О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
1353 19.12.2016 град Бургас
Бургаският окръжен съд…..……………….…граждански
състав ………
на деветнадесети
декември две хиляди и шестнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като разгледа докладваното от Д.Динкова
…………………………….
търговско дело №409 по описа за 2015
година, на основание чл. 374 във връзка с
чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството по настоящото
дело е образувано по повод исковата претенция на „Щрабаг“ ЕАД със седалище и
адрес на управление София, ул.„Кукуш“ №1, с ЕИК *********, представлявано по
пълномощие от адв.Н., против „Строй ел инвест“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“ №5, с ЕИК *********, представлявано от Антоний
Атанасов, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 132 167,57
лв., от които 88 842 лв., представляващи
дължима договорна престация (цена на доставени стоки) по договор от
11.06.2010 год.; 43 325,57 лв.законна лихва за забава върху дължимата
договорна престация от 88 842 лв., считано от падежа на всяко дължимо
плащане до 29.07.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че между
страните са възникнали договорни отношения от договор за доставка на бетон,
сключен на 11.06.2010 год., по който извършил доставки на бетонна смес,
строителни материали и услуги с бетонни помпи, а ответникът не е заплатил
дължимата цена. Заявява се, че ищецът е изпълнил добросъвестно и в срок
задълженията си по договора, като прехвърлил на ответника правото на
собственост върху материалите, предмет на договора. Подробно изброява
фактурите, съставени в изпълнение на договорните му задължения, експедиционните
бележки, касаещи доставките по всяка фактура, както и проследява плащанията по
тях, включително заявява, че задълженията по някои от фактурите са погасени
изцяло чрез плащане. Твърди се от ищеца, че експедиционните бележки по своята
същност представляват приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи приемането
и предаването на родовоопределената стока и доставка. Заявява се, че с
полагането на подпис върху тях ответникът е удостоверил приемането на
доставките, чието плащане се претендира. Пояснява се, че експедиционните
бележки са съставяни на бланки с предишното наименование на ищеца, а именно
„Инжстрой София“.
Ответната страна „Строй ел
инвест“ ЕООД, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея, в указания срок е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по предявените искове
и е представила доказателства.
Ответникът оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер, като отрича възникването на договорна
връзка от договора, на който се основава иска. Заявява, че никога не е
подписвал договора и приложенията към същия. Заявява, че тези документи са
съставени за нуждите на защитната теза на ищеца и ги оспорва по съдържание и
достоверност на посочените в тях дати. На основание чл.301 от ТЗ се
противопоставя на договора и приложенията към същия и заявява, че тези
документи не са му били известни до момента на получаване на исковата молба.
При условията на евентуалност сочи, че дори и документите да са били подписани
на посочените в същите дати, положеният подпис не е на управителя, нито на
упълномощено от него лице. Прави възражение за нищожност на всички
договорености, обективирани в договора за доставка на бетон от 11.06.2010 год.
и приложения №№1 и 3.
В отговора се оспорва
твърдението на ищеца, че представените експедиционни бележки удостоверяват
приемането на стоката. Заявява се, че тези бележки са очевидно антидатирани,
тъй като бланките са с наименование, сочещо на съставяне преди процесния
период. Твърди се, че нито една от бележките не е обвързана с процесния договор
– не е издадена на основание този договор; липсват конкретни данни за
строителните обекти, на които е доставят
бетона; липсват доказателства за реална доставка, тъй като в графата
„Доставката е приета“ са положени имена и подписи на неупълномощени от
ответника лица. Според ответника, ищецът е доставял бетон на трети лица, не и
на ответното дружество.
Част от представените
фактури, ведно с експедиционни бележки, се оспорват като неотносими към спора.
Договорът за доставка на
бетон и приложения №№1 и 3 към същия се оспорват като съдържание, достоверност
на датата, както и поради липсата на подпис на управителя или на упълномощено
лице. Седем от процесните фактури се оспорват по отношение на съдържанието им с
твърдение, че липсват доставки, както и по отношение достоверността на датите
им. Оспорване в отговора е направено и по отношение на част от експедиционните
бележки по отношение на съдържанието им – страните никога на са подписвали
такива бележки; достоверност на датите и липса на подпис на управителя или на
упълномощено лице.
При условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че между страните валидно е бил сключен договор
за доставка на бетон, ответникът прави възражение за изтекла кратка погасителна
давност по отношение на претенциите по фактури №7457/31.07.10 год.;
№7725/31.08.10 год.; №8009/04.10.10 год.; №8018/04.10.10 год.; 8185/29.10.10
год.; 8186/29.10.10 год.; №8195/29.10.10 год.; №8196/29.10.10 год.;
8505/30.11.2010 год.; №8506/30.11.10 год. и №8507/30.11.10 год. с твърдения, че
плащанията по тях имат периодичен характер съобразно възприетото с ТР
№3/18.05.2012 год. по т.д.№3/11 год. на ОСГТК на ВКС.
В предоставения му срок
ищецът е подал допълнителна искова молба, с която заявява, че договорът от
11.06.2010 год. е подписан от пълномощник – Георги Люцканов, упълномощен с
пълномощно, приложено към допълнителната искова молба. Твърди се, че в резултат
на сключването на договора и на доставките по същия е издал на ответника общо
25 фактури, от които 13 са изцяло заплатени и по една има частично плащане.
Счита, че са налице 14 волеизявления, чрез конклудентни действия,
представляващи заплащане на издадени фактури, потвърждаващи наличието на трайни
търговски отношения между страните. Намира, че тези действия (плащания) са
годни да свидетелстват за сключването, обвързването на страните по договора и
изпълнението на задълженията им, както и за дълготрайните им търговски
отношения. Ако се приеме, че плащанията не биха могли да потвърдят сключването
на договора, то поради неформалния характер на сделките по чл.293 от ТЗ и
съставените 25 фактури се налага извод, че между страните са налице дълготрайни
търговски отношения. Заявява се, че фактурите са били осчетоводени от ответника
още през 2010 год. и са били представени от него при първоначално инициираното
арбитражно производство пред АС при БТПП. Ищецът се позовава на отговора на
исковата молба по в.арб.д.№ 26/12 год., в който ответникът е признал
осчетоводяването на процесните фактури, както и че е ползвал ДДС кредит.
Заявява се от ищеца, че ответникът е узнал за договора както по време на
арбитражното производство (което е видно от съдържанието на подадения отговор),
така и от нотариалната покана, връчена на
управителя на дружеството. С оглед на горните доводи ищецът твърди, че
възражението по чл.301 от ТЗ е направено несвоевременно.
Заявява се в допълнителната
искова молба, че възражението за нищожност на всички договорености е в директно
противоречие с чл.293 ал.3 от ТЗ. Заявява се, че от всички действия, включващи
извършване и предаване на доставка, заплащане на продажна цена, осчетоводяване
на издадените фактури, включването им в дневници за покупки и ползване на
кредит по ЗДДС, следва извод за наличие на уговорки между страните и на
задължения по процесните фактури, които ответникът отказва да изпълни.
Ищецът твърди, че всички експедиционни
бележки са включени в представените фактури. Позовава се на константната и
задължителна практика на ВКС, че самата фактура може да бъде възприета като
доказателство за възникнало договорно правоотношение доколкото във фактурата
има описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименования на
страните, време и място на издаване. Заявява, че осчетоводяването на фактурата
и ползването на ДДС кредит представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване, както и установяват узнаване от търговеца по смисъла на
чл.301 от ТЗ. Ищецът се позовава на чл.2.5 от общите условия към договора,
според които ако възложителят е търговец по см. на ТЗ, то лицата, подписали
товарителницата се считат за упълномощени да приемат бетонната смес и да
потвърдят приемането. Във връзка с твърдението на ответника за антидатиране на
експедиционните бележки се сочи, че датите и поредните номера на бележките се
съдържат в първата колона на всяка фактура. Оспорва се твърдението, че липсват
данни за строителните обекти, на които е доставян бетон – според ищеца такова
отбелязване има в графата „Строителен обект“. Според ищеца, лицата, подписали
експедиционните бележки и фактурите, са едни и същи, а по 14 от тях е извършено
плащане.
Изразява се становище за
неоснователност на възражението за погасяване на вземанията по давност.
Ответната страна, на която
съдът е предоставил съответната възможност, е
депозирала допълнителен отговор. Оспорва твърденията на ищеца, че договорът е
подписан от пълномощник с надлежна представителна власт; че в резултат на
сключването на договора за доставка на бетон са били издадени 25 броя фактури,
от които 13 са платени. Моли да не се вземат предвид твърденията на ищеца,
които се подкрепят с доказателства и извършени процесуални действия по друго
производство – това по в.абр.д.№26/12 год. на АС при БТПП.
Моли да не се допускат
доказателствата, поискани от ищцовата страна.
С оглед на изложеното до тук съдът
намира, че книжата по делото са разменени редовно.
Предявените обективно съединени искове
от „Щрабаг“ АД против „Строй ел инвест“ ЕООД са с правно основание в чл.327 от ТЗ, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД, за присъждане на вземания по договор за доставка
на бетон от 11.06.2010 год. и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от падежа на всяко задължение до 29.07.2015 год., както и от
предявяването на исковата молба до изплащането им.
Исковете
са родово подсъдни на настоящия съд и следва да бъдат разгледани по реда на
глава 32 от ГПК „Търговски спорове“ – арг.от чл.365 ал.1 т.1 от ТЗ.
На доказване подлежат спорните по делото
факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Съобразно
въведените твърдения и оспорвания, ищецът носи тежестта да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че между страните е налице валидна обвързаност от
договор за доставка на бетон от 11.06.2010 год., евентуално – от неформални
договори за търговски продажби, по които е предал, а ответникът е получил стоки
на стойност, съответстваща на претендираната сума.
Ответникът носи тежестта да докаже
всички свои правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения, включително,
че договореностите са нищожни, както и че своевременно се е противопоставил на
действията, предприети от негово име и без представителна власт.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по
смисъла на чл.154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
Следва
да бъдат приети представените с исковата молба и допълнителната искова молба писмени
доказателства, като допустими и относими към предмета на делото. Доказателственото
искане за назначаване на счетоводна експертиза е относимо, с оглед оспорванията
на ответника, и процесуално допустимо, поради което следва да се уважи.
Частично основателно е искането за събиране на гласни доказателства – само за
изпълнението на договорните задължения, включително за начина на извършване и
приемане на доставките.
Оспорените
от ответника договор, фактури и експедиционни бележки, са частни
диспозитивен и свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила, ето защо въпреки оспорването им не е
необходимо да бъде откривано нарочно производство по чл.193 от ГПК, а те
подлежат на преценка от съда ведно с целия доказателствен материал по делото.
Мотивиран
от горното, на основание чл.374, вр. чл.146 ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от „Щрабаг“ ЕАД със седалище и адрес на управление София, ул.„Кукуш“ №1, с
ЕИК *********, представлявано по пълномощие от адв.Н., против „Строй ел инвест“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“ №5, с ЕИК
*********, представлявано от Антоний Атанасов, искове за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 132 167,57 лв., от които 88 842 лв.,
представляващи дължима договорна
престация (цена на доставени стоки) по договор от 11.06.2010 год.;
43 325,57 лв. законна лихва за забава върху дължимата договорна престация
от 88 842 лв., считано от падежа на всяко дължимо плащане до 29.07.2015
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ДОКЛАДВА на страните т.дело №409/2015 год. съобразно проекта за доклад в
мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и допълнителната искова молба писмени
доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която да се изготви от в.л.Радослава
Димова и да отговори на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба и допълнителната
искова молба, след депозит в размер на 350 лв., вносим от ищеца в седмичен срок
от съобщението.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от ищеца в съдебното
заседание, за обстоятелствата, посочени в мотивната част на настоящото
определение.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 14.02.2017 год.
от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението да се съобщи на страните, като на ищеца
се връчи препис от допълнителния отговор.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: