РЕШЕНИЕ
№ 17071
гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110156687 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***],
ЕИК [***], срещу Д. Б. Ф., ЕГН ********** и Р. Б. Г., ЕГН **********, в качеството им на
съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в [***], ап№ [***], с присъединен
абонатен № [***], за установяване със сила на пресъдено нещо спрямо ответниците
дължимостта на следните суми, при условията на разделна отговорност:
- 1/2 ид.ч. за Д. Б. Ф., ЕГН **********, а именно: сумата от 165,57 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 20,14 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за
периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г., сумата от 27,79 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за периода от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,52
лв., представляваща мораторна лихва върху ДР за периода от 16.07.2020 г. до 15.05.2023 г. и
- 1/2 ид.ч. за Р. Б. Г., ЕГН **********, а именно: сумата от 165,57 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 20,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за
1
периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г., сумата от 27,79 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за периода от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 5,52
лв., представляваща мораторна лихва върху ДР за периода от 16.07.2020 г. до 15.05.2023 г.,
като за горепосочените суми имало издадена заповед за изпълнение от 22.06.2023 г. по ч. гр.
д. № 29630/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответниците Д. Б. Ф., ЕГН
********** и Р. Б. Г., ЕГН **********, в качеството им на собственици по наследство на
топлоснабден имот- Апартамент № [***], находящ се в [***], с присъединен абонатен №
[***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди
относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от [***] на потребители за
битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа,
че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в
определения 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор, като цената за услугата се заплаща от потребителя
на ищеца, а последният, от своя страна, заплаща на дружеството топлинен счетоводител.
Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответниците
възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. д. №
29630/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави
искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 29630/2023 г. по описа на СРС, 164-и
състав. Моли да се изиска служебно от Столична община, район „[***]“, служба ГРАО, да
представи удостоверение за наследници с изх. № [***]/20.01.2014 г. и Удостоверение за
наследници с изх. № [***]/10.11.2016 г. Прилага молба с искане по чл. 192 ГПК да бъде
задължена Столична община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ да представи по
делото Договор за покупко-продажба от 03.07.1992 г. на процесния недвижим имот с адрес
[***].
Ищецът моли на негова страна, като трето лице-помагач, да бъде конституирано
дружеството за дялово разпределение - [***], като обосновава правен интерес от това
2
привличане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Б. Ф., ЕГН **********, депозира отговор на
исковата молба, чрез адв. Д. Ч., с който оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Не оспорва размера на исковите претенции. Оспорва да притежава качеството
потребител на топлинна енергия за процесния имот. Оспорва наличието на облигационна
връзка между страните. Оспорва наличието на материална легитимация на ищеца да
претендира главницата за дялово разпределение. Оспорва дължимостта на вземанията за
лихва върху главницата за ТЕ и за ДР. Счита за недоказано по делото ответникът да е
собственик на право на собственост или вещно право на ползване върху имота. Сочи, че
липсвали доказателства и за квотите в твърдяната между ответниците съсобственост. Не
били представени доказателства за поставянето в забава на ответника за плащане на
процесните суми за главници. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът възразява срещу допускането на ССчЕ и
СТЕ, доколкото не оспорва размера на претендираните суми, а единствено основанието за
тяхната дължимост.
Ответникът Р. Б. Г., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, с който
признава изцяло основателността на исковите претенции. Твърди, че е погасила исковите
претенции, за което прилага преводно нареждане.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „[***]“ ЕООД заявява становище за
основателност на исковете, като представя доказателства за извършеното дялово
разпределение в имота през процесния отоплителен период.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е този,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
От представените по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност, а именно:
Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ № 166 от
05.05.1998 г.; препис от ИМ заведена от ответницата Р. Г. срещу ответницата Д. Ф. за
3
делба на процесния топлоснабден имот – Апартамент № [***], находящ се в [***], в която
се прави изявление, че двете ответници са сестри и съответно наследници по закон на
своите баща Б.Ф.Г. починал на 28.10.2014 г. и майка А. Я. Г., починала на 26.10.2016 г. и
изготвените служебно по делото Справки за родствени връзки на ответниците,
приложени към настоящото дело на л.115 и 116, както и служебно известните на съда
други съдебни производства, водени между двете ответници помежду им и между ищеца и
двете ответници, едно от които гр.д. № 69392/2022 г., с ищец Д. Ф. срещу Р. Г., в ИМ по
което ищцата твърди да е наследник на Б.Г. и А. Г., както и да е придобила по давностно
владение, след смъртта на А. Г., другата ½ ид.ч. от процесния имот, който по наследство
е придобит от Р. Г. (това производството все още е висящо), Списък на етажните
собственици и ползватели към Протокол от ОС на ЕС от 17.09.2002 г. при избор на ФДР, в
който за ап№, с присъединен аб. № [***] е вписан и подписан именно ответника Д. Б. Ф.
/която оспорва по делото качеството си на потребител на ТЕ/, приетите по делото 2 бр.
Общи фактури, издадени за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., издадени на
името на ответника Д. Б. Ф., всички приобщени по делото на л.19-31 и 105, 115-116/ както и
от представените от третото лице помагач доказателства – 2 бр. индивидуални справки за
използваната топлинна енергия, също издадени на името на ответника Д. Ф., всички приети
като неоспорени от ответниците, се установява безспорно, че именно ответниците Д. Б. Ф. и
Р. Б. Г. /която признава исковете и качеството си на собственик на топлоснабдения имот,
респ. клиент на „[***]“/, като наследници на бившите собственици Б.Ф.Г. и А. Я. Г.
/починали през 2014 и 2016 г./, понастоящем се явяват собственици на процесния
апартамент № [***], находящ се на горепосочения адрес в гр. София.
По делото не се твърди и няма данни за последващи разпореждания със имота от
страна на ответниците Ф. и Г.. Последното води до извод, че за процесния отоплителен
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. потребители на ТЕ, респ. клиенти на [***], се явяват
именно двете ответници Д. Б. Ф. и Р. Б. Г., в качеството им на съсобственици по
наследствено приемство на апартамент № [***], [***] при равни права от по ½ ид.ч.
Предвид горното, съдът приема, че в периода между 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
ответниците Д. Ф. и Р. Г. като съсобственици на имот в СЕС, присъединен към Абонатна
станция /АС/ имат качеството на клиенти на дружеството – доставчик на топлинна енергия,
респ. същите са потребители на доставеното количество топлоенергия до имота.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол
от ОС на ЕС от 17.09.2002 г. и сключения Договор № [***]/30.09.2002 г., дяловото
разпределение за процесния период, вкл. и с оглед заявеното от ответницата Г. признание на
исковете, а от ответницата Ф. заявеното в ОИМ становище, че не оспорва ищецът да е
доставил до топлоснабдения имот топлинна енергия в твърдяното в ИМ количество и на
посочената стойност /обявени като безспорни обстоятелства между страните, с доклада по
делото/ се установява, че в апартамент № [***] е доставяна топлинна енергия през целия
отоплителен период /2020-2022 г./, като за апартамента е начислявана ТЕ както за отопление
и сградна инсталация, така и за БГВ, в посочените в ОФ и индивидуалните справки за
4
отопление и топла вода, издадени от ФДР, количества и стойност Поради неоспорване на
изложените факти и обстоятелства, съдът е счел, че не е необходимо изслушване на
поисканите от ищеца СТЕ и ССчЕ.
От приетите по делото доказателства се установява, че в имота е извършван
ежемесечно електронен отчет на уредите, като изравнителната сума за целия период за
процесния апартамент № [***] възлиза на 25,19 лв., която сума е за получаване.
Страните по делото не спорят, а от представените по делото писмени доказателства, в
т.ч. извлечение от сметки за аб. № [***], признатите от ответника Г. факти, и издадени от
третото лице-помагач индивидуални справки се установява, че сградата в режим на ЕС,
находяща се на горния адрес в [***], е топлоснабдена през целия процесен период.
Установява се също, че за процесния отоплителен период реално потребената ТЕ за
процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., след изравняването, извършено от ФДР,
възлиза на 331,14 лв. Видно от индивидуалните справки за използваната топлинна енергия
за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. няма отразена промяна в цената на топлинната
енергия и извършени корекции, в посока намаление на дължимата сума.
По делото не се твърди и не са представени доказателства за извършено плащане на
процесните суми, поради което съдът с оглед приетите доказателства, намира, за установено,
че претендираната от ищеца сума е дължима от ответницата Д. Ф. към датата на подаване на
заявлението в съда, тъй като няма плащане на суми от този абонат, относими към периода.
Същевременно, извършеното от ответника Р. Г. плащане на сумата от 220 лв., е
признато от ищеца, като последния е погасил последователно, при спазване реда по чл.76 от
ЗЗД, дължимите главници за ТЕ и ДР, законните лихви върху тях до датата на плащане –
02.02.2024 г.; мораторните лихви върху главницата за ДР от 5,52 лв. и част от дължимите
мораторни лихви върху главницата за ТЕ до размер от 10,15 лв., като останал непогасен
остатък от 10,00 лв., както и сторените от ищеца съдебни разноски, отнасящи се до този
ответник или сумата от 150,00 лв., представляваща заплатената държавна такса от 100 лв. и
половината от дължимото се на ищеца юрисконсултско възнаграждение. За платените от
ответницата Г. суми съдът ще следва да отхвърли исковете, като съобрази извършеното
плащане, а за непогасения остатък съответно да постанови осъдителен диспозитив.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно, въведените от
ищеца с ИМ твърдения, че ответниците Д. Ф. и Р. Г. в качеството си на съсобственици, при
равни права от по ½ ид.ч. на топлоснабдения имот – апартамент № [***], находящ се на
посочения по-горе адрес в гр. София да са потребители на доставяната до имота им
топлинна енергия. Предвид разп. на чл.149, ал.1, т.6 и чл.150 от ЗЕ, ответниците Д. Ф. и Р. Г.,
като съсобственици на топлоснабдения имот, са обвързани по силата на закона от
облигационни отношения по Договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия с
ищцовото дружество /актуалните такива относими към процесния период са тези, приети с
Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на [***] и одобрени с
5
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, приложени по делото/ досежно доставяната до
собствения им имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна
страна, че желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца [***], топлинна енергия. Без
значение за валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна
енергия са качествените параметри на реално доставяната такава. Доколкото закона обвързва
качеството ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху
топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника за задължения за цена на доставена
до имота му топлинна енергия във връзка с чл. 150 от ЗЕ следва да е съответна на участието
му в собствеността, т.е. доколкото се установява имота да е собственост на ответниците Ф. и
Г., при равни права, то именно същите ще следва да отговарят за дължимата цена за
доставената до имота топлинна енергия, количеството и цената, на която не оспорват в
производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява, а и не се твърди ответниците Д. Ф. и Р. Г. или техните праводатели /родителите
им Б.Ф.Г. и А. Г./ да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че при
спазване на чл. 125, чл.139 и чл.141 от ЗЕ, на ответника на горепосочения адрес е доставяна
топлинна енергия при дялово разпределение в сграда в режим на етажна собственост, при
отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация и съгласно зависимост определена в Приложение към чл.61., ал.1, т.1
на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването. От третото лице-помагач са приети като
доказателства 2 бр. изравнителни сметки, издадени на името на Д. М.. От всички приети
писмени доказателства по делото, в тяхната съвкупност, съдът приема, че по делото
безспорно се установява, че в имота на ответниците е доставяна, респ. потребявана ТЕ за
отопление, сградна инсталация и за БГВ, в установените и посочени в ИМ размери.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
Методика по Наредбата за топлоснабдяването. При анализ на приетите доказателства, съдът
приема, че начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия /по
показанията на уредите до 30.04.2022 г. да са съответни на отчетената от измервателните
6
уреди /електронно снети показания/ и разпределена от ТЛП при спазване поднормативната
уредба. Не се установи по делото да са правени рекламации от ответника Ф. /доколкото
другата ответница изцяло признава исковете/, във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки /отразени в приетите по делото Индивидуални
справки за използвана топлинна енергия са послужили за определяне на количествата
топлинна енергия, за които на ответниците Д. Ф. и Р. Г. са начислени сметките за процесния
период.
Дължимата от ответниците сума се дължи от доставената ТЕ за отопление и сградна
инсталация и БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното.
От приложените по делото съобщения към общите фактури /на л.28-31 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл.
и данните от изравнителните сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника са
правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ, като тези
обстоятелства и факти не се оспорват и от ответниците, което е заявено изрично в
депозираните ОИМ.
Възраженията за погасяване на вземанията на ищеца или част от тях поради изтекла
давност /заявени от ответниците с възраженията по чл.414 от ГПК/, са неоснователни, тъй
като давността е прекъсната с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на
31.05.2023 г. и доколкото вземането за първия месец от процесния – м.05.2020 г. е станало
изискуемо едва на 15.07.2020 г., а давността за същото е прекъсната на 31.05.2023 г., то не се
установява по делото, вземанията на ищеца да се погасили поради изтичане на
тригодишната погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от [***] и одобрени от комисията /през м.06.2016 г./ Общи
условия за процесния период да са обвързващи и за ответниците Д. Ф. и Р. Г.. С
разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на дължимата от
купувача месечна цена на доставената топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода,
за който се отнасят. Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва, само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока
по ал.2.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния
ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
7
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Доколкото съдът приема за безспорно, че
ответниците са изпаднали в забава по отношение на претендираната за плащане от ищеца
главница за ТЕ, а и самите ответници не твърдят да са плащали задълженията си през
процесния период, размерът на обезщетението за забава възлиза на претендирания от ищеца
размер, установен и съда по реда на чл.162 от ГПК посредством, онлайн лихвен калкулатор.
Така размерът на мораторната лихва върху установената като дължима главница за ТЕ от
общо 331,14 лв. изчислена за претендирания от ищеца по ИМ период от 15.09.2021 г. до
15.05.2023 г., възлиза на сумата от общо 40,29 лв., или по 20,15 лв. за всяка от ответниците,
до който размер предявения иск срещу Д. Ф. ще следва да се уважи, а по отношение на
ответника Г. съответно до размер от 10,00 лв., като съобрази извършеното частично плащане
в хода на делото.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
Исковете за главница за ДР и мораторна лихва върху нея предявени срещу ответника
Р. Б. Г., съобразявайки признанието им и извършеното доброволно плащане в хода на
производството, ще следва да се отхвърлят.
По отношение на ответника Д. Ф., от приетите по делото доказателства, касаещи
дяловото разпределение в имота, се установява, че в апартамента, собственост на Д. Ф. и Р.
Г. е извършвана дейност по топлинно счетоводство, като абоната е осигурил възможност за
реален отчет на индивидуалните уреди за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
отопление и топла вода, което е удостоверено в приетите по делото Протоколи за отчет на
уредите.
От приетата по делото справка /неоспорена от ответника/ отразяваща извлечението
от сметката за аб. № [***] се установява, че фактурираната и незаплатена цена на
извършваната услуга по дялово разпределение от ФДР за периода от м.056.2020 г. до
м.04.2022 г. възлиза на претендираната от ищеца сума от общо 55,58 лв. /за всички месеци,
фактурираната цена е между 2,24 лв. и 2,32 лв./месечно/. Ответницата Д. Ф. не твърди и не
представя доказателства за плащане на дължимата сума, поради което предявения иск за
цената на услугата „дялово разпределение“ която същата не е заплатила в срок следва да
бъде уважен, в посочения по-горе размер от 27,79 лв., какъвто е и претендирания от ищеца.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. По делото е приет Договор № Д-
О-67/03.06.2020 г. при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
ТЕ, по чл.139в, ЗЕ, който е актуален към процесния период, в който на [***] е възложено от
ищеца да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в
8
СЕС, при спазване на изискванията на ОУ на договорите между „[***] .. и търговец за
извършване на услугата ДР на ТЕ между потребителите в СЕС, одобрени от ДКЕВР, като
изпълнителя извършва услугата в СЕС с повече от един клиент, описани в приложение към
този договор. По делото е приет и сключения между СЕС, в която се намира процесния
топлоснабден имот и ТЛП в лицето на [***], което е избрано от ОС на ЕС, в което е
участвала лично и ответницата Д. М., като първоначалния срок на договора е фиксиран на
две години, с възможност за продължаването му година за година, след изтичането на
първите две, в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено
поне един месец преди изтичането на предходния срок. По делото, няма данни договорът
между СЕС и ТЛП да е бил прекратен, а представените от [***] доказателства за фактически
извършената услуга дялово разпределение в СЕС, в която се намира и процесния
топлоснабден апартамент № [***] свидетелства, че договорът е действащ между страните от
сключването му и до настоящия момент.
Въпреки, че съдът счита иска за главницата за ДР за основателен и доказан, по делото
няма доказателства какъв е установения ред и начин на заплащане на услугата по ДР, нито в
какъв срок се дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за изпадане в забава на
длъжника, кредитора следва да е отправил нарочна покана. По делото няма доказателства за
отправена такава към ответника, поради което съдът приема, че иска за обезщетение за
забава, дължимо върху главницата за ДР /в претендиран размер от 5,52 лв. от ответника Ф./
следва да се отхвърли като недоказан.
В заключение и на база приетите, и обсъдени по-горе доказателства, общата дължима
сума от ответника Д. Б. Ф. възлиза на претендираните от ищеца суми, без мораторната лихва
върху ДР или: за главницата за ТЕ – 165, 57 лв., дължима периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.; 20,15лв. - дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ за претендирания
период от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г. и 27,79 лв. съставлява дължимата главница за дялово
разпределение за периода от м.5.2020 г. до м.04.2022 г. Искът за мораторна лихва върху
главницата за ДР в размер на 5,52 лв., като недоказан подлежи на отхвърляне.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
Предвид гореизложеното, вземанията на ищеца за главницата за ТЕ в размер на
165,57 лв., за законната лихва върху главницата до 02.02.2024 г., мораторната лихва върху
главницата за ТЕ до размер от 10,00 лв., главницата за ДР в размер на 27,79 лв. и
мораторната лихва върху нея от 5,52 лв., дължими от страна на ответника Р. Г. са изцяло
погасени, чрез извършеното в хода на делото плащане. За незаплатения остатък до размер от
10,00 лв. представляващ дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от
15.09.2021 г., искът по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД предявен срещу ответника Г.
също ще следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
9
Ответникът Р. Г. въпреки признанието на исковете е заплатила претендираните от нея
суми едва в хода на производството, поради което същата е дала повод за водене на делото,
поради което ще следва да заплати сторените от ищеца съдебни разноски относими към
предявените срещу нея искове или сумата от 175,000 лв., от която 100 лв. заплатена
държавна такса /за исковото и заповедното производство) и 75 лв. – юрисконсултско
възнаграждение /за исково и заповедно/.
Ответникът Д. Ф. – М. с оспорването си също е дала повод за делото и следва да
заплати сторените от ищеца съдебни разноски, съобразно с уважената част от исковете. По
делото ищецът е представил Списък по чл.80 от ГПК, съгласно който разноските възлизат на
137,50 лв., от която сума съобразно с уважената част от исковете срещу нея следва да
заплати на ищеца – 134,03 лв.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете, на
ответника Ф. също се дължат разноски до размер от 10,08 лв., които следва да се присъдят
на адв. Ч., оказала безплатна помощ и съдействие на ответницата М. в производството, на
осн. чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съобразно с изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се признаят и разноски
от заповедното производство до размер от 74,05 лв., от която сума Р. Г. ще следва да плати
37,50 лв., а Д. Ф. – М., съответно 36,55 лв.
Така мотивиран съдът на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че Д. Б. Ф., ЕГН
********** в качеството си на съсобственик на имот с адрес в гр. София, [***], с аб. №
[***], е потребител на доставяната топлинна енергия за този имот и дължи на [***], ЕИК
[***], половината от задълженията за ТЕ и ДР за имота, или сумите:
165,57 лв. представляваща дължима главница за ТЕ за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2023г. до окончателното
изплащане;
27,79 лв. представляваща дължима главница за услугата дялово разпределение за
периода от м.5.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
10
31.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата;
20,15 лв. – представляваща дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ за
претендирания период от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г., за които вземания по ч.гр.д. №
29630/23г. по описа на СРС, 164-и състав на 22.06.2023г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5,52 лв, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за ДР от 27,79 лв., дължимо за периода от 16.07.2020 г. до
15.05.2023 г., като недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че Р. Б. Г., ЕГН
********** в качеството си на съсобственик на имот с адрес в гр. София, [***], с аб. № [***]
има непогасено задължение към ищеца [***], ЕИК [***] в размер на 10,00 лв.,
представляваща неплатен остатък от дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ за
претендирания период от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г., за която сума има издадена заповед
за изпълнение от 22.06.2023 г. по ч.гр.д. № 29630/23г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалата им част за сумите от:
- 165,57 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023 г.
до 02.02.2024 г.;
- 10,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от
15.09.2021 г. до 15.05.2023 г.;
- 27,79 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023 г.
до 02.02.2024 г. и
- 5,52 лв., представляваща мораторна лихва върху ДР за периода от 16.07.2020 г. до
15.05.2023 г., поради извършено в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Д. Б. Ф., ЕГН ********** да заплати на
[***], ЕИК [***] сумите от 171,06 лв., представляваща сбор от сторените от ищеца съдебни
разноски за исковото и заповедното производство по ч.гр.д. № 29630/23 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК , Р. Б. Г., ЕГН ********** да заплати на [***],
ЕИК [***] сумите от 175,00 лв., представляваща сбор от сторените от ищеца съдебни
разноски за исковото и заповедното производство по ч.гр.д. № 29630/23 г. по описа на СРС,
от която сума 100 лв. – заплатена държавна такса, а 75 лв. – дължимо юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв. [***], ЕИК
[***] да заплати на адв. Д. Й. Ч. от САК, с адрес на упражняване на дейността в [***],
партер сумата от 10, 08 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна помощ и съдействие на ответника в производството, определено
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
11
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„[***]“ ЕООД, с ЕИК [***]със седалище в [***], представлявано от М. С. и С. С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12