№ 1735
гр. Пловдив, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330205184 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4480455, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Н. Ф. Н. е наложена глоба в размер на 1200 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в допълнително писмено становище се излагат конкретни
съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
При изпращането на преписката, от административнонаказващият орган
не е била изпратена разписка за връчването на електронния фиш.
Единственото представено от тях доказателство за датата на връчване на
обжалвания електронен фиш е от справката за нарушител-водач, видно от
която електронният фиш е бил връчен на 24.06.2021г. С оглед гарантиране
правата на жалбоподателя, и доколкото по делото не е налична разписка,
1
съдът приема, че обжалваният фиш е бил връчен именно на тази дата -
24.06.2021г., което не се оспорва от страните. Жалбата е подадена на
01.07.2021г., поради което и същата се явява подадена в преклузивния 14-
дневен срок. Жалбата освен това е подадена от легитимирано лице, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 05.02.2021 г. в 11,13 часа на
Републикански път II-64, км 50, посока с. Труд към гр. Пловдив, при
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч, с пътен знак В26, при отчетен
толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, лек автомобил с рег. №
****, се движел с установена наказуема скорост- 101 км/ч., тоест с
превишаване на скоростта от 41 км/ч. Колата е била собственост Н. Ф. Н..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство
за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 104 км/ч. Неправилно се сочи, че приспаднатият толеранс е от 3
км/ч, доколкото съгласно представения протокол за техническа проверка на
АТСС при движение над 100 км/ч допустимата грешка е в размер на на
плюс/минус 3 км/ч, а в размер на плюс/минус 3% от измерената скорост. В
случая обаче при измерена скорост от 104 км/ч и приспаднат толеранс от 3 %
в полза на водача се получава същата скорост, каквато е била установена в
електронния фиш, а именно – 101 км/ч. От справката за собственик на
автомобила е видно, че същият е собственост на жалбоподателя.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
2
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС, съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В случая от представените доказателства се установява, че нарушението
3
не е било извършено на място, попадащо под знак за ограничение на
скоростта.
В електронния фиш е посочено, че мястото на извършване на
нарушението е на Републикански път II-64, км 50, посока с. Труд – гр.
Пловдив. Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., при
контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За
доказването на това обстоятелство е необходимо
административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства,
които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно
позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта
и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните
превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на
разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в
протокола за използване на АТСС. Доказване на точното разположение на
техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка,
видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство, като съдът
е длъжен да обсъди всички представени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност при преценката си дали действително твърдяното нарушение е
било извършено.
На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият,
видеонаблюдението е било осъществено на път II-64, км 50, при посока на
контролираните МПС от с. Труд към гр. Пловдив. В протоколът било
посочено, че разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е
било 300 метра. Контролът се е осъществявал спрямо преминаващите
автомобили в посока от с. Труд към гр. Пловдив.
За установяване на точното местоположение на пътния знак и зоната му
на действие, от съда е била изискана справка от ОПУ-Пловдив. Съгласно
писмо изх. № 11-00-712/24.08.2021г. от ОПУ-Пловдив са посочили, че е
налице пътен знак за ограничение на скоростта В26 на км 49+860 дясно в
посока с. Труд към гр. Пловдив. Видно от представената към писмото извадка
от ГИС на АПИ, действието на знака е ограничено до първото кръстовище, а
4
именно – на км 49+942 дясно, където се намира кръстовището при обекта
„Амек Тойс“ ООД. Към писмото е представена и снимка на пътния знак.
Към административнонаказателната преписка е представена снимка на
същият пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч, като
представения от ОПУ-Пловдив. Пътният знак видно от снимката е поставен
непосредствено преди обекта Амек Тойс, находящ се приблизително на км 50
от пътя в посока с. Труд – гр. Пловдив. Представена е и снимка на МПС-то с
рег. № ****, към което е било прикрепено техническото устройство, съгласно
протоколът по чл. 10. Видно от снимката, полицейският автомобил е бил
спрян след обекта на „Хенге“. От снимката на служебния автомобил са видни
и обектите, намиращи се от другата страна на пътя срещу обекта „Хенге“,
включително пътеуказателна табела Ж1, както и бензиностанция „Газпром“.
Следва да се отбележи, че бензиностанцията на Газпром се намира на
значително разстояние от пътния знак В26, поставен на км 49+860 дясно,
доколкото същата дори не е видима и ясно различима на представените от
административнонаказващият орган и от ОПУ-Пловдив снимки.
В представеното статично изображение, на което е изобразен
извършващият твърдяното нарушение автомобил, е виден обект на „Газпром“,
находящ се от другата страна на пътя, както и пътен знак Е7 –
бензиностанция.
Следва да се отбележи, че на път II-64 действително е налична
бензиностанция „Газпром“, като същата е находяща се от другата страна на
пътя, значително след обекта „Амек Тойс“ (при посока на движение от с.
Труд към гр. Пловдив).
С оглед на горните обстоятелства, така заснетият автомобил, който
видно от статичното изображение вече е преминал покрай бензиностанцията
„Газпром“, би попаднал в зона на засичане след кръстовището на „Амек
Тойс“.
Съгласно чл. 50 от ППЗДВП забраните, въведени с пътен знак В26,
важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на
разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В случая липсва допълнителна
табела Т2, поради което действието на пътния знак е било ограничено до
кръстовището на „Амек Тойс“, намиращо се на км 49+942. Така на мястото,
5
посочено като място на нарушението в електронния фиш – км 50, както и на
мястото, на което се установява да е бил заснет процесният автомобил, вече
ще е престанало действието на пътния знак В26, посочен от
административнонаказващия орган като нарушен.
Воден от горното, настоящият състав намери, че от представените
доказателства не само не се доказа, но и напълно се опроверга при контрола
на въведеното с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане
на АТСС да е било определено така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта,
доколкото контролът и заснемането на процесния автомобил е било
извършено, след като МПС-то е преминало кръстовището, до което е
действал пътният знак В26.
Така твърдяното административно нарушение по неспазване на пътен
знак В26 се явява неизвършено. В случая няма как и деянието на
жалбоподателя да бъде преквалифицирано чрез прилагане на закон за по-леко
наказауемо нарушение, тъй като липсват описани в електронния фиш
съставомерни факти по отношение на друго ограничение на скоростта, което
да е било нарушено от страна на жалбоподателя, освен въведеното с пътен
знак В26 60 км/ч ограничение. Да се процедира по обратния начин би значело
съдът за пръв път да извежда от доказателствата по делото и от правилата на
формалната логика факти, за които не е било повдигнато обвинение, което е
недопустимо в административнонаказателния процес.
Освен горното, няма как да не бъде коментиран и друг порок на
обжалвания електронен фиш. С него е наложено наказание „Глоба“ в размер
на 1200 лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл.
182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на
чл. 182 от ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер. Така за налагането на санкция по чл. 182, ал.
4 от ЗДвП трябва да са посочени в съответния санкционен акт три
обстоятелства:
1. доколкото чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи
съответната привръзка с нормата, с която се запълва бланкета;
2. описание от фактическа страна, че нарушението е извършено повторно;
6
3. описание от фактическа страна защо е прието, че нарушението е
извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт,
който определя тази квалификация, включително с датата му на влизане
в сила.
В процесния електронен фиш липсва посочване на което и да е от
горепосочените обстоятелства.
На първо място, липсва запълване на бланкета с посочване на
нарушената норма. Тази липса предпоставя съда да извлича чрез тълкуване на
изложената фактическа обстановка каква е наложената санкция, което е
недопустимо в административно-наказателния процес. Липсата на
правилното посочване на санкционната разпоредба препятства съда да
наложи санкцията за повторност на нарушението, доколкото обвинението не
е надлежно повдигнато и въобще липсва посочване на нарушената
разпоредба.
На следващо място, липсва описание, че деянието е извършено при
условията на повторност. За такова може да се съди единствено от
посоченото основание за санкциониране на лицето по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Липсват обаче каквито и да било твърдения нарушението да е извършено
повторно, за да бъде включен този факт в предмета на доказване и съдът да го
изследва в съдебното производство. Нещо повече, съдът не може да извърши
преценка дали наказанието е наложено за повторно извършено нарушение по
квалифицираният състав, както се сочи с посочената санкционна разпоредба
или за нарушение, извършено за първи път, каквото е словесното описание на
нарушението.
Не на последно място, липсва посочване на предхождащия санкционен
акт, който да обуславя наказването на лицето при условията на повторност.
Няма никакво съмнение за настоящия състав, че непосочването на този акт в
електронния фиш представлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо значително правото на защита на наказания субект. Липсата
предпоставя процесуален порок при описанието на административното
нарушение от фактическа страна, доколкото няма описание на съставомерен
белег на административното нарушение. Същата води до невъзможност както
за съда да провери този факт, така и за жалбоподателя да го оборва. При
7
посочването на предходния санкционен акт – наказателно постановление или
електронен фиш, жалбоподателят би могъл да възрази, че същият не е влязъл
в сила, или че ако е влязъл в сила е изминала 1 година от влизането му в сила,
което да бъде проверено от съда. При непосочването на този акт,
жалбоподателят е поставен в невъзможност да се брани, тъй като не знае кой
е актът, обуславящ повторността, за да може да релевира възраженията си.
В конкретния случай, при така констатираната липса на описание защо
е прието, че деянието е извършено при повторност, с описване на съответните
съставомерни факти, би следвало да се стигне до изменение на
квалификацията и прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение в
съответствие с постановките на Тълкувателно решение №8/16.09.2021г. по
т.д. № 1/2020г. и деецът да бъде наказан по основания състав с предвиденото
в чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП наказание. Такъв би следвало да е изводът на
съда в случай, че беше установено извършване на процесното нарушение по
неспазване на пътен знак за ограничение на скоростта, каквото обаче както
вече се посочи не се доказа.
Не на последно място, напълно неясно остава за съда откъде е изведен
от административнонаказващия орган размерът на наложената глоба от 1200
лв. В случай, че е прието, че деянието е извършено при условията на
повторност, то при надвишаване на позволената скорост с 41 км/ч, е следвало
санкцията да бъде наложена на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 вр. ал. 4 от ЗДвП
и същата да бъде в размер на 800 лв., а не в размерът, посочен в обжалвания
акт.
С оглед на горното, процесният електронен фиш се явява незаконосъобразен
и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер от 320 лв.
Същото не се явява прекомерно, доколкото на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
8
незначително надвишава минималното възнаграждение за защита от адвокат
в конкретния случай (минимално предвиденото възнаграждение по Наредбата
за процесния по настоящото дело интерес е 300лв. +7% от горницата над 1000
лв. (200 лв.) или в общ размер на 314 лв.), поради което и възражението на
въззиваемата страна за прекомерност на хонорара се явява неоснователно. Не
следва въззиваемата страна да бъде осъждана да заплаща сторените разноски
за куриерски услуги. Под разноски следва да се разбират само такива разходи
на страната, които са необходими за разглеждане на делото, попълването му с
доказателства и осигуряване на процесуална защита, каквито са например
депозити за свидетели, за експертизи, за преводачи и тълковници, особени
представители и др. Разходите за куриерски услуги не са пряко свързани с
производството по делото, същите могат да се договарят като част от
адвокатското възнаграждение и да се овъзмездяват чрез него. В този смисъл е
и практиката на върховните съдилища в страната –
Определение№11961/28.09.2020 на ВАС, VI-то отделение, по адм.
дело № 3626/2020; Определение №379/16.10.2018 по дело №3121/2018 на
ВКС, ГК, III г.о. и др.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4480455, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Н. Ф. Н., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 1200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на Н. Ф. Н., ЕГН
**********, сума в размер на 320 лв., представляваща сторени разноски в
производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9