Р Е Ш Е Н
И Е
№......................../........................2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 15598 по описа на РС-Варна
за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, ***, против М.Д.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 10 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1./ 490.06 лева – невърната главница по
договор за кредит „Бяла карта“ № 482110 от дата 06.10.2016 г., сключен между
ответника и „А. Ф.“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 02.04.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението; 2./ 29.47 лева – договорна лихва, начислена
за периода от 14.10.2016 г. до 06.12.2016 г.; 3./ 115.59 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 06.02.2017 г. до 01.04.2019 г., които суми са прехвърлени в полза на
ищеца с приложение № 1 към договор за цесия от 07.11.2014 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК с № 2779/04.04.2019 г. по ч. гр. д. № 5187 по описа 2019 г. на
РС-Варна.
В исковата молба се твърди, че по
заявление на ищеца за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК. Същата е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е обусловило предявяването на настоящите
установителни искове.
Ищецът поддържа, че на 06.10.2016 г.
между „А. Ф.“ ООД и ответника бил сключен договор за
кредит „Бяла карта“, по силата на който дружеството предоставило на ответника
револвиращ потребителски кредит в максимален размер от 500.00 лева, под формата
на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта ***,
а ответникът се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения
договор. Заедно с подписването на договора за кредит кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя и платежен инструмент – кредитна карта с №
482110, издадена от „И. Ф.“ АД
/картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на
картата, като ответникът можел да усвои кредита до максималния му размер
веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит,
което представлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави
заемната сума. Срокът на договора е бил две години, при
уговорен фиксиран годишен лихвен процент – 43.2 %, начислен върху усвоения
размер на кредита, като дневния лихвен процент е в размер на 0.12 %. Твърди се в исковата молба, че уговореният ГПР е 45.9%.
Навеждат се доводи, за това че ответникът е усвоил заемни суми по дати, както
следва: 50.00 лева – на 10.10.2016 г.; 200.00 лева – на 13.10.2016 г.; 150.00
лева – на 14.10.2016 г.; 50.00 лева – на 22.10.2016 г.; 50.00 лева – на
25.10.2016 г.; 20.00 лева – на 30.10.2016 г.; 20.00 лева – на 01.11.2016 г.,
т.е. общият размер на усвоената сума възлизал на 540.00 лева. Уговорено е било текущото задължение, включващо усвоената сума за
текущия месец и акцесорните задължения, да бъде погасено до всяко 02-ро число
на месеца.
Твърди още, че
длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството.
Сумата, която е платил по кредита до момента е била в размер на 50.00 лева, с
която са погасени част от договорната лихва – 0.06 лева и главницата – 49.94
лева. Поддържа се, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на
06.02.2017 г., като считано именно от тази дата се
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден забава
върху общия размер на задължението. Отделно сочи, че преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е настъпил и
крайният падеж на договора.
С оглед на
изложеното и липсата на последващи плащания се твърди, че ответникът дължи на
кредитора стойността на главницата и договорната лихва в предявените размери и
периоди. С оглед забавата дължи и законна лихва също в
предявените размери и периоди.
Твърди се още в исковата молба, че с
приложение № 1 към договор за цесия от 07.11.2014 г. на ищеца били прехвърлени
всички вземания по процесния договор за револвиращ потребителски кредит, за
което длъжникът бил уведомен и което легитимира ищеца.
По същество моли
за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Изразява се
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не се оспорва наличието на учредено облигационно правоотношение
между частния праводател на ищеца и ответника въз основа на валиден договор за
револвиращ потребителски кредит „Бяла карта“. Не се
оспорва наличието на частно правоприемство между ищеца и кредитодателя въз
основа на договор за цесия. Оспорва се обаче
последното да има действие спрямо ответника, доколкото същият не е уведомен за
правопрехвърлителната сделка с предмет, произтичащите от процесния договор за
кредит вземания. Поддържа се, че връчването на
уведомлението за цесия на особения представител не поражда целените правни
последици, правнорегламентирани в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, доколкото липсва реално довеждане до знанието на
ответника за новия титуляр на субективното материално право на парично вземане.
По същество се
моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни.
В проведеното
открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не изпраща представител, с
молба с вх. № 268829 от 04.02.2021 г. поддържа
исковата молба и моли съда да уважи предявените искове като основателни.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в
исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установени следните фактически
положения:
Видно е от
присъединеното ч. гр. д. № 5187 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 48-ми
съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на исковата
молба, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Не се спори по делото, че между
ответника и „А. Ф.“ ООД е сключен договор за
револвиращ потребителски кредит на 06.10.2016 г. под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез междунарорна кредитна карта ***; че между
„А. Ф.“ ООД и ищеца е сключен договор за цесия с
предмет вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит. Тези факти се установяват по несъмнен начин и от представените от
ищеца писмени документи. Видно от Договор за кредит „Бяла карта“ от 06.10.2016 г. /л. 11/, сключен между „А. Ф.“ ООД и ответника
и с приложение № 1 към него /л.5/, кредитодателят
се задължил да предостави револвиращ кредит на ответника в максимален размер от
500.00 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Бяла карта/***. Кредитополучателят се задължил да заплаща текущото си задължение по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от договора
до всяко 2-ро число на текущия месец. Констатира се още, че страните са
уговорили кредитополучателят да заплаща на кредитодателя възнаграждение за
ползването на заетата сума в размер на уговорената фиксирана възнаградителна
лихва при годишен лихвен процент 43.2 % и ГПР 45.9%, като възнаградителната
лихва се начислява всеки ден в размер от 0.12 % върху усвоената и непогасена
главница. Видно от чл. 2, ал.
2 и ал. 3 от договора същият служи
като приемо-предавателен протокол
за получаването на процесната международна кредитна карта за усвояване на
револвиращия кредит от ответника. Страните са
уговорили също в чл. 22 от договора, че в случаите на
забава кредитополучателя дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Приет е Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г., сключен
между „А. Ф.“ ООД като цедент и „А.з.с.н.в.“ ЕАД като цесионер /л. 18 и следв./,
както и Приложение № 1 от 13.07.2017 г. към процесния рамков договор за
цедиране на задължения, в който са описани конкретните прехвърлени вземания,
като на л. 23 фигурира ответникът М.Д.Х.. От представеното потвърждение се констатира,
че цедентът-кредитодател е потвърдил извършеното частно правоприемство. Представено е и
пълномощно /л. 25/, от което се установява, че цедентът е овластил цесионера-ищец да
доведе до знанието на ответника за новия
титуляр на вземананията.
Видно от
уведомително писмо с изх. № 482110 /л. 26/ ищецът е
отправил изявление до ответника, с което го уведомява за правопрехвърлителната сделка. От представената обратна разписка /л. 27/ по
несъмнен начин се констатира, че уведомителното писмо е редовно връчено на
ответника на 24.07.2017 г. на адреса посочен в договора, който съвпада и с
официалния, вписан в НБД „Население“, чрез сестра му.
От приложение № 1 към ССчЕ се
установява, че ответникът е усвоил сумата в общ размер от 540.00 лева, както
следва: 50.00 лева – на 10.10.2016 г.; 200.00 лева – на 13.10.2016 г.; 150.00
лева – на 14.10.2016 г.; 50.00 лева – на 22.10.2016 г.; 50.00 лева – на 25.10.2016
г.; 20.00 лева – на 30.10.2016 г.; 20.00 лева – на 01.11.2016 г. Констатира се
още от заключението, че единственото плащане, което е сторено от ответника е в
размер на 50.00 лева от дата 11.10.2016 г. От експертното заключение се
установява по несъмнен начин, че размерът на непогасената главница е 490.06
лева; редовната договорна лихва за периода от 14.10.2016 г. до 06.12.2016 г. –
29.47 лева и мораторната лихва за периода от 06.02.2017 г. до 01.04.2019 г.,
начислена върху заетата сума – 106.87 лева.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Не се спори по
делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът следва да установи в процеса по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
елементи от фактическия състав на договорната отговорност: твърдяната договорна
връзка на ответника с първоначалния кредитор с предмет отпускане на револвиращ
потребителски кредит; предоставянето на кредитната главница в полза на
ответника, включително предоставянето на кредитната карта във фактическата
власт на ответника; изпадането на длъжника в забава, както и размера на
исковете. Следва също да докаже сключването на договор за
цесия с предмет исковите вземания, за който договор длъжникът е уведомен.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на
горното – че е погасил задълженията си по договора. В
тежест на ответника е и да докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи и
правопогасяващи възражения.
Не е спорно по
делото, а и от приобщения договор
/л. 11/ се установява по несъмнен начин, че между ответника и
праводателя на ищеца е учредено облигационно правоотношение. Процесният договор за револвиращ потребителски кредит е консенсуален, доколкото предаването на заетата сума не е
елемент от фактическия състав при сключването му. Страните се
договорили единствено кредитодателят при подписването на договора да предостави
на кредитополучателя международната кредитна карта за усвояване на сумата от
500.00 лева, която кредитодателят се задължил да отпсуне.
Съдът, на
основание чл. 7, ал. 3 от
ГПК, следва служебно да прецени съответствието на всички допълнителни уговорки,
които не представляват основен предмет на договора, със законовите изисквания –
в частност с чл. 143, ал. 1,
т. 1-20 от ЗЗП.
Типични случаи
пораждащи съмнение за нарушени права на потребителя се свързват със
задължението за събиране на такси за непоискани услуги /за усвояване или
управление на кредита/ и позволяващи промени в разходите за кредитиране без
предварително оповестени критерии. Такива в конкретния
случай не са установени. Отделно, кредитът се олихвява
с фиксиран лихвен процент, видно от чл. 4, ал.
1, т. 2 от договора, и не се променя, като е оповестен ясно при началното
договаряне, а размерите на обезщетенията при липса на доброволно изпълнение не
надхвърлят размера на предвидимите вреди. Отделно, клаузите,
които пораждат обосновани съмнения за неравноправност в конкретния случай не
следва да бъдат обсъждани от съда, доколкото производството досежно произтичащите
от тях претенции е прекратено с влязло в сила определение, постановено по
настоящото дело.
Ето защо, съдът
счита, че клаузите на процесния договор не са в несъответствие с
материалноправните норми, обективирани в ЗЗП.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав приема, че е налице валидно учредено облигационно правоотношение
въз основа Договор за кредит „Бяла карта“ от 06.10.2016 г. с предмет отпускане
на револвиращ кредит с максимален кредитен лимит 500.00 лева, ведно с уговорените
акцесорни вземания за договорна и мораторна лихва.
Изправността на
праводателя на ищеца се установява по несъмнен начин от ССчЕ. Съдът кредитира
заключението на вещото лице, доколкото същото е обосновано, пълно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните. В хода на о.с.з.
вещото лице поддържа заключението си. Видно от
експертното заключение, ответникът е усвоил сумата в общ размер от 540.00 лева.
Отделно от това, самият договор има характер на
приемо-предавателен протокол касателно предаването и получаването платежния
инструмент – арг. от чл. 2,
ал. 2 и ал. 3 от договора.
Т.е. съдът приема, че кредитодателят /цедент/ е изпълнил
договорните си задължения да предостави във фактическата власт на ответника
кредитната карта, посредством която впоследствие ответникът е усвоил
отпуснатата нему парична сума, чийто
общ размер възлиза на 540.00 лева.
По делото не се
спори, че ищецът въз основа на договор за цесия е закупил процесните вземания
от първоначалния кредитор. Този правнорелевантен факт
се установява и от приобщените писмени доказателства – рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/; потвърждение по смисъла на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД; приложение № 1 към
договора за цесия и пълномощно.
Пред съда е
поставен за разглеждане въпросът за това дали длъжникът е надлежно уведомен за
новия титуляр на вземанията. Видно от представената обратна разписка ответникът още преди
завеждане на заповедното производство е бил надлежно уведомен за
правопрехвърлителната сделка, а именно на 24.07.2017 г. по реда на чл. 5, ал. 2 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 на
Комисията за регулиране на съобщенията, на основание чл. 6, ал. 4 от Закона за пощенските услуги,
поради което е безпредметно да се обсъжда въпросът за уведомяване на ответника
за извършената цесия чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК особен представител.
За пълнота следва да се посочи, че установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането е изпълнено и чрез връчване на препис от исковата молба ведно с уведомлението
за цесия на особения представител по ГПК. Процесуалният представител на длъжника, назначен по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК, може да извършва широк кръг от
процесуални действия, в това число и такива, представляващи разпореждане с
предмета на делото при изричното одобрение на съда /да сключи спогодба, да
оттегли иска, да се откаже от него, да признае иска и т. н./. Щом законодателят
е предвидил особеният представител да има възможността да се разпорежда с предмета
на делото под надзора на съда, то по аргумент за по силното основание, същият
може надлежно да получи и материалноправни изявление, адресирани до
отсъстващата страна в хода на исковия процес с участието на съда като
ръководно-решаващ орган, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички
твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици – в този смисъл е и Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на ВКС.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят сторените
разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, чийто общ размер
възлиза на 739.70 лева, от които: 73.97 лева – разноски сторени в хода на
заповедното производство по ч. гр. д. № 5187 по описа за 2019 г. на РС-Варна,
ГО, 48-ми съдебен състав, включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение и 665.73 лева – разноски по настоящото исково производство – за
държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ в размер на 100.00
лева, имайки предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и
обема на оказаната правна помощ и съдействие от процесуалния представител на
ищцовото дружество.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че М.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумите,
както следва: 1./ 490.06 лева – невърната главница по договор за кредит „Бяла карта“
№ 482110 от дата 06.10.2016 г., сключен между ответника и „А. Ф.“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
02.04.2019 г. до окончателното погасяване на задължението; 2./
29.47 лева – договорна лихва, начислена
за периода от 14.10.2016 г. до 06.12.2016 г.; 3./ 106.87 лева – мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 06.02.2017 г. до 01.04.2019 г.,
които суми са прехвърлени в полза на ищеца с приложение № 1 към договор за
цесия от 07.11.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 2779/04.04.2019 г.
по ч. гр. д. № 5187 по описа 2019 г. на РС-Варна, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** против М.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: *** положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 8.72 лева, представляваща горницата над приетия за установен размер от 106.87
лева до претендирания размер от 115.59 лева – мораторна лихва за периода от 06.02.2017
г. до 01.04.2019 г.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** сумата в общ размер на 739.70
лева, от които:
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщението.