ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
Гр. Сливен 11.02.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД,наказателна колегия, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ДРАЖЕВА
КРАСИМИРА
КОНДОВА
При секретаря с участието на прокурора като се запозна с докладваното от ДРАЖЕВА
ВЧНД № 41 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе съобрази:
Производството е
въззивно и се движи по реда на чл.243 ал.6 и сл. от
НПК. Образувано е по протест на прокурор от РП-Сливен срещу Определение от 14.12.2020г по ЧНД№1490/2020г.
по описа на РС-Сливен, с което е отменено постановление от 26.10.2020г. за
прекратяване на наказателното производство, водено за извършено престъпление по
чл.128, ал.2 от НК като незаконосъобразно и е постановено връщане на делото на РП-Сливен
с указание да извърши посочените в обстоятелствената част на определението
действия по разследване.
Прокурорът намира постановения от
СлРС акт за незаконосъобразен, а своето постановление-за правилно.
Подробно е изложил съображенията си в
тази насока като настоява, че е положена
дължимата процесуална активност и в този смисъл намира, че събраният
доказателствен материал е пълен и позволява
да се стигне до обоснован правен
извод. Счита още, че при решаване на делото
доказателствата са били разгледани,
преценени поотделно и в съвкупността им, а правните изводи съответстват на
доказателствената маса, както и че логически грешки не са допуснати в правния анализ. Настоява, че са изпълнени
предложените от ОС-Сливен и указани от
ОП-Сливен при предходно разглеждане на делото действия по разследването-очни
ставки. Според протестиращия прокурор нито окръжният съд, нито съответната му
прокуратура са посочили други действия по разследването, които да се изпълнят и да
доведат до изясняване на обективната истина.
Твърди се, че е налице поне съмнение
с оглед противоречивия доказателствен материал, а при наличие на такова
няма възможност да се направи еднозначен, безспорен извод относно извършване на
престъпно деяние и относно осъществяване на всички елементи от състава чл.128,
ал.2, вр.ал.1 от НК. Направен е генерален извод за неправилност на
определението на районния съд. От въззивната инстанция се иска отмяна на
атакуваното определение и потвърждаване на постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Настоящият състав на СлОС, след
като се запозна с протеста на РП-Сливен, атакуваното определение на РС-Сливен и
материалите по досъдебното производство, намира за установено от фактическа страна
следното:
С постановление от 22.06.2016г. РП-Сливен е отказала да образува досъдебно
производство и е прекратила преписка вх.№2385/2016г. по описа на РП-Сливен. В
обстоятелствената част на постановлението е посочено, че преписката е
образувана по повод депозирана жалба от С.Г.С. срещу С.С. С. и Ц.С.Г.. При извършената проверка било установено, че С. ***, а
в съседство с жилището му С. и дъщеря му Г. стопанисвали магазин за хранителни стоки. Във връзка с
твърдения на жалбоподателя С., че често до магазина се събират хора и вдигат
шум, отношенията между него и уличените били влошени. Изрично в постановлението е отразено, че
жалбоподателят е твърдял, че на 31.05.2016г. вечерта е бил в гаража си, когато
вътре влезли С. и Г. и му нанесли побой. Снети били обяснения от уличените, които
категорично отрекли твърденията на жалбоподателя. Прокурорът е приел, че задълбочаване на проверката с оглед
установяване чии твърдения отговарят на истината е безпредметно, тъй като било
ясно, че няма данни за извършено престъпление от общ характер. Налице били
данни само за престъпление от частен характер / лека телесна повреда /, в
които случаи прокуратурата не е компетентна да води наказателно производство. В
акта на прокуратурата е отразено, че С.С. и Ц.Г. официално са предупредени с протокол по ЗМВР.
Досъдебно производство № 17/2017
год. по описа на Районно управление на МВР- Сливен, вх. № 3831/2016г. на
Районна прокуратура – Сливен е
образувано на 05.01.2017г. с постановление за образуване на досъдебно
производство срещу неизвестен извършител затова, че на 31.05.2016г. в гр.
Кермен, община Сливен, причинил тежка телесна повреда на С.Г.С. ***, изразяваща
се в „Постоянна слепота на едното око“ – престъпление по чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК. В хода на производството няма
привлечен обвиняем.
На 04.07.2017г. в РП-Сливен е постъпила молба от Ц.Г. за извършване на
конкретни действия по разследването, в
т.ч. приобщаване на преписка
№2385/2016г., приключила с постановление от 22.06.2016г. за отказ да се
образува досъдебно производство, разпит на
лицата Ж.М., Й.С.Й. и Т.Н.Д., както и да се назначи съдебномедицинска експертиза,
която да установи дали се касае за
някакви увреждания и дали те са съответни на телесна повреда по смисъла на
чл.129 и чл.128 от НК.
На 12.07.2017г. до РЗОК-Сливен е
изпратено писмо от Началник РУ-ОДМВР-Сливен с искане за предоставяне на
информация относно всички регистрирани и проведени медицински прегледи и
хоспитализации на С.С. през последните пет години. Исканата информация е
предоставена и приобщена към материалите по досъдебното производство- от л.76
до л.117.
В амбулаторен лист №000770 от
08.07.2016г. в графа анамнеза д-р Й. е посочил, че
пациентът от няколко дни има
болки и зачервяване на дясно око.
В амбулаторен лист №000840 от
22.07.2016г. д-р Й.
в графа анамнеза е отразил, че преди 3-4
дни пациентът е ударен в дясното око от
познато лице като на 22.07.2016г. е забелязал, че зрението е значително
намалено.
В Епикриза, издадена от доц.Й. д-р Г. и проф.В.- Клиника по очни
заболявания при ВМА-МБАЛ София е посочено, че С. е постъпил на лечение на
27.07.2016г., опериран на 29.07.2016г. /
сутура корнее.ок.декстри/. В анамнезата е записано, че преди повече от
двадесет дни пациентът е претърпял
травма на дясното око от удар с юмрук.
На 12.09.2016г. д-р Е.Н.Б., специалист по съдебна медицина при УМБАЛ „Проф.д-р С.
Киркович“-гр.Стара Загора, в присъствието на поемното лице м.с.Ц.М., е извършил преглед на С.. Издадено е съдебномедицинско удостоверение №304-2016. В
предварителните сведения д-р Б. е записал, че на 31.05.2016г. в гаража му С. е бил бит с юмруци от познати лица като
единият от ударите е попаднал в дясното око, което преди 15 години е било
оперирано. След около 20 дни зрението на удареното око намаляло.
Като свидетели по делото са разпитани С.Г.С.,
Н.М.С., С.Х. Б., С.С.С., М.Й.С., Ц.С.Г., С.С.С., Ж.А.М., Т.Н. Д., С.С.С., Й.С.Й. и д-р Й.Г. Й.. Извършена е очна ставка между свидетелите С.С. С. и С.Г.С.. Изготвена е и колективна съдебно- медицинска
експертиза. В заключението вещице
лица в резултат на инцидента на
31.05.2016г. и нанесения му побой С. е получил контузия на лицето в областта на
дясната му половина и на дясното око с оток на меките тъкани и кръвонасядане и
последвали след около 10-15 дни силна болка и влошаване на зрението с дясното
око като е претърпял впоследствие
операция с краен резултат загуба на зрението с дясното око. Според
експертите уврежданията се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени по време и начин, описани от
пострадалия и свидетелите: чрез нанесен удар със свита в юмрук ръка в областта на
дясната очна ябълка. Подчертано е, че в момент на нанасяне на удара със свита в
юмрук ръка същата придобива характеристиката на твърд тъп и тъпоръбест предмет. Описаните увреждания е
възможно да се получат и от един единствен удар с тъпия предмет. Експертите са
проследили хронологията на прегледите на
С. от 2001г, когато е извършена трансплантация на роговицата на дясното око и
са установили, че до 31.05.2016г.
пострадалият е виждал добре, но
15-20 дни след инцидента зрението на
дясното око е започнало да намалява с бърз темп, поради което правилно е
насочен към стационарно лечение. Намалението на зрението експертите приемат, че се дължи на имунна
реакция на организма, която може да бъде провокирана от различни причини като
са изброени общи и локални възпалителни процеси, нервно напрежение, стрес,
плач, излагане на вятър, прах, дим и други външни дразнители, включително удари
с тъпи и тъпоръбести предмети, които биха могли да нарушат цялостта на
трансплантираната през 2001г. роговица. Подчертано е обаче, че с оглед
описаните в медицинската документация промени в състоянието и зрението на дясното око като хронология и
времеви интервал добре отговарят да са в пряка причинно-следствена връзка с
травмата, получена при инцидента на 31.05.2016г. Увреждането осъществява
смисъла на медико-биологичния признак
„Постоянна слепота с дясното око“.
На 21.02.2018г. с постановление на
Районна прокуратура Сливен е прекратено наказателното производство.
Пострадалият е подал жалба срещу постановлението и с Определение от 22.03.2018г.
по ЧНД № 292/2018г. на Районен съд- Сливен постановлението е било отменено като
незаконосъобразно, делото е върнато на прокурора с указание да се назначи
допълнителна съдебно - медицинска
експертиза, която след като се запознае
с показанията на свид. Й.Г.Й. да отговори на въпросите тези показания променят ли
изведените изводи и ако да, в каква посока. Изготвена е допълнителна колективна
съдебно медицинска експертиза. Вещите лица е следвало да съобразят анамнезите,
посочени в описаните по-горе амбулаторни
листи, издадени от д-р Й., в които са посочени по сведение на пациента различни
дати / време на влошаване на зрението на дясното око. В ДСМЕ са изразили
становище, че съществува немалка вероятност пострадалият да не е свързвал в
началото очното си състояние с инцидента от 3.05.2016г., поради което и не го е
съобщил на лекуващия лекар. Допуска се
очната травма да е настъпила и в по-късен етап. Настояват обаче, че с много голяма степен на
вероятност е динамиката на влошаване на състоянието на окото да е следствие на
травма на окото, която да е получена
20-30 и дори повече дни преди
прегледа, извършен на 08.07.2016г, а
най-вероятно е получена при инцидента на 31.05.2016г.Допуска се обаче
очната травма да е настъпила и в по-късен етап.
На 28.11.2018г. с постановление на
Районна прокуратура Сливен отново е прекратено наказателното производство. Постановлението
е обжалвано от пострадалия и с определение от 18.01.2019г. по ЧНД № 1623/2018г.
по описа на Районен съд Сливен, потвърдено с Определение № 103/05.03.2019г. по
ВЧНД № 102/2019г. по описа на Окръжен
съд Сливен, е отменено постановлението за прекратяване на наказателното
производство, като са дадени указания за повторен разпит на конкретни
свидетели. Отново са разпитани свидетелите С.Х.Б., Ц.С.Г., С. С. С., разпитана е С.К.С..
С постановление от 08.05.2019г.
наказателното производство по делото отново е прекратено на основание чл. 243,
ал.1, т.2 НПК. Същото е било обжалвано от пострадалия и с Определение от
12.06.2019г. по ЧНД № 791/2019г. по описа на СлРС постановлението е отменено
като необосновано и незаконосъобразно и делото върнато на Районна прокуратура
Сливен с мотиви, че не става ясно дали наблюдаващият прокурор е приел, че няма
извършено престъпление от общ характер или че извършителят не разкрит. Срещу
определението е постъпил протест. С определение № 337 от 11.07.2019г. по ВЧНД
375/2019г. ОС- Сливен е оставил без уважение протеста и е потвърдил
определението на РС.
С Постановление от 19.07.2019г. на
Районна прокуратура Сливен досъдебното производство е прекратено на основание
чл. 243, ал.1, т.1 връзка с чл. 24, ал.1, т.1 НПК, поради липса на деяние,
съставляващо престъпление.
С Определение от 26.08.2019г. СлРС по ч.н.д.№1125/2019г. е потвърдил постановлението
на РП Сливен като законосъобразно. С Определение №447/26.09.2019г. по ВЧНД №513/2019г.
Сливенски окръжен съд е отменил определението на СлРС от 26.08.2019г. и
постановлението за прекратяване на наказателното производство от 19.07.2019г.
на РП – Сливен и е върнал делото на РП – Сливен с указания за извършване на
пълен и всестранен анализ на събраните в досъдебното производство
доказателства, въз основа на който и при спазване правилата на формалната
логика да се извърши извод дали събраните по делото доказателства обуславят
наличие на престъпно деяние по чл. 128, ал. 2 връзка ал. 1 НК, друг състав на
престъпление от общ характер или не са налице достатъчно доказателства за такъв
извод.
След връщане на делото в РП –
Сливен не са извършвани никакви нови процесуално-следствени действия. Последвал
е самоотвод от страна на наблюдаващия прокурор при РП - Сливен, уважен от
Окръжния прокурор при СлОП. Следващият наблюдаващ прокурор с постановление от
26.11.2019г. отново е прекратил ДП №17/2017г. по описа на РУ МВР – Сливен,
водено за престъпление по чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради липса на
осъществено престъпление от общ характер.
По жалба на С.Г.С. постановлението е атакувано
пред СлРС, който с определение от 14.01.2020г. е потвърдил прокурорския акт
като правилен и законосъобразен.
Определението на съда е обжалвано
от С.. По тази жалба е налице произнасяне с Определение №84/24.02.2020г. по
ВЧНД№63/2020г. по описа на СлОС. Въззивната инстанция е преценила, че
разследването не е пълно, а изводът на първостепенният съд, че са изчерпани
всички способи в НПК за разследване на едно престъпление е неправилен.
Констатирано е след запознаване с писмените материали по досъдебното
производство, че не е разпитан като свидетел д-р Е.Б.- специалист по съдебна медицина при УМБАЛ „Проф.д-р С.
Киркович“-гр.Стара Загора, извършил преглед и освидетелстване на пострадалия С.
на 12.09.2016г. и издал нарочно
съдебно-медицинско удостоверение №304-2016/л.104 от досъдебното
производство/. Съдът е посочил, че разпитът на този свидетел е необходим с
оглед установяване на неговите
непосредствени констатации и подробно изясняване описаните от него в
удостоверението увреждания, посочени като причинени от действието на твърди тъпи
предмети и възможността им да са
получени по време и начин, съобщени от
пострадалия, т.е. на 31.05.2016г. дали биха могли да се получат от удар с
юмрук-един или повече.
Констатирани са противоречия в
показания на свидетели и е указано извършването на очна ставка помежду им.
Обърнато е сериозно внимание на обстоятелството, че част от показанията на свидетелите
не анализирани, както и не обсъдено заключението на вещите лица относно начина
на причиняване на травмата и високата степен на вероятност това да е станало по време на
инцидента-31.05.2016г. Подчертано е, че и в постановлението на прокурора, и в
определението на съда е налице анализ само на
обясненията на свид.С. преди
образуването на досъдебното производство, вместо да се извърши анализ на
събраните в хода на досъдебното производство по реда на НПК доказателствени
средства. Финално СлОС е заключил, че
прокурорът не е изпълнил в пълен обем указанията, дадени му определението на СлОС от 26.09.2019г.
Въпреки дадените указания от СлОС,
прокурорът със свое постановление от 24.04.2020г. за пореден път е прекратил наказателното
производство без да изпълни указанията
на съда, без да проведе каквито и да е процесуално-следствени действия. По
съдържание постановлението е идентично с предходното, преминало през съдебен
контрол.
С.С. е депозирал молба до Главния прокурор на
Република България, получена във ВКП на 20.05.2020г. /вх.№7280/2020г./.Молбата
на С. до Главния прокурор е препратена до Административния ръководител на
Окръжна прокуратура-Сливен на
06.07.2020г. и е получена в ОП-Сливен на 09.07.2020г.
С Постановление от 04.08.2020г. на прокурор
при Окръжна прокуратура-Сливен е посочено, че с Постановление на прокурор от
Апелативна прокуратура-Бургас от 29.07.2020г. е разпоредено извършването на
контрол за законосъобразност на последното постановление на РП-Сливен от
24.04.2020г. с правно основание чл.243, ал.10 от НПК. В самото постановление на
ОП-Сливен е посочено още, че последното постановление за прекратяване на
наказателното производство не е обжалвано по съдебен ред, както се е случвало
пет пъти поред. Постановлението на Апелативна прокуратура обаче не е
приложено по досъдебното производство.
ОП-Сливен е установила неизпълнение
на съдебните указания, дадени с Определение №84/24.02.2020г. по ВЧНД№63/2020г
по описа на СлОС. Прокурорът е посочил,
че не са изяснени в необходимата пълнота важни обстоятелства от значение за
правилното решаване на делото. Цитиран е съдебния акт само в частта, с която е установено
несъответствие между показанията на
свидетелите С., Н.С.и Б. от една страна и показанията на Ц.Г. и баща й от друга страна.Като краен резултат
постановлението на РП-Сливен от 24.04.2020г.е отменено. Изрично е указано да се
изпълнят указанията на съда в цитираното по-горе определение на Окръжен
съд-Сливен.
Очевидно за РП-Сливен от решаващо
значение са били конкретните указания, касаещи изясняване на противоречията
между посочените в постановлението на ОП-Сливен свидетели, тъй като за
извършени очни ставки само между свидетелите от визираните от прокурора от
Окръжна прокуратура свидетели.
Последвало е ново постановление- от
26.10.2020г., с което отново е прекратено наказателното производство. В него
анализът на доказателствения материал е идентичен с този от предходните
постановления.
СлРС е бил сезиран за пореден
път с жалба от пострадалото лице С. срещу прокурорския акт. В мотивите към
определението на съда от 14.12.2020г. по ЧНД№1490/2020г., с което е отменено
постановлението на РП, е направена
констатация за неизпълнение в цялост на указанията на СлОС, а именно: не е
разпитан като свидетел д-р Е.Б., не е проведена очна ставка между свидетелката Ж.М. и свидетеля С.С.
относно изясняване на спорното обстоятелство, заявено от нея при разпита й, че
е чула лично от С. да казва, че „ще накара Ц. да му плати за операцията на окото“, не са анализирани в
цялост заключенията на вещите лица, както и не е обсъдено обстоятелството, че показанията на Б., С. и С. се допълват от показанията на свид.С. и на свид.М..
При така установената фактическа
обстановка Окръжен съд Сливен достига до следните правни изводи:
Протестът е подаден в срока по чл.
243, ал. 7 НПК от легитимиран правен субект срещу акт на съда, който подлежи на
съдебен контрол и като такъв се явява допустим.
Разгледан по същество протестът е
неоснователен.
Въззивната инстанция напълно се
солидаризира със становището на СлРС, че необосновано и незаконосъобразно РП-Сливен е
прекратила наказателното производство, водено за извършено престъпление по
чл.128, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Налице е многократно и упорито демонстриране на незачитане
резултата от осъществен съдебен контрол върху актовете на прокуратурата. Изтекъл
е продължителен период от време от инкриминираната дата 31.05.2016г. до
настоящия момент. От образуването на
наказателното производство на 05.01.2017г. до поредното му прекратяване
прокуратурата основно е била ангажирана
в изготвяне на постановления, с които е прекратявала производството
вместо да изпълнява подробните указания на съдебните инстанции. Дори и след
сезирането на Главния прокурор на Република България от пострадалото лице и
ангажиране функциите на Апелативна и Окръжна прокуратура по осъществяване на контрол за
законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 24.04.2020г. отново е
налице частично изпълнение на указанията, дадени с Определение №84/24.02.2020г.
по ВЧНД№63/2020г на СлОС. Както вече бе
посочено във фактическите констатации на настоя съдебен акт не е разпитан като
свидетел д-р Е.Б., не е извършена очна ставка между свидетелите Ж.М. и С.С.. СлОС
напълно споделя извода на първостепенния съд, че: не са
анализирани показанията на свид. Й. в частта, в която е посочил, че счита, че именно
вследствие от заявения от пострадалия инцидент зрението му е „толкова зле с
дясното око“; не са обсъдени в пълнота всички отговори на вещите лица от
комплексната съдебно-медицинска експертиза относно вероятността внезапното
увреждане на зрението на С. да се дължи на травматичното увреждане, получено на
31.05.2016г.; не са анализирани показанията на свид.С. в частта, в която е заявил, че С. при снемане на обясненията му от
03.06.2016г. е казал, че е ударен в едното око от Г., а впоследствие, когато С. е видял С. с превръзка на окото и го попитал дали това е от удара на Г.- самият свидетел
е свързал оплакването от нанесения удар с травмата на окото на пострадалия.
Като краен извод въззивният съд счита, че разследването не е пълно и всеобхватно и това обстоятелство се дължи на упоритото
неизпълнение на указанията, дадени от съда. Всяко последващо постановление за прекратяване на
наказателното производство като съдържание е идентично с предходното като се допълват извършените
процесуално-следствени действия без да се извърши дължимия детайлен и
всеобхватен анализ на целокупния
доказателствен материал по досъдебното производство като липсва обсъждане на
гласните доказателства и на заключенията на вещите лица в указаната
по-горе насока.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че определението на първоинстанционния съд, с което е отменено като незаконосъобразно постановлението за прекратяване
на наказателното производство, следва да бъде потвърдено.
Ръководен от изложеното и на
основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Сливенски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение от 14.12.2020г. по ЧНД№1490/2020г. на Сливенски
районен съд, с което е отменено Постановление
от 26.10.2020г. на РП-Сливен за прекратяване на наказателното производство,
водено срещу неизвестен извършител затова,
че на 31.05.2016г. в гр.Кермен причинил на С.Г.С. тежка телесна повреда,
изразяваща се в постоянна слепота с едното око - престъпление по чл. 128, ал. 2,
връзка ал.1 от НК, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.