РЕШЕНИЕ  № 146

 

гр. Троян, 02.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 791 по описа  на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази: 

         „Изи финанс” ЕООД – гр. София, представител Борислав Николчев е предявило против Б.Ц.П. *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 1 724,38 лева, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит от 04.08.2017 г., сключен между „Изи финанс” ЕООД и Б.П..

        В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, изразено е писмено искане съда да уважи изцяло предявения иск.

По реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответника е назначен особен представител – адв. Е.Ц. от ЛАК. Представен е отговор в предвидения месечен срок, с който изцяло се оспорва предявения иск. В с. з. ответника се представлява от адв. Е.Ц. от ЛАК, който излага възражение, че не е упражнено надлежно правото на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 179023 от 04.08.2017 г., Общи условия за предоставяне на кредит от разстояние, Платежни нареждания за извършени плащания от страна „Изи Финанс“ ЕООД, известие за упражняване на прова за обявяване на настъпване на предсрочна изисксуемост, ведно с разписки от куриерска фирма „ Ин тайм“ – 2 бр., Имейл кореспонденция между „Изи финанс“ ЕООД и Б.П.,  ч.гр.д. № 449 от 2018 г. по описа на ТРС, писмо от Виваком“ Ад гр. София с вх. № 426 от 24.01.2019 г., писмо от „А1 България“ ЕАД с вх. № 443 от 25.01.2019 г. и писмо от „Теленор България“ ЕАД  с вх. № 445 от 25.01.2019 г., както и от приетите заключения по допуснатите и изслушани СТИ с вещо лице С.Х. и СИЕ с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорен факта, че на 04.08.2017 г. е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 179023, между „Изи финанс" ЕООД, в качеството на кредитор и Б.Ц.П., в качеството на кредитополучател. Договора се сключва по електронен път, за което е необходимо клиента да се регистрира в нарочен сайт и след попълването на въпросник, същия се съгласява с общите условия. П. бил одобрен и на същия бил отпуснат кредит в размер на 1 000 лева. Съгласно договорните клаузи, кредитополучателя се е задължил да върне отпуснатия кредит на 14 месечни вноски, чиито размер е фиксиран по договора. Във връзка с твърдението, че към датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК, ответника е погасил сума от 320 лева и вземането е станала изискуемо, съда е назначил икономическа експертиза, която е заключила, че на 04.08.2017 г. на П. е преведена сумата 1 000 лева по посочена в договора банкова сметка. ***л. 410 от ГПК пред ТРС – 23.05.2018 г. вземането на главница с настъпила изискуемост е за периода 02.11.2017 г. – 01.05.2018 г. и е в размер на 496,83 лева, договорната лихва към тази дата е 148,50 лева и неустойка в размер на 386,12 лева. Към датата на подаване на исковата молба – 15.08.2018 г. главницата е в размер на 853,96 лева и е с настъпила изискуемост, тъй като П. не е заплатил две поредни месечни вноски, съответно лихвата е 183,88 лева и неустойката 661,92 лева.

По делото е назначена и техническа експертиза, по която вещото лице С.Х. е имал за задача да установи, дали посочения имейл на ответника е използван за сключването на процесния договор. Констатирано е в заключението, че не може да се позволи достъп до посочения електронен адрес.

В клаузите на договора е посочен „срок на кредита: 420 дни”, като логиката на така определения срок и то на кредита, не на договора е аритметичната функция 14 месеца /колкото са вноските за погасяване на кредита/ по 30 дни /средна продължителност на един календарен месец/. Никъде не се посочва на коя дата се твърди, че ищеца е обявил предсрочната изискуемост на договора. По делото са приложени две известия до П., че кредита е обявен за предсрочно изискуем, но съгласно приложените документи на куриер, не се установява, че са връчени на ответника.

„Изи финанс" ЕООД е депозирало заявление пред ТРС по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. дело № 449/2018 г. Съда е издал заповед за изпълнение на парично задължение.

Особения представител на ответника оспорва изискуемостта на претендираното вземане, като цитира ТР № 4 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Съда споделя изложеното от адв. Ц.. Разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, тълкувана по т. 18 от TP № 4/2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, е приложима и при потребителски кредити, отпускани от небанкови финансови институции. В този смисъл е цитирана и съдебната практика. В едно от цитираните решения /Решение № 123 от 09.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о./, е прието, че началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. С това решение е възприето, че следва да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК, а не само по чл. 417 ГПК, следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл. 410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита.

Ищецът не доказа в процеса, че ответника – длъжник е получил надлежно, приложените като доказателство две уведомления и е информиран за обявената предсрочна изискуемост на процесния договор. Твърдението, че ответника е информиран по ел. поща, също не беше доказано, тъй като от заключението на приетата СТЕ не се установи, че посочения ел. адрес се е ползвал от ответника и същият е получил уведомление по него за настъпване на предсрочна изискуемост на търсената сума. Отделно от това са налице доказателства, изходящи от ищеца, че писменото известие за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до ответника.

Особения представител на ответника – адв. Ц. във фазата на устните състезания е развил тезата, че уговорката за неустойката в сключения договор за неизпълнение на договорно задължение се явява нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). И това е така, предвид и съдебната практика, че клаузата за неустойка е нищожна, когато е уговорена извън присъщите й функции, а именно обезпечителна, обезщетителна и санкционна (т. 3 от TP № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСГТК) и в разрез с принципа за добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В случая решаващия съд не следва да обсъжда подобно възражение, тъй като, както беше отбелязано и горе, за първи път е въведено във фазата на устните състезания. 

При тези изводи съда мотивира своето решение.

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

         ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск за съществуване на вземане на „Изи финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-он Триадица, ж. к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” № 17, ап. 1, представител: Борислав Николчев, а именно, че Б.Ц.П., ЕГН **********, адрес: *** дължи сумата 853.96 – осемстотин петдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки, представляваща дължима главница по Договор за кредит № 179023 от 04.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 810.42 – осемстотин и десет лева и четиридесет и две стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 03.10.2017 г. до 01.05.2018 г., сумата 60.00 – шестдесет лева, представляваща разходи за събиране на вземането

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                       

 

 Районен съдия: