Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 26.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 360
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство – серия К, № 2338579 на ОД на МВР Ловеч е
наложено на А.Ч.Т. ***, административно наказание на основание чл.189, ал.4,
във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят А.Т., който чрез
процесуалния си представител адвокат Ч.Т. /пълномощно на л.4/ го е обжалвал. Моли
електронния фиш да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден. Заявява,
че електронният фиш е бил издаден при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Изтъква, че издателят
на фиша не е доказал авторството на деянието, а само собствеността на
автомобила. Сочи, че не става ясно дали е бил приложен толеранса от 3 % в полза
на водача, както и че скоростта е била измерена с несертифицирано техническо
средство.
На следващо място, наведено е възражение, че от фиша не е ясно имало ли е
на мястото, където е бил заснет автомобила въведено с пътен знак ограничение на
скоростта, нито пък посочени последиците от превишаването на скоростта, ако е
имало такова. Прави възражение и за изтекла давност по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Като
процесуални нарушения сочи и липсата на датата на съставяне на фиша, както и
яснота относно издателя му.
Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Т. не се явява.
Депозирана е молба от процесуалния му представител адвокат Ч.Т., в която по
същество пледира за отмяна на електронния фиш, като незаконосъобразно издаден.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от
изложеното в жалбата и в хода на устните прения, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На първокласен път І-4 (София – Варна), на километър 65+700, до с.Малиново,
Ловешка област имало монтирана стационарна видео-радарна система за контрол на
скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. Системата засичала превишена скорост на
участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. Системата
засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които се движели в
посока гр.Варна, така и в посока гр.София. По този начин, не се налагало на
място полицейските служители да спират за проверка автомобил, който е бил засечен
да се движи с превишена скорост, а след това, в полицейското управление се
преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните
регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с
оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 08.08.2018 г., системата за контрол на скоростта засякла и заснела
движещ се в посока гр.София със скорост от 97 км/ч лек автомобил с рег************В
този участък от пътя имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта
от 60 км/час, видно от приложената по делото схема за организация на движението
в този участък от пътя /л.9/ и писмо изх.№ 11-00-41/01.10.2019 г. на Областно
пътно управление гр.Ловеч /л.80/.
Видеозаписа от системата бил прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Ловеч, където от видеоклип № 00037 (веществено доказателство – снимка на
л.11) установили, че засечената в 18:44:23 часа на 08.08.2018 г. скорост от 97
км/час била от лек автомобил „М.*” с рег************От тази скорост служителят
на полицията приспаднал 3 % толеранс, като така наказуемата скорост била
изчислена на 94 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.13/, било установено, че
собственик на автомобила е А.Ч.Т. ***.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 17.10.2018 г. /справка на л.12/,
срещу А.Т. бил издаден електронен фиш серия К, № 2338579 /л.10/. В него наказващият
орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП
и за което наложил на А.Ч.Т., в качеството му на собственик на превозното
средство, предвидената в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП санкция „глоба”, в размер на
300 лева.
От справката на л.12 от делото и от разписката на л.32 се установява, че
така издадения срещу Т. ЕФ му е бил връчен лично на 20.03.2019 година.
По делото липсват данни, на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят Т., да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, видно от мокрия печат с
входящ номер върху нея на ОД на МВР Ловеч и клеймото върху пощенския плик с
който е била изпратена /л.6/. Подадена е също така и от процесуално
легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят Т. е визиран като лицето
извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
Поради тези съображения жалбата срещу ЕФ № 2338579 е допустима за
разглеждане.
Съдът счита за неоснователни наведените в жалбата доводи визиращи липсата
на реквизити на издадения електронен фиш. Следва да се има предвид, че по
отношение на електронния фиш ЗАНН има ограничено приложение, изхождайки от
същността на ЕФ като вид властнически акт. Във връзка с това, неоснователно е
наведеното в жалбата възражение касаещо липсата на дата на издаване на
електронния фиш и лице, което го е издало.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени
като задължителни такива реквизити на ЕФ, но това обстоятелство винаги може да
бъде установено със съответните доказателствени средства и видно от
представената разпечатка от информационната система на Пътна полиция,
обжалвания ЕФ е бил издаден на 17.10.2018 г. /л.12/.
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от
ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо
събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани
подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна
точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика,
при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНО) и
доводите на жалбоподателя за липсата на реквизити не могат да бъдат споделени. Разпоредбите
на ЗАНН визиращи реквизитите които следва да съдържат АУАН и НП не намират
приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липсата на изрична
разпоредба. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на
електронните фишове – аргумент от нормата на чл.189, ал.8 от ЗДвП. Поради тази
причина несъотносими към случая са и аргументите за нарушение на разпоредбите
на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Последните сочат давностните срокове за
съставяне на АУАН и издаване на НП, но са неприложими за електронните фишове.
За последните важи единствено абсолютната погасителна давност по чл.82, ал.4,
във връзка с ал.1, т.5 от НК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, но в разглеждания
случай, предвид времето, когато е било извършено нарушението – 08.08.2018 г.,
тя не е изтекла.
Категорично не може да бъде споделено възражението и не е процесуално
нарушение обстоятелството, че не са били посочени последиците от превишаването
на скоростта. Законът не вменява подобно задължение на
административнонаказващия орган, нито пък изисква наличието на такъв реквизит в
електронния фиш. За пълнота следва да се посочи, че такова изискване няма дори
и за наказателните постановления, а процедурата по издаването им при тях е
далеч по-усложнена и формализирана. В случая вмененото на жалбоподателя
нарушение е формално, на просто извършване и е довършено със самия факт на
управление на автомобила и преминаването на през съответния пътен участък със
скорост по-висока от разрешената. Не е необходимо настъпването на каквито и да
било последици, за да е завършен фактическият състав на нарушението.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш
на формално основание. Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена,
ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било
заснето от АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че нарушението е било
извършено извън населено място във фиша е било описано и мястото, където е извършено.
Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също
така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия
орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189,
ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните
писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото
веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 00037 /л.11/ заснет от
видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. На него ясно се вижда автомобила и
регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 97 км/час. След като бил приспаднат
толеранса от 3 %, наказуемата скорост е била определена на 94 км/час и въз
основа на нея е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен
участък скорост с 34 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с
което е засечена скоростта – видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ е конструирана така, че едновременно със
засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така че, ако
автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет,
още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да
оборва данните от вещественото доказателство. На разпечатката от видеоклипа
ясно е видно, че в момента на заснемането и засичането на скоростта, автомобила
с рег.№ СА 2830 ХТ е бил сам на пътя, като нито в неговото, нито в насрещното
платно за движение е имало друг автомобил, за да съществуват съмнения чия
скорост системата е измерила.
Следва да се посочи, с оглед и наведеното в жалбата възражение, че
автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на
автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009 г. на Български институт по метрология
/л.8/ и от протокол от проверка № 11-С-ИСИ/26.04.2018 г. на ГД „МИУ” при БИМ
/л.7/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение
за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална и
последваща периодична проверка на годността, като е отговаряла на изискванията
на Закона за измерванията.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя А.Т., тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило
нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като
собственик на автомобила, му се налага наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. В тази връзка, наведеното с жалбата възражение, че не е доказано
авторството на нарушителя е неоснователно. Законът е въвел презумпция относно
авторството на нарушенията, които се установяват с АТС и се санкционират с
електронни фишове, която презумпция е оборима, но доказателства за това не са
ангажирани от жалбоподателя.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че основателно наказващия орган
е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателят А.Т. е лицето извършило описаното в електронния фиш нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП. Предвид мястото на нарушението, което попада извън
населено място, както и обстоятелството, отразено в схемата за организация на
движението в пътния участък /л.9/, че скоростта на движение е ограничена с пътен
знак В26 и е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно е
квалифицирано нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба
предвижда, че когато стойността на скоростта, която не следва да се превишава
(в случая 60 км/час), е различна от посочената в ал.1 на чл.21 (90 км/час),
това се сигнализира с пътен знак. Именно забраната да не превишава въведеното с
пътния знак ограничение е нарушил жалбоподателят и в този смисъл дадената цифрова
квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или
такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е
нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която
е наложена санкция на жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се
издава от ОД на МВР Ловеч, а подпис на издателя му не се изисква, тъй като
законът не предвижда такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че процедурата
по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид
нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно
наложено и приема посочените във фиша фактически констатации за реално
отразяващи случилото се, поради което обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден, като законосъобразно издаден.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 300
лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса
за намаляването й.
При този изход на делото претенцията
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 2338579 на ОД на МВР Ловеч, с който на А.Ч.Т. ***, ЕГН : **********, му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 300 лева на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Оставя
без уважение претенцията на А.Ч.Т. ***, с горните данни, да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :