МОТИВИ към Присъда № 369/10.09.2020г.
по
НОХД № 165/2020г. на РС – Разград
Обвинението е повдигнато срещу: С.С.Х. -
роден на ***г***, български гражданин, българин, със средно образование, женен,
шофьор в „А.Контейнер транспорт“- темасе, Белгия, неосъждан, ЕГН ********** за
това, че на 25.08.2016г. в гр.Антверпен, Кралство Белгия е причинил средна
телесна повреда на В.П.Д. ***, изразяваща се в травматично разклащане на
четирите резеца на горната зъбна редица, като по този начин се е затруднило
дъвченето, тъй като е обусловило трайно затруднение в дъвкателната функция
(фаза на захапване) - престъпление по чл.129, ал.1 във вр. с ал.2 от НК.
Съдебното производство по делото по искане на
подсъдимия С. Х. се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.
372, ал.2 вр. чл. 371, т.1 от НПК. Подсъдимият е изразил съгласие да не се
разпитват свидетелите А.С.А., Д. Б.и Б. М., както и да не се изслушва вещото
лице Ивайло Дончев Иванов, като при постановяване на присъдата, съдът да ползва
съдържанието на съответните протоколи за разпит на свидетел и заключението на
вещото лице.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен и несъмнен начин,
пледира на подсъдимия, съдът да наложи наказание „ лишаване от свобода” в
размер на не по- малко от шест месеца, като изтърпяването на наказанието бъде
отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
По делото съдът е приел за съвместно
разглеждане, предявен от пострадалото лице В.П.Д. граждански иск против
подсъдимия С. Х., конституирал е пострадалия в качеството му на граждански ищец
и частен обвинител. Процесуалният представител на частния обвинител, пледира в
унисон с прокурора. Счита обвинението за доказано по безспорен начин,
предоставя определянето на наказанието на съда, като счита, че изтърпяването
следва да се отложи по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Счита гражданският иск за
обоснован и доказан и моли съда да го уважи изцяло, претендира разноски по
водене на делото.
Защитата на подсъдимия пледира за
оправдателна присъда, счита обвинението за недоказано, защото липсват доказателства,
както за активно поведение то страна на подсъдимия, така и за съставомерност на
настъпилите вредни последици – средна телесна повреда и причинната връзка между
тях.
Подсъдимият не се признава за
виновен, моли за оправдателна присъда.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.С.Х.
е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, женен,
неосъждан, ЕГН **********.
По силата на сключен трудов договор, св. В.Д. постъпил на
работа във фирма „КУБИН БГ“ - ЕООД - гр. Стара Загора на 06.06.2016г., на
длъжност „ шофьор на товарен автомобил „. Трудовите си функции изпълнявал главно в
Кралство Белгия, Франция и Германия.
В хода на работата си св. В. Д. влязъл в противоречие с
подс. С.Х., който изпълнявал функции на диспечер във фирмата по разпореждане на
св. Д. Байрак.
На 25.08.2016г. св. В. Д. около 21,00ч. приключвал курс с крайна точка - Франция, пристанище Антверпен. Малко преди
пристигането си, провел разговор по телефон с подс. С. Х., който му разпоредил,
че от пристанището трябва да натовари друг товар и да продължи по друг курс. Св. В. Д. отказал да стори това, тъй като
работното му време за управление за работния ден било изтекло. Малко след
неговото пристигане, на пристанището в гр. Антверпен, пристигнали св. Д. Б.и подс. С. Х..
Подсъдимият започнал да му крещи и да
псува св. В. Д., след което му нанесъл силен удар по лицето с юмрук. С помощта
на св. Д. Байрак го повалили на земята, след което подс. С. Х. му нанесъл
няколко удара с крак по тялото в областта на ребрата и крайниците. Когато
прекратил побоя, подс. С. Х., заедно със св. Д. Б. си тръгнали от мястото.
Известно време след побоя, св. В. Д. като се почувствал
по-добре се качил и легнал в кабината на камиона. Той се свързал по телефона
със своя приятел св. С.М., който по същото време се намирал в гр. Антверпен.
Придружен от него отишли в базата на фирмата, където св. С.М., му помогнал да
изготвят всички документи за предаването на камиона и с попътен камион се
прибрал в гр. София, където се свързал със брата на съпругата си св. А.А.,
който го взел от гр. София и го прибрал в гр. Разград.
От заключението на вещите лица по назначената в хода на
ДП съдебномедицинска експертиза, се установява,
че :
В резултат от нанесения побой на 25.08.2016г. на В.Д. са
причинени, следните увреждания:
1 . Травма на зъбите и устата -
травматично разклащане на четирите резеца на горната редица с кръвонасядане на
лигавицата към предверието на устната кухина и на венечната лигавица над тях
/от консулт с лекар по дентална медицина/;
2, Хематом на орбитите тип „Травматични очила“ и травма на
ляво око- травматина мидриаза, липса на зенична реакция между 1 и 3 ч., мудно
проявени зенични реакции в останалия участък /от консулт със специалист-
офталмолог/;
3. Травма на
тялото - кръвонасядания под лява ключица и по предна мишнична линия от лявата
страна, спонтанна и палпаторна болка по ребрената дъга от лявата страна,
рентгенологично - б.о.
4. Травма на
крайниците - кръвонасядане около левия лакът и пигментирани кафенеещи участъци
на кожата по предна повърхност на дясна подбедрица - място на дълбоки
охлузвания на кожата.
По своята медико-биологична
характеристика травматичното разклащане на четирите резеца на горната зъбна
редица обуславя трайно затруднение в дъвкателната функция /фаза на отхапване/
за срок поне от един месец, а видимите травматични увреждания - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
Кръвонасяданията за причинени от удари с/върху твърд/и
тъп/ и предмет, а охлузванията - от тангенциалното действие на тъп/и или
тъпоръбест/ и предмети.
Локализацията им в различни анатомични области на
главата, тялото и крайниците сочи, че ударите са многобройни, повечето от тях -
съсредоточени по предна повърхност, вероятна нанесени със сила и замах.
От заключението на
вещите лица по назначената в хода на ДП първоначална допълнителна комплексна
съдебномедицинска експертиза, се установява, че след повторно запознаване с
данните по ДП не се установяват медицински документи, които да удостоверяват
екстракцията на четирите резеца на горната редица. Потвърждава се заключението,
че по своята медико - биологична
характеристика травматичното разклащане на четирите резеца на горната зъбна
редица обуславя трайно затруднение в
дъвкателната функция /фаза на отхапване/ за срок поне един месец,
видимите травматични увреяедания - временно разстройство на здравето, неопасно
за живота на пострадалия.
Ако е последвала екстракция на травмираните зъби, то не се
променя степента на разстройството на здравето на Д..
От заключението на вещите лица по назначената в хода на
ДП допълнителна съдебно медицинска експертиза, се установява, че:
Травматичното разклащане на зъбите, в почти всички
случаи, е свързано с разкъсване на съдово- нервният сноп входящ през върха на зъбният корен, което довежда
до некроза /загиване / на зъбната пулта.
Измененията са необратими и
оставени без адекватно лечение се стига до оток, инфекция и загуба на
увредените зъби.
Лечението най-общо касае трепанация /отваряне на
кухината/ с последващо кореново лечение, завършващо с обтурация /запълване на
зъбния канал и коронката/. Допустимо е и шиниране на зъбите. В редки случаи,
при които не се е стигнало до подобна увреда се провежда лечение само с
шиниране, целящо имобилизация /обездвижване/ на пострадалите зъби.
Заключението на вещите лица по назначената в хода на
съдебното следствие комисионна, комплексна съдебномедицинска експертиза,
изслушано и прието в съдебно заседание поддържа депозираните до момента
заключения.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на
ДП компютърно-техническа експертиза, се
установява, че:
От направените действия е ясно, че св. В. Д. се е движел
по пътя както следва първо по централната магистрала на Беверен Белгия до
разклона за бензиностанцията намираща се на адрес Blikken, 9130 Beveren, Белгия и
пристигнал в 22.07 часа на компанията ITC - RUBIS. Приложена е и карта на
която е маркиран пътя в посочените часове. Начало на маршрута за диапазона
както и край на маршрута с дестинация бензиностанцията. След пристигането на
мястото в рамките на същия ден от 22.07. до 00:00 часа автомобила не е променял
мястото си на пребиваване.
Подс. С.Х. е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на св. В. Д. /приобщени и по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК/, св. С.М. /приобщени и по реда на
чл.281, ал. 4 вр. ал.1, т.2 от НПК/, св. А.А. / приобщени по реда на чл. 373,
ал.1 вр. чл. 283 от НПК/, св. Д. Б./ приобщени по реда на чл. 373, ал.1 вр. чл.
283 от НПК/, частично от обясненията на подс. С. Х..
От заключението на вещите лица по назначените в хода на досъдебното производство и съдебното следствие
СМЕ, изслушано и прието в хода на съдебното следствие, компютърно-техническа
експертиза. Приобщените по реда
на чл.283 НПК доказателства, находящи се в ДП № 5/2017г. по описа на ОСлО при
ОП – Разград: Докладна записка, Жалба, Документи по трудовото правоотношение на
св. В. Д. и подс. С. Х., Медицинска документация на името на св. В. Д., Характеристика
на подсъдимия, Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, Справка за съдимост.
Показанията на свидетелите Бирхан М., Хамит Кубин и Яна Янева /
приобщени по реда на чл. 373, ал.1 вр. чл. 283 от НПК/, не разкриват и не
установяват факти и обстоятелства от значение за предмета на доказване по
делото.
Посочените доказателства ценени поотделно и в съвкупност, дават
основание на съда да приеме описаната фактическа обстановка.
От свидетелските показания категорично и недвусмислено, частично и от
обясненията на подсъдимия, се установява, че събитията се развиват в Р Франция,
на пристанището в Антверпен. Установяват се и участниците – св. Д., подс. С. Х.
и св. Д. Б. Неуспешен опит в хода на ДП е направен да се установи, че на
процесната дата св. В. Д. е бил в платен отпуск и не е присъствал на мястото на
инцидента. Този опит е осуетен от заключенията на вещите лица по назначените в
хода на ДП съдебно – почеркови експертизи. Съдът възприема показанията на св.
В. Д. за истинни и достоверни, последователни и логични, защото същите по
същество се подкрепят и от показанията на св. С. М., който е видял пострадалия непосредствено
след инцидента и е възприел телесните му повреди, св. А. А., който е възприел
състоянието на пострадалия на следващият ден след инцидента. Показанията на св.
Д. Б., депозирани пред орган на ДП и тези депозирани в хода на съдебна поръчка
пред компетентен съд, от една страна са противоречиви, тъй като са взаимно
отричащи се. Съдът дава вяра на показанията депозирани от този свидетел в хода
на извършена съдебна поръчка в Р Франция, доколкото се подкрепят и допълват от
показанията на останалите свидетели. Дори и в защитната си теза, изградена пред
съда, подс. С. Х. признава, че е нанесъл удари на св. В. Д., като в останалата
си част относно развитието на събитията от възникване на побоя, до оттеглянето
на св. В. Д., съдът намира обясненията на подсъдимия единствено и само за
защитна теза, целяща до го оневини. Тази теза остава неподкрепена от никакви
други доказателства, а точно обратното, опровергава се от обясненията на
единствения свидетел – очевидец – св. Д. Б.
От изложеното съдът намира възражението на защитата за недоказаност на
обвинението и за липса на съставомерност на деянието, изложени в пространните съдебни прения за неоснователни и
целящи единствено да обосноват защитната теза на подсъдимия. Вещите лица във
всичките си заключения са категорични относно вида характера и механизма на
получаване на телесните повреди на св. В. Д..
От правна страна:
При така изложената фактическа
обстановка, съдът счете, че подсъдимият С.С.Х. ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна - на
25.08.2016г. в гр.Антверпен, Кралство Белгия е подс. С. Х. е причинил средна
телесна повреда на В.П.Д. ***, изразяваща се в травматично разклащане на
четирите резеца на горната зъбна редица, като по този начин се е затруднило
дъвченето, тъй като е обусловило трайно затруднение в дъвкателната функция
(фаза на захапване).
От възприетата от съда фактическа обстановка
се установяват всички признаци от обективната страна на деянието – действията
на подсъдимия – нанесените от него удари
и ритници по главата и тялото на
пострадалия, обществената опасност – засягането на защитени обществени
отношения, в частност увреждането на здравето на пострадалия, противоправността
на действията му – обявени от закона за наказуеми, защото засягат защитен от
правото интерес. Доколкото процесното престъпление е резултатно, с оглед
настъпване на съставомерен резултат, то е налице и последвалата съставомерна
последица – причинена от действията на подсъдимия – средна телесна повреда –
крайният резултат / която в случая поглъща по – леките - лека телесна повреда/.
Категорично в случая е налице и причинната връзка между действията на подсъдимия
и настъпилия, следствие на тях съставомерен резултат – средна телесна повреда.
От субективна страна – подсъдимия
е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че действията му са обществено
опасни / засягат непозволено чужда правна сфера/, противоправни/наказуеми от
закона/, съзнавал е, че в следствие нанесените от него удари върху тялото и
главата на пострадалия ще му причини телесни увреждания / най- малко лека
телесна повреда/, допускал е при евентуален
умисъл / с оглед на конкретните си действия, броя на ударите,
носочеността им, интензитета и силата/, че ще нанесе и по тежкия по степен
резултат – средна телесна повреда и се е съгласявал с това.
Съдебната практика е
константна по въпроса, че изводите за субективната страна на деянието и
конкретно за вината под формата на пряк или евентуален умисъл, следва да се
основава върху внимателно комплексно обсъждане на всички факти и обстоятелства
(индивидуализиращи деянието и последиците от него, вкл. предшестващото
поведение на виновния и пострадалия, техните взаимни отношения, характера и
интензитета на причинителската дейност, които допълнително се обуславят от
насоката, мястото и силата на упражнено въздействие, използваното
оръдие/средство и конкретен способ), изведени от доказателствените източници и
разгледани в тяхната последователност, многообразие и логическа обвързаност.
Практиката на ВКС е последователна, че поначало, при посегателствата срещу
личността умисълът на дееца е с неконкретизирано съдържание. За него е
характерна една неопределеност или алтернативност на представите, като той
предвижда най-общо настъпването на два или повече резултата (напр. лека, средна
и тежка телесна повреда) и иска или допуска настъпването на който и да е от
тях. В тези случаи, когато деецът действа с пряк неопределен умисъл и поради
независещи от него фактори причинява, както по-лекия от резултатите, така и по
– тежкия то той следва да отговаря за по-тежкия резултат.
Разграничението между прекия и
евентуален умисъл при резултатните престъпления е направено в чл. 11, ал. 2, изр. 2 НК
въз основа на волевия момент. Затова посочените в нормата две форми на
умишлената вина се съотнасят помежду си като първична и субсидирана, т.е. поначало
всеки умисъл следва да се смята за пряк.
По гражданския иск:
С оглед възприетото от съда от
фактическа и правна страна, налице са установените – виновно, противоправно
поведение от страна на подсъдимия, настъпилия съставомерен резултат –
причинената средна телесна повреда, както и причинната връзка между виновното
противоправно поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, поради
което е изпълнена диспозицията на нормата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД. Санкцията за
това поведение от страна на подсъдимия е да възстанови, в случая да обезщети
причинените вреди. Съдът намира предявеният граждански иск за допустим по
основание, но изключително завишен по размер. Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, съдът следва да определи размера на това обезщетение по справедливост.
Като справедлив размер на това обезщетение, следва да бъде признат, като
основателен и присъден за заплащане е сумата от 1500,00лв. За това си решение
съдът прецени, че телесната повреда се изразява в затрудняване на дъвкателната
функция само във фазата на отхапване, но не и на същинското дъвчене. Това от
своя страна е позволило на пострадалия да консумира подходяща храна и не го е
затруднило в изключителна степен при храненето му. Първоначалната болка от
травмата е отшумяла за относително кратко време, след което е останало само
страдание, което не е несъразмерно от типичните такива случаи. Пострадалия не е
провеждал някакво специално или
специфично лечение, напр. шиниране на зъбната редица / относимо към случая,
според вещите лица /, което отново да е довело до някакви особени затруднения
за него. За горницата до 30000,00лв. гражданският иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че по отношение на
подсъдимия са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства. Такива следва да се считат чистото му съдебно
минало и добрите характеристични данни.
Отегчаващи отговорността обстоятелства извън съставомерните признаци на
деянието от обективна страна, съдът не намира.
За престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1
от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Според
настоящия съдебен състав определянето на наказанието в тези рамки за би
отговаряло на целите на генералната и специалната превенция по българското
наказателно право. Изхождайки от посочените обстоятелства, съдът определи, при
съобразяване на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК, наказание на
подс. С.С.Х. ЕГН ********** - „ лишаване
от свобода” в размер на шест месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК,
отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок в размер на три години.
Съдът намира, че така определеното наказание
в максимална степен се явява справедливо, съответстващо на вида, характера на
извършеното деяние и отговарящо на степента и интензитета на проявните форми на
престъплението. Същевременно именно с така определеното наказание на подсъдимия
биха били постигнати и целите, същият да бъде превъзпитан и поправен да спазва
законите и елементарните правила за поведение в обществото.
По разноските по делото:
На основание чл.189 НПК, съдът осъди
подсъдимият С.С.Х. ЕГН **********, да заплати по сметка на ОДМВР гр. Разград
сумата от 1577,76 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а
по сметка на Районен съд гр. Разград сумата
708,20 лева, представляваща разноски в съдебното производство, както и
сумата от 60,00лева – държавна такса върху уважения граждански иск.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: