№ 950
*** , 08.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430105304 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На *** е постъпила молба в ПлРС на осн. чл. 4 от ЗЗДН от *** от ***,
против *** от ***, в която се твърди, че страните са съпрузи, че имат две
деца – на 23 и на 17 години, че в съвместния им живот молителката е търпяла
насилие от страна на съпруга си. Твърди се, че на *** се прибрала от работа
към 22.00ч., била уморена, но съпругът и поискал да правят секс. Видяла, че
той е неадекватен и се страхувала да му откаже. Твърди, че той преценил, че
тя не желае и започнал да я заплашва, че ще правят насила секс, да я обижда,
че е курва, парцал, боклук, разкъсал й блузата, заплашвал я с алуминиева
бухалка. Ударил й шамар, а след това започнал да плаче. Тормозът
приключил към 5-6ч. сутринта, ответникът заспал, а като се събудил
продължил да заплашва, да вика и да я обижда. Твърди, че по това време
малкият й *** *** бил в къщи, уплашил се и извикал брат си. Когато дошъл
големият им ***, ответникът взел нож и заявил, че има желание да надупчи
молителката във врата. След това седнал и накарал големият *** да я закара
на работа. Впоследствие той й звънял на работата постоянно за да си оправят
отношенията. Твърди, че е заплашвал, че ще й счупи ръцете, за да не може да
работи, че от никого не го е страх, дори и от полиция. Поради това тя решила
1
да остане в дома на майка си заедно с по-малкия си ***, като баща му не дал
той да прибере неин личен багаж от семейното жилище. Твърди, че се
страхува за живота си, т.к. ответникът е криминално проявен, наркозависим и
агресивен. Твърди, че е подала жалба в РУ на МВР. Моли съда да издаде
заповед за защита, сочи мерки, които иска да бъдат приложени. Заявява, че
впоследствие е ходила при психиатър и е поискала от социалните служби да й
се осигури работа с психолог дългосрочно.
Ответникът не отрича твърденията посочени в молбата, не отрича, че е
извадил нож, че може да е казал нещо, но твърди, че не е вдигал ръка на
молителката за 28 години и поведението и е било объркващо, защото била
казала, че го обича, а после е пуснала жалба срещу него, заявява, че ще си
поеме вината .
Съдът е конституирал служебна в качеството на пострадало лице на
осн. чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН, детето ***, на 17 години. С оглед исканията на
молителката, съдът е издал две заповеди за незабавна защита по реда на чл.
18 ал. 1 от ЗЗДН, с които е наложил мерки на ответника по реда на чл. 5 ал. 1
т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено
следното: Не се спори по делото, а и след служебна проверка за семейното
положение и деца на молителката, се установява, че с ответника имат
сключен гр. брак на ***, а по-малкият им *** *** е роден на *** понастоящем
на навършени 17 години. От изисканата справка за съдимост на ответника, се
установява, че той е осъждан многократно, а справката от *** сочи, че
ответникът не се води на диспансерно наблюдение, но неколкократно е
лекуван, последно през *** с диагноза ***. Служебно извършената проверка
за налагани мерки по реда на ЗЗДН в Плевенски районен съд сочи, че до
настоящия момент мерки по този ред не са налагани на ответника. По
отношение на твърдяния акт на домашно насилие, извършен от ответника
върху молителката на *** по делото се събраха както писмени, така и гласни
доказателства, представена е декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, описваща
извършеното домашно насилие като физическо и психическо такова, удари и
обиди в присъствието на 17 годишния им ***. Установява се от постъпилия
социален доклад, молителката е посочила многогодишно домашно насилие
спрямо нея, че от *** срещите между бащата и детето *** са ограничавани, че
2
понастоящем майката и детето живеят при родителите на майката при добри
условия. Емоционалната връзка между молителката и детето е силна, а с
бащата има нормална връзка дете-родител. Според доклада няма извършено
домашно насилие спрямо детето, а насилието спрямо майката детето не е
присъствало. Изслушано по реда на чл. 15 ал. 1 от ЗЗДетето, конституираното
служебно в качеството на пострадал дете ***, посочи, че е запознато с
издадените заповеди от съда, описа, че е било свидетел на следната
обстановка – сутринта чул през стената на стаята си, че баща му започва на
висок тон разговор с майка му, в продължение на 30 минути тонът на баща му
ставал все по-висок, а гласът на майка си чул само за кратко. Т.к. гласът на
баща му ставал все по-силен, той се уплашил и се обадил за помощ на по-
големия си брат и казал, че го е страх, да дойде и да види какво става.
Отишъл до вратата на кухнята, където били родителите му и чул, че баща му
обижда майка му – курва, боклук, проститутка. Прибрал се в стаята, чул, че
баща му излиза от кухнята и отишъл да се налее вода, на майка му не
отговорила на въпроса му какво става. След това се прибрал в своята стая, чул
баща му отново да отива в кухнята, чул пак скандал, отново се обадил на брат
си, защото вече много се уплашил. След като дошъл брат му, той излязъл от
жилището, защото не искал да стои там и се прибрал само да се окъпе едва
когато брат му и майка му излезли.
По делото беше разпитан в качеството на свидетел ***ът па страните
*** Той посочи, че на посочените дати през м. август е присъствал на
психическо насилие спрямо майка му, след обаждане от брат си, отишъл в
жилището на родителите си, чул, че те се карат, че баща му обвинява майка
му, че му идневерява и не е същата, а тя мълчи, чул заплахи, че ще я пребива
от бой имало и заплаха с нож, не било директно към нея оръжието, но баща
му казал, че с ножа могат да се направят някои неща, че ако той се обадел и
станел свидетел и завари майка си в кръв, какво щял да каже ако той бил
следващия...Видял ножа в ръцете на баща си, но в рамките на една минута
баща му оставил ножа, сгънал го и го прибрал. Посочи, че преди това е имало
и други случаи между двамата, че майка му се опитала да избяга в чужбина,
че баща му я заплашил по телефона и тя се върнала. След случая през м.
август т.г., майка му живее при баба му. Сочи, че след това брат му бил
притеснен и тримата взели това решение – да се помогне на майка им.
3
На *** на ответникът е съставен и връчен протокол за предупреждение
по реда на чл. 65 от ЗМВР да изпълнява заповедта за незабавна защита и да
решава всички спорове по законоустановения ред. Съгласно приетия по
делото амбулаторен лист на молителката, на *** тя е посетила лекар и е
диагностицирана с разстройство в адаптацията, като състоянието й е било
напрегнато, тя е била емоционално-ситуативно тревожна, волево
неустойчива, предписано й е медикаментозно лечение и психотерапия.
При така установеното, съдът прави следните изводи: От представените
по делото доказателства, безспорно се установява, че молбата, подадена на
***, е в рамките на едномесечен срок след твърдяните актове на домашно
насилие – на *** и на ***, т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от
ЗЗДН. Молителката е лице, което отговаря на изискванията на чл.3, т.1 от
ЗЗДН – съпруга на извършителя на домашно насилие, а конституирания
пострадал е негово дете и отговаря на изискванията на чл.3, т.4 от ЗЗДН.
Представената декларация от молителката /л. 6 от делото/, сочи конкретни
актове на домашно насилие – физическо, психическо и емоционално, и сама
по себе си представлява достатъчно доказателство за налагане на мерки за
защита. Съдържанието на декларацията същевременно се подкрепя изцяло от
изслушването на детето и от показанията на разпитания свидетел, а
ответникът не отрича описаното както в нея, така и в молбата. Действията на
ответника на сутринта на *** спрямо молителката са били възприети от
техния *** – ***, непълнолетен, той е чул скандала и обидните думи на баща
му спрямо неговата майка, и това е предизвикало страх у него, за което сочат
и неговите действия – два пъти е повикал своя по-голям брат по телефона,
защото се е уплашил. Следва да бъде прието, че домашното насилие е
извършено в присъствието на това дете, доколкото не може да се приеме, че
нормата на чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН обхваща само случаите на визуално
възприемане, а не и на чуване на викове и обидни думи през стената и вратата
на жилището, още повече, че този начин на възприемане е бил достатъчен да
предизвика страх и тревожност у детето, не по-малки, от тези, ако същото е
присъствало в стаята при родителите си.
Поради изложеното, съдът приема, че молбата за защита от домашно
насилие се явява основателна и доказана, доколкото по делото се установиха
актове на домашно насилие, извършени от ответника спрямо ищцата на ***
4
през нощта –психическо, физическо и сексуално, а на *** – психическо и
емоционално насилие спрямо молителката и детето ***. Следва да се отчете,
че се касае за продължителни действия от страна на ответника спрямо
ищцата, възприети и от двете им деца, а не за еднократен и необмислен акт,
като актовете са довели до трайни психични вреди у пострадалата и промяна
в нейното поведение, установени от лекар. Поради горното, на ответника
задължително следва да бъде наложена предвидената в закона мярка за
защита по чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на молителката и детето. Следва да се наложат и
другите поискани в молбите мерки – отстраняване на ответника от съвместно
обитаваното жилище, забрана за приближаване пострадалите лица на по-
малко от 50 м., забрана за приближаване на жилището на молителката по
постоянен и настоящ адрес, местоработата й. Поради естеството и
множеството на извършените актове на насилие – сексуално, психическо,
емоционално, физическо, и данните, че такова поведение спрямо съпругата си
ответникът е имал продължително време от съвместния им живот, съдът
намира, че срокът на тези мерки следва да бъде към максимално предвидения
в закона, а именно – 14 месеца, съобразявайки и постановените мерки със
заповедта за незабавна защита. Продължителността на тези мерки е
съобразена и с възможността страните да уредят отношенията си и
молителката да проведе спокойно предписаната й психотерапия.
На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба в
размер на минимума от 200.00 лв., с оглед заявеното съжаление за действията
от страна на ответника.
Следва да бъде издадена заповед за защита по така посочените мерки,
като в нея да се укаже на ответника, че при неизпълнението , полицейските
органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят
прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и чл. 78 ал.
6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
размер на 25.00лв. по сметка на ПлРС, както и 5.00лв. – такса в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5, ал.1 от Закона
за защита срещу домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, ***, ЕГН
**********, от ***, ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо пострадалите ***, ЕГН ********** и ***, ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, ***, ЕГН
********** от ***, ***, от съвместно обитаваното с пострадалите ***, ЕГН
********** и ***, ЕГН **********, жилище в ***, ***, за срок от 14
/четиринадесет/ месеца, считано от днес – 08.09.2021г.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на ***, ЕГН
********** от ***, ***, да приближава на по-малко от 50 метра ***, ЕГН
**********, жилището в ***, *** жилището в ***, ***, жилището в ***, ***,
и местоработата на молителката в ***, *** – ***, за срок от 14
/четиринадесет/ месеца, считано от днес – 08.09.2021г.
Да се издаде заповед за постановените мерки за закрила на основание
чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението, на основание чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се връчи
на страните и да се връчи и изпълнява от полицейските органи по
местоживеене на пострадалите лица и на ответника.
В случай на неизпълнение на заповедта, ***, ЕГН **********, ДА
БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на основание чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН, за което
6
да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5 ал. 4, чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН и чл. 78 ал. 6 от
ГПК, ***, ЕГН **********, от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС
глоба в размер на 200.00 лв., държавна такса за производството в размер на
25.00 лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7