РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Плевен, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430103649 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на
предварителен договор за окончателен. Инцидентни установителни искове,
предявени при евентуалност, както следва: чл. 26 ал. 1 предл. първо вр. с чл.
19 ал. 2 от ЗЗД – противоречие със закона, чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД –
накърняване на добрите нрави, чл. 26 ал. 2 предл. второ от ЗЗД – липса на
съгласие от страна на Е. К., чл. 31 ал. 1 от ЗЗД – като сключена от лице, което
към момента на подписване на договора не е разбирало свойството и
значението на постъпките си и не можело да ги ръководи.
Постъпила е искова молба от Д. К. Д. срещу М. Ж. М., в която се твърди,
че на 22.03.2019г. между ищеца, като купувач, и ответника, като продавач и
законен наследник на Н. И. М., б.ж. на ***, е сключен предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот - 1/4 ид.ч. от *** по плана на ***, с
площ от 750к.м., при граници и съседи: улица, ***. Уговорената продажна
цена е била 3000 лв., заплатена веднага на ответника, но окончателен договор
не бил сключен, т.к. ответникът се разболял. Моли съда да постанови
решение, с което на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД да обяви за окончателен
1
сключеният на 22.03.2019г. между него и ответника, предварителен договор за
покупко-продажба. В с.з. ищецът сочи, че при продажбата в имота е имало
само една полуразрушена постройка без стени, всички други постройки са
били съборени, не е имало ограда на имота.
Ответникът М. Ж. М. оспорва предявения иск, твърди, че не е сключил
предварителен договор с ищеца, че с него са в много лоши отношения и не е
имал желание да сключва договори с него. Твърди, че документът е
неистински и не е подписан от него, твърди, че на посочената в договора дата
не се е срещал с ищеца. Счита, че документът няма характеристиките на
предварителен договор, т.к. не съдържа уговорки относно съществените
условия на окончателния договор, поради което е нищожен – липсва описание
на имота. Твърди, че сумата от 3000лв., както е описана в договора, касае сума
за предостъпване на имота от страна на Е. К., а не продажна цена, каквато
липсва в договора. Заявява, че е недопустимо да се разпорежда с чужд дял,
това е неизпълнимо задължение и се иска постановяване на недопустимо
решение. Прави възражение за нищожност поради противоречие с добрите
нрави, т.к. стойността на договорените дялове е изключително ниска, и не
съответства на пазарната цена към 22.03.2019г. Оспорва, че сумата от 3000лв.
му е изплатена. Счита, че съдебното решение следва да възпроизвежда
съдържанието на предварителния договор, а в случая предметът и цената не
могат да се изведат дори и чрез тълкуване, поради което искът следва да се
приеме за неоснователен и недоказан. Заявява, че за имота липсва документ за
собственост, и че в това производство е недопустимо да се установява дали
продавачът е собственик, освен с писмени доказателства. Прави възражение
по чл. 31 ал. 1 от ЗЗД, като твърди, че към тази дата, макар и непоставен под
запрещение, не е разбирал свойството и значението на постъпките си и не е
можел да ги ръководи. Сочи, че през 2021г. се е лекувал в психиатрична
клиника, но това състояние е било и от по-ранен период. Счита, че дори и да е
положил подписа си под предварителния договор, той не е съзнавал
значението и съдържанието му и не е разбирал последиците при вземане на
решението. Предявява инцидентен установителен иск за прогласяване на
процесния предварителен договор за нищожен на осн. чл. 26 ал. 2 предл. 2 от
ЗЗД -поради липса на съгласие, и при условията на евентуалност - на осн. чл.
26 ал. 1 от ЗЗД – поради противоречие със закона или добрите нрави, или за
унищожаемост на осн. чл. 31 ал. 1 от ЗЗД. Моли първоначалния иск да бъде
2
отхвърлен. Допълва твърденията си, като сочи, че в имота е имало къща, в
която е живял към 2014г. и към 2019г. тя не е била разрушена.
