МОТИВИ към
Присъда № 260019 от 25.02.2021 г.,
постановена по НОХД № 1166/2020 г. по описа на
Районен съд – гр. Д.
Районна
прокуратура Кюстендил, Териториално отделение Д. е предявила обвинение срещу
лицето В.Г.Г., роден на *** ***,
живущ ***, ***гражданин, неосъждан, ***образование, ***, безработен, с ЕГН **********, за извършено от него престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.209, ал.1 от НК. Повдигнато е обвинение за това, че на неустановена дата в началото на месец
февруари 2019 година в гр. Д., с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у И.Г.И. ***, че му трябва сумата от 4360 лв. (четири
хиляди триста и шестдесет лева) за медицинска операция на бъбреците на баща му
и с това е причинил нему имотна вреда в размер на 4360 лв. (четири хиляди
триста и шестдесет лева).
Съдебното производство по отношение на подсъдимия е
проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие
по чл.370 и сл. от НПК. Производството по делото е разгледано по реда на чл.
371, т.2 от НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
повече доказателства за тези факти. При
това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и
предлага на съда да определи на подсъдимия наказание съобразно предвидения в
закона минимум, при баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства,
което да бъде намалено с една трета предвид протеклата процедура по реда на
съкратеното съдебно следствие. Предлага да бъде преценено налице ли са
условията на чл. 55 от НК. Счита, че
предявения граждански иск е основателен и доказан, поради което моли да бъда
уважен изцяло.
Гражданският ищец, чрез повереника си адв. М.,
е предявил граждански иск за сумата от 4360 лв. (четири хиляди триста и
шестдесет лева)., ведно със законната лихва, считано
от 01.03.2019 г. срещу подсъдимия, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди вследствие на деянието.
Претендира деловодни разноски.
Защитникът на
подсъдимия –адв. С. пледира съдът да постанови присъда при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като бъде приложена и разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК. Не възразява да бъде уважен гражданския иск на пострадалия
свидетел.
Подсъдимият
заявява, че разбира в какво е обвинен като в хода на съдебните прения се признава за виновен, като е посочил
причината за извършване на деянието, а именно икономическата обстановка в
страната, това, че е безработен и се е надявал да върне възможно най-скоро
заетите пари, но поради влошаване на здравословното състояние
на баща му не е успял да върне своевременно
парите. Заявил е, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимият моли за възможно
по-леко наказание.
Съдът
като взе предвид самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от събраните
на досъдебното производство доказателства-показанията на разпитаните свидетели Лазар Велинов Лазаров, И. Данаилов Миланов, Тинка Йорданова
Младенова, Георги Г., и писмените
такива, веидно копия от банкови документи и писмените
доказателства, преценени по
отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият В.Г.Г. е роден на *** ***, живущ ***, ***гражданин,
неосъждан, ***образование, ***, безработен, с ЕГН **********.
Бащата на подсъдимия В.Г. - св. Георги Г. и пострадалият И.И. преди
години работили заедно. Във връзка със съвместната работа св. И. познавал добре
подсъдимия В.Г..
Възползвайки се от доброто познанство и с оглед финансовото
си затруднение подсъдимия Г. решил да въведе в заблуждение св. И., като по този
начин се облагодетелства. За целта на неустановена дата, в началото на месец
февруари 2019 г., отишъл при пострадалия И. и у обяснил, че баща му страда от
тежко бъбречно заболяване. За лечението са му необходими много средства и му
поискал първоначално 600 лева. И. дал исканата сума, но няколко дни по-късно подсъдимият
се върнал и поискал още 2000 лева, отново с обяснението, че са необходими за
лечението на баща му. С тези обяснения още няколко пъти подсъдимият въвел в
заблуждение пострадалият И., че баща му е болен от тежко бъбречно заболяване и
са необходими пари за лечението му. Цялата сума, която св. И. дал на подсъдимия
Г. била в размер на 4360 лева. Част от сумата, св. И. взел в заем от свои
близки и приятели, включително и сключил договор за стоков кредит, по който
кредит подсъдимия е внесъл само първоначалната вноска.
При предаване на парите подсъдимия Г. обещал на св. И., че
ще ги върне в най-кратък срок. Тъй като неизпълнил казаното, св. И. започнал да
търси подсъдимия Г., за да изпълни обещанието си, но последният всеки път му
обещавал, че ще ги върне в най-скоро време и така продължавал да го заблуждава
до месец януари 2020 г., когато пострадалия И.
установил, че е измамен и подал жалба в РП Д..
С оглед така установеното и
самопризнанията на подсъдимия съдът прие, че Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.209, ал.1
от НК.
ОБЕКТИВНА СТРАНА
Измамата е имуществено
престъпление, засягащо личната собственост, при което деецът с користна цел-да
си създаде облага (в случая да получи неправомерно 4 360 лв. (четири
хиляди триста и шестдесет лева) от св. И.), възбужда и поддържа у потърпевшия (св. И.) заблуждение
като повлиява на волята на пострадалия, поставяйки го в заблуждение, за да
извърши действие/я, които ще му причинят имуществена вреда и които не би
извършил без заблуждението, в което е бил въведен. Целта -облагата трябва да
съществува към момента на започване на изпълнителното деяние -възбуждане или
поддържане на заблуждението. Деянието е довършено. Постигнат е и неговия
престъпен резултат, а именно причинена е имуществена вреда на св. И. в размер
на 4 360 лв., което не е маловажен случай. Предмет на
престъплението е самото измамено лице и ощетеното имущество.
СУБЕКТИВНА СТРАНА
От субектива страна характерно за измамата
по чл. 209, ал.1 от НК е наличие на пряк умисъл и користна цел у дееца -да
набави за себе си или за другиго имотна облага. И двата признака са необходими
за съставомерност на деянието.
Подсъдимият
Г. е извършил инкриминираното деяние виновно при форма на вина-пряк умисъл -имал
е съзнание относно всички фактически обстоятелства на престъпния състав, а
именно въвел е и е поддържал заблуждение у пострадалия, че сумата от
4360 лв. (четири хиляди триста и шестдесет лева) е необходима за медицинска
операция на бъбреците на баща му, който е бил приятел на пострадалия свидетел. Именно тези 4 360 лв. са и користната цел на подсъдимия, за която
той използва така възбуденото от него заблуждение у пострадалия. Тоест от субективна
страна следва да се приеме, че подсъдимия Г. е извършил деянието при пряк
умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването
на общественоопасните му последици и е те да настъпят.
Предвид
горното, съдът прие, че В.Г.Г. е осъществил състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, признаго за виновен и му наложи наказание.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
За подсъдимия съдът определи наказанието
съгласно разпоредбите на чл.373,ал.2 НПК във връзка с чл.58а от НК, като взе
предвид вида и пределите посочени в чл.209 , ал.1 от НК (от 1 до 6 години
лишаване от свобода), степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбуди
за извършване на престъплението и останалите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
При
индивидуализирането на наказанието съдът, по отношение на подсъдимия, отчете като отегчаващи обстоятелства
завишената обществена опасност на деянието, невъзстановените вреди на пострадалия.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на дееца, направеното от
подсъдимия признание на вина, съдействието
му към органите на досъдебното производство и изразеното съжаление за извършеното.
Съдът взе предвид времето, мястото, начина на извършване на деянието, както
мотивите и възрастта на извършителя, като в случая не счете че е приложима
разпоредбата на чл. 55 от НК.
Причините за
извършване на престъплението се коренят в ниското правосъзнание на обвиняемия и
стремежа да се облагодетелства по незаконен начин.
Тези обстоятелства мотивира съдът да наложи наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелства. С оглед изложеното, съдът определи
наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно за престъпление по
чл.209, ал.1 от НК съдът съобразно закона налага на подсъдимия наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от една година. Предвид императивната норма на чл. 73, ал.2
от НПК за приложението разпоредбата на чл.58а НК, съдът намали с 1/3 така
наложеното наказание. След намаляване на фактическия размер наказанието е „Лишаване
от свобода“ за срок от осем месеца. Съдът счете, че са налице
материалноправните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК,
поради което отложи изпълнението на наказанието за срок от три години.
При така определеното
наказаншие и приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът счете,
че по отношение на подсъдимия В.Г.Г. не се налагат предвидените в чл. 67, ал. 1 до 4 от НК възпитателни мерки.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявеният
граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД- за репариране на виновно
причинените вреди за сума в размер на 4360 лева (четири хиляди триста и
шестдесет лева), от подсъдимия на пострадалия И., представляваща претърпяната
от нега имуществена вреда в резултат на горното престъпление. Доказателствата
по делото безспорно установиха, че подсъдимия е възбудил, а в последствие и
поддържал заблуждение у св. И.,че ще сумата е необходима за лечение на тежко
заболяване на баща му и именно в резултат на това заблуждение И. е давал
неколкократно различни по размер суми,
дори е взел назаем от близки хора, тъй като е считал, че е необходима бърза и
навременна намеса на лекари за влошеното здравословно състояние на неговия
приятел и баща на подсъдимия, като в случая е налице причинно-следствена връзка
между деянието и настъпилата имуществена вреда в размер на 4360 лева. Последната се явява пряка и непосредствена последица от престъпното деяние на
подсъдимия. Предвид това съдът прие че иска е доказан по основание и размер,
поради което го уважи изцяло, ведно с акцесорно предявения иск за законна лихва,
считано от дата на деянието- 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на цялата
сума.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът осъди
подсъдимия В.Г., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд-Д. сума
в размер на 174.40 лв. (сто седемдесет и четири лева и 40 стотинки),
представляваща 4 % държавна такса върху уважената част на предявения граждански
иск, както и да заплати на адв. Е.Б.М. от АК – гр. Кюстендил, със служебен
адрес: гр. Д., ул. „Солун“ № 2, ет. 2 сторените деловодни разноски,
представляващи възнаграждение за един
адвокат на осн. чл. 13, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 38, ал.
2, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА – сума в размер на 535.20 лв. (петстотин
тридесет и пет лева и двадесет стотинки).
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: