Решение по дело №507/2019 на Районен съд - Троян

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.Троян, 03.09.2021 година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Троянски районен съд, втори състав, в публично съдебно заседание проведено на  дванадесети август, две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: Светла Иванова

 

При секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№507/2019г. по описа на съда, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Троянски районен съд е сезиран с искова молба от „Пи Ес Хотели“ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С.М. против „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ" (ПРО) ЕАД, ГР.СОФИЯ, ***, представлявано от Х.Г.Р.– прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт М.Т., с правно основание чл. 59, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата  6 164.64 лв.

В исковата молба се твърди, че „Пи Ес Хотели" ООД е собственик на трафопост, находящ се на територията на собствените на дружеството имоти -бази "***" и "***" в гр. Троян, а „Профилактика, Рехабилитация и Отдих" ЕАД, клон ***не разполага със собствено електрозахранване за собственият си недвижим имот- почивен дом "***" , поради което черпи електроенергия от трафопоста на „Пи Ес Хотели" ООД.  Излага се, че на 31.07.2015г. „Пи Ес Хотели" ООД е издало фактура №48/31.07.2015г. за консумирана ел. енергия за период 25.11.2013г. до 25.07.2015г. от „Профилактика, Рехабилитация и Отдих" ЕАД, клон Вършец, като същата била заплатена от ответника на 22.10.2015г. Заявява се, че на 09.11.2018г., в  присъствието на представител на ответното дружество е съставен протокол, в който са записани показателите за консумираната ел. енергия, отчетени от контролния електромер на ответника, който се захранва от трафопоста на „Пи Ес Хотели" ООД и на 15.11.2018г. е издадена фактура № 76/15.11.2018г. за заплащане на консумираната ел. енергия от „Профилактика, Рехабилитация и Отдих" ЕАД, клон Вършец, в която е отразено като основание, констатираните показатели от контролният електромер, установени с подписаният протокол на стойност 6 164.64 лева с ДДС.

Заявяват, че до 19.11.2018г. дължимата сума не е заплатена, поради което е изпратена до ответното дружество покана за доброволно плащане с изх. №1101/19.11.2018г., но плащане не е последвало.

Молят съда да осъди ответното дружество „Профилактика, Рехабилитация и Отдих" ЕАД, клон ***да заплати на „Пи Ес Хотели“ ООД сумата в размер на 6 164.64 лева, ведно с лихви за забава, считано от 15.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.  Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, в едно с предявен насрещен иск, чрез юрисконсулт Т., с който оспорват изцяло исковите претенции по основание и размер. При условия на  евентуалност,  правят възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорват в последователност  верността на следните документи: „фактура" № ********** от 31.07.2015г., и фактура № ********** от 15.11.2018г с твърдение, че няма съществуващо правоотношение между „Пи Ес Хотели" ООД ЕИК ***и „ПРО" ЕАД, клон Вършец, което да дава основание да бъдат издадени процесните фактури. Твърди се, че „Пи Ес Хотели" ООД, ЕИК ***не е лицензирана страна по сделките с електрическа енергия, която да разполага с правомощие да доставя електрическа енергия и не може да продава електрическа енергия. „Пи Ес Хотели" ООД, ЕИК ***не е продал и предал, а „ПРО" ЕАД, клон ***не е закупил и получил електрическата енергия, която е описана по цитираните фактури и Протокол от 09.11.2018г., т.е. поради липа на правоотношение между страните, извършените плащания по фактура № ********** от 31.07.2015г. с платежно нареждане от 22.10.2015г. и фактура № ********** от 15.11.2018г. са без основание.

При условията на евентуалност молят прогласяване на нищожност на правоотношението между „Пи Ес Хотели" ООД, ЕИК ***и „ПРО" ЕАД поради липса на съгласие,  липса на основание чл. 26  ал.2 предл.2 и 4 от ЗЗД  и противоречие със закона и заобикаляне на закона на основание чл. 26  ал.1 предл. 1 и 2 от ЗЗД.

По отношение на представените по делото писмени документи- Фактура №**********/31.07.2015 г., Фактура  №**********/15.11.2018г. и Протокол от 09.11.2018 г., е открито производство по оспорването им.

По делото е реализирана ССчЕ, по която е изготвено заключение, не оспорено от страните и прието като доказателство по делото, като обективно, компетентно и безпристрастно.           По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите И.И.Б.и М.П.С..                           

Троянският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните, намира за установено следното:                                                 Претендираното от ищеца по първоначалният иск вземане, възникващо на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД предполага наличието на разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като в тежест на ищеца по иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.        

Ищецът по първоначалният иск се позовава на издадени два броя Фактура №**********/31.07.2015 г.,  Фактура  №**********/15.11.2018г. и Протокол от 09.11.2018 г., по отношение на които е открито производство по оспорването им по искане на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещният.                                                                             

От реализираната по делото ССчЕ се установява, че при извършена от експерта проверка е установил,  че за периода от 2013 г. до 2018 г. Почивен дом „***", гр. Троян е бил недействащ обект, тъй като липсва осчетоводяване в счетоводна сметка - 611/8 „Разходи за основна дейност“, на други разходи от дейността на обекта. Вещото лице е установило, че направените разходи, които са осчетоводени в счетоводна сметка 611/8 –„Разходи за основна дейност“ по месеци за периода от 2013 г. до 2018 г. са за служителя, изпълняващ дейността Охранител" в обекта. Експерта е констатирал, че са осчетоводени и разходи за вода в Дневник на сметка 611/8 – „Разходи за основна дейност“, аналитична партида Обект 121 ПД Калина , като посочва, че : „…Във „В и К Стенето" ЕООД гр. Троян съществува партида № 10110158 за отчитане на консумацията на вода на името на „ПРО" ЕАД - клон Вършец.  До 08.10.2019г. „Пи Ес Хотели" ООД - гр. София нямат собствена партида за отчитане на изразходеното количество вода. „ВиК Стенето" ЕООД гр. Троян ежемесечно издава фактури на „ПРО" ЕАД - клон Вършец, които са осчетоводени в съответния месец, след което „ПРО" ЕАД -клон ***фактурира същата стойност за консумация на вода към „Пи Ес Хотели" ООД.“. Експерта е констатирал, че  през месец ноември 2018 г. е осчетоводена фактура № **********/05.09.2018г. издадена от „ПИ ЕС ХОТЕЛИ"ООД - гр.София за 3 600,00 лв.без ДДС, но същата  фактура е сторнирана на основание - Кредитно известие № **********/15.11.2018 г. от „ПИ ЕС ХОТЕЛИ" ООД - гр. София. В заключение експерта е констатирал, че Почивен дом „***", гр. Троян е недействащ обект от 2013 г.                                                                                                      

Вещото  лице е установило, че по фактура № 48/31.07.2015г. издадена от „Пи Ес Хотели" ООД,  „ПРО" ЕАД / хотел Здравец / е заплатило с Платежно нареждане № Р00701 от 21.10.2015г. сумата от 991,20 лв. през системата на интернет банкиране на „Инвестбанк" АД посредством сертификат за електронно банкиране издаден на името на Ц.Т.Л., заемащ длъжността „администратор-домакин" в периода от 02.04.2015г. до 03.11.2016г., но процесното плащане е  извършено без подпис за одобряването му от Директора на „ПРО" ЕАД - клон ***- П.Д.Д..                                                                 

За установяване на спорните по делото обстоятелства, по искане на  ищецът по насрещният иск и ответник по първоначалния, са събрани гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите И.И.Б.и М.П.С.                                                                          

От показанията на свидетелката И.И.Б.се установява, че  е в трудовоправни отношения с  „ПРО” ЕАД, клон ***и заема длъжността „главен счетоводител”, от 21.07.2016 г.  Свидетелката удостоверява с показанията си, че почивен дом „*** “ гр. Троян е неработещ обект от над 15 години, и в него няма ел.уреди, които да работят.“. Свидетелката заявява, че почивен дом „*** “ гр. Троян „…е един от хотелите, които се водят в дружеството ни и е на подчинение на „ПРО” ЕАД, клон ***и поради тази причина имам непосредствени  наблюдения…“. По искане на юриск.Т., на свидетелката е предявена фактура №76/15.11.2018 г., находяща се на л.9 от делото и същата заявява, че не е извършено плащане по нея, тъй като претендираното такова е неоснователно. Свидетелката е категорична при изслушването и в с.з., че  "….. Почивен дом „***” - гр. Троян е неработещ и в него няма уреди, които да генерират консумацията на ток и в следствие на това няма как да бъде издадена фактура за консумацията на такова количество ток, за което е издадена фактурата. Няма дейност, която да доведе до такава консумация на електричество, там няма уреди, с които да се извършва ползването на ел.енергия. Тази фактура е изпратена при нас в счетоводството и след като този обект е неработещ, няма как да има наличие на консумация на ел.енергия….“.  На свидетелката е предявена фактура № 48/31.07.2015 г. и платежното към нея, находящи се на л. 7 и л.8 от делото,  за които документи свидетелката уточнява, че са издадени през 2015г., но в този момент не е била в трудови отношения с „ПРО” ЕАД…..“.                         

Според свидетелката,  между „ПРО” ЕАД и „ПИ ЕС ХОТЕЛИ” ООД не съществуват договорни отношения, като е категорична, че такива не е имало и към момента на издаване на фактурата. „…Откакто съм на работа в „ПРО” ЕАД, клон ***не съм виждала да бъде издаван документ на „ПИ ЕС ХОТЕЛИ” ООД. Счетоводни записвания и фактура се издава на договорни отношение между двете страни….“.                                                   

По отношение на оспорения Протокол от 09.11.2018 г. /л.6/ се установява, че в присъствие на лицето Милен Станев е отчетен контролен електромер на фирма „Про“ЕАД, който се захранва от трафопост, собственост на „Пи Ес Хотели“ООД и са отбелязани показанията на електромера.        Лицето, подписало протокола за фирма „Про“ЕАД  е  свид. М.П.С.. От показанията му се  установява, че работи във фирма „ПРО” ЕАД като охранител от 2018г., в почивен дом *** гр. Троян. Знае, че това е неработещ обект от повече от 10 години, като твърди, че не е извършвана никаква дейност, която да налага консумация на ел.енергия. Заявява, че не му е било възлагано да  отчита ел. енергия, „….а само във ВИК съм ходил за бележка за отчитане на вода…“.                   

По отношение на оспорването на Фактура №**********/31.07.2015г., Фактура  №**********/15.11.2018г. и Протокол от 09.11.2018 г.:                                                                           Фактурата, като частен свидетелстващ документ, има формална доказателствена сила само относно факта на писменото изявление и неговото авторство  и като свидетелстващ документ материализира удостоверителното изявление на издателя относно определени факти (в случая за доставянето и получаването на ел.енергия). Свидетелстващият документ може да бъде автентичен или неавтентичен (подправен, с оглед авторството) и верен или неверен (с оглед това удостоверителното изявление отговаря ли на действителното фактическо положение или не), като неистинските документи (неавтентичен и неверен) нямат доказателствена сила. При оспорване на фактурата, с всички доказателствени средства (чл. 193 ал. 2 ГПК) страната може да опровергае съдържанието й, като установи, че документът е неистински (подправен, неавтентичен) и не удостоверява факта, за който свидетелства. С оспорването на истинността на документа се цели да се разруши доказателствената му сила - страната може да оспори истинността му, да докаже, че е неистински (чл.193) - когато документът е свидетелстващ при оспорване на истинността страната поддържа, че е неавтентичен (отрича формалната доказателствена сила) или че е неверен (отрича материалната доказателствена сила на свидетелстващия документ с твърдението, че удостовереното в него не отговаря на действителното фактическо положение). Оспорването на верността на документа, като средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила, влиза в действие само срещу материалната доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи. При частните свидетелстващи документи, защитата срещу тяхната материална доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документа, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а след като съдът е постановил да се извърши проверка на истинността на документа, я преценява с оглед всички допустими доказателства. /Опр.№936/30.12.2010 по дело №995/2010 на ВКС, ТК, II т.о./.                                                                     

В случая, представените от ищеца  по първоначалния иск писмени документи, оспоренит от ответника „Про“ЕАД  установяват благоприятни за ищеца факти, но не представлява доказателство за сключен на 10.08.2012 год. между страните договор. Нещо повече – сама по себе си фактурата не е основание за плащане на цената на една стока. Основание е доставката, а фактурата само удостоверява този факт. Фактурата не може да се възприема и като приемо-предавателен протокол за извършената дейност, защото не съдържа волеизявление за приемане, необходим е допълнителен приемо-предавателен протокол, удостоверяващ извършената дейност. /в този смисъл има без противоречива съдебна практика – Решение № 987/26.11.2004 г. на ВКС по Г. д. № 157/2004 г., ТК, Решение № 1064/27.06.2003 г. на ВКС по Г. д. № 215/2003 г., І г.о. и мн.др./                

По делото не са ангажирани от ищецът по първоначалният иск и ответник по насрещният доказателства за осчетоводяването на процесната фактура, като същевременно е установено от вещото лице, че тази фактура не е отразена в счетоводството на ответника по насрещният иск, нито е отразено някакво плащане по нея. За това дори и да се приеме, че е налице отразяване на фактурата в счетоводството на ищеца, това само по себе си не може да обоснове извод за съществуването на твърдяното от него облигационно правоотношение с ответника, а оттам – и за основателност на исковата претенция.             

Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че следва да уважи направеното оспорване, като изключи от доказателствата по делото Фактура №**********/31.07.2015 г.,  Фактура  №**********/15.11.2018г. и Протокол от 09.11.2018 г.                                                                                 

При разпределена доказателствена тежест на ищеца по първоначалниия иск, същият не успя при условията на пълно и главно доказване да установи своето обедняване, обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването, поради което предявената от „Пи Ес Хотели“ООД против „Про“ЕАД искова претенция за сумата 6164.64 лева с ДДС, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото, неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на лихва върху претендираната сума.                                                                                    

По отношение на заявената с насрещната искова молба претенция от „Про“ЕАД против „Пи Ес Хотели“ООД за заплащане на сумата от 991,20 лева:

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, полученото без основание или на отпаднало основание подлежи на връщане. За успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, ищецът следва да докаже плащането, както и че сумата, чието връщане иска, е дадена без основание. В тежест на ответника по този е за докаже основанието за своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова, т.е. основание да задържи получените суми.

От представените доказателства по делото безспорно се установява, че ищецът по насрещният иск е заплатил по банков път сумата от 991,20 лева, като сумата е заплатена по сметката и постъпила в счетоводството на ответника по насрещният иск. Ответникът от своя страна аргументира, че претенцията за връщане на сумата е неоснователна.

Съдът счита, че заявената насрещна искова претенция е основателна, поради следните съображения:

Както беше изложено по-горе в мотивите на съда, от реализираната по делото ССчЕ беше установено, че  по фактура № 48/31.07.2015г. издадена от „Пи Ес Хотели" ООД,  „ПРО" ЕАД / хотел *** / е заплатило с Платежно нареждане № Р00701 от 21.10.2015г. сумата от 991,20 лв. през системата на интернет банкиране на „Инвестбанк" АД посредством сертификат за електронно банкиране издаден на името на Ц.Т.Л., заемащ длъжността „администратор-домакин" в периода от 02.04.2015г. до 03.11.2016г. Беше установено от експерта, че  процесното плащане е  извършено без подпис за одобряването му от Директора на „ПРО" ЕАД - клон ***- П.Д.Д..

От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства беше установено по безспорен и категоричен начин, че Почивен дом „***” - гр. Троян е неработещ  обект,  в него няма уреди, които да генерират консумацията на ток и в следствие на това няма как да бъде издадена фактура за това. Установи се от показанията на св. Б., че  „….там няма уреди, с които да се извършва ползването на ел.енергия. …“, което се потвърждава и от показанията на св.Станев, който знае, че това е неработещ обект от повече от 10 години, че не е извършвана никаква дейност, която да налага консумация на ел.енергия.

От страна на ответника по насрещният иск не са ангажирани доказателства, от които да бъде установено, че е извършена реална доставка на описаната ел.енергия.

Беше установено по безспорен и категоричен начин, че отразеното във фактура № 48/31.07.2015г. издадена от „Пи Ес Хотели" ООД,  не удостоверява факта, за който свидетелства, т.е. беше отречена неговата материалната доказателствена сила на свидетелстващ документ с твърдението, че удостовереното в него не отговаря на действителното фактическо положение, поради което и сумата от 991.20 лева, преведена от Про „ЕАД на „Пи ес хотели“ с  Платежно нареждане № Р00701 от 21.10.2015г. следва да бъде върната на наредителят.

Основателността на главната претенция води до извод за основателност и на акцесорната претенция за заплащане на лихва върху претендираната сума.

С оглед уважаване на насрещната искова претенция, съдът не дължи произнасяне по заявената в условията на евентуалност претенция за прогласяване на нищожност на правоотношението между „Пи Ес Хотели" ООД, ЕИК ***и „ПРО" ЕАД поради липса на съгласие,  липса на основание чл. 26  ал.2 предл.2 и 4 от ЗЗД  и противоречие със закона и заобикаляне на закона на основание чл. 26  ал.1 предл. 1 и 2 от ЗЗД.

По отношение на разноските: Съдът констатира, че ищецът по насрещният иск „Про“ЕООД гр. София не е внесъл дължимата ДТ за предявената претенция, поради което съдът счита, че следва да бъде осъден да заплати сумата от 39.65 лева, представляваща 4% върху цената на иска.                                                                                                            

С оглед изхода на делото, „Пи Ес Хотели" ООД следва да заплатят на „Про „ЕАД сторените по делото разноски, съобразно отхвърления иск с правно основание чл.59 ал. ЗЗД и съобразно уважената насрещна искова претенция по реда на чл.55 ал.1 ЗЗД.                                                           

По отношение на размера: Процесуалният представител на „Про“ЕАД гр.София- юрисконсулт Т. представя списък по реда на чл.80 от ГПК, в който претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ в размер на 687.79 лева, а при условия на евентуалност – по Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правна помощ в размер на 896.79 лева, както и 200.00 лева заплатено възнаграждение на в.л. по допуснатата експертиза. 

Настоящият състав счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено съобразно правилата на Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правна помощ, тъй като  Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приложима само за лица, осъществяващи свободна професия в защита правата и интересите на гражданите. Възнаграждение като съществен елемент на договора за адвокатска услуга и основно право на адвоката (чл. 36, ал. 1 ЗА) подлежи на свободно договаряне между адвокат и клиент, но тези съображения не могат да бъдат съотнесени към работника юрисконсулт, на когото е възложено с трудов договор да извършва и процесуално представителство едновременно с останалите му задължения, за което получава основната си трудова заплата.  Юрисконсултите са лица с правно образование, които извършват правна дейност по трудов договор или като служители на държавна служба. Срещу работата, която извършват само за своя работодател, в това число и процесуално представителство, те получават уговорено с работодателя възнаграждение. Адвокатската професия се практикува от адвокати, които представляват различни клиенти по силата на сключен с тях договор за правно съдействие и защита. Професията се упражнява в съответствие с принципите за  независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка, записани в чл. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед различията в условията, при които се упражняват двете професии, не може да се приеме, че възнаграждението, което се присъжда на юрисконсултите на основание чл. 78, ал. 8 ГПК е адвокатско по смисъла на Закона за адвокатурата и да се прилагат правила, които са предвидени в наредбата. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не фиксира размер на възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази обема и качеството на положения труд.               

За да бъде присъдено възнаграждение, когато страна  в съдебния спор е защитавана от юрисконсулт, следва да бъдат представяни безспорни доказателства, обосноваващи наличие на реално осъществено плащане (тъй като, съгласно ТР №6/2013 г. на ВКС, се присъждат само реално направени разноски по делата). Трябва да бъдат представени и доказателства за наличие на трудово или служебно правоотношение, по което лицата изпълняват длъжността юрисконсулт; както и доказателства за сторени разходи, представляващи командировъчни, пътни и дневни. По делото са представени безспорни доказателства в тази насока, поради което „Пи Ес Хотели“ООД, ЕИК ***,  представлявано от управителя С.М. следва да бъде осъдено да заплати на „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ" (ПРО) ЕАД, ГР.СОФИЯ, ***, представлявано  от прокуриста  Х.Г.Р.сторените по делото разноски в размер на 1136.44 лева, представляващи разноски за ДТ за предявеният насрещен иск, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивирано от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

                                     Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от „Пи Ес Хотели“ООД, ЕИК ***,  представлявано от управителя С.М.против „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ" (ПРО) ЕАД, ГР.СОФИЯ, ***, представлявано  от прокуриста  Х.Г.Р.искове с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД за  заплащане на сумата от 6164.64 /шест хиляди сто шестдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, в едно с лихва за забава, считано от 15.11.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани. 

ОСЪЖДА  на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД „Пи Ес Хотели“ООД, ЕИК ***,  представлявано от управителя С.М. да заплати на „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ" (ПРО) ЕАД, ГР.СОФИЯ, ***, представлявано  от прокуриста  Х.Г.Р. сумата 991.20 /деветстотин деветдесет и един лев и двадесет стотинки/ лева, платена без основание по фактура №**********/31.07.2015г. с платежно нареждане от 22.10.2015г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението. 

Осъжда „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ" (ПРО) ЕАД, ГР.СОФИЯ, ***, представлявано  от прокуриста  Х.Г.Р.да заплати на Държавата, по сметка на РС-Троян сумата от 39.65 /тридесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/ лева дължима ДТ за предявеният насрещен иск.

ОСЪЖДА „Пи Ес Хотели“ООД, ЕИК *********,  представлявано от управителя С.М. следва да бъде осъдено да заплати на „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ" (ПРО) ЕАД, ГР.СОФИЯ, ***, представлявано  от прокуриста  Х.Г.Р. сторените по делото разноски в размер на 1136.44 /хиляда сто тридесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, представляващи разноски за ДТ за предявеният насрещен иск, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съобразно приложен по делото списък по реда на чл.80 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-гр. Ловеч.

 

 

                                                        Районен съдия: