О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
гр.
Враца, 10.11.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВРАЦА, IV - ти състав, в закрито
заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия:
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
като разгледа докладваното
от съдия Герасимова адм. дело № 390 по
описа на Административен съд - Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
147, ал. 3 от ДОПК и чл.
88, ал. 3 от АПК, вр. с § 2 от ДР
на ДОПК.
Образувано
е по жалба на Д.Д. *** срещу Решение № 112/15.07.2020 г. на директора на ТД на
НАП – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу
съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С190006-048-0132382/13.09.2019 г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис – Враца.
В жалбата се навеждат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска
отмяната му от съда.
Съдът,
като взе предвид твърденията на жалбоподателя, фактическите и правни основания
за издаването на обжалвания акт и приложените по делото доказателства, за да се
произнесе, съобрази следното:
Със
съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК изх. №
С190006-048-0132382/13.09.2019 г. жалбоподателят е поканен да заплати
задължение по Решение за налагане на финансова корекция № 01-153-6500/712#7/27.03.2018г. на Държавен фонд „Земеделие“ в
размер на 48892,00 лева. Съобщението е било издадено в хода на образувано
изпълнително дело за събиране на посоченото задължение с № *********/2019 г. по
описа на ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца. С жалба вх. № 94-Д-2/07.07.2020
г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, Д.Д.Д. е обжалвал
полученото съобщение, като е изтъкнал доводи за липса на изпълнително основание
и на подлежащо на изпълнение публично вземане.
С
обжалваното по съдебен ред решение директорът на ТД на НАП – Велико Търново е
приел, че жалбата е недопустима и е прекратил производството по нея. Това решение
е било връчено на жалбоподателя на 21.07.2020 г., видно от приложеното по
делото известие за доставяне. Жалбата е подадена в срока по чл.
147, ал. 3 от ДОПК, редовна е с оглед на изискванията на чл. 149
от ДОПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Решение
№ 112/15.07.2020 г. директорът на ТД на НАП – Велико Търново е оставил без
разглеждане жалбата, подадена от Д.Д. *** срещу съобщение за доброволно
изпълнение с изх. № С190006-048-0132382/13.09.2019 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Велико Търново, офис – Враца. За да постанови този резултат,
решаващият орган е приел, че жалбата, с която е сезиран, е недопустима за
разглеждане по същество, тъй като е подадена против съобщение за доброволно
изпълнение, което не попада в кръга актове, посочени в ДОПК, подлежащи на
обжалване пред директора на ТД на НАП, нито е от действията, подлежащи на
обжалване съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган – директорът на ТД на НАП – Велико
Търново и при спазване на относимите административнопроизводствени правила.
Съгласно
чл. 220, ал. 1 от ДОПК, когато
публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнително производство се
образува въз основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от
публичния взискател.
Разпоредбата
на чл. 221, ал. 1 от ДОПК определя, че когато
задължението не е изплатено в
срок, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати
на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Това съобщение следва да съдържа информация съгласно
алинея 2 на цитираната разпоредба за изпълнителното основание, номера на
изпълнителното дело и взискателя и да съдържа предупреждение към длъжника,
че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към
принудително изпълнение.
Поканата
по чл. 221, ал. 1 от ДОПК представлява подготвителен акт на изпълнителното
производство, който не представлява властническо волеизявление, годно да
засегне правната сфера на длъжника. Съобщението за доброволно изпълнение не
създава задължения за длъжника, а има за цел да го уведоми за размера на
неговото задължение, изпълнителното основание, от което това задължение
произтича и последиците при неизпълнение в дадения срок – предприемане на
принудително изпълнение. Едва сред изтичане на срока за доброволно изпълнение
публичният изпълнител пристъпва към събиране на вземането.
Изтъкнатите
доводи мотивират становището, че съобщението за доброволно изпълнение по чл. 221 от ДОПК не представлява
индивидуален административен акт, който да подлежи на административен и/или
съдебен контрол по пътя на обжалването. Като е приел същото и е оставил без
разглеждане подадената жалба, ответникът е постановил правилно решение.
По
изложените съображения, съдът намира обжалваното решение за правилно, поради
което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от
горното и на основание на чл.
147, ал. 3 от ДОПК и чл.
88, ал. 3 от АПК, вр. с § 2 от ДР
на ДОПК, Административен съд – Враца
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д. *** срещу
Решение № 112/15.07.2020 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което
е оставена без разглеждане жалбата му срещу съобщение за доброволно изпълнение
с изх. № С190006-048-0132382/13.09.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП
– Велико Търново, офис – Враца.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се
уведомят страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
Административен
съдия: