Решение по дело №209/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

„ИВИКОМ 2002“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуалния си представител адв. И., е подал касационна жалба срещу решението на РС - Дупница от 13.02.2024 г. по НАХД № 1210/2023 г., с което е отменено НП № 727222-F725247/26.09.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП - гр. София, оправомощен със Заповед на ИД на НАП № зцу-1149/25.08.2020 г., в което е наложена “имуществена санкция” в размер на 500 лв. на ”ИВИКОМ 2002“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 25 ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС. Изложени са доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съществените процесуални правила с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение за пълна отмяна на наказателното постановление. Постъпила е и писмена молба от адв. И., в която се поддържа касационната жалба, като се претендират и направените разноски по представен списък – адвокатски хонорар.

Ответната страна не се представлява по делото.

Окръжна прокуратура гр. Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалбата и моли решението на РС - Дупница да се остави в сила.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакуваното решение на основание чл. 218 ал. 2 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК ще остави в сила решението на ДРС като краен резултат, но по други съображения. Мотивите за това са следните:

От фактическа страна се установява, че при извършена проверка на търговски обект по симисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – плувен комплекс ”ЕУФОРИЯ”, находящ се в гр. Дупница, парк „Рила“, стопанисван от „И. 2002“ ЕООД, с ЕИК *********, е констатирано, че при извършена проверка са нарушени реда и начина на водене на отчетност в обекта.

 

 

 

 

 

При извършената проверка започнала на 26.08.2023 г. в 00.26 ч е изведен ДФ „Х“ отчет № 016194 с дата и час 19.08.2023 г., 16.23 ч. от функциониращо в обекта фискално устройство /ФУ/, модел „DAISY Expert SX 01, с ИН на ФУ:DY467447 и ФП № 36625483. От отпечатания дневен финансов отчет е видно, че към момента на проверката „И.“ ЕООД, като лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ не е спазило задължението си да поддържа показанията на часовника – календар на ФУ/ИАСУТД, в съответствие с астрономическото време и да не допуска отклонение по – големи от 2 часа. Съставен е Протокол за извършена проверка серия АА № 0131871/26.08.2023 г. на основание чл. 110 ал. 4, вр. с чл. 50 ал. 1 от ДОПК. Административно – наказващият орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 25 ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Нарушението е извършено за първи път.

Съставен е АУАН № F725247/01.09.2023 г., връчен същия ден на упълномощено лице – М. П. и въз основа на него е издадено НП № 727222-F725247/26.09.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – София за налагане на “имуществена санкция” в размер 500 лв. на „И.” ЕООД гр. София, на основание чл. 185 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 25 ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

При изложените обстоятелства, ДРС отменя НП по съображения за наличието на чл. 28 от ЗАНН, като предупреждава дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, ще бъде наложено административно наказание.

Предмет на касационния контрол е решението на ДРС, като жалбата срещу него е подадена в предвидения от закона 14 - дневен срок от името на административно - наказващия орган, което определя нейната допустимост. Жалбата е и редовна, като в нея се съдържат конкретни касационни основания и съображения в тяхна подкрепа.

Решението на районния съд е валиден и допустим съдебен акт, постановен от надлежен състав при спазване на изискванията за форма и съдържание по допустима въззивна жалба. Наказателното постановление, което е било предмет на въззивния контрол е за деяние, което е извършено на територията на гр. Дупница, което определя териториалната компетентност на Дупнишкия районен съд.

Съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Касационният съд не споделя извода на първоинстанционният съд, че АУАН и НП са връчени на надлежно упълномощено от търговеца лице..

Верен е извода на ДРС, че е безспорно, че по време на извършената проверка е констатирано несъответствие между посочения час и дата на часовника – календар на ФУ/ИАСУТД и астрономическото време, много по – голямо от 2 часа.

Установеното при проверката е квалифицирано като нарушение по чл. 25 ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която разпоредба, лицата по чл. 3 са задължени да поддържат показанията на часовника – календар на ФУ/ИАСУТД в съответствие с астрономическото време и да не допуска отклонения, по – големи от 2 часа.

Отговорността на ЮЛ е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3 000 до 10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185 ал. 1 от ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция от 500 лева до 2 000 лева за ЕТ или ЮЛ, което не издаде документ по чл. 118 ал. 1 от ЗДДС. Съгласно изр. второ на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

Въз основа на анализа на разпоредбите на чл. 185 ал. 1 от ЗДДС и чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, се достига до извод, че за да се наложи на ЕТ или ЮЛ имуществена санкция в размерите по чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, следва нарушението да е довело до неотразяване на приходи и този факт да е елемент от фактическия състав на административното нарушение, като същия подлежи на установяване и доказаване от административно – наказаващия орган.

От обективна страна деянието се изразява в бездействие от страна на търговеца, който не е спазил задължението си да поддържа показанията на часовника – календар на ФУ/ИАСУТД. Нарушителят е ЕООД и въпросът за вината не се обсъжда, тъй като отговорността му е без виновна. Извършеното деяние е основание за реализирането на административно – наказателна отговорност, като касационният състав изцяло приема за неприложим чл. 28 от ЗАНН – „маловажен случай“.

В конкретният случай обаче, касационният състав приема ,че АУАН не е предявен на нарушителя, което е видно от подписа под акта, който е на М. П. – търговски пълномощник, а не на представляващия дружеството управител И. П. Н.. От приложеното по делото пълномощно / лист 15 от въззивното дело/ се установява, че управителят на наказаното дружество е упълномощил П. да представлява дружеството пред държавни органи и частноправни субекти. Нормативната уредба на института на предявяване на АУАН и връчване на препис от него – чл. 43 ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН не съдържа забрана за предявяване и връчване на акта другиму. Напротив, при препращането от чл. 84 от ЗАНН и по правилото на чл. 180 ал. 2 и ал. 3 от НПК, тази възможност следва да се счита за разрешена. В тази връзка е възможно извършване на обсъжданите процесуални действия по отношение на търговски пълномощник по чл. 26 ал. 1 от Търговския закон. Пълномощникът обаче не е бил упълномощен да представлява търговеца при съставяне и подписване на актове за установяване на административни нарушения. За осъществяване на представителство в тази хипотеза е необходимо изрично упълномощаване, тъй като съставянето на АУАН не е обичайна търговска дейност и по арг. от чл. 26 ал. 2 от ТЗ, общото упълномощаване не е достатъчно и е необходимо изрично такова. Предявяването на акта и връчването на препис от него на лице без представителна власт е в противоречие с процесуалните правила на чл. 43 ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН и се явява съществено процесуално нарушение.

С оглед изхода на делото, съдът ще присъди разноски на касатора, съгласно приложените доказателства за това.

 

Предвид посочените фактически и правни съображения и при условията на чл. 222 ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 41 от 13.02.2024 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД № 1210/2023 год. и

ОТМЕНЯ НП № 727222-F 725247/26.09.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП София, с което на основание чл. 185 ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС на „И.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], вх. А, представлявано от И. П. Н., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 25 ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП София, с адрес: [улица] , ет. 3 да заплати на посоченото по – горе дружество, с посочено седалище и адрес, сумата от 400 /четиристотин/ лева направени разноски по делото – адвокатски хонорар.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.