29.11.2019г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково, в
публичното заседание
на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1124 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане/ред. ДВ
бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г./.
Образувано е по жалба от В.Т.Р.
*** против Заповед №ЗСП/Д-Х/996/14.08.2019г. на Директор на Дирекция Социално
подпомагане – Хасково, потвърдена с Решение № 26-РД06-0028/09.09.2019г. на
Директора на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Хасково. Твърди, че от
няколко години подавал искане до ДСП Хасково за целева помощ за отопление, но
му отказвали поради неизяснен социален статус. Имал брак с чужда гражданка - А.
М.Б.-Р., която не живеела в България от около 20 години. Отнето ѝ било и правото
на постоянно пребиваване. Социалните служби приемали наличие на възможности за
осигуряване на помощ и издръжка на жалбоподателя от съпругата му. Нямал никакви
допълнителни доходи, както и имоти, а и бил инвалид със 77% ст. на увреждане. Иска
оспорената заповед да бъде отменена, а административният орган да издаде
заповед за отпускане на целева помощ за отопление за периода от 2019-2020г.
Ответникът, Директор на Дирекция Социално
подпомагане - Хасково, счита жалбата за неоснователна. Брачната връзка на
жалбоподателя не била прекратена и не се установявали обстоятелствата по чл.44
от СК – смърт на единия съпруг, унищожаване на брака или развод. Тези събития
не били настъпили и не можела да се направи пълна преценка относно правото на
подпомагане без да се разгледат правнорелевантните факти и обстоятелства,
свързани със съпругата на жалбоподателя.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление – декларация №ЗСП/Дх/996/09.07.2019г.
жалбоподателят е поискал отпускане на целева помощ за отопление с
електроенергия, като е посочил необходимите данни и декларирал, че бил
пенсионер, с ТЕЛК/НЕЛК от 70% до 89,99%. Посочил брутните си доходи от пенсия
за предходните шест месеца. Декларирал, че не притежава имоти, както и че
жилището, което обитава било собственост на трето лице. В декларацията посочил
още и че е семеен, имената на съпругата му, но не посочил данни, касаещи
съпругата – социално положение, здравословно състояние, както и заявлението не
е подписано от съпругата като заявител и декларатор на факти.
След подаденото заявление била извършена
социална анкета и изготвена анкетна карта с преценка на нуждите от социално
подпомагане, ведно с мотивирано
предложение за отказ на социална помощ.
Социалният работник установил, че декларацията в частта на заявеното
семейно положение отговаряла на декларираното, както и че няма съжителстващи
лица със заявителя. При извършената проверка било установено, че В.Т.Р. бил
женен, пенсионер на възраст от 73г. Изрично се посочва – т.4, че няма задължени
по закон лица, които да осигуряват издръжка на декларатора. При изследване на
обстоятелствата относно жилището, което се обитава от декларатора, има
установено, че то е собственост на Тенчо Т. – син. При така събраните данни и
при прилагане на чл.27, ал.6 от Правилника за приложение на ЗСП е прието, че има
недостатъчна информация за съпругата, с която заявителят не живее в едно
домакинство, т.е. няма достатъчно информация относно личните данни и социалния
статус на съпругата. В анкетната карта се сочи, че поради това не може да се
определи диференцирания минимален доход. Направено е предложение за отказ на
социална помощ, тъй като лицето не отговаряло на условията на чл.2, ал.1, чл.4,
ал.1 и 3 при спазено условие на чл.27, ал.6 от ППЗСП и констатираните
обстоятелства били в противоречие с изискванията на чл.12, ал.2, т.3 и т.7 и
чл.11, ал.2 от ЗСП – недостатъчна информация относно личните данни и социален
статус на съпругата.
Със Заповед №ЗСП/Д-Х/996/14.08.2019г. на
Директор на Дирекция Социално подпомагане – Хасково, и на основание чл.13, ал.2
от ЗСП, чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД 07-5/2008г. и Заповед №РД 01-480/10.07.2019г.
на Министъра на труда и социалната политика, въз основа на подадено заявление –
декларация с вх.№ЗСП/Д-Х/996 от 09.07.2019г. и изготвен социален доклад, е
отказано на В.Т.Р. отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за
отоплителен сезон 2019/2020г. от 1 ноември до 31 март. Изложени са мотиви, че
заявителят не отговарял на условията на чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1 и 3 и чл.27, ал.6 от ППЗСП /редакция до изм. ДВ бр.65 от 2019г.,
в сила от 16.08.2019г./, като констатираните обстоятелства били в противоречие с изискванията на
чл.12, ал.2, т.3 и т.7 и чл.11, ал.2 от ЗСП – поради недостатъчна информация
относно лични данни и социален статус на г-жа Б.-Р., както и е посочено че
установеното било изложено в съдържанието на социалния доклад от 14.08.2019г.
Заповедта е връчена на 19.08.2019г., като в срок В.Т.Р. подал жалба срещу тази
заповед до Директора на РДСП – Хасково. С Решение №26-РД06-0028/09.09.2019г.
Директор на РДСП – Хасково, потвърдил №ЗСП/Д-Х/996/14.08.2019г. на Директор на Дирекция
Социално подпомагане – Хасково. Видно от представеното по делото известие за
доставяне – л.21, решението било получено от В.Т.Р. на 16.09.2019г., а
оспорването е извършено с жалба, депозирана пред съда на 20.09.2019г., като
така е спазен срока по чл.149, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК.
Разпитаният свидетел Т. П. М. дава
показания, че с жалбоподателя били съседи и повече от 4 години живеел сам.
Самият свидетел не знаел дали В. е женен или разведен, както и нямал информация
дали поддържа връзка със съпругата си.
По делото е представено ЕР
№1999/01.08.2012г., което установява степента на увреждане, определена за
жалбоподателя – 77%.
Видно от другите доказателства в
представената преписка при постановяване на административния акт е изискана
информация от ОД МВР Хасково, като е установено, че А. М. Б.-Р. няма данни да е
влизала/излизала при задгранични пътувания за периода от 09.07.2014г. до
24.07.2019г., а за В.Р. има отразени 72 резултата за същия период, включително
през последната година – неколкократно за изследваните месеци.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за който е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, и
в срок. Жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити, като не се
установяват пречки за разглеждането ѝ. Изчерпан е редът за административно
обжалване на заповедта пред Директора на РДСП – Хасково. При тези съображения съдът
приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в
писмена форма и е издадена от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. Заповедта е издадена при спазване на
законоустановената административна процедура - подадено заявление-декларация по
образец в Дирекция Социално подпомагане по постоянен адрес на жалбоподателя,
извършена социална анкета от социален работник в срок и е изготвен социален
доклад по чл.27 от ППЗСП, съдържащ предложение за отказ на целева
помощ. Директорът на Дирекция Социално подпомагане - Хасково е издал заповедта,
с която отказва отпускането на помощта, позовавайки се на констатациите в
социалния доклад.
В оспорения акт са посочени фактически и
правни основания за издаването му, достатъчни въз основа на тях да се извърши
преценка за съответствието му с материалния закон.
Съгласно чл.12 от ЗСП социалните помощи, включително целевите
такива, се отпускат след преценка на доходите, имущественото състояние,
семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта на
поискалото ги лице, както и на други констатирани обстоятелства. Условията и
редът за предоставянето на целевите помощи за отопление се уреждат с Наредба на
Министъра на труда и социалната политика, като за отоплителния сезон 2019/2020г.
е приложима Наредба №РД 07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане
на целева помощ за отопление. Съгласно чл.2, ал.1 от тази наредба право на целева помощ
за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък
или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията
по чл. 10 и 11 от ППЗСП. В оспорения акт се приема, че заявителят не отговаря
на условията на чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1 и 3 от Наредба №РД-07-5/2008 г., като
от правна страна административният орган се позовава на чл.27, ал.6 от ППЗСП и установено противоречие с изискванията
на чл.12, ал.2, т.3 и т.7 и чл.11, ал.2 от ЗСП. Посочените в заповедта
разпоредби са относими към описаните фактически основания за издаване на
заповедта, като е прието, че не е могло да се изследва възможността на
жалбоподателя да има помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка –
съпругата, с която били във фактическа раздяла. В конкретния случай заявителят
е декларирал, че живее сам, защото е в дълга фактическа раздяла със съпругата
си, като и поради това не е декларирал данни относно документа ѝ за
самоличност, социалната група на съпругата си и здравословното ѝ
състояние. Тази информация е проверена и преценена, за да се установи
субективното право на лицето на социална помощ за отопление съобразно материалноправните
изисквания по чл.9 – 11 от ППЗСП, като административният орган правилно е
обследвал данните относно помощта, като претендирана от лице, живеещо само, а
не като семейство. Действително съгласно разпоредбата на чл.27, ал.6 от ППЗСП в
този случай е изследвана помощта, която може да бъде дадена от лица, задължени
по закон да осигуряват издръжка на заявителя, каквото лице безспорно е
съпругата по смисъла на чл.140, ал.1, т.1 от СК. Но административният орган не
е изследвал и другите хипотези на чл.140
от СК, като не е извършил служебна проверка на посоченото в пункт Четвърти от
заявлението-декларация – Лица, задължени по закон да осигуряват издръжка на
декларатора. В тази посока не е отчетено и установеното в анкетната карта –
пункт 3, т.3.3 относно обитаваното жилище от В.Р., за което е установено, че е
собственост на сина му Т.Т.. Като не е извършил служебна проверка на
декларираното относно задължените лица да дават издръжка, то органът неправилно
е приел, че няма лица, които да са задължени да осигуряват издръжка на В.Р. – с
изключение на съпругата му, и не е потърсил задължените заедно с нея /синът на В.Р.
– чл.140, ал.1, т.1 от СК/, както и другите лица съобразно следващия ред по
чл.140, ал.2 във вр. с чл.140, ал.1, т.2-6 от СК.
Възможността лице, живеещо само, да
получава целева помощ за отопление е изрично уредена в чл.2, ал.5, т.1 от
Наредба №РД 07-5/2008г. /ред.ДВ бр.56 от 2018г./ и именно така установеното
фактическо положение и признато в социалния доклад, че жалбоподателят живее
сам, следва да определи критериите за преценката, които административният орган
е длъжен да изследва. В случая при преценка дали заявителят има право на целева
помощ, като лице, което е живеещо само, следва да бъде направен извод относно
наличието на средномесечен доход за предходните 6 месеца, който да е по-нисък
или равен на диференцирания минимален доход за отопление, както и извод дали са
изчерпани всички възможности за издръжка от лицата по чл.140 от СК.
Настоящият състав на съда намира, че като
не е извършил тази преценка, Директорът на Дирекция Социално подпомагане –
Хасково, допуска съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като не изследва подробно релевантното за заявеното искане
обстоятелство дали жалбоподателят отговаря на условията за отпускане на целева
помощ за отопление. От друга страна, административният орган неточно прилага
закона, тъй като обективираните в заповедта фактически основания не са годни да
обусловят постановения отказ в частта на взетите предвид всички обстоятелства
относно възможността на жалбоподателя за самоиздръжка и/или помощ от лица,
задължени по закон да осигуряват издръжка – чл.27, ал.6 от ППЗСП. По тези
съображения съдът намира обжалваната заповед за постановена в нарушение на
изискванията за съдържание на административен акт и в противоречие с
материалния закон, както и при съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила, поради което същата следва да се
отмени.
Преписката следва да се изпрати на административния
орган за ново произнасяне, което да бъде съобразено със задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Т.Р. *** Заповед
№ЗСП/Д-Х/996/14.08.2019г. на Директор на Дирекция Социално подпомагане –
Хасково, потвърдена с Решение № 26-РД06-0028/09.09.2019г. на Директора на
Регионална Дирекция за социално подпомагане – Хасково.
ВРЪЩА административната преписка на
Директора на Дирекция Социално подпомагане - Хасково, за ново произнасяне по
подаденото от В.Т.Р.
*** Заявление – декларация №ЗСП/Дх/99/09.07.2019г. жалбоподателят за отпускане
на целева помощ за отопление с електроенергия за 2019/2020г., съобразено със
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
настоящото решение, като му определя 14 - дневен срок за произнасяне.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл.13, ал.6 от ЗСП.
Съдия: