Р Е Ш Е Н И Е №260119
гр.Русе,12.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенският районен съд,
II-ри граждански състав, в публичното съдебно заседание на 09-ти февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА
ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4640 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 ГПК.
Ищовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София, твърди, че се е снабдило със ЗИ по чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 607/2020 г. по
описа на РРС за сумите от 774,20 лв.-главница по договор за заем от
03.12.2018г., 86,48 лв.–договорна лихва за периода 03.04.2019 г.-03.12.2019 г.,
657,00 лв.–сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода
03.04.2019 г.-03.12.2019 г., 24,51 лв.–лихва за забава по договор за заем за периода
03.04.2019 г.-02.02.2020г. и 18,71 лв.–лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода 03.04.2019 г.-02.02.2020г, със законната лихва
върху главницата, считано от 03.02.2020 г., както и разноски за заповедното
производство.Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК.
Твърдят и че на 03.12.2018г. от “Микро Кредит“ АД на ответницата бил предоставен
кредит в размер на 1000,00 лв, която сума била получена от заемополучателя чрез
системата на „Изипей“. На същата дата бил сключен и договор за допълнителни услуги към договора за заем, с пакетна
цена от 876,00 лв. Ответницата се съгласила да престира на заемодателя главниците по договора за заем и договора за
допълнителни услуги, ведно с договорна лихва на 12 вноски от по 168,88 лв. за
периода 03.01.2019г.-03.12.2019г. Д. не изпълнила всички свои задължения по
договора и преустановила плащанията, за което й е начислена и лихва за забава
по двата договора.
Твърдят и че на 10.07.2019
г. е подписано Приложение 1 към договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г. между “Микро Кредит“ АД /цедент/ и “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД /цесионер/. Старият кредитор упълномощил ищеца от
името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД до ответника било изпратени от страна на “Микро
Кредит“ АД, чрез “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, уведомителни писма за
станалата продажба, чрез Български пощи и куриерска служба с известие за
доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в договор за паричен
заем.Пратките се върнали в цялост, като в обратните разписки било отбелязано,
че пратката е непотърсена и че няма
никой на адреса. Считат, че ответницата следва да се счита уведомена за
извършеното прехвърляне на дълга с факта на връчване на книжата по настоящото
дело.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответницата, че им дължи присъдените суми
по ч.гр.дело № 607/2020 г. по описа на
РРС.Претендират разноски.
Ответницата О.К.Д.
***, редовно уведомена не представя в срок отговор на ИМ и не се явява в
съдебно заседание.
От фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело №
607/2020г. по описа на РРС, в
полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу О.К.Д. за сумите, заявени по исковата
молба, съставляващи
вземания по договор за заем от 03.12.2018г и договор за допълнителни
услуги към него, цедирани им на 10.07.2019 г. от “Микро Кредит“ АД. Актът е връчен на длъжника в хипотезата на чл.47,
ал.5 ГПК. Съдът указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на
страната на 14.09.2020г.Исковата
молба по настоящото дело е постъпила на 12.10.2020 г.
По делото няма
спор, че на 03.12.2018г., е
сключен договор за заем и договор за допълнителни услуги към него
между ответницата и “Микро Кредит“ АД, по силата на
който дружеството предоставило на Д. в заем сумата от 1000,00
лв., която тя се задължил да върне заедно с договорна лихва и възнаграждение за
допълнителни услуги за периода 03.01.2019г.-03.12.2019г. на вноски от по 168,88 лв., при фиксиран ГЛП
от 26,72 % и ГПР от 50,00 %.
Според ОУ към
договора, кредиторът е в правото си да прехвърли вземането си в полза на трети
лица.
С договор за
прехвърляне на вземане от 16.01.2015 г. и Приложение 1 към него от с.д., “Микро
Кредит“ АД прехвърлило на ищеца вземанията си към всички длъжници по ликвидни и
изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията, в това число и
дълга на ответника, за което било направено изисканото в чл.99, ал.3 ЗЗД потвърждение.
Цедентът дал съгласието си и упълномощил съконтрахента да уведоми от негово име
за цесията всички длъжници.
По
делото са представени доказателства, че до ответникаа са били изпратени две уведомителни писма от 15.07.2019
г. (чрез БП) и от 29.09.2020 г. (чрез куриерска служба) във връзка с прехвърления дълг-на адреса на лицето, вписан в процесния договор, като
двете са върнати, като невръчени.
От заключението
на изготвената по делото и неоспорена от страните съдебноикономическа
експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 03.02.2020г., задълженията на ответницата по договора за паричен заем от 03.12.2018г.
са: 774,20 лв.-главница по договор за
заем от 03.12.2018г., 86,48 лв.–договорна лихва за периода 03.04.2019
г.-03.12.2019 г., 657,00 лв.–сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода 03.04.2019 г.-03.12.2019 г., 65,81 лв.–лихва за
забава по договор за заем за периода 03.04.2019 г.-02.02.2020г. и 55,85
лв.–лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 03.04.2019
г.-02.02.2020г. В експертизата е посочено, че ответницата е получила
заемната сума от 1000,00 лв. чрез „Изипей“ и че е заплатила по договорите общо
сумата от 508,88 лв., като последното плащане е на 04.04.2019г.
От правна страна:
В процесния
случай ищецът твърди, че е кредитор на ответника, като правата му произтичат от договор за цесия. Няма спор, че с този контракт “Микро Кредит“
АД надлежно са прехвърлили вземането си към заемополучателя на ”Агенция за събиране на
вземания” ЕАД. Разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗПК изрично предвижда, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на
трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл.23 от ОУ
към договора за паричен заем, според
която кредиторът има право да прехвърля,
правата си по договора на трето лице.
По делото са
представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария
кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия. Доколкото цесионерът действа като
пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването.При изпълнение на
посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД, по следните
съображения: Трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението за цесията,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл.99, ал.З, пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал.З ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът
да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /в т.см.
решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г, III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2639/2014 г, II т. о., ТК и др./.
В разглеждания
случай, като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомление за
извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до
ответника в качество му на длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и
останалите писмени доказателства, е редовно връчено на ответника на 23.11.2020 г., поради което
следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за
потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо Д..
Предвид горното,
съдът приема, че цесията е породила действие спрямо ответника, поради което ищецът
е установил активната си материално правна легитимация по иска
Константна е практиката на Съда на ЕС, според
която съдилищата на държавите-членки са длъжни да следят служебно за наличието
на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл.24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за
потребителски кредит препраща към чл.143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи
служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби
на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал.1,
пр.1 и пр.2 ЗЗД.
Разпоредбите на
чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата
на сключване на договора за заем между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги,
които, според посоченото в споразумението, се изразяват в безплатно усвояване
на сумата, безплатно внасяне на вноски, право на предоговаряне и разсрочване на
вноски, приоритетно разглеждане, преференциално обслужване, право за участие в
промоции. Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги“
представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които
кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по
общите разходи по кредита /вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК/,
или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му
и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на
кредита. При извършването на тази преценка трябва да се изследва съдържанието
на дължимото поведение от страна на кредитора без съдът да кредитира
безрезервно декларираното в договора, че и „ допълнителните услуги не са
задължителна предпоставка за сключване на договора за заем и отпускане на
заемната сума“.
Анализът на
съдържанието на описаните в договора „услуги“ налага категоричния извод, че те
касаят именно усвояването /по отношение на приоритетното разглеждане и
изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства/ и управлението /по отношение на възможността за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на
падежната дата/ на кредита. Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно
споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит писмен
акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира
отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона –
чл.10а, ал.2 ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на
споразумението – чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД.
На следващо
място потребителят заплаща възнаграждение не за конкретно поети от ищеца
задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани
условия, а само за предоставени му „възможности“, които така или иначе той има
по силата на самия закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на
някоя от посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно
задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл.143,
т.3 и чл.146, ал.1 ЗЗП. По изложените съображения съдът намира, че претендираните
суми от 657,00 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за допълнителни услуги и 18,71 лв.–лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода
03.04.2019 г.-02.02.2020г., не се дължат от ответника и искът за тях се
явява неоснователен.
От заключението
на съдебно-икономическата експертиза се
установява, че ответницата е заплатила по процесните договори сумата от 508,88
лв. С част от тази сума/219,00 лв./ са погасени задължения, които са приети от
съда за недължими/вж. приетата експертиза-л.65/, поради което съдът приема, че
с платената сума са погасени изцяло претендираните лихва за забава по договора
за заем, договорната лихва и част от главницата.
Предвид всичко
гореизложено следва да се признае за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищцовото дружество сумата от 666,19 лв.-главница по договор за заем от 03.12.2018г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 03.02.2020г. до окончателното
й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 607/2020г. по описа на РРС.
Искът следва да
се отхвърли в частта да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумите от 666,19 лв. до 774,20лв.-главница
по договор за заем от 03.12.2018г., 86,48 лв.–договорна лихва за периода
03.04.2019 г.-03.12.2019 г., 657,00 лв.–сума за допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги за периода 03.04.2019 г.-03.12.2019 г., 24,51 лв.–лихва
за забава по договор за заем за периода 03.04.2019 г.-02.02.2020г. и 18,71
лв.–лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 03.04.2019
г.-02.02.2020г., като неоснователен.
Според
указанията по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед
уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт в заповедното производство в размер на 34,66 лв. и 285,43 лв. в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ответникът не е претендирал разноски и такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че О.К.Д., ЕГН:********** *** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. сумата от 666,19 лв.-главница по договор за заем от
03.12.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2020 г. до изплащане на вземанетоа, предмет на заповед по чл.410 ГПК от 05.02.2020г. за изпълнение на парично задължение, постановена
по ч.гр.д № 607/2020г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против О.К.Д., ЕГН:********** иск с правно основание чл.422 ГПК, в частта да
се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите над 666,19 лв. до пълния предявен размер от 774,20лв.-главница по
договор за заем от 03.12.2018г., 86,48 лв.–договорна лихва за периода
03.04.2019 г.-03.12.2019 г., 657,00 лв.–сума за допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги за периода 03.04.2019 г.-03.12.2019 г., 24,51 лв.–лихва
за забава по договор за заем за периода 03.04.2019 г.-02.02.2020г. и 18,71
лв.–лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 03.04.2019г.- 02.02.2020г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА О.К.Д., ЕГН:********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. сумата в размер на 34,66 лв. -
разноски по ч.гр.д № 607/2020г.
по описа на РРС,
както и сумата в размер на 285,43 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: