№ 933
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Въззивно гражданско дело № 20221100500300 по описа за
2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 20196548 от 11.10.2021г., постановено по гр.дело № 61419/2019 год. по
описа на СРС, ГО, 60 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 предл. 1 КТ, уволнението на К. Д. М., извършено със Заповед № 33/26.08.2019г. на А.Й.
и Ф.А. - управители на „М.К Е.К. Б.“ ЕООД; На основание чл. 344, ал. 1 т. 2 от КТ ищецът е
възстановен на длъжността заемана преди уволнението „Ръководител, отдел по
маркетинг/Ръководител отдел „Връзки с клиенти“ в обслужващ (централен) офис на „М.К
Е.К. Б.“ ЕООД; ответното дружество е осъдено да заплати на К. Д. М. по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ сумата от 24 158.42 лв., представляваща
обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 26.08.2019г. до
26.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.10.2019г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като е отхвърлен иска над
уважения размер от 24 158.40 лв. до пълния предявен размер от 29 999.82 лв. С посоченото
решение е отхвърлен предявеният от К. Д. М. срещу ответника „М.К Е.К. Б.“ ЕООД иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. с чл. 13, ал. 1 т. 1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в
размер на 54725 лв., представляваща дължим годишен бонус за финансовата 2018/2019г.,
изчислен пропорционално за периода от 01.10.2018г. до 26.08.2019г. С посоченото
решение ответникът „М.К Е.К. Б.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъден да
заплати на ищеца К. Д. М. направените в първоинстанционното производство разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 213.94 лв. съразмерно с уважената част
от исковете, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК е осъден да заплати по сметка на СРС
сумата от 1137.62 лв.
В частта, в която са уважени предявените искове в законния срок е подадена въззивна
1
жалба от ответника „М.К Е.К. Б.“ ЕООД, чрез процесуалните представители адв. А.Д. и адв.
Д.Н., в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания
акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковите
претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Въззивникът твърди, че пръвоинстанционният съд е
достигнал до неправилен извод, че представеният договор, сключен с управителя А.Й. не е
такъв за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ. Излага подробни доводи, че още със
самият избор на управителя Й. и даденото от него съгласие да бъде назначен за такъв,
последният е поел задължение спрямо въззивника за постигане на определен стопански
резултат, изпълнявайки стратегически бизнес план за развитие на ответника, а именно План
за създаване на стойност, наличието на който е безспорно установено в
първоинстанционното производство. Жалбоподателят твърди още, че съдът неправилно е
достигнал до извода, че ищцата не е заемала ръководно длъжност при въззивника по см. на
§1, т. 3 от ДР на КТ, тъй като трудовите й функции не включват планиране, организиране,
ръководене и контролиране на трудовия процес в предприятието и работата й там няма
определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за
управление. По изложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част
и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъда отхвърлена като
неоснователна. Претендира за отхвърляне на исковите претенции по останалите съединени
искове, Поради неоснователност на исковата претенция с правно основани чл. 344, ал. 1 т. 1
КТ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна К. Д. М., чрез процесуалния й представител адв. И.С. от АК Благоевград, с който
жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Твърди, че от събраните по делото доказателства не са установени предпоставките, за да
може работодателят да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 от
КТ. Излага подробни доводи, че първоинстанционният съд правилно и обосновано е
достигнал до извод, че ищцата не е заемала ръководна длъжност в ответното дружество по
смисъла на §1, т. 3 от ДР на КТ, тъй като трудовите й функции не включват планиране,
организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес в предприятието. Работата на
ищцата нямала определящо значение за стопанските резултати на предприятието. Поради
изложеното моли за отхвърлане на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване
на първоинстанционното решение. Претендира разноски, за които представя списък по чл.
80 от ГПК.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца К. Д. М. с искова молба срещу
ответника „М.К. Е.К.Б.“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и за неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
за възстановяване на ищцата на предишната длъжност „Ръководител, отдел по
маркетинг/Ръководител, отдел „Връзки с клиенти“ в обслужващ (централен) офис на
ответното дружество; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради
уволнението за периода от 26.08.2019 г. до 26.02.2020 г. в общ размер на 29999,82 лева, при
месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 4999,97 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в размер на 54725 лева, представляваща дължим годишен бонус за
финансовата 2018/2019 г., изчислен пропорционално за периода от 01.10.2018 г. до
26.08.2019 г.
Ищцата К. Д. М. твърди, че е била в трудовоправни отношения с ответника от 2017г.
По силата на сключения между страните безсрочен трудов договор № 27 от 27.04.2017г.
изпълнявала длъжността „Ръководител, отдел маркетинг/ Ръководител, отдел „Връзки с
клиенти“ на пълно работно време. Трудовото правоотношение било прекратено от
2
работодателя със Заповед № 33/26.08.2019г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради
сключване на договор за управление. Заповедта била връчена на ищцата на 26.08.2019г. В
исковата молба се излагат доводи, че не са налице предпоставките за уволнение на
посоченото от ответника основание - чл.328, ал.2 КТ. Твърди, че лицето, с което бил
сключен договор за управление, управлявало дружеството още от 2016г. без промяна в
негови статут. Не било ясно и дали с договора за управление били поставени някакви
задачи и конкретна бизнесцел, която новият управител следвало да постигне. На следващо
място позицията, която заемала ищцата, а именно ръководител отдел „Маркетинг“, не е
ръководна по смисъла на чл.328, ал.2 КТ, а е експертна и не е част от формиран ръководен
екип, с чиято помощ да се постигат поставени пред новия управителен съвет бизнес цели и
задачи. Освен това в нейните трудови функции не били включени правомощия да възлага
определени задачи, да разпределя финанси, да уволнява и назначава служители и да ги
ръководи. Твърди, че освен обезщетението за оставане без работа поради уволнението,
работодателят й дължал и годишен бонус за постигнати резултати през финансовата
2018/2019г. в общ размер на 54 725 лв., изчислен за периода от 01.10.2018г. до датата на
прекратяване на трудовото правоотношение -26.08.2019г. Сочи, че изплащането на бонуса
било задължително съгласно политиката на ответното дружество, но работодателят не
начислил такъв на ищцата при уволнението й. Моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът „М.К Е.К. Б.“ ЕООД в писмения отговор е оспорил изцяло предявените
искове. Твърди, че ищца е била част от ръководството на предприятието, поради което
попадала в обхвата на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ. Сочи, че договорът с новия
управител А.Й. бил нов договор за управление, сключен на 26.04.2019г., който влязъл в сила
на 01.08.2019г. Уволнението на ищцата било извършено на 26.08.2019г. в рамките на
законовия деветмесечен срок от започване на неговото изпълнение. Оспорва и претенцията
за изплащане на годишен бонус, защото съгласно правилата на ответното дружество при
прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя или при
дисциплинарно уволнение служителят губел правото на бонус за текущата финансова
година, както и за предишната ако сумите не били още изплатени. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Безспорно е по делото, видно и от представения трудов договор № 27 от
27.04.2017г., че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по
силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „Ръководител, отдел по маркетинг –
„Ръководител отдел „Връзки с клиенти“ в обслужващ (централен) офис. Със сключването на
трудовия договор ищцата е приела да изпълнява длъжността при ответното дружество при
пълно работно време, основно месечно трудово възнаграждение в размер на 4694.40 лв. и
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на
0.6 % за всяка прослужена година. Видно от отбелязване в трудовия договор ищцата е
постъпила на работа на 03.05.2017г. Страните не спорят, че трудово правоотношение било
прекратено със заповед № 33/26.08.2019г., връчена на ищцата на 26.08.2019г., на основание
чл. 328, ал. 2 КТ, без спазване на срока на предизвестието, считано от 26.08.2019г., поради
сключване на договор за управление от 26.04.2019г. в сила от 01.08.2018г. с управителя
А.Й.. С посочената заповед на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за
срока на неспазено предизвестие – в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от
два месеца и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за
2019г. – 6 работни дни. Брутното трудово възнаграждение за последния пълен работен месец
– месец юли 2018 г. е било в размер на 5056.29 лв.
По делото е представена организационна структура на Дирекция „Изпълнителен
директор“ при ответното дружество, от която се установява, че длъжността на ищцата е била
подчинена на ръководител сектор „Маркетинг“ и на изпълнителния директор А.Й.. От нея е
видно още, че в отдела, ръководен от ищцата К.М., били включени следните длъжности:
ръководител проекти (двама служители), старши анализатор „Жизнен цикъл клиенти“ и
координатор „Връзки с клиенти“. Освен тях на пряко подчинение на ищцата били и
3
служители в Център за контакт с клиенти.
От приложената по делото Процедура за годишен бонус в ответното дружество,
валидна от 01.10.2017г. е видно, че обхватът на бонусните позиции се определя съгласно
прилаганите нива на длъжности в структурата на ответното дружество, както следва: за
Централен офис – длъжности на нива 2, 3 и 4, а за магазините Метро – на длъжности на
нива 1, 2, 3 и 4. При изчисляване на бонуса, който трябвало да бъде заплатен за една
финансова година, сумата на бонусната маса се умножявала по „бонусния фактор на
компанията“ (т. 5 от раздел „Общи правила“). А последният се оценявал въз основа на
търговския успех, определян ежегодно на база ключови показатели за ефективност.
Съгласно тези правила в случай, че служител напуснел компанията, както и при
прекратяване на трудовото му правоотношение по инициатива на работодателя или при
дисциплинарно уволнение, служителят губел право на бонус за текущата финансова година,
както и за предишната, в случай, че сумите все още не били изплатени. От представената
„Процедура за годишен бонус“ на ответното дружество е видно, че ищцата М. е включена
сред служителите, получаващи бонус от работодателя, защото е заемала ръководна позиция.
По делото е представен договор за назначаване на работа в чужбина, сключен между
ответното дружество и А.Й.. От него е видно, че г-н Й. бил назначен в ответното
дружество като главен изпълнителен директор, считано от 01.08.2019г. , като за срока на
действие на настоящия договор правата и задълженията на основния му трудов договор в
неговата държава щели временно да бъдат прекратени. Срокът на договорът бил три години.
От представения договор с управителя А.Й. е видно, че със сключването му той е поел
задължение спрямо ответното дружество за постигане на определен стопански резултат,
изпълнявайки стратегически бизнес план за развитие на ответника, а именно План за
създаване на стойност. С подписването на новия договор от 01.08.2019г., след изтичане на
първоначалния му мандат, започнал през 2016г. , г-н А.Й. е подновил задължението си за
изпълнява стратегически бизнес план за развитие на ответното дружество за нов период с
нови икономически параметри.
От представеното по делото копие на трудовата книжка на ищцата, както и от
направена в съдебно заседание констатация от първоинстанционния съд по оригинала на
документа се установява, че след прекратяване на трудовото провоотношение между
страните на 06.01.2020г. ищцата К.М. е постъпила на работа при друг работодател – „Банка
ДСК“ АД при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3500 лв. Последващото
трудово правоотношетие било прекратено, считано от 03.07.2020г.
По делото са допуснати и събрани от първоинстанционния съд гласни доказателствени
средства. По искане на ответника са разпитани свидетелите Л.И.Г. и Д.И.В. които са негови
служители. Свидетелката Г. заема длъжността „ръководител отдел „Човешки ресурси“, а
свидетелят В. – длъжността „ръководител сектор „Маркетинг“ и бил пряк ръководител на
ищцата преди прекратяване на трудовото й правоотношение. Според свидетелката Л.Г.,
ищцата заемала длъжността „ръководител отдел “Връзки с клиенти“. Основна задала на
отдела била контакт с фирми, компании, които да бъдат привлечени към клиентското
портфолио на ответното дружество, като са с крайно насоченост – търговци и крайни
клиенти. Една от основаните задачи на този отдел била да разширява връзките с клиентите,
да получава обратна връзка от тях относно удовлетвореността им от това, което получават
от търговеца, както и въвеждане на програми и различни проекти за оптимизиране на
работата, за намаляване на разходите, за задържане на клиенти и за по-доброто им
обслужване. Според свидетеля на пряко подчинение на ищцата били общо 10 човека - двама
от партньорска програма, двама от „Жизнен цикъл клиенти“ и шест служители от Център за
обслужване на клиенти (кол център). Според свидетеля Г. ищцата М. определяла преките
задачи на тези десет служителя в зависимост от концепцията за развитие на дружеството в
даден момент и следяла за спазването им от гледна точка на качество и срок. Трудовите й
функции били в две посоки - управление на жизнения цикъл на клиентите и връзки с
клиентите. Свидетелката Г. разказва, че съгласно трудовите си задължения на ищцата от
една страна трябвало да предлага различни програми и подходи за задържане на клиентите,
4
за по-доброто им обслужване и стимулиране. От друга страна чрез непосредственото
управление на подчинения й кол-център трябвало да оптимизира комуникационните
инструменти с тези клиенти и да следи за получаването на обратна връзка относно тяхната
удовлетвореност от получените стоки и услуги, като контролира как се реагира на
клиентските оплаквания, какви мерки се вземат, следи за обратната връзка с клиентите
Свидетелят Д. В. е бил непосредствен ръководител на ищцата в периода август 2018г. -
август 2019г., когато е изпълнявала длъжността ръководител на отдел „Връзки с клиенти“.
При разпита пред първоинстанционния съд е заявил, че функциите, които ищцата
изпълнявала са реално да ръководи и координира екип от десет човека. Една от основните й
задачи е да разпределя, да създава цели на екипа за управление на жизнения цикъл на
клиентите, като ги кара да пазаруват по-често, да оптимизира комуникационните
инструменти. Според свидетеля ищцата имала и пряка задача свързана с управление на
екипа си – трябвало да възлага непосредствени задачи и да следи за изпълнението им, като
от нея зависело възнаграждението им и работното време. Тя имала право да предлага хора
от екипа си за уволнение, наказание и да подбира нови сужители. Във връзка с тези две
основни свои задачи ищцата се отчитала пред управленски борд на ответното дружество, на
който се давал статус за развитие през годината. За период от една година според свидетеля
В. ищцата е ходила пет-шест пъти на борд за отчитане, на които е правила много креативни
предложения. Част от тях са нови правила за стимулиране на служителите, промяна на
работното време на кол-центъра. Тя отговаряла непосредствено за проекта „партньорска
програма“., който й бил спуснат на ниво стратегия. Ниво стратегия означавало три до пет
годишен план, който трябвало да се изпълнява. Всяка година програмата се детайлизирала в
зависимост от конюнктурата се променяли и бизнес задачите. Това бил стратегически план
на компанията за срок от три до пет години. Задачите се адаптирали всяка година, като по
този начин се завишавали и очакванията към служителите. Стратегията съдържала
конкретни цели, обвързани с определение бизнеспоказатели- продажби, честоти на
посещения на клиенти и др. Според свидетеля В., в качеството му на пряк ръководител на
ищцата ежеседмично е провеждал срещи, на които са се обсъждали задълженията и
отговорностите на ръководения от нея отдел, като тя определяла как да бъдат разпределени
те между подчинените й служители. Задачите били възлагани от свидетеля, в качеството му
на ръководител а сектор, като ищцата можела да прави предложения за активности, но само
след съгласуване с В..
Съдът кредитира напълно поканията на свидетелите като обективни, последователни,
подробни и съответстващи на останалите събрани по делото писмени доказателства.
Обстоятелството, че през процесния период и двамата са били служители на ответното
дружество, не са с онование само по себе си за дискредитиране на техните показания. В
същото време тяхната достоверност произтича от непосредствените им наблюдения върху
трудовите функции на ищцата в качеството й на ръководител на съответното звено в
ответното дружество. Съгласно, чл. 172 ГПК показанията на свидетелите, които са
заинтересовани в полза или във вреда на едно от страните, се преценяват от съда с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В
настоящия случай техните показания не противоречат на останалите по делото
доказателства, поради което няма основания настоящият състав да не ги кредитира в
цялост.
Видно е от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, полагащото се обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ за период от шест месеца е в размер на 30337.92 лв. Съгласно основното
заключение годишният бонус, изчислен за отработените от ищцата 10 месеца и 17 работни
дни до датата на прекратяване на трудовия договор бил в размер на 17 864.74лв. Според
вещото лице пред м. 09.2019г. средносписъчния състав на ответното дружество включвал
2216 лица, а средната брутна заплата възлизала на 1272.38 лв. По делото е прието и
допълнително заключение, в което е преизчислено дължимото на ищцата обезщетение по
5
чл. 225 КТ с оглед на постъпването й на работа при друг работодател преди изтичане на
исковия период. При съобразяване на посоченото обстоятелство дължимото обезщетение
възлизало на 24 158.42 лв.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално -
легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. След като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ.
По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за уволнението за незаконно ищецът
отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление – предмет на делото е съществуването на това потестативно право.
Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да се
произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с
исковата молба като основания на иска – предявеният иск не може да бъде разгледан на
основание, което не е посочено от ищеца, а въззивният съд се произнася само по въпросите
във въззивната жалба. Служебно той може да прилага само императивни правни разпоредби
и то само доколкото тези разпоредби касаят факти, изрично посочени от ищеца /в частност
ответник по жалбата/ – виж например Решение № 92 от 14.04.2016 г. на ВКС по гр. дело №
4515/2015 г., IV г. о., ГК.
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2
КТ. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от проявлението на следните предпоставки:
компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение;
ищецът да е бил измежду лицата, които представляват "ръководство на предприятието" по
смисъла на § 1, т. 3 КТ; преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил
сключен договор за управление на предприятието, т. е. на работодателя по смисъла на § 1, т.
1 КТ и 4 да е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е
извършено в 9-месечен срок от този момент. Основанието за уволнението по чл. 328, ал. 2
КТ е сключеният договор за управление и възложените с него на управителя задачи за
успешно управление на стопанската дейност и изпълнение на определената с него бизнес
програма, като именно за изпълнението на която и за ефективната дейност на ръководената
от него стопанска дейност, законът предоставя на управителя и право да си подбере нов
екип по негова преценка.
В представената Заповед за уволнение № 33/26.08.2019г. на А.Й. и Ф.А. - управители
на „М.К Е.К. Б.“ ЕООД е посочен работодателя, авторът на заповедта - управителите на
ответното дружество, в мотивите към нея е уточнено, че трудовият договор с ищеца се
прекратява на основание чл. 328, ал. 2 КТ, в рамките на законоустановения 9-месечн срок,
поради сключването на договор за управление на предприятието с Атил Й., влязъл в сила на
6
01.08.2018г. и поставени бизнес цели и задачи от ръководството на дружеството,
обективирани в приет бизнес план за следващите три години, възложен за изпълнение от
новия управител. Съгласно формираната съдебна практика в решение № 379 от 10.11.2015
г., постановено по гр. д. № 2863/2015 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, това посочване на
конкретния договор за управление и на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ в мотивите на
заповедта, е напълно достатъчно за нейното мотивиране при това основание за уволнение
(за разлика от други основания, например – по чл. 330, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 195 от КТ или
по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ). При основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ законът не
изисква работодателят да връчва или да запознава преди уволнението съответния работник
или служител, със сключения договор за управление; достатъчно е последният да е посочен
в заповедта за уволнение. При спор за законосъобразността на уволнението по чл. 344, ал. 1
от КТ, в тежест на работодателя-ответник е да представи договора за управление като
писмено доказателство по делото. Ако ищецът (работникът/служителят) не е бил запознат с
него към датата на подаването на исковата молба, той може да направи доводите си за
незаконосъобразност на уволнението, които извлича от договора за управление, и след
нейното подаване, но при спазване на установените в закона последващи преклузивни
процесуални срокове. Не е необходимо заповедта да е мотивирана с фактически основания
за уволнението на конкретния ръководен служител, тъй като преценката за освобождаването
му /в случай, че са установени кумулативните предпоставки на нормата на чл. 328, ал. 2 от
КТ/ е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
Настоящият съдебен състав счита, че ищецът е заемал длъжност, която е част от
ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, вр. чл. 328, ал. 2 от КТ.
Съгласно цитираната дефинитивна правна норма "Ръководство на предприятието" е
ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието.
Следователно, тази разпоредба разширява приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, като освен
ръководителят на предприятието и неговите заместници са включени и лицата, които
съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое
управленско равнище се намират. В този смисъл в "ръководството на предприятието" са
включени всички лица, които притежават ръководни, организаторски и контролни функции
по отношение на определени лица или по отношение на производствената и служебната
дейност. Тези служители са от управленския екип на работодателя и за да се облекчи
управлението на предприятието новият ръководител, комуто е възложено управлението на
дружеството или поделението – работодател, по силата на договор за възлагане на
управление, може да промени в 9-месечен срок от сключването на този договор членствения
състав на своя управленски екип. В това се изразява нормативната цел на разпоредбата на
чл. 328, ал. 2 КТ. Тази преценка на новия ръководител е автономна, субективна, поради
което не подлежи на съдебен контрол. Трайната практика на съдилищата приема, че когато
дефинира правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ не се занимава с въпроса за деловите и
професионални качества на служителите, които могат да бъдат уволнени на това основание.
Изхожда се от идеята да се даде възможност на лицата, на които е възложено управлението
на предприятието, свободно да подберат своя екип от ръководни специалисти.
Съгласно непротиворечивата съдебна практика въпросът дали един служител е част
от ръководството на предприятието се разрешава при преценка на естеството на
възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на
управление на предприятието. Основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ намира приложение
независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е
подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е
приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия
процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Приносът на различните звена за
резултатите от работата на предприятието обаче не е еднакъв. Целта на основанието за
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да улесни управителя за
постигане на предвидените в "бизнес плана" стопански резултати като му дава възможност
да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели. Затова то
7
трябва да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят
звена от работата, от които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по
отношение на такива, които ръководят звена, от работата, от които постигането на тези
резултати не зависят. Това е специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на
управлението и постигането на резултати в предприятието, като при съмнение дали даден
служител е от ръководството на предприятието, т. е. дали заеманата от него длъжност е
ръководна, следва да се съобразят задълженията му по длъжностна характеристика, мястото
на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в
длъжността трудови функции. От значение за тази преценка са специфичните трудови
функции и отговорности на длъжността, заемана от уволнения служител, както и
йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за управление и
което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед постигане на поставената
бизнес – цел. За да бъде едно лице служител от "ръководството на предприятието" е
достатъчно да му бъде възложено ръководството, дори само на един етап (или фаза) от
трудовия процес, независимо от това има ли подчинени и колко са те. /решение № 78 от
11.02.1995 г. по гр. д. № 1168/94 г. III ГО на ВС; Решение № 4 от 07.04.2022г. по гр. д. №
2285/2021г. ІVГО; Решение № 178/07.11.2016г. по гр.д. № 1838/2016г. на ВКС ІІІ ГО;
Решение № 68/07.04.2015. по гр. д. № 2712/214г. на ВКС ІІ ГО/. Без значение за
определянето на една длъжност като ръководна е дали в структурното звено, за трудовия
процес в който отговора служителят, се изпълнява основния предмет на дейност на
предприятието или съпътстваща го дейност. В този смисъл е ирелевантно обстоятелството,
че ищецът не е имал възложени трудови функции във връзка с основния предмет на дейност
на ответното дружество.
В конкретния случай по делото е установено, че за заеманата от ищеца длъжност не
му е връчена длъжностна характеристика. По делото е представена такава от ответника,
която не следва да се цени като доказателство, защото липсват данни за времето, по което е
изготвена, за автора й, дали е съгласувана и дали е била връчена на ищцата. В такива случаи
възлагането, приемането и изпълнението на трудови функции, които са свързани с
естеството на длъжността, е допустимо да бъде доказано с всички предвидени в
процесуалния закон доказателствени средства. Това е така, тъй като, когато работникът или
служителят започне работа и осъществява определени трудови функции, свързани с
естеството на длъжността и работодателят приема изпълнението им, следва да се приеме, че
са възложени на работника или служителя и приети от него /в този смисъл решение № 259
от 02.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1725/2010 г. на ВКС, Четвърто Г0/. В случая
конкретно възложените трудови функции на ищеца са установени със събраните гласни
доказателствени средства, а тяхното изпълнение – от приетите писмени доказателства. От
тях несъмнено се установява, че ищцата е имала ръководни функции по отношение на
поверената й структура - отдел „Връзки с клиенти“. Подчинените й десет служители
получавали непосредствените си си задачи, свързани с контакт с клиенти през кол център е
поддръжка на клиентска база данни и управление на жизнения цикъл на клиента. С оглед
дейността на ответното дружество – търговия, безспорно е, че работата на отдела, ръководен
от ищцата, има важно значение за цялостната дейност на дружеството. Тези обстоятелства
се установяват и от показанията на свидетеля В., непосредствен ръководител на ищцата. Той
разказва, че след ежеседмичните срещи с ищцата тя е тази, която разпределяла задачите в
подчинения й отдел, съобразно бизнес целите на цялата компания. Ищцата в качеството си
на ръководител на отдел можела да прави предложения за структурни промени в него, за
определяне на работно време и възнаграждения на подчинените й служители, можела да
изменя и функции и задачи след съгласуван е с ръководството. Следователно длъжността на
ищцата била ръководна и като заемаща такава имала право на годишен бонус. Видно от
Приложение № 1 към процедурата за годишен бонус в структурата на предприятието
лицата, имащи право на такъв бонус,са служители, заемащи ръководни позиции.
В обобщение се налага извод, че на ищеца са били възложени освен дейности по
ръководство и контрол на работата на отдел „Връзки с клиенти“, и такива, от които зависят
пряко стопанските резултати на предприятието. На ищцата е възложено да следи и планира
8
работата на служителите в поверения й отдел, така, че при изпълнение на поставените им
задачи те да изпълняват трудовите си функции точно и в срок; да контролира процеса на
изпълнение на трудовите им задължения на служителите, да им оказва помощ и съдействие,
а при необходимост да осигурява взаимозаменяемост. Нейна е отговорността да запознава
служителите със стратегическите цели на компанията, с реда и начина на изпълнение на
трудовите им задължения и упражняването на трудовите им права и да осигурява те да
спазват строго нормативните и вътрешни изисквания, правила и процедури и трудова
дисциплина. Ищцата е имала правомощие да взема решения от оперативен характер,
отнасящи се до ефективното изпълнение на служебните задължения и организация на
работа в поверения й отдел. В същото време нейната трудова функция пряко засяга
дейността на цялото предприятие на територията на страната и резултатите от тази дейност.
Отдел „Връзки с клиенти“ имал задачи да създава дългосрочни и взаимноизгодни
взаимоотношения с клиентите чрез разбиране на техните индивидуални потребности,
поддържка на ефективен маркетинг, като основна му цел е увеличаване а продажбите и
подобряване на обслужването на клиентите. Увеличаването на продажбите в магазините
М.К. Е.К. в страната неизбежно води до повишаване на финансовия резултата на
компанията – изготвяне на стратегия за удължаване на женения цикъл на клиента, приемане
на актуални програми за задържана на клиентите чрез поддържане на базата данни за тях и
последяване за техните намерения като клиенти, пазаруващи от ответното дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че длъжността, заемана от
ищецът К.М., е била пряко подчинена на ръководител отдел „Маркетинг“. В този смисъл, за
да се определи като ръководна една длъжност, не е непременно необходимо в трудовите й
функции да са включени правомощия за самостоятелно, еднолично вземане на решения; за
разпореждане с бюджета; за вземане самостоятелни решения за назначаване на служители;
Освен това за определянето на функциите на въззивника – ищец като ръководни, не е
задължително на ищеца да е възложено вземането на всички решения самостоятелно и то –
без одобрение от най – висшите служители от ръководