РЕШЕНИЕ
№2236
гр. Пловдив, 25.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на
прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административнонаказателно дело № 2333 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Г.Д.Г. с ЕГН ********** от гр. Пловдив обжалва чрез пълномощника си адв.П. Решение
№ 1416 от 07.07.2022 г., постановено по АНД № 1431/2022 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 8 н.с. С обжалваното решение е било потвърдено Наказателно
постановление № 20-1030-015286 от 12.01.2021 г. на Началник група в Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя Г. е било наложено
административно наказание глоба от 2000 лева, както и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Със същото решение жалбоподателят е бил осъден
да заплати юрисконсултско възнаграждение от 80 лева.
С жалбата се
прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като неправилно, както и незаконосъобразно, като
най-общо се твърди, че съдът е игнорирал указанията, дадени му от касационната
съдебна инстанция по КАНД № 1/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив и
не е отчел наличието на нарушение на принципа „не два пъти за едно и също
нещо“. Моли се присъждане на разноските
за адвокат. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се е явил
и не е изпратил представител, като в депозирана от пълномощника му молба се
поддържат доводите по касационната жалба.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР Пловдив не
е депозирал отговор по същата и не е изпратил представител в съдебното
заседание.
Прокурорът
изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага потвърждаване
решението на РС Пловдив.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението не е благоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд -
Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, като е
изпълнил и указанията на върналата делото за ново разглеждане касационна
инстанция, дадени с решението по КАНД №1/2022 г. по описа на Административен
съд Пловдив, а именно приобщил е указаното друго наказателно постановление,
издадено срещу същия жалбоподателя отново за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП
и събрал доказателства относно влизането му в сила, е стигнал до заключението,
че в случая не е налице нарушение на принципа non bis in idem. За този
си извод съдът е изложил мотиви, че се касае до установени две отделни деяния,
всяко от които осъществява нарушение на една и съща законова норма, като в тази
връзка и се дължи налагане на две отделни наказания. Отчетено е, че това не
нарушава изискването за справедливост и пропорционалност между количеството и интензитета
на държавната репресия и преследваните цели, като в тази връзка е взето предвид
последвалото изменение на ЗДвП, а именно въвеждането с нормата на чл.189з от ЗДвП
правило, че за нарушенията по закона не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН,
като индиция за променен подход на законодателя при правоприлагането по повод
на нарушенията по този закон.
Правилно е
установено обстоятелството, че е налице влязло в сила наказателно постановление№
20-1030-014563 от 30.12.2020 г., което е било потвърдено с окончателно съдебно
решение и е било издадено срещу същия жалбоподател за нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП, изразило се в отказ да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение
на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. За такова деяние е наказан
жалбоподателят и с процесното наказателно постановление. В обжалваното съдебно
решение е направена съпоставка на фактическите обстоятелства по осъществяване
на всяко от нарушенията, която именно е релевантна за направата на извод дали е
налице наказване за едно и също нещо. Правилно в тази насока е установяването,
че съставомерният отказ да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици
по процесното наказателно постановление, макар и при установено управление на
МПС на една и съща дата и на същото място, е направен в 1,15 часа на 08.12.2020
г., а този по потвърденото по-рано наказателно постановление – в 03,20 часа на
същата дата. В тази насока законосъобразен е бил изводът за това, че се касае
до двукратно осъществяване състава на едно и също по вид нарушение, доколкото
действително, макар и в интервал от само няколко часа и макар и на едно и също
място, жалбоподателят е бил спрян двукратно за осъществяване на полицейска
проверка, защото е бил забелязан да управлява МПС. При това положение и с оглед
правомощията на контролните органи,
същият е бил поканен в хода и на двете му осъществени проверки да му бъде
извършена такава с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози и
двукратно жалбоподателят е отказал такава и не се е явил в указаното му
медицинско заведение при дадени му две отделни предписания за извършване на
съответно изследване, за което са му били издадени съответни талони за
изследване при всяка от извършените му две проверки с отделен срок за
изпълнение. В тази насока, действително и двете проверки са извършени от един и
същи полицейски екип, като очевидно втората от тях е била провокирана от
поведението на жалбоподателя по управление на МПС, след като вече по повод на
първата му проверка, същият е бил с отнето СУМПС. В случая, наличието на
определен интервал от време от няколко часа от първата проверка до
осъществяване на втората такава и установеното отново управление на МПС от
жалбоподателя е дало основание за отправяне към водача на МПС на нова покана за
тестване със съответно техническо средство за установяване дали е употребил
наркотични вещества или техни аналози. При това е последвал нов отказ от страна
на жалбоподателя, което негово поведение е осъществило състава на второ по ред
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В тази насока и законосъобразен е изводът на
районния съд за липса на нарушение на принципа за ненаказване два пъти за едно
и също нещо, доколкото с всяко от наказателните постановления, влязлото по-рано
в сила такова и процесното, са наложени административни наказания за осъществени
макар и на една и съща дата и при идентични обстоятелства, свързани с
управлявания автомобил и мястото на проверката, две отделни административни
нарушения. Друг би бил въпросът, ако при една и съща проверка и отправени в
хода ѝ неколкократно идентични покани към нарушителя да му бъде извършен
тест за наркотици с техническо средство по повод на установеното от него
управление на МПС, за което е бил спрян за тази именно проверка, същият бе
санкциониран за всеки от отказите поотделно. Тогава би се стигнало да нарушение
на принципа non bis in idem. В случая, както се каза, не е налице идентитет на фактите по двете
наказателни постановления, най-малкото, защото се касае до две отделни
полицейски проверки, осъществени в различни часове във връзка с двукратно
констатирано управление на МПС от жалбоподателя. Затова и според настоящата
съдебна инстанция законосъобразно районният съд е отхвърлил възраженията на
жалбоподателя за осъществена двойна наказуемост и е счел, че следва да потвърди
наказателното постановление.
Що се касае до
въпроса относно това дали така осъщественото санкциониране на жалбоподателя по
повод на установените две отделни нарушения е в противоречие с принципа на
пропорционалност и справедливост, то настоящата съдебна инстанция не намира
това да е така. Налице е принцип на законоустановеност на административните
наказания. Тези по чл.174, ал.3 от ЗДвП са установени в значителен размер и
съответно срок и не подлежат на коригиране от съда съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН,
като това очевидно държи сметка за характера и тежестта на нарушението и
съответно неговите последици. В случая общественият интерес от опазване живота,
здравето и имуществото на хората е видимо предпочетен като по-значим от
законодателя, поради което и за такъв тип нарушение, което има за последица
препятстване установяването на данни за престъпление и относими към евентуална
наказателна отговорност на водачите, предвидените санкции са сериозни.
С оглед изложеното, настоящият
касационен състав приема, че решението на РС Пловдив, с
което се потвърждава наказателното постановление следва да се остави в сила
като правилно и законосъобразно постановено, включително и в частта за
присъдените разноски.
При
извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на
чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното
съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон.
Воден от горното
и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV
касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1416 от 07.07.2022 г., постановено по АНД № 1431/2022
г. по описа на Районен съд – Пловдив, 8 н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: