О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
777/07.11.2019
гр.Варна, 07.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №686 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по въззивна частна жалба на „ИНОВА
ИНВЕСТ“ АД, със седалище
гр.Варна, чрез адв. П.И.Т. *** срещу определение №389/26.08.2019 г.,
постановено по ч.т.д. №391/2018 г. по описа на Добрички окръжен съд, с
което на осн. чл.679 от ТЗ са отменени решенията на събрание на кредиторите на
„ХИЛ СИТИ“ АД - в производство по несъстоятелност, със седалище гр.Търговище, проведено
на 18.12.2018 г. по т.д.№123/2018 г по описа на Добрички окръжен съд.
Съдът
намира, че образуваното по частната жалба производство е недопустимо, поради
следните съображения:
Редът и условията за обжалване на
решенията и определенията, постановени от окръжните съдилища в производство по
несъстоятелност, са уредени в специалната разпоредба на чл.613а ТЗ, като в
ал.1 са изчерпателно посочени актовете, които могат да бъдат
обжалвани по общия ред на ГПК, т.
е. пред въззивна инстанция и пред ВКС, а останалите актове съгласно чл. 613а, ал.3 ТЗ
подлежат на обжалване само пред апелативен съд по съответния ред от ГПК.
Обжалваното определение, с което друг
състав на съда по несъстоятелността се е произнесъл по искане на длъжника за
отмяна решение на събрание на кредиторите, не е сред изрично предвидените в чл.613а, ал.1 ТЗ
актове, за които законът установява процесуална възможност да бъдат обжалвани
по общия ред на ГПК и
следователно този акт не подлежи на инстанционен контрол.
Обжалваемост на този акт не следва и от
разпоредбата на чл. 613а, ал.3 ТЗ,
съгласно която подлежат на обжалване само определенията на съда по
несъстоятелност, които отговарят на критериите на чл.274, ал.1 ГПК.
Обжалваното разпореждане, не е преграждащо
спрямо развитието на производството по несъстоятелност и следователно не е от
категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и предвидена изрично в закона обжалваемост на това
определение, поради което не е налице и хипотезата на чл.274, ал. 1, т.
2 ГПК.
В
този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС /напр. определение № 28 от 14.01.2014
г. по ч. т. д. № 4450/2013. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 7 от 5.01.2011 г.
по ч. т. д. № 913/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 167 от 11.04.2016
г. по ч. т. д. № 685/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 142 от 8.03.2016
г. по ч. т. д. № 337/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.
С
оглед на изложеното съдът намира, че въззивното производство, образувано по
частна жалба срещу разпореждане, с което не е уважено искането на жалбоподателя
за издаване на два броя съдебни удостоверения, следва да бъде прекратено.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.ч.т.д. №686 по
описа на съда за 2019 г., по описа на
ВнАС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на
страните, по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: