РЕШЕНИЕ
Номер 23406.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500465 по описа за 2020 година
С решение № 620/26.03.2020г., постановено по гр.д. № 2859/2019г. по описа на
Пернишкия районен съд е признато за установено, че В. П. С. не дължи на цесионера „Еос
матрикс” ЕООД, гр. С. сумата от 2428,35 лв. – главница по договор за банков кредит № ***
г., сключен между В. П. С. и „Райфайзенбанк България” АД, сумата от 621,21лв. –
наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главница, считано от 09.12.2009 г.,
както и сума от 73,54 лв. – държавна такса и 231 лв. – юрисконсултско възнагарждение,
които вземания са прехвърлени от цедента „Райфайзенбанк България” ЕАД на ответното
дружество и за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 07733 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник
В срок е постъпила въззивна жалба от „Еос матрикс” ЕООД, гр. С., в която се
поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като изводите на съда са формирани в
противоречие със закона и със събраните по делото доказателства.
Въззиваемата е изразила становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
В. П. С. е поискала да се признае за установено спрямо „Еос матрикс” ЕООД, че не
дължи поради погасяване по давност сумата от 2428,35 лв. – главница по договор за кредит,
сумата от 621,21 лв. – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главница, считано
от 09.12.2009 г., както и 73,54 лв. – държавна такса и 231 лв – юрисконсултско
възнагарждение, които вземания са прехвърлени от цедента „Райфайзенбанк България” ЕАД
на ответното дружество и за които са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7733/2009г. по описа на ПРС.
Ответното дружество е оспорило иска с твърдения, че давността е прекъсвана и
вземането не е погасено по давност.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 7733/2009г. по описа на ПРС, в полза на
„Райфайзенбанк България” ЕАД на ***г. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист от *** г. срещу трима солидарни дължници ЕТ - „А. Т. – Т.”,
1
В. Д. С. и ищцата В. П. С. за сумата от 2428,35 лв. – главница по договор за банков кредит
№ *** г., 621,21 лв. – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главница, считано
от 09.12.2009 г., както 73,54 лв. – държавна такса и 231 лв. – юрисконсултско
възнагарждение.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 05.07.2013 г. на „Райфайзенбанк
България” ЕАД е образувано изп. д. № 5287/2013 г. по описа на ЧСИ Б.. С молбата за
образуване на изпълнителното производство е направено искане за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжниците, както и на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено
на съдебния изпълнител цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците с
цел налагане запори и възбрани и е възложено на ЧСИ да определи способа за изпълнение.
На *** г. са изпратени запорни съобщения до банкови институции за налагане запор
върху банковите сметки на длъжниците. На *** г. е принудително събрана сумата в размер
на 30 лева от ищцата В. П. С. .
На 29.07.2013 г. ищцата е подала молба до съдебния изпълнител, с която иска да се
вдигне наложения запор върху пенсията й , тъй като се касае за несеквестируем доход и на
***г. наложеният запор в „Банка ДСК” ЕАД е вдигнат .
На 29.07.2013 г. ищцата е подала молба до съдебния изпълнител, с която иска да се
вдигне наложения запор върху пенсията й в „ОББ” АД , тъй като се касае за несеквестируем
доход и на ***г. запорът е вдигнат .
На 14.02.2017 г. „Райфайзенбанк България” ЕАД е прехвърлило на „Еос матрикс”
ЕООД процесните вземания. На 06.08.2018 г. „Еос матрикс” ЕООД е подало молба до
съдебния изпълнител за връщане на изпълнителния лист и същият е върнат на 04.12.208 г.
На 24.01.2019 г по молба на „Еос матрикс” ЕООД е образувано изп. д. № 127/2019 г.
по описа на ЧСИ Б., като е поискано да се наложи запор върху трудовото възнаграждение
на тримата длъжници. На *** г. са изпратени запорни съобщения.
Районният съд е приел, че процесните вземания са установени с влязла в сила
заповедта за изпълнение на парично задължение, поради което същите са съдебно
установени и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която постановява, че
давността е пет години. Подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение не прекъсва давността. Давността е прекъсната на 15.07.2013 г. с подаването на
молбата за образуване на изпълнително производство, в която е направено искане за
прилагане на определен изпълнителен способ и е започнала да тече нова петгодишна
давност. Давността е прекъсната на 23.07.2013 г., когато е принудително събрана сумата от
30 лв. от ищцата. Давността отново е прекъсната на 12.08.2013г., когато е влязла в сила
заповедта за незабавно изпълнение. На 20.08.2013 г. и 26.05.2015 г. са извършени
изпълнителни действия, но същите не са насочени срещу ищцата и по силата на чл.125, ал. 1
ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда
действие спрямо останалите съдлъжници. Т.е. петгодишната давност по отношение на
ищцата е започнала да тече на ***г. / датата на влизане в сила заповедта по чл. 417 ГПК/ и е
изтекла на *** г.
Срещу ищцата са извършвани изпълнителни действия през 2019т. – образуване на
второто изпълнително дело и налагане на запор, но същите са след изтичането на
петгодишния давностен срок и не прекъсват давността, доколкото същата е вече изтекла.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на останалите въпроси,
съдът е обвързан от изложеното в жалбата.
Жалбоподателят твърди, че вземането не е погасено по давност.
Фактическата обстановка, установена в хода на първоинстанционното производство,
изцяло се възприема от въззивната инстанция.
Към 05.07.2013 - датата на образуване на производство по първото изпълнително дело
2
е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР 2/2015г. на ОСГТК се прилагат занапред
спрямо неприключилите съм момента на обявяването му изпълнителни производства, т.е.
тези разрешения се прилагат от датата на обявяване на ТР 2/2015г. на ОСГТК – 22.06.2015г.
или до 22.06.2015 г. давността по отношение на спорните суми е била спряна поради факта,
че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Давността е продължила
да тече след 26.06.2015 г. На 24.01.2019 г по молба на „Еос матрикс” ЕООД е образувано
изп. д. № 127/2019 г. по описа на ЧСИ Б., с която молба е поискано прилагане на конкретни
изпълнителни способи, от което и следва, че с предприемането на изпълнителни действия по
второто изпълнително дело, а именно изп. д. № 127/2019г. давността относно вземането за
главница и разноски, която е петгодишна, е прекъсната и е започнала да тече нова давност,
която не е изтекла. Следователно исковата претенция относно посочените вземания е
неоснователна. В този смисъл е и приетото в решение № 51/21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2917/2018 г., решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС,
решение № 252/17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г.
Видно от приложените доказателства, против ищцата е издадена заповед за
изпълнение и за сумата от сумата от 621,21лв. – просрочена наказателна лихва за периода
15.05.2009г.- 08.12.2009г. Влязлата в сила заповед не е постановена в спорно исково
производство и не се ползва със сила на пресъдено нещо, като няма разпоредба,
приравняваща стабилизираната заповед за изпълнение на влязло в сила решение. Ето защо и
съдът счита, че новата давност на основание чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение или в случая за вземането за
наказателна лихва /неустойка/ давността е 3- годишна, което следва от разпоредбата на чл.
111 ЗЗД, съгласно която с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, както и вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания. Както вече се посочи до 22.06.2015г. давността относно
вземането е била спряна, като от тази дата е започнала да тече нова тригодишна давност,
която към момента на образуване на второто изпълнително дело на 24.01.2019г. е била
изтекла.
Погасено по давност е и вземането за законна лихва за забава за периода до
24.01.2016г., а за останалата част от периода вземането не е погасено по давност, предвид
вече посоченото относно прекъсването на давността, настъпило с факта на образуване на
второто изпълнително производство.
По изложените съображения съдът намира, че решението в частта му, с която е уважен
искът относно сумата от 2428,35 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главница,
считано от 24.01.2016 г., както и сума от 73,54 лв. – държавна такса и 231 лв. –
юрисконсултско възнагарждение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго
такова, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. В останалата му част решението
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото следва да се отмени и решението в частта му, с която в полза
на ищцата са присъдени разноски в размер на 885, 34 лв.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски от 217 лв. за двете съдебни
инстанции, като съдът изчислява същите, определяйки юрисконсултско възнаграждение от
по 100 лв. на инстанция, а не така както е поискано – от по 200 лв. На въззиваемата се
дължат разноски за въззивната инстанция в размер на 101,80 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ решение № 620/26.03.2020г., постановено по гр.д. № 2859/2019г. по описа
на Пернишкия районен съд в частта му, с която е признато за установено, че В. П. С. не
дължи на цесионера „Еос матрикс” ЕООД, гр. С. сумата от 2428,35 лв. – главница по
договор за банков кредит № *** г., сключен между В. П. С. и „Райфайзенбанк България”
АД, ведно със законната лихва върху главница, считано от 24.01.2016г.г., както и сума от
73,54 лв. – държавна такса и 231 лв. – юрисконсултско възнагарждение, които вземания са
прехвърлени от цедента „Райфайзенбанк България” ЕАД на ответното дружество и за които
са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 07733 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник., както и в частта му, с която “„Еос
матрикс” ЕООД, гр. С. е осъдено да заплати на В. П. С. сумата от 885, 34 лв.,
представляващи направени по делото разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В. П. С. с ЕГН ********** с адрес *** срещу “„Еос
матрикс” ЕООД, гр. С., с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 2428,35 лв. – главница по договор за банков кредит № *** г.,
сключен между В. П. С. и „Райфайзенбанк България” АД, ведно със законната лихва върху
главница, считано от 24.01.2016г. до окончателното изплащане, както и сума от 73,54 лв. –
държавна такса и 231 лв. – юрисконсултско възнагарждение, които вземания са прехвърлени
от цедента „Райфайзенбанк България” ЕАД на ответното дружество и за които са издадени
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 07733 по
описа за 2009 г. на Районен съд – Перник
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА В. П. С. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на “„Еос матрикс” ЕООД,
гр. С. сумата от 217,48 лв. разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Еос матрикс” ЕООД, ***, ЕИК ********* да заплати на В. П. С. с ЕГН
********** с адрес *** сумата от 101,80 лв. разноски за въззивното производство
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4