Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на двадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Елена Воденичарова и в
присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията
Ивета Пекова к.адм.д. N 2095 по
описа на Административен съд Варна за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна,
подадена чрез ю.к.А.против Решение № 1035/28.07.2022г. по НАХД
№20223110202431/2022г. на ВРС, VІ състав, с което е отменено наказателно
постановление № 10-9155/30.12.2010г., издадено от директора на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на К.П.П. на основание чл.264 ал.1 ЗКПО
е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение на
чл.92 т.2 ЗКПО.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. Твърди, че неправилно
ВРС е приел, че е налице абсолютно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление поради изтекла погасителна давност по смисъла на
чл.80 ал.1 т.5 от НК. Счита, че е необходимо да се прави разграничение между
погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да
санкционира нарушителя, и погасяването на възможността й да реализира
правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Макар погасителните
основания и в двата случая да са сходни юридически факти /по чл.34 от ЗАНН и по
чл.82 от ЗАНН/, в първия те настъпват преди влизане в сила на правоохранителен
акт, а във втория след влизането му в сила, и имат различно правно значение. Позовава
се на разпоредбата на чл.82 от ЗАНН и твърди, че неправилно съдът е тълкувал
абсолютната давност и е приел, че същата е изтекла. В случая НП е връчено на
07.06.2022г., обжалвано е и не е влязло в сила. Счита, че правилно и
законосъобразно е издадено обжалваното НП за безспорно констатирано нарушение
по ЗКПО. Моли обжалваното решение да бъде отмено и да бъде потвърдено наказателното
постановление. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
– К.П.П., в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Счита, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като правилно ВРС се е
позовал на изтекла погасителна давност за наказателно преследване /на основание
чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК/. Твърди и че макар ВРС да не е приел доводите му, в съдебното производство
са установени и други пороци на издадения акт, а именно актосъставителят
незаконосъобразно е издал акт за установяване на нарушение в негово отсъствие
на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, без да са налице предпоставките за това;
представената обратна разписка за връчена пратка/писмо не доказва, че е бил поканен за съставяне на акта;
в обстоятелствената част на наказателното постановление не се сочи дата на нарушението,
като неясно е посочена и правната разпоредба, за която се твърди, че е
нарушена.
Представителят на ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството пред
ВРС е образувано по жалба на К.П.П. против НП № 10-9155/30.12.2010г., издадено
от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на основание
чл.264 ал.1 ЗКПО му е наложено административно наказание глоба в размер на
200лв. за нарушение на чл.92 т.2 ЗКПО.
За да се произнесе по
спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 20.10.2010г. при
извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна е установено, че
за „ДЗЛ „Феникс“-5“ ДЗЗД не била подадена декларация по чл.92 от ЗКПО за
отчетната 2009г. в предвидения в закона срок за това – до 31.03.2010г.
Установено е, че управител на ДЗЗД е П. и на 19.11.2010г. инспектор по
приходите в ТД на НАП Варна съставил срещу него АУАН № 0034750, в който
посочил, че същият като представляващ ДЗЗД „Феникс – 5“ не е подал декларация
по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2009г. в законоустановения срок до 31.03.2010г.
АУАН бил съставен в отсъствие на въззивника и му бил предявен и връчен на
29.11.2010г., който го подписал без възражения, а и такива не постъпили в срока
по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от
компетентен орган и в срок, при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като безспорно е установено, че нарушение на чл.92 от ЗКПО е налице, а
въззивникът като управител на дружеството и негов представляващ е осъществил
състава на нарушение по чл.264, ал.1 от ЗКПО, тъй като е допуснал това да се
случи, но НП следва да бъде отменено поради изтекла абсолютна давност за
административнонаказателно преследване- чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 НК.
Касационният съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Настоящата
инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка и
правните му изводи за незаконосъобразност на НП.
Видно
от АУАН и НП отговорността на П. е ангажирана за това, че в качеството на
управител на ДЗЗД не е подал декларация по чл.92 ЗКПО за отчетната година
2009г. в срок до 31.03.2010г.
Правилен
и в съответствие с материалния закон е изводът на ВРС, че наказателното
преследване в случая е погасено поради изтичане на абсолютната давност за
преследване.
Съгласно
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по тълк.д. № 1/2014г., ОСНК на
ВКС и ОСС от Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.
Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.
Следователно, след изтичане на четири години и шест месеца наказателното
преследване се погасява по давност.
Според
АУАН и НП, нарушението е извършено на 01.04.2010г. Считано от тази дата, на 01.10.2014г.
е изтекла абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца по чл.81,
ал.3, вр.чл.80, ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
1035/28.07.22г. по НАХД №20223110202431/2022г. на ВРС, VІ състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.