Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 290 Дата 16.10.2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:       Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева

в съдебно заседание на 9 октомври 2019 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 413 по описа за 2019 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

Обжалвано е Решение № 245 от 09.05.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 836/2018 г., с което съдът е решил следното:

 

„ОСЪЖДА К. „З.к. „Н.п.“, ЕИК .., да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК.., сумата 54 284.80 лв., представляваща дължим остатък по фактура № 6/25.09.2018 г., издадена за извършена доставка на слънчоглед, реколта 2018 г., ведно със законната сума върху главницата, считано от завеждане на исковата молба на 26.10.2018 г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски в размер на 4969.14 лв.

 

Решението се обжалва от „З.к. „Н. п.“, със съображения за неговата неправилност.

 

Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

 

         Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

         Искът е по чл. 327, ал. 1 ТЗ, претенцията на ищеца е за плащане на дължим, но непогасен остатък от цената на доставена стока по ф-ра № 6/25.09.2018 г. (л.13), а възраженията на ответника са били, че претендираният остатък от цената е недължим, защото стоката не е била доставена. Възивната жалба съдържа и довода, че – поради произнасянето по непредявен иск – обжалваното решение е недопустимо.  

 

         1.      Не е вярно, че искът е бил уважен на основанието по чл. 365, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД – като съдът се произнесъл по претенция, вземането по която било създадено (нововъзникнало) със сключената между страните Спогодба от 29.01.2019 г. (л. 50 – л. 51). Напротив, както се вижда от ясно формулирания диспозитив на решението, искът е уважен на предявеното с исковата молба основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ, а въпросната спогодба е обсъждана в мотивите единствено като налично извънсъдебно признание на иска, послужило като един от останалите материални доводи за уважаване на претенцията.      

        

         2.      Възраженията против дължимостта на претендирания остатък от цената на продадената стока са били неоснователни, защото:

 

         -        първо, фактурата (като съставен на хартия документ) наистина е неподписана, но е била редовно отразена в търговските книги и на продавача и на купувача – вж. т. ІІІ.2 и 3 от приетото без забележки в съдебното заседание от 15.04.2019 г. (л. 95 и сл.) заключение по счетоводната експертиза на вещото лице Т. Р. (л. 88 и сл.). След като стойността на същата тази фактура е била отразена в счетоводството на ЗК „Н. П.“ като задължение към „А.“ ЕООД по кредита на сметка 401 „Доставчици“, това е извънсъдебно признание за съществуване на процесния договор за продажба, точно при посочените във фактурата условия;

 

         -        второ, дължимостта на цената от 71 044.80 лева по същата фактура е била изрично призната от купувача в подписаното от страните Споразумение за прихващане от 09.10.2018 г. (л. 15), а това означава и признание, че стоката е получена, защото по отношение на плащането не е налице уговарянето на „друго“ (чл. 327, ал. 1 ТЗ), включително и отсрочването му, а резултатът от прихващането отново е бил надлежно отразен в счетоводните книги на длъжника;

 

         -        трето, на датата 11.10.2018 г. купувачът е платил част (11 000 лева) от цената, посочена в същата „F-RA 6/25.09.2018“, без пояснения за недължимост на отново отразения в счетоводството му остатък от 54 284.80 лева или за окончателно плащане на цената и

 

         -        четвърто, защото на 29.01.2019 г. страните са сключили и подписали представената по делото Спогодба по чл. 234 ГПК (л. 50 и сл.), която – поради немотивираното нежелание на ответника да я потвърди в съдебното заседание от 25.02.2019 г. – е останала неодобрена от съда, но която е редовно и неоспорено в процеса извънсъдебно установително изявление (признание) на купувача, както за факта на получаването на стоката по фактурата и за липсата на нейни явни или скрити недостатъци, така и за дължимостта на твърдяния от продавача неплатен остатък от цената, при това в същия му размер, в който е била и съдебно предявената му осъдителна претенция.

 

         В случая няма никаква индиция за пряка или поне евентуална цел да се „пожертва“ действителното правно положение, а и въобще не е нито доказано, нито дори казано, какво всъщност е било то и кое е (или би било) обяснението за признаване на фактите, понастоящем отричани с жалбата. Затова и съдът е приел Спогодбата от 20.01.2019 г. като доказателство за съществуване на основанието на предявения от ищеца осъдителен иск, а не – като самостоятелно основание на друга, нова и „непредявена“ в процеса осъдителна претенция.

 

         -        и накрая, на пето място, при изложените по-горе установени в процеса факти, рефлексната правна последица по подразбиране е била, че направеното от ответника изявление по чл. 87, ал. 2 ЗЗД – за разваляне на процесния договор поради твърдяно неизпълнение на продавача, е било лишено от основание и обоснованото с това разваляне възражение на купувача за недължимост на остатъка от цената не е можело да бъде уважено.

 

Заключението на Апелативния съд е, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, това решение – като правилно – ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните и изчерпателни мотиви на Пловдивския окръжен съд.

 

На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата ще се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на сумата 2 590.25 лева.

 

В този смисъл ще се постанови и решението.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

Р     Е     Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 245 от 09.05.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 836/2018 г.

 

ОСЪЖДА К. „З.к. „Н.п.“, ЕИК., да заплати на дружеството „А.“ ЕООД, ЕИК.., сумата 2 590.25 лева /две хиляди петстотин и деветдесет лева и 25 ст./ разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.