РЕШЕНИЕ
№ 13458
гр. С, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20251110110483 по
описа за 2025 година
Предявен е иск от Т. Б. Х., EГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 3 бл...., чрез адв.Д., със
съдебен адрес гр.В, ул.“А С" № 11А, офис 43, за признаване за установено по отношение на
ответника „Б Е“ АД, ЕИК ...“, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Б“ № 1,
представлявано от Б Ц М, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 488.96 лв.,
представляваща главница за обезщетение на основание чл.7, параграф 1, буква „а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 на европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 г. за
закъснение на полет FB... по маршрут летище С, Б - летище Д-З на 25.05.2024 г., ведно със
законна лихва за период от 04.11.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 66432/2024 г.
Претендират се и направените по настоящето дело и по предходно проведеното
заповедно такова разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е пътник по договори за въздушен превоз,
сключени в нейна полза, за полет FB... от 25.05.2024 г. по направление С, Б – Д-З, Т. Според
ищцата, самолетът е излетял от летище С на 25.05.2024 г. със закъснение по-голямо от три
часа.
Ищците обяснява, че е отправило извънсъдебна претеция до ответното дружество, но
същото макар и да е признало за закъснението на процесния полет, не е изплатило
дължимото й се обезщетение.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявените искове.
Ответникът не оспорва, че ищцата е имала закупен билет за полет FB... от 25.05.2025
г., както и че процесният полет е излетял със закъснение.
Твърди обаче, че са налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл.5, § 3 от
Регламента, които са извън контрола на въздушния превозвач, доколкото процесният
самолет, който е бил плануван да изпълни полета, не е могъл да излети навреме, поради
наличие на технически проблем, а именно счупване на лявото плъзгащо стъкло на
1
пилотската кабина. В отговора на исковата молба са развити подробни съображения за това,
че установената неизправност представлява риск за сигурността. Ответникът застъпва
становище, че изброяването на извънредните обстоятелства в съображения 14 и 15 от
Регламента не е изчерпателно. Отбелязва се, че трябва да се преценява като неприсъщо на
дейността на превозвача само настъпването на събитие, неочаквано и несвойствено за
действителността.
Ответникът оспорва и изпълнение на задължението на ищцата да се яви навреме за
регистрация преди полета, а именно 45 минути преди обявения час.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните не се явяват и не са представляват. Ищецът взема
писмено становище по съществото на спора.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1. б. „а“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 г. и чл. 86 ЗЗД
и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 66432/2024 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена заповед
за изпълнение за сумата от 488.96 лв., представляваща обезщетение на основание Регламент
(EO) 261/2004 за закъснение на полет № FB... от 25.05.2024 г. по направление С, Б – Д-З,
ведно със законна лихва от 04.11.2024 г. до изплащане на вземането.
С възражение от 20.12.2024 г. ответникът е оспорил вземането с мотив, че полетът е
закъснял поради наличие на извънредни обстоятелства, изключващи отговорността на
въздушния превозвач.
От така посочените данни по заповедното производство се установява идентичност
на претендираните вземания с тези по настоящето исково дело, поради което исковете се
явяват процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи
вземания, за които преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За установяване правата си, ищецът трябва да докаже: 1/ съществуването на
облигационно отношение с ответника /респ. между туроператор, с който той има сключен
договор и ответника/ по договор за въздушен превоз на пътник, по който ответникът се е
задължил да изпълни полет FB... от 25.05.2024 г. по направление С, Б – Д-З; 2/ че
разстоянието на полета е до 1 500 км; 3/ изпълнение на полета със закъснение повече от три
часа от предвиденото разписание; и 4/ потвърдена резервация за полета.
В Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, при които е
предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за причинените му
вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези - при отмяна на
полета /чл. 5/ и при отказан достъп до борда /чл. 4/, като при всяка от тях задълженията на
превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. Регламентът не
съдържа дефиниция за „закъснение на полет, но „полет“ по смисъла на регламента е
операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен превозвач, който определя своя
маршрут (Решение на СЕС от 10 юли 2008 г. по дело Emirates Airlines, C-173/07). По
отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент /ЕО/ 261 /2004 г.
съдът на ЕО се е произнася с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-
2
423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК дава задължително за българския съд тълкуване на
разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент. Съобразно разясненията в
посоченото решение, членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. трябва да се прилагат в
смисъла, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по
чл.7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна
на или по-голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по
разписание.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е закупила
чрез дружеството „Емералд Травъл“ билет за полет FB... от 25.05.2024 г. На отправено
преюдициално запитване по Дело C‑215/18, в заключението генералният адвокат посочва, че
"членове 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкуват в смисъл, че пътник на полет,
закъснял с три часа или повече, може да поиска обезщетение от опериращия въздушен
превозвач на основание този регламент дори когато между тези страни не е бил сключен
договор, а този полет е бил част от пакетни туристически услуги по Директива 90/314/ЕИО
на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните
туристически ваканции и пакетните туристически обиколки, които е трябвало да бъдат
предоставени по договор между този пътник и туроператор".
В същото време, с Определение на СЕС по дело С-756/18 от 24.10.2019, се приема, че
за доказване на явяването на гише от пътника не е задължително наличие на бордна карта. В
този си съдебен акт съдът изразява следната позиция: "Всъщност така пътниците, които се
претърпели голямо закъснение на своя полет, имат възможност да се ползват от правото си
на обезщетение, без да бъдат подлагани на несъответстващото на тяхното положение
изискване, изразяващо се в задължението впоследствие да докажат, във връзка с
претенцията си за обезщетение, че са се представили на гишето за регистрация на
закъснял полет, посредством който във всички случаи са били превозени. Положението би
било различно само ако въздушният превозвач разполага с доказателства, че обратно на
твърденията на тези пътници, последните не са били превозени посредством
съответния полет, което националната юрисдикция следва да провери." В диспозитива на
горепосоченото определение съдът категорично решава: "не може да бъде отказано
предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това че в рамките
на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си
карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде
доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната
юрисдикция следва да провери.".
Ето защо съдът приема, че ищцата се е явила поне 45 минути преди обявения час на
излитане на гишето на превозвача.
Не се спори между страните, че разстоянието между точките на излитане и кацане е
до 1 500 км., както и че процесният полет е излетял със закъснение повече от три часа. Това
се установява и от представената от ответника справка от системата NetLine, видно от която
процесният полет е с първоначално планиран час на излитане от С в 9:20 ч. и с реален час на
излитане – 12:51 ч., респ. час на кацане в Д-З 15:05 ч. при планиран 11:55 ч.
Основание за освобождаване на превозвача от задължението за плащане възниква и
той трябва да го докаже, при наличие на извънредни обстоятелства и връзката им със
закъснението или отмяната и че въпросното закъснение или отмяна не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
3
Съществото на спора в настоящото производство се свежда до въпроса за
съществуването на обективна невъзможност полетът от С до Д да се осъществи по
разписание или по-конкретно дали посочения от ответника и отразен в рапорта технически
проблем, действително е довел до непреодолими пречки за изпълнение на процесния полет,
тоест дали това обстоятелство, е било от характер и естество да компрометира изпълнението
на полета, така щото ответният авиооператор да не може сам да му противодейства, сиреч да
е извънредно обстоятелство.
Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от Регламента могат да се
квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират
извън ефективния му контрол /решения от 22 декември 2008 г., WallentinHermann, C 549/07,
EU: C: 2008: 771, т. 23, от 31 януари 2013 г., McDonagh, C 12/11, EU: C: 2013: 43, т. 29 и от 17
септември 2015 г., van der Lans,C 257/14, EU: C: 2015: 618, т. 36/. Тъй като не всички
извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на
тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез
съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на
тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически
условия, поносими за съответния въздушен превозвач /така и решение от 12 май 2011 г.,
Eglitis и Ratnieks, C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25/. В този смисъл той трябва да установи, че
дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които
разполага, явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета
на предприятието си към дадения момент — да избегне извънредните обстоятелства, с които
се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три
или повече часа /така и решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C 402/07 и C 432/07,
EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25/.
Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи
следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на
полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.
От представените писмени доказателства се установява, че в деня на полета е
заявен технически проблем, свързан с техническото и въздухоплавателно оборудване, а
именно счупен ляв плъзгащ прозорец на пилотската кабина. Липсват обаче доказателства за
това кога е установен проблема и дали е бил предвидим. Ето защо той не може да бъде
квалифициран като „извънредно обстоятелство“.
В същото време, видно от отразеното в доклада за полета, необходимостта от
замяна на въздухоплавателното средство с друго, е довело до ново чекиране на пътниците,
което е предизвикало объркване на конфигурацията – места, билети и гейтове. Това от своя
страна е забавило позиционирането на подменения самолет на гейта, който е бил зает от
друга авиокомпания. Установени са проблеми и при настаняването на пътниците, които са се
оказали с един повече.
Всичко това дава основание да се приеме, че дори и установения технически
проблем да представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, § 3 от
Регламента, то забавянето на полета не се дължи само на него, а и на липсата на адекватна
организация от страна на служителите на въздушния превозвач. В приложения рапорт ясно е
отразено, че необходимостта от смяната на гейта и необходимостта на пренареждане на
пътниците в самолета са довели до общо 40 минути закъснение.
В този смисъл, ответникът, върху когото лежи доказателствената тежест не
4
ангажира доказателства, че е положил дължимата грижа и е предприел всички мерки за
предотвратяване на закъснението. При определяне на дължимата грижа на превозвача
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на
някои правила за международния въздушен обмен (публикувана ДВ, бр.67/2003 г., в сила за
Б от 9 януари 2004 г.), която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да
докаже, че закъсне нието на полета е било неизбежно, въпреки, че същият е взел всички
необходими мерки .
Обстоятелството, че превозвачът е спазил минималните правила за поддръжка,
като е предприел смяна на въздухоплавателното средство, не доказва, че същият е взел
всички необходими мерки по смисъла на чл.5, пар.3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. да
предотврати значителното забавяне на процесния полет, вкл. и организационни мерки.
При това положение невъзможността на ответното дружество да извърши
своевременно процесния полет е виновна, а не обективна и възраженията на ответника, че
са налице освобождаващи отговорността му обстоятелства по смисъла на чл.5, пар.3 от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. са неоснователни.
Поради това съдът приема за недоказано обстоятелството, че отмяната на полета е
причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки
При установено договорно неизпълнение, за което отговорността на ответника не е
изключена поради липса на вина следва да се приеме, че искът за заплащане на обезщетение
по член 7 т.1 б.“а“ от Регламента е основателен и следва да се уважи. Член 7 т.1 б.“а“ от
Регламента предвижда, че при всички полети извън територията на Общността на
разстояние до 1500 километра, какъвто няма спор, че е настоящия, обезщетението възлиза
на 250 EUR с левовата им равностойност 488.96 лв.
С оглед изхода по главния иск, основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на
законна лихвата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, до окончателното плащане на дължимото.
По отношение искането за присъждане на разноски следва да се отбележи, че
предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на такива, каквото искане е
направил. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК, в който претендира
заплатена държавна такса в общ размер на 50.00 лв.
По делото е заявено искане да бъде присъдено на пълномощника на ищеца
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, срещу което с отговора на исковата
молба е направено възражение за прекомерност. И по двете дела, съобразно материалния
интерес следва да се определи възнаграждение на адв.Д. в размер на по 400.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б Е“ АД, ЕИК ...“, със седалище
и адрес на управление: гр. С, бул. „Б“ № 1, представлявано от Б Ц М, че дължи на Т. Б. Х.,
EГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 3 бл...., следната сума, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 66432/2024 г. по описа на
СРС, а именно сумата от 488.96 лв., представляваща главница за обезщетение на основание
чл.7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на европейския парламент и на
съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на полет FB... по маршрут летище С, Б - летище
Д-З на 25.05.2024 г., ведно със законна лихва за период от 04.11.2024 г. до изплащане на
5
вземането.
ОСЪЖДА „Б Е“ АД, ЕИК ...“, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Б“ №
1, представлявано от Б М, да заплати на Т. Б. Х., EГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 3
бл...., сумата 50.00 лв., представляваща направени от последния разноски по настоящето
дело и по ч.гр.д.№ 66432/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА „Б Е“ АД, ЕИК ...“, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Б“ №
1, представлявано от Б М, да заплати на адвокат Г. Д. Д., с адрес гр.В, ул."А.А С" № 22А, на
основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение, сумата от
800.00 лв., представляваща възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие на ищеца
Т Б. Х., ЕГН **********, по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 66432/2024 г. по описа на СРС,
съобразно изхода на делата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6