гр. ***, 17.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***ският районен съд, в открито заседание на 17
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
при секретаря Мартина Здравкова, като разгледа докладваното
от съдия Александрова гр. д. №919 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от М.А.А., против О.И.С.,
С.С.К., С.С.С., Х.С.К., с което се иска съдебна делба на съсобствен недвижим
имот, находящ се в гр. ***, ул. ***, обл. ***. В исковата молба се твърди, че
наследодателката на ответниците Х. Б. Т., поч. на 03.02.2018 г., е завещала със
саморъчно завещание на ищеца по делото нейните 4/6 ид. ч. от процесния недвижим
имот.
-
Ответниците: Х. и С. К. и С.С., чрез пълномощника си
адв. М. - САК, намират, че исковата молба е допустима, но неоснователна, оспорват
представеното саморъчно завещание и искат съдът да допусне и назначи
съдебно-графологична експертиза, за установяване автентичността на процесното
завещание.
С исковата молба е представено саморъчно завещание от Х.
Б. Т. /поч. на 03.02.2018 г./, която приживе /на 13.02.2017 г./ е завещала на ищеца
4/6 от процесния имот в гр. ***.
По отношение на завещанието, съдът е изслушал страните
по делото, същите са го оспорили, т. е. не го считат за автентично, поради
което е назначена съдебно-графологична експертиза.
Съдът намира, че предявеният иск за делба е допустим и
неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съдебната
делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена общност, при
който всеки един от съсобствениците получава собственост върху реална част от
общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка от отделните
вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.
Относно съделителите:
Видно
от приетото като доказателство по делото Удостоверение №1059 от 26.09.2016 г.
на Община ***, ответниците по делото са наследници на Х. Т., която е починала.
Х.
Б. Т.
/поч. на 03.02.2018 г./ на 13.02.2017 г. е завещала на ищеца 4/6 от процесния
недвижим имот. На 13.06.2018 г. завещанието е обявено от пом. Нотариус Я. Й..
От фактическа
страна:
По отношение на саморъчното завещание:
-
съставено на 13.02.2017 г.;
-
не е оставено за съхранение в СВ или при нотариус;
-
обявено на 13.06.2018 г.;
-
със следното съдържание: Х. Б. Т. /починала на 03.02.2018
г./ е завещала на М.А.А. своите 4/6 ид. ч. от наследствен имот, находящ се в
гр. ***, ул. ****/подробно индивидуализиран/;
-
ответниците по делото са оспорили завещателното разпореждане,
поради което е назначена СГЕ, като в. л., изготвило възложената експертиза, е
категорично по отношение на факта, че подписът, положен под завещанието е на Х.
Т., но липсва същата категоричност, а само предполага, че ръкописният текст е
вероятно нейн, т. е. документът отговаря и на изискванията за форма и съдържа
задължителните реквизити по чл. 25, ал.1 от ЗН.
От правна страна:
-
Законът повелява изрично, че саморъчното завещание
следва да бъде изписано ръкописно от завещателя, без значение колко четлив е почеркът
му и до каква степен написаното е издържано граматически и лексикално.
Достатъчно е от прочита на текста да става ясна волята на завещателя или да е
възможно тя да бъде разкрита, включая и чрез тълкуването ѝ по реда на чл. 20 от ЗЗД. В случая е видно, че почеркът, с който е изписано
завещанието е трудно разбираем, предвид възрастта на автора, но текстът се
разчита и не се установява да съдържа зачерквания или добавени изрази. Текстът
е напълно свързан и разбираем, като не оставя съмнение относно съдържанието на
волеизявлението на автора. Посочени са с индивидуализиращите ги три имена и
лицето, в чиято полза е направено завещанието. Имотът е индивидуализиран.
-
Между страните не се спори и се потвърждава от
приложените по делото удостоверения за наследници, че ответниците са наследници
по закон на Х. Т..
Не се спори също, че, след
смъртта си през 2018 г., Х. Т. е завещала своите ид. ч. от процесния имот.
В случая спорът е дали ръкописният
текст в завещанието е написан от нея. Експертът, дал своето заключение е
категоричен, че подписът под завещанието е на Х. Т., но само допуска, че
ръкописният текст е изпълнен от нея, без да е категоричен.
Спорът в случая е концентриран около
това дали текстът на завещанието е написан от завещателя. Разрешаването на този
спор предпоставя по необходимост разрешаване на възникналия между страните спор
по автентичността на представения сравнителен материал.
При спор относно автентичността на завещанието най-често се използват т.
нар. „свободни” сравнителни образци - такива, които са съставени независимо от
възникналия между страните правен спор /не са съставени с оглед на процеса/.
Такива могат да бъдат писма, записки, дневници и др. п. В теорията се приема,
че, тъй като при тях няма елементи на умишлено изменение на почерка, те са
твърде подходящи за използване в качеството на сравнителни образци. Няма
изискване сравнителният материал да е от официален документ /решение №256 от
30.10.2014 г. по гр. д. №3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о./ или да материализира
изявление, направено пред държавен орган, за да се приеме, че същият е
автентичен.
Съобразно с тези данни по делото следва
да се приеме, че автентичността и достоверността на написания ръкописен текст са
неуспешно доказани, поради което е в този смисъл и заключението на в. л.
Завещанието, което е частен диспозитивен
документ, представлява едностранна правна сделка, за действителността на която
законът поставя специални изисквания в чл. 25, ал. 1 от ЗНсл, едно от които е
то да е написано изцяло ръкописно от
завещателя. Неизпълнението на това изискване води до нищожност на
саморъчното завещание като едностранна сделка - чл. 42, ал. „б” от ЗНсл. Ето
защо оспорването на автентичността на едно завещание не е приравнено на
оспорване автентичността на документ, поради което, при наличието на подпис,
който принадлежи на завещателя, приложението на чл.
180 от ГПК не може да доведе до извод, че и
ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се установи с
допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от завещателя.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно, задълбочено. Вещото лице е изложило подробни аргументи, според което
в случая може да се направи категоричен извод само за това, че текстът, подписът
на завещател в саморъчното завещание, е изпълнен от едно и също лице (по който
въпрос няма и спор), но относно ръкописния
текст от лицето, написало саморъчното завещание, не може да се направи
категоричен извод, с оглед недостатъчния сравнителен материал. За последното
обстоятелство обаче ищецът не представи никакви доказателства! В негово задължение бе да представи
такива доказателства, да направи доказателствени искания, което той не направи.
За да достигне до изводите си, вещото лице е изложил
подробни аргументи, задълбочено е анализирал обектите на изследване и е
направил извод, че не е категоричен относно ръкописния текст в завещанието.
Съгласно константната практика на ВКС: „По силата на
чл. 127, ал. 1, изр. 1 от ГПК ползващата се от частния документ страна е длъжна
да установи автентичността на документа, и то по нетърпящ съмнение начин. При
наличието първоначално на недостатъчен сравнителен материал назначеният от съда
експерт е заключил, че ръкописният текст вероятно е на Х. Т., при липса на
категоричност за това. Не може да се приеме, че е доказана истинността на ръкописния
текст. Вероятността и в най-голяма степен не е пълно установяване.” – решение №1050 от 21.10.1991 г. по
гр. д. №853/91 г., І г. о.; „По силата на чл. 127, ал. 1, изр. 1 от ГПК
ползващата се от частния документ страна е длъжна да установи автентичността на
документа, и то по нетърпящ съмнение начин, т. е. чрез пряко и пълно доказване,
поради което не може да се приеме, че е доказана автентичността на завещанието,
ако не е изключена всяка друга възможност. В разглеждания случай, по отношение автентичността на ръкописния текст на завещанието, вещото лице е дало заключение, че
е вероятно да е изписан от Х. Т., поради което следва да се приеме, че относно
този факт не е проведено пълно доказване и ръкописният текст в завещанието не е
нейн. Вероятността и в най-голяма степен не е пълно установяване.” – решение №493 от 09.07.2003 г. на ВКС
по гр. д. №106/2002 г., І г. о.
От събраните гласни доказателства по делото не се
установи да е имало поне един свидетел, от показанията на който да се установи,
че в негово присъствие тя е написала завещанието си.
Буди сериозна и основателна тревога фактът, че по
делото се установи, че през м. април 2017 г. св. С. А. /майка на ищеца/, по
време на пътуването ѝ с Х. Т. /на панихида на сина ѝ/, не са
споделили, че тя /м. февруари/ е завещала на ищеца процесния имот. За
прецизност само следва да се отбележи, че тази свидетелка с подробности описва
как снахата на Х. Т. упорито е отказвала да се грижи за нея, а в същото време
не успели да ѝ споделят факта за завещанието. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля М. Б., намира ги за неверни, вътрешно противоречиви,
нелогични и в противоречие с останалите доказателства по делото, тъй като тези ѝ
показания по естеството си са услужливи.
Съдът не кредитира и показанията на св. А. – майка на ищеца
по делото, тъй като тя е пълно заинтересована от изхода на делото. Съдът намира
показанията ѝ за заинтересовани и услужливи.
При анализа на писмените, гласните доказателства в
кредитираните от съда части, заключението на вещото лице, съдът намира, че в приложеното
по делото саморъчно завещание, макар и да е подписано от едно и също лице, то ръкописният
текст не е на това лице.
Съдът след като се увери в неавтентичността на
саморъчното завещание, намира, че следва да се признае за установено, че
въпросното завещание е неистинско и да прогласи неговата нищожност, поради
противоречие със закона – и по-конкретно с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН
– т. е. да уважи ИУИ.
С оглед на събраните и обсъдени по делото
доказателства следва да се признае за установено, че ищецът не е собственик по
завещание от Х. Т., бивш жител ***, на описаните в ИМ недвижими имоти. В
тази насока е постоянната практика на ВКС /напр. решение №233 от 16.03.2010 г.
на ВКС по гр. дело №619/2009 г., ІІІ г. о., ГПК).
Препис от решението по делото, ведно с удостоверение -
копие от саморъчното завещание и СГЕ да се изпратят на Районния прокурор при
Районна прокуратура - Монтана, ТО – Лом, съгласно разпоредбата на чл. 194, ал.
3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
УСТАНОВЕНО, че саморъчно завещание от 13.02.2017 г. от Х. Б. Т., ЕГН **********, бивш
жител ***, починала на 03.02.2018 г., обявено на 13.06.2018 г. с протокол за обявяване
на саморъчно завещание от пом. нотариус, е неистинско
и прогласява неговата нищожност.
ПРИЗНАВА за
УСТАНОВЕНО, че М.А.А., ЕГН **********, не е собственик на 4/6 ид.
ч. по завещание от Х. Б. Т., бивш
жител ***, от недвижим имот в гр. ***, обл. ***, ул. *** и представляващ: ПИ
/дворно място с площ от 432 кв. м./ с идентификатор ****, както и 4/6 ид. ч. от
построените в този ПИ: жилищна сграда с идентификатор ****.1 с площ от 72 кв. м.,
хангар /депо, гараж/ с идентификатор **** с площ от 15 кв. м., и постройка на
допълващо застрояване с идентификатор **** с площ от 34 кв. м.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от М.А.А. против О.И.С., С.С.К., С.С.С., Х.С.К. /с посочени по-горе данни/
за делба като недопустим и неоснователен.
Решението
може да се обжалва пред МОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението,
на основание чл. 7 от ГПК, да се връчи на страните, а на основание чл. 194, ал.
3 от ГПК - на Районния прокурор – Монтана, респ. ТО - Лом, ведно със саморъчно
завещание от Х. Т..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: