МОТИВИ към решение от 22.06.2020 г. по а. н. дело № 151/2020г.
Производството е
образувано по внесено от Районна прокуратура Велинград постановление с предложение за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78 А НК, с което Х.А.К.,***,
роден на *** г., е обвинен в
това, че от 24.03.2018
г. до 24.02.2019 г. в гр. Велинград, като пълнолетно лице, без да е сключило
брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна
възраст-с М.А.И. /родена на ***г./ от гр. Велинград, с което от обективна и субективна
страна е осъществил състав престъпление по чл.191, ал. 1 НК.
В съдебно заседание обвиняемият Х.А.К. изказва съжаление за стореното, като заявява,
че е следвал родовата традиция на общността, в която е израснал.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следното от фактическа страна:
Досъдебното производство е образувано и
водено срещу Х.А.К. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, не
работи, живущ ***, с ЕГН ********** за това, че от 23.04.2018 г. до 24.02.2019 г. в гр.
Велинград, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с
лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст М.А.И. /родена на *** г./от
гр. Велинград, с което
от обективна и субективна страна е осъществил
състав на престъпление по чл.191, ал. 1 НК .
От събраните в хода на разследването
по делото гласни и писмени доказателства се установи, че обв.
К. и свид. М.И. заживели заедно на семейни начала през пролетта на 2017 г.,
когато и двамата били непълнолетни, в дома на родителите на К. ***, според общоприетите традиции в общността. Съжителството
им продължило и след като К. навършил пълнолетие на 24.03.2018 г. и продължава
до момента. От съвместното им съжителство е родено детето А., роден на *** г.,
което е припознато от бащата.
Обв. Х.К. и свид. М.И. нямат
сключен граждански брак. Към момента на извършване на деянието, обвиняемият е
знаел, че И. няма навършени 16 години. Понастоящем обвиняемият и пострадалата
продължават да живеят заедно и да отглеждат съвместно общото им дете. К. се
проявява като грижовен баща.
В подкрепа на обвинителната теза са
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели-пострадалата и бащата
на обвиняемия, обясненията на обвиняемия и събраните на досъдебното
производство писмени доказателства.
От
показанията на пострадалата М.А.И. се установи, че с Х.К. се събрали да живеят
като семейство през пролетта на 2017 г.,
когато е била на 14 години. Когато заживели заедно и двамата били непълнолетни.
Съжителството им продължило и след като Х. навършил пълнолетие. Когато заживели
заедно, Х. знаел, че М. не е навършила шестнадесет години. Двамата се събрали да живеят като семейство
доброволно, защото се обичали, с одобрението на родителите и на двамата. От
съжителството им се родило дете. Х. работи и се грижи за майката и детето.
Родителите се разбират.
Свидетелят А.К.,
баща на обвиняемия, установява, че
съжителството между сина му и М.И. е започнало преди три години. По
това време М. не е имала навършени шестнадесет години .
От представените на досъдебното производство
писмени доказателства се установява, че на 08.02.2018 г. в отдел „Закрила на
детето“ към ДСП Велинград е постъпил сигнал от ОСЗ към ДСП Велинград относно
непълнолетната М.А.И., ЕГН: **********, която е подала заявление-декларация за
еднократна помощ преди раждане по чл. 5а от ЗСПД. Извършено е социално проучване от
социалния работник към ОДЗ ДСП Велинград
Г.Б., при което се е установило, че от
месец април 2017 г. М.И. заживява с Х.К. на семейно начала в дома му в гр.
Велинград, ул. „Устето“ № 41, със знанието и
съгласието на родителите и на двамата. Х. се припознава като биологичен баща на
детето. Момичето е насочено към предоставяне на подходяща социална услуга по ЗЗДет.
Разпитана
на досъдебното производство социалният работник Б., установява, че по повод
постъпил сигнал в отдел „Социална закрила“ към ДСП Велинград за наличие на
ранна бременност и извършени посещения на адреса на М.И., се установило, че
непълнолетната е заживяла на семейни начала с лице от мъжки пол-обвиняемият Х.К..
След установяване на самоличността на съжителя са проведени съвместни
срещи с двамата и с майката на Х., при
което били информирани за рисковете от това. Установило се, че съжителството е
допуснато с разрешението на родителите и на двамата.
Съдът счита, че след направения
анализ на събрания доказателствен материал по делото
по реда на чл.107, ал.3 от НПК и от показанията на разпитаните свидетели М.И. и А.К. се установи по несъмнен начин
участието на обв. К. в изпълнителната деятелност от
обективна и субективна страна-авторството на деянието и виновното поведение,
както и обстоятелствата, при които то е било осъществено. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели, досежно главния
факт от предмета на доказването за съставомерността
на деянието-че обвиняемият е заживял на съпружески начала без брак с лице
ненавършило 16-годишна възраст.
От показанията на
разпитания на досъдебното производство социален
работник Б., дадени от позицията на незаинтересованост от изхода на делото и
като последица от прякото изпълнение на служебните й задължения, се установяват
обективните признаци от състава на престъплението. За достоверността на гласните доказателства
съдът изхожда от тяхната съпоставка с показанията на пострадалата и свидетеля К.,
както и приложените по делото и на досъдебното производство писмени
доказателства от една страна и от друга с тяхната убедителност, която е
последица от последователността и обективността на тези доказателства. В подкрепа на свидетелските показания са
обясненията на обвиняемия, който не отрича извършеното деяние.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.191, ал. 1 от НК се
осъществява само чрез действие и се изразява в установяване на фактическо
съжителство между субекта на престъплението и момичето, което не е навършило
16-годишна възраст. По своята същност това съжителство наподобява отношенията
между мъж и жена, които възникват при сключване на граждански брак. Втората
особеност от обективна страна е, че заживяването на съпружески начала с лице от
женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, се осъществява със
съдействащото поведение на пострадалата. Теорията и практиката приемат, че
лицето от женски пол участва съвсем доброволно при установяване на тези
отношения, произтичащи от заживяване на съпружески начала с лице от мъжки пол,
което е пълнолетно. Друга особеност от обективна страна на престъплението по
чл.191, ал. 1 от НК е, че това престъпление се явява продължено, тъй като с
него се създава едно трайно продължително престъпно състояние, което продължава
до неговото прекратяване или докато пострадалата навърши 16-години, когато може
да сключи граждански брак при условията на чл. 6, ал. 2 от СК. За извършване на
престъплението е достатъчно да бъдат установени изискуемите се от разпоредбата
фактически отношения-заживяване на съпружески начала.
От събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав намира, че с деянието обвиняемият е осъществил всички
признаци от обективна страна на състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК. Установените
обстоятелства се подкрепят от дадените в
хода на съдебното дирене показания на
разпитаните свидетели. Ето защо съдът намира, че деянието е съставомерно
от обективна страна и доказателствата в
тази насока са категорични и последователни.
От представените
доказателства се установи и субективното отношение на дееца към общественоопасния
характер на извършеното от него деяние и към обществено опасните последици.
Деецът е знаел фактическите обстоятелства от състава на престъплението, а
именно че пострадалата не е навършила шестнадесет години по време, когато е
заживял с нея. Този извод съдът
обосновава след анализ на събрания доказателствен материал. Свидетелските показания са
непротиворечиви в тази част. По повод предприетите мерки от „Отдел закрила на
детето“ към „Дирекция социално подпомагане“, съпроводени с посещения в дома на
обвиняемия и проведени разговори с него, същият е бил информиран за възрастта
на И.. Данни за това обстоятелство К. е
получил по-рано от самата пострадала.
С поведението си по установяване на съвместното съжителство с И., Х.К.
съзнателно е осъществил деянието, като то е било негова непосредствена цел.
Това говори за наличието на пряк умисъл при извършване престъпление по чл. 191,
ал. 1 НК.
С оглед на горното съдът
намира, че обв. Х.А.К. *** от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК , а именно:
- от 24.03.2018
г.. в гр. Велинград, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – със М.А.И. ***, поради което следва да носи
наказателна отговорност.
От доказателствата по делото,
събрани по предвидения в НПК ред в съвкупност от фактическа и правна страна се
установи по безспорен начин авторството на деянието, участието в деятелността
на обв.К., виновното поведение и обстоятелствата при
които е осъществено, както и с оглед на това се установи приложимия материален
закон и възприетата правна квалификация.
Деянието е извършено при п р я к
умисъл, тъй като обв. К. е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал те да настъпят. Този извод следва от цялото волево
поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй като К. е съзнавал
всичките признаци на осъществения състав на престъплението, а с извършването на деянието се е стремял към
настъпването на обществено опасните последици, т.е, в случая се касае за
единство на цел и на престъпен резултат.
С ъ д ъ т счете, че в случая обв. Х.А.К. следва
да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК и му се
наложи административно наказание
на осн. чл.78А от НК. Налице са предпоставките на
чл.78А от НК, при наличието на които съдът е длъжен приложи института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от обв. К. умишлено престъпление по чл. 191, ал. 1 НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода" до две години или пробация,
както и обществено порицание. Обвиняемият е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни.
Спрямо него не е прилаган института на чл.78А от НК. От престъплението не са
причинени имуществени вреди. Наказанието с оглед разпоредбата на чл.78а, ал.1
от НК г л о б а платима в полза на държавата следва да се
определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно
минало, добрите му характеристични данни
и оказаното съдействие на социалните работници. Съдът счете, че наказанието
следва да се наложи в рамките на законовия минимум от 1000 лева.
По горните съображения бе постановено
настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: