нужното главно и пълно доказване на
хипотезата на възникване на покрития риск, породил задължението на застрахователя да
изплати обезщетението по реда на чл. (3 ал.2 от Общите условия под формата на
„възстановяване на разходи” в размер на сбора от 5960лв, заплатени за спешното лечение на
увреждането при битовата злополука, настъпила в рамките на срока на действие на
процесната полица. Претенцията и за присъждане на този размер като реално изпълнение на
неоснователно отказано от застрахователя плащане е основателна и следва да се уважи в
цялост.
Поради съвпадението на извода по съществото на спора изцяло следва да се потвърди и
обжалваното решение на първата инстанция.
С оглед изхода от спора съдът разпределя и отговорността за разноските, като отчита, че
извън вече определените за първа инстанция разноски, във въззивното производство
въззиваемата страна е заплатила по банкова сметка и хонорар на адвоката в размер на
754лв, съответно на уговорено възнаграждение за защита в настоящата инстанция. В този
размер разноските следва да се възложат на страната, причинила неоснователното
4
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1287/11.03.2020г., постановено по гр.д.
№105095/19г. по описа на ВРС, 31 с-в, в ЧАСТТА, с която е бил уважен иска
на М. П. за присъждане на застрахователно обезщетение в общ размер
5960лв за понесени медицински разходи за неотложно лечение, формирани
от 4000лв за болнично лечение и 1960лв за медицинско изделие, дължимо по
полица за задължителна медицинска застраховка на чужденец, ведно със
законна лихва от сезиране на съда и са определени разноски в полза на
ищцата.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА ЖИВОТ”АД ЕИК ********* от гр. София, бул. Т.
Александров № 18 да заплати на М. П. , гражданка на Украйна, родена на
27.11.1976г. с ЛНЧ ********** от *** сумата от 754 лв.(седемстотин
петдесет и четири) лева, представляваща разноски за защита във въззивната
инстанция по неоснователна жалба, на основание чл. 81 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Да се обяви в регистъра по чл. 273 от ГПК вр. чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5