Решение по дело №160/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба на К. О. С. [населено място] срещу Решение № 15/ 09.05.2025г. по АНД 30/2025г. по описа на РС- [община], с която е потвърдено НП № 24-0298-000554/22.11.2024г. на началник група ОД МВР – [област], РУ- [община]. С посоченото НП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. и ЛПУПМС за 6 м. за нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението с искане за неговата отмяна поради това, че е допуснато съществено процесуално нарушение и е приложен неправилно материалния закон. Твърди се, че въззивният съд не е уважил искането за приобщаване на материалите по ДП и е ползвал експертиза от друго производство; погрешно е приел, че превозното средство подлежи на регистрация и не е назначил служебно експертиза за установяване характеристиките на превозното средство. Твърди се, че според Наредба [Наименование]/24.03.2000г. не подлежат на регистрация индивидуалните електрически превозни средства по пар.6 т.18б от ДР ЗДвП, като без СТЕ не би могло да се установи дали процесното превозно средство съставлява МПС и дали попада сред тези, които подлежат на регистрация.Твърди се, че в НП не са посочени техническите характеристики на превозното средство, което е нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН и че в санкционния акт погрешно е посочено, че има постановление за отказ да се образува ДП, каквото всъщност няма, налице е постановление за прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че е нарушен принципа [Наименование], тъй като за едно и също деяние е водено наказателно и административно-наказателно производство, както и че е издадена заповед за ПАМ. Посочено е, че съдът необосновано е отхвърлил искането за изменение на НП чрез приспадане на срока на изтърпяното наказание лишаване от право да се упражнява професията шофьор. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП, или неговото изменение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата и пледира да бъде уважена; претендира за разноски.

Ответникът по касация – началник група в ОДМВР [област] РУ [община], чрез пълномощника си оспорва жалбата и пледира решението да се остави в сила. Излага доводи, че по делото е установено, че превозното средство подлежи на регистрация и че не е нарушен принципа [Наименование], тъй като е наложена ПАМ за управление под въздействие на наркотични вещества, а процесното нарушение е за управление на нерегистрирано превозно средство. Претендират се разноски.

Представителят на ОП- [област] заема становище за неоснователност на жалбата и пледира решението да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – [област], след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С атакуваното решение РС-М. е потвърдил НП, издадено на жалбоподателя за нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП по съображения, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазен е материалния закон, както и че в хода на делото нарушението е установено по несъмнен начин и не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН.

Изводите на въззивния съд са правилни и обосновани.

На 21 март 2024г. на водача са съставени два АУАН – по чл. 140 ал.1 ЗДвП и по чл.5 ал.3 т.1 плр.2 ЗДвП. В първия акт, водачът е посочил, че управлява мотопеда, защото знае, че не подлежи на регистрация. На следващия ден, е издадена мотивирана резолюция по чл. 54 ал.1 т. 9 ЗАНН, с която производството по този акт е прекратено и материалите са изпратени на прокурора. Според посочената разпоредба, при констатиране на признаци на извършено престъпление, административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Образувано е наказателно производство по чл. 345 ал.2 НК, което първоначално е било като бързо, в последствие, с постановление от 26 март 2024г е разпоредено по общия ред. В хода на наказателното производство е била назначена СТЕ, според която МПС подлежи на регистрация, като жалбоподателят се е запознал с всички материали от ДП; имал е възможност да иска събиране на доказателства, в т.ч. да представя и изисква такива относно твърдението му, че мотопедът не подлежи на регистрация, така както е посочил и АУАН. Образуваното ДП 57/2024г. /пр. 667/24г./ е прекратено на осн.чл. 24 ал.1 т.1 пр.2-ро НПК на две основания: поради липса на пряк умисъл и поради малозначителност по чл. 9 ал.2 НК, като НП е Анотирана съдебна издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Обстоятелството, че в НП пише, че постановлението е за отказ, а не за прекратяване не накърнява в никакъв случай правата на нарушителя. В НП са посочени верните дати на издаване и на влизане в сила на постановлението, верният номер на прокурорската преписка, посочено е и вярното териториално отделение на прокуратурата, разследвала деянието и най–вече, постановлението е връчено на лицето и същото е запознато със съдържанието му. Поради това, доводите на касатора, че НП е издадено на несъществуващо основание, съдът счита за необосновани.

Възражението в жалбата за недоказаност на нарушението поради това, че въззивния съдът не е назначил СТЕ, е неоснователно. По делото са събрани достатъчно доказателства относно наличието на регистрационен режим на управлявания от г-н С. мотопед. В първия процесуален документ, с който е било поставено началото на административно-наказателното производство е посочено, че това е двуколесно електрическо МПС. В хода на наказателното производство е било установено, че е двуколесен мотопед от категория [Наименование]е-В съобразно Регламент /ЕС/ 168/2013г. на ЕП на Съвета. Жалбоподателят не е оспорил техническите характеристики на превозното средство. Според чл. 149 ЗДвП превозните средства се делят на категории, обозначени с латински букви, като от категория L са моторните превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013. В чл.4 пар.2 от Регламента е посочено, че от категория L1е-В е превозно средство (двуколесен мотопед). Според приложение [Наименование]от Регламента, в категория L1е са леки двуколесни МПС със следните параметри: две колела и задвижване с електрически двигател /вж. чл.4 пар.3/. В Приложението са определени още: обем на двигателя, а именно  50 cm³, максималната конструктивна скорост -  45 km/h, масата и мощността. Както в хода на административно-наказателното, така и в хода на въззивното производство, както и пред настоящата инстанция, водачът не е оспорил констатираните от наказващия орган и прокурора характеристики на мотопеда. Предвид това въззивният съд на база съвкупен анализ на доказателствата обосновано е приел, че на 21.03.2024г. в [населено място] жалбоподателят е управлявал електрически мотопед B. 1500 W, с рама № ** по пътища, отворени за обществено ползване, което превозно средство попада в обхвата на регистрационния режим.

На свой ред, водачът е правоспособен от 2007г. и следва да е запознат с дефиницията в § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП за "моторно превозно средство", съгласно която това е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Двигателите на превозните средства от категория L са посочени в чл.4 пар.3 от Регламента, б. “г - електрически двигател“. Фактът, че управлява двуколесен мотопед с максимална мощност 45 км./ч., най-малко, с които характеристики е запознат, сочи на вина в поведението на дееца.

Соченото касационно основание за нарушаване на принципа "не два пъти за едно и също", приложим пряко по силата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, съдът преценя за неоснователно. НП за нарушението по чл. 140 ал.1 ЗДвП не се явява издадено по паралелно съществуващо административно-наказателно производство на воденото наказателно по чл. 345 ал.2 НК. Производството по АУАН е прекратено на следващия ден след издаването му с мотивирана резолюция и материалите са изпратени за разследване, като е образувано наказателно производство; същото е прекратено на осн. чл. 24, ал. 1 НПК с постановление на прокурора и материалите са изпратени на наказващия орган, като НП за нарушението по чл. 140 ал.1 ЗДвП е издадено след това на осн.чл. 36 ал.2 ЗАНН. Не е налице успоредно водене на две производства с наказателен характер.

По отношение на доводите за нарушаване на този принцип поради това, че за едно и също деяние е издадена заповед за ПАМ и НП съдът съобрази следното: Заповедта за ПАМ е издадена за друго деяние – управление на ППС след употреба на наркотични вещества, което е нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП, а с процесното НП се налага наказание за деяние по чл. 140 ал.1 ЗДвП. Деянието да е идентично, е един от най - проблематичните елементи от принципа „non bis in idem“. Но най-общо, за да се определи дали деянието е едно и също, е необходимо фактическата дейност да е една и съща, самото поведение от обективна и от субективна страна, да е едно и също. Като, при оценка на различните елементи от двете правонарушения не е необходимо да е налице пълно съвпадение между тях, достатъчно е те да се препокриват в съществената си част. В случая няма съмнение, че става дума за две правонарушения – управление на ППС след употреба на наркотични вещества и на нерегистриран мотопед. Предвид това съдът счита, че правата на жалбоподателя не са нарушени.

Обосновани са доводите на въззивния съд за липса на възможност съдът да приспада по реда на чл.29а ЗАНН доколкото това е правомощие на органа и след влизане в сила на санкционния акт.

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН предвид отразеното в справката за нарушител, според която са издадени 17 фиша и 5 влезли в сила НП за нарушения по ЗДвП. Не без значение в посока немалката обществена опасност на водача е и това, че в един и същи ден са констатирани две нарушения по ЗДвП- по чл. 140 ал. 1 и по чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП.

Касационната инстанция счита, че доводите в жалбата се явяват неоснователни и решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, в полза на ОДМВР [област] следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 100лв.

Водим от горното Административен съд [област]

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В С. Решение №15/09.05.2025г. по АНД 30/2025г. по описа на РС [община].

ОСЪЖДА К. О. С. [населено място] [улица], вх. А ет.2 ап.5 да плати на ОДМВР [област] разноски в размер на 100лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.