Ищецът оспорва изцяло предявените ИУИ, счита, че в предварителния
договор са уговорени всички съществени условия на окончателния договор, че
продажната цена е 3000лв. и е заплатена веднага, че подписът в договора е
положен от ответника, че в делото не се иска прогласяване на договора за
окончателен спрямо съсобственика Е. К., че цената е пазарна и отговаря на
дела на ответника и не е ниска, че отношенията между страните са били добри
към датата на сключване на предварителния договор.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното: На 22.03.2019г. между ищеца Д. Д., в качеството
му на купувач, и ответника М. М., в качеството му на продавач, е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в
***, ***. В договора са записани следните уговорки: „М. Ж. продава на
съсобственика Д. Д. целия останал наследствен имот – включващ и дела на Е.
Н. К. като заевява че тя не е живяла повече от 50 години в него и не се
интересува от същия като му го е предостъпила за уговорената сума от 3000
/три хиляди лева“. В договора е уговорено и че имотът преминава във
владение на купувача в момента на подписването му, и договорът е подписан в
присъствието на трима свидетели – И. Г. Д., Б.К.Б. и М. А. И., съдържа
подписите на продавача и купувача, както и на посочените трима свидетели.
По отношение на този договор е открито производство за оспорване на
автентичността на подписа на ответника-продавач, като изготвената по делото
съдебно-почеркова експертиза, която съдът изцяло кредитира, като обективна
и подробно защитена в съдебно заседание, сочи, че подписът за продавач в
предварителния договор от 22.03.2019г., е положен от М. Ж. М.. При това
положение, оспорването на документа се приема за недоказано.
От представената Скица № 195 на *** по плана на ***, се установява, че
имотът е записан на имената на Д. Д. – за 1/4 ид.ч. по нотариален акт от 2015г.
и на наследници на Н. И. М. по разписен лист, имотът е с площ 750 кв.м.,
върху него са отразени две сгради, съседи са имоти с номера: улица, ***. От
представеното удостоверение за наследници на Н. И. М., б.ж. на ***, поч. на
***, се установява, че той е оставил за наследници понастоящем Е. К. – негова
дъщеря – за ½ от наследството, и внуци /синове на починалия негов син Ж.
3
М./ - Н. Ж. М. и М. Ж. М. – всеки от тях за ¼ ид.ч. от наследството. За същият
имот е съставен КНА ***. на нот. П.Х., с който един от съсобствениците – Н.
Ж. М., е признат за собственик на ¼ ид.ч. от процесния имот по
обстоятелствена проверка, като в нот. акт е описано освен дворното място, а
също и полумасивна жилищна сграда и паянтова стопанска сграда. С нот. акт
***, съсобственикът Н. Ж. М. е дарил своята ¼ ид.ч. от имота на ищеца Д. Д..
Във връзка с доказателствената тежест на страните, по делото бяха
събрани гласни доказателства: Св. М. И., посочена като свидетел при
сключване на процесния договор, живееща на семейни начала с ищеца,
посочи, че е присъствала на сключването на договора, че той е касаел
семейната къща на ответника, която била почти разрушена, съседна на техния
имот. Сочи, че къщата била на ответника и на брат му, че след като починали
родителите им, те почти я разрушили – продали цигли и тухли, виждали се
някакви остатъци, но не била годна за живеене. Посочи, че когато ответникът
дошъл да продаде имота си на ищеца, имали тържество, били много хора,
платили на ищеца 3000лева, тя лично ги донесла, седнали и написали
договора. Посочи, че след това ответникът останал на тържеството, ял, пил,
напил се, правил фунийки с парите и ги хвърлял по хората, обиждал ги, и
другите им гости искали да го махнат, че прекалявал. Посочи, че тогава
ищецът и ответникът били в добри отношения, ответникът често идвал на
гости у тях, бил в добро здравословно състояние, не е боледувал. Заяви, че
тогава той дошъл без принуда, сам предложил имота, искал кола в замяна, но
те имали само скъпи коли и ищецът му предложил 3000лв., като тези пари
свидетелката лично донесла в банкноти от 10 и 20 лв. Сочи, че в продадената
къща живели родителите на ответника, брат му се грижил за тях, а ответникът
живеел в ***, и не е оставал да живее в тази къща. Посочи, че братът на
ответника им бил продал неговия дял, а леля им казвала, че дава своя дял на
ответника, защото не харесвала жената на брат му. Описа, че на тържеството,
на което дошъл ответника и бил сключен договора, присъствали 20-30 човека,
имало и адвокати, договорът бил написан от Б.М. на машина, и се подписали,
т.к. присъствал там адвокат казал, че трябва да има свидетели. Посочи, че не
били донесени документи, но нещо били извадили за да се напишат данните в
договора. Потвърди, че датата е била 22.03.2019г., било първа пролет и имало
курбан. Св. А. И. посочи, че е в добри отношения и с двете страни, бил на
курбана на ищеца на първа пролет 2019г., разбрал за договора и помни, че на
4
ответника са дадени 3000лв. на пачки от 10 и от 20 лева. Посочи, че е
направен договор за имота, че ответникът сам дошъл да го предложи, бил с
негов приятел, който бил починал после, видял как св. И. носи парите, как
ответника се подписва. Заяви, че имотът бил “паднал“, бил в окаяно
състояние, било разрушено всичко в имота и че той лично с ответника и брат
му, година-две преди това, свалили цигли и тухли и той ги разкарвал по хората
с неговия кон, продали ги. Потвърди, че вечерта, като взел парите, ответникът
се напил и хвърлял фунийки от пари по хората, чул ясно цената от 3000лв.,
видял как ответникът и човека, с който той дошъл, броили парите. Посочи, че
ответникът не е живеел в този имот, а жена му имала къща в селото – ходели в
нея, но живели на квартира в гр. ***, ответникът имал камион. След този
договор посочи, че ищецът изградил наново къщата и оградата, че имотът на
ответника станал част от имота на ищеца. Св. Ю. Д. посочи, че се е подписал
на предварителния договор, където бил записан като И., че договорът бил за
някаква съседна къща, която му посочили, защото били седнали навън.
Посочи, че е видял как се дават парите на ответника, били 3000лв., написали
договора на пишеща машина в два екземпляра, посочи, че е било през 2019г.,
после ходили и в полицията за този договор. Помни, че били около 20 човека
тогава, било събиране по някакъв повод, договорът бил написан от адвокат,
който казал, че така трябва да се напише, и двете страни му показали имота –
бил някаква съборетина, не му направило впечатление на къща, бил на
граница с имота на ищеца, видял парите – по 10 и по 20 лева, чул, че са
3000лв., и били предадени по времето на подписване на договора, донесла ги
жената на купувача. Св. П.П., приятел на ищеца, също присъствал на курбана,
посочи че тогава видял ответника, който слабо познавал, било през 2019г.
Помни, че тогава се занимавал с агнето и само видял, че ответникът идва с
друг човек – П.В., видял, че вадят пишеща машина и започват да пишат нещо,
ставало дума за имота на ответника. Посочи, че на къщата имало само една
здрава външна стена, покривът бил рухнал, ограда нямало. Следващата
година направили с ищеца навес, той му казал да оправи покрива на къщата.
Описа имота като съборетина, имало прозорци с налепени вестници. Твърди,
че после бил отлят бетон на пода в къщата, защото дюшемето било изгнило, а
трябвало върху пода да се сложи скеле, за да се оправи покрива. Посочи, че
той е помагал на ищеца да оправи покрива със стари материали за да не тече.
Нямало ограда и ищецът сложил телена ограда, за да не влизат кучета, имало
5
купчина с тухли, всичко било сринато и обрасло, в къщата нямало кабели и
ток, и ползвали такъв от съседния имот на ищеца. Описа как са поправили
покрива, посочи, че керемидите не ставали, посочи, че на следващата година
направили барбекю. Посочи, че ищецът е купил повечето къщи в района,
защото не иска да се заселват чужди хора.
Воденият от ответника св. И. М., чичо на ответника, който има къща в
***, но живее в ***, посочи, че с ответника се чуват често, и когато ходи в ***
се обажда на ответника и той идва да го види. Този свидетел описа как е била
построена къщата навремето, заяви, че тя не е била разрушавана, и към 2019г.
състоянието й било добро. Самият свидетел посочи, че е продал своя къща на
ищеца, но твърди, че ответникът не му е споделял, че иска да продаде своята
на ищеца. Посочи, че събота и неделя, когато ходел във ***, ответникът идвал,
но не в тази къща – нея нямало имущество, а в къща на негова приятелка. Този
свидетел посочи, че ответникът бил добре към 2019г., но после се разболял,
получил някакви кризи. Посочи, че ищецът бил взел някакви части от двора, а
за Е. Н. посочи, че тя не е споделяла, че иска да продава този имот, искала да
остане на племенниците и, но ищецът искал да изкупи всички къщи в
квартала. Св. Е. Н. посочи, че със страните са в дела, леля е на ответника и той
живее при нея, болен е и е останал на улицата. Посочи, че не знае страните да
са общували и разговаряли, да са приятели, да се познават. Сочи, че ищецът
изявявал желание да купи техния имот, т.к. съседните били негови, а този бил
по средата. Посочи, че ответникът се разболял 2019-2020г. и искал да живее в
този имот с жена си, но ищецът не ги пуснал, казал че е негов, но не показал
документи. После искал да купи нейния дял, но тя отказала. Описа имота,
посочи, че родителите на ответника живели там до смъртта им през 2010г. и
2014г., после там живял другия й племенник, а след 2015г. никой не е живял.
Заяви, че до 2020г. тя не е ходила в имота, но знае, че до 2014г. той бил
обитаем. Посочи, че ответникът и казвал, че по-добре имота да тревяса, но не
го продава, твърди,че до 2019г. ответникът бил добре. Отрече да е казвала, че
ще дава дела си на ответника, защото не харесва жената на брат му.
По делото са изготвени две съдебно-оценъчни експертизи – единична и
тройна, като заключението на единичната сочи, че към 2019г. пазарната цена
на процесния имот е била 3248лв. със сградите, и 3452лв. без сградите,
доколкото вещото лице е посочило, че стойността на премахването на
сградите намалява стойността на имота. Тройната съдебно-оценъчна
6
експертиза е дала заключение, че пазарната стойност на парцела като
незастроен е 2600лв. към 2019г., а с построените в него сгради е 4000лв., като
в случая съдът кредитира заключението именно на тройната експертиза, като
ясно обосновано, за разлика от това на единичната експертиза, която дори и
при отговорите в откритото съдебно заседание не даде достатъчно ясен
отговор на въпроса защо оценява по-ниско стойността на имота, когато в него
има сграда. Данъчната оценка на имота към 2023г. е била 1784.90лв. със
описаните в нея сграда - жилище и второстепенна постройка.
За здравословното състояние на ответника по делото бяха събрани
писмени доказателства – медицинска документация, от която е видно, че на
11.05.2021г. той е бил приет в *** с диагноза *** на 22.05.2021г. ответникът е
претърпял ***. В епикризата на *** ***, е посочено, че миналите заболявания
на ответника са били заболяване на белите дробове, изкълчване на раменна
става, смазване на палеца. На 28.06.2021г. е бил приет в психиатрична клиника
в *** с диагноза ***, като в епикризата от този прием е посочено, че миналите
му заболявания са ***, ***.
По делото е представен трудов договор на ответника от 17.01.2019г. от
който е видно, че същият е назначен на длъжност ***, като и преди това е
работил на такава длъжност.
От изисканото удостоверение за тежести на имота се установява, че
освен исковата молба по настоящето дело, за имота има вписана и друга
искова молба – за делба на този имот между страните по делото, брата и
лелята на ответника.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи: Предварителният договор е договор, с който страните по него
се уговарят да сключат друг договор - окончателен; при който няма
разместване на имущество, той е организационен, а не престационен договор.
Предварителният договор няма вещноправно действие и не поражда
траслативен ефект. Последица от сключването на предварителния договор е и
възникването на потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, което в един по-
късен момент може евентуално да бъде упражнено чрез конститутивен иск,
при неизпълнение на задълженията от някоя от страните по него. За да се
уважи предявеният иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на
процесния предварителен договор, следва да съществуват в кумулативна
7
наличност следните предпоставки: 1. Да има валидно сключен и в
определената от закона форма предварителен договор; 2. Ищецът да е
изпълнил задълженията си по договора и да се явява изправна страна по
същия; 3. Да е настъпил падежът на задължението; 4. Ответникът да
притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот,
собствеността върху който следва да се прехвърли с окончателния договор; 5.
Да не са налице публични задължения на ответника по повод на имота или те
да са заплатени от ищеца. Тези предпоставки трябва да са налице към датата
на постановяване на решението по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, а не на сключване на
предварителния договор.
За вида на предварителния договор чл. 19 от ЗЗД предвижда той да е в
писмена форма - в каквато и договорът е представен, и същият трябва да
съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
На първо място съдът следва да разгледат предявените ИУИ по отношение на
този договор: Твърди се, договорът е нищожен на осн. чл. 26 ал. 1 предл.
първо вр. с чл. 19 ал. 2 от ЗЗД – противоречие със закона, т.к. не съдържа
уговорки за имота и за неговата цена. В случая имотът е достатъчно ясно
индивидуализиран, за да може да бъде установено кой точно имот е предмет
на договора – посочен е парцелът и квартала, посочено е и населеното място.
Съдът наМ., че доколкото недвусмислено може да се установи за кой имот са
договаряли страните, в един организационен договор не е необходимо да се
описват границите на имота или други индивидуализиращи негови
характеристики, присъщи на окончателния договор, който следва да бъде
обективиран в нотариален акт, и за който са налице много по-строги
изисквания за индивидуализация на предмета. Относно цената – в случая,
доколкото в договора при изявленията на страните в абзац втори, не са
използвани препинателни знаци, съдът наМ., че следва да извърши тълкуване
на договора съгл. чл. 20 от ЗЗД – търсейки действителната обща воля на
страните, като отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с
други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При
това тълкуване, вземайки предвид, че страни по договора са само ищецът и
ответникът, съдът наМ., че ответникът е имал намерение да продаде своя и
дела на своята леля, считайки го и за свой, като във втори абзац от договора е
направено обяснение защо счита, че имотът е негов, което представлява
8
вметнато изречение, което въпреки че не е отделено със запетая, смислово
представлява само следното изречение – „включващ и дела на Е. Н. К. като
заевява че тя не е живяла повече от 50 години в него и не се интересува от
същия като му го е предостъпила“. Липсва логика да се твърди, че изписаната
след това изречение цена от 3000лв. е цената на която друг съсобственик е
„предостъпил“ на продавача неговия дял, т.к. договорът е сключен между Д. Д.
и М. М., а не между Е. К. и М. М., и именно тези страни договарят покупко-
продажба при определена цена. Поради горното тълкуване, съдът приема, че
ответникът е договарял да продаде на ищеца неговата част, която той счита за
своя, независимо че не е упоменал в какви идеални части е тя, за общата сума
от 3000лв. В случая се установява, че имотът е бил наследство от
наследодател Н. И. М. - на Е. К. - за 1/2, М. М. и Н. М. – по ¼ ид.ч.,
независимо, че само последният се е снабдил с нотариален акт за своята ¼
ид.ч. Това се установява от данните в разписния лист, възпроизведени в
скицата на имота, удостоверенията за наследници на Н. И. М., сочещи
наследниците и идеалните им части от наследството, обстоятелството, че
ответникът и неговата леля не отричат да са съсобственици на имота, липсата
на претенции на друго лице за собственост, косвено от издадения нотариален
акт на техния съсобственик Н. М., както и от заведеното дело за делба на
имота с тези страни. В този смисъл не е необходимо да има издаден друг титул
за собственост, за да може съдът да приеме, че към датата на сключения
предварителен договор, ответникът е бил собственик по наследство за ¼ ид.ч.
от процесния имот. Поради всичко дотук изложено, ИУИ за прогласяване на
нищожност на предварителния договор от 22.03.2019г. поради противоречие
със закона, се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Като допълнение следва да се посочи също и че независимо от
липсата на посочен срок за изповядване на окончателния договор /един от
другите елементи на предварителен договор за покупко-продажба/, съдът
приема, че се касае именно за предварителен договор по смисъла на чл. 19 от
ЗЗД, т.к. срокът не е задължителен елемент – в т.см. и постановеното по чл.290
от ГПК Решение № 72 от 06.03.2012г. по гр.д. 443/2011г., Четвърто г.о. ВКС,
касаещо давностния срок при предявяване на искове по чл. 19 ЗЗД за
различните видове предварителни договори вкл. и без посочен в тях срок.
ИУИ за нищожност на предварителния договор на осн. чл. 26 ал. 1
предл. трето от ЗЗД – накърняване на добрите нрави – уговорена
9
изключително ниска продажна цена, също следва да бъде отхвърлен като
недоказан. Съдебната практика приема, че за да има нееквивалентност на
престациите следва цената да клони към нула, за да е налице накърняване на
добрите нрави. Базирайки се на приетата тройна съдебно-оценъчна
експертиза, че цената на имота, дори и с постройките, за които по делото се
събраха данни, че са били в недобро състояние /и именно по тази причина не
са били описани в предварителния договор, което потвърждава показанията на
св. И., И., Д. и П. като достоверни /, е в размер на 4000лв. При така
определената пазарна цена към датата на сключване на договора, именно
цената от 3000лева, е цената на ¾ от имота, предмет на договора, каквато
част, съгласно изразената воля в договора, е искал да продаде ответникът. При
това положение не е налице твърдяната нееквивалентност на престациите по
договора и не е налице твърдяното накърняване на добрите нрави, водещо до
нищожност на договора.
Твърдяната на следващо място нищожност на предварителния договор
на осн. чл. 26 ал. 2 предл. второ от ЗЗД – липса на съгласие от страна на Е. К.,
също не е налице, т.к. тя не е страна по този договор и изразената в него воля
не я обвързва. Липсата на съгласие под формата на шега, на учебен пример
или др. не може да бъде отнесена към нито едно друго твърдение за волята на
ответника, този иск поначало е неоснователен, т.к. дори не може да бъде
отнесен към твърдението, че ответникът не е подписал договора /твърдение,
което е опровергано от изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза /
- фактическият състав на нищожността поради липса на съгласие е различен
от твърдението за липса на подпис, в който случай практически липсва
договор.
Предявеният при евентуалност ИУИ за унищожаемост по чл. 31 ал. 1 от
ЗЗД – за договор, сключен от лице, което към момента на подписване на
договора не е разбирало свойството и значението на постъпките си и не
можело да ги ръководи, също се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Всички свидетелски показания на свидетелите – очевидци на сключването на
предварителния договор - св. И., И., Д. и П., са нееднозначни и в тях липсва
противоречие или нелогичност. Те сочат, че инициативата за сключване на
договора е била именно на ответника – той сам е дошъл, желаел е да продаде
имота на ищеца, искал е първоначално да направи замяна за лек автомобил, но
т.к. му било отказано, посочил е цена и е подписал договора. Обстоятелството,
10
че след това, според свидетелите той се е напил и започнал да си играе с
получените пари и да обижда гостите на тържеството, не сочат, че той не е
осъзнавал и желаел сключване на договор преди това. Писмените
доказателства за здравословното му психическо състояние през 2021г. – две
години след сключване на договора, не сочат че през 2019 г. той е имал
психични проблеми, напротив, видно е, че посочените от него минали
заболявания през м. май 2021г. са касаели само физически неразположения,
некасаещи психиката му - заболяване на белите дробове, изкълчване на
раменна става, смазване на палеца. Доказателството, че в началото на 2019г.
той е започнал работа като международен шофьор само потвърждава, че през
тази година той е бил в добро здравословно състояние. Трудовият договор на
ответника не може да послужи като доказателство, че на посочената в
договора дата той не се е наМ.л в ***, още повече, че воденият от него
свидетел – св. М. заяви, че когато си ходел на село, викал ответника да се
видят и той е идвал.
При всички дотук събрани и обсъдени доказателства, съдът приема за
доказано, че на 22.03.2019г. между ищеца и ответника е сключен валиден
предварителен договор, съобразно изискванията на чл. 19 ЗЗД. В случая е ясна
волята на страните да сключат предварителен договор за покупко-продажба,
т.к. в самото наименование на договора е записано, че той е предварителен
такъв. В нея ясно са упоменати страните, както и качеството им на продавач –
на ответника и на купувач - на ищеца. Имотът е описан с достатъчно
характеристики, така че да е ясно за кой имот ще бъде сключен окончателен
договор и независимо от липсата на предишен титул за собственост, се
установява, че имотът е бил собственост на ответника, но само за ¼ ид.ч.
Доказа се по делото, че уговорената продажна цена от 3000 лева е била
заплатена на ответника на датата на подписване на договора. Въз основа на
така изложените съображения, съдът наМ., че са налице предпоставките за
уважаване на предявения иск на осн. чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, но само до
претендирания в исковата молба размер на ¼ ид.ч от процесния имот, каквито
действително продавачът по предварителния договор притежава, т.к. не може
да прехвърли повече права отколкото сам притежава. Поради горното, искът,
като основателен, следва да бъде уважен, като се обяви за окончателен
сключеният между страните по делото предварителен договор от 22.03.2019г.
до размер на прехвърляне на ¼ ид.ч от процесния имот.
11
При този изход на делото, претенцията за разноски на ищеца се явява
основателна и следва ответникът да бъде осъден да му заплати разноски в
общ размер от 800лв.
При този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати
Данък при придобИ.е на имущества по възмезден начин по чл. 47 ал.2 от
ЗМДТ, в размер на 2.9% върху 1/4 ид.ч. от оценката на прехвърляното
имущество, съгласно чл. 46 ал. 2 от ЗМДТ – 12.94лв., както и нотариална такса
в полза на съдебната власт и по сметка на ПлРС, в размер на 35.19 лв. /съгл. т.
19 от ТР 6/2012г. ОСГТК ВКС/, като върху имота следва да се впише възбрана
за горните разноски.
На основание чл. 115, ал. 3 ЗС, препис от решението не следва да се
издава, докато ищеца не докаже, че са заплатени разноските по
прехвърлянето. Също така, на ищеца следва да бъде даден шестмесечен срок
за отбелязването на решението в Службата по вписванията ***, с оглед
вписването на исковата молба.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН ПРЕДВАРИТЕЛНИЯТ ДОГОВОР,
сключен на 22.03.2019г., с който М. Ж. М., ЕГН **********, СЕ
ЗАДЪЛЖАВА ДА ПРОДАДЕ на Д. К. Д., ЕГН **********,
ПРИТЕЖАВАНИТЕ ОТ НЕГО 1/4 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ, от следния недвижим
имот: *** по плана на ***, с площ 750 кв.м., при съседи имоти с номера:
улица, ***, ***, за сумата от 3000лв., като сумата е платена на 22.03.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявените инцидентни установителни искове от М. Ж.
М., ЕГН ********** срещу Д. К. Д., ЕГН **********, за прогласяване на
нищожност на предварителният договор, сключен на 22.03.2019г., на осн. чл.
26 ал. 1 предл. първо вр. с чл. 19 ал. 2 от ЗЗД – поради противоречие със
закона - липса на уговорки за съществените условия на окончателния договор;
чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД – накърняване на добрите нрави – уговорена
изключително ниска продажна цена; чл. 26 ал. 2 предл. второ от ЗЗД – липса
на съгласие, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ; и за унищожаване
на предварителния договор на осн. чл. 31 ал. 1 от ЗЗД – като сключен от лице,
12
което към момента на подписване на договора не е разбирало свойството и
значението на постъпките си и не можело да ги ръководи, т.к. е страдало от
психично заболяване, КАТО НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, сумата,
дължима при прехвърлянето на имота от 12.94лв., представляваща ¼ ид. ч. от
Данък при придобИ.е на имущества по възмезден начин по чл. 47 ал.2 от
ЗМДТ.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС
В ПОЛЗА на бюджета на съдебната власт, нотариална такса в размер на 35.19
лв.
СЪДЪТ НАРЕЖДА да се впише ВЪЗБРАНА за горните суми след
влизане в сила на решението.
На основание чл.115, ал.3 от ЗС, съдът постановява да не се издава
препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските
по прехвърлянето на имота.
На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА М. Ж. М., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. К. Д., ЕГН **********, направените по делото разноски в
размер на 880.00лв.
ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок на ищеца след влизане в сила на
решението за отбелязването му в Служба по вписванията ***, с оглед
вписването на исковата молба.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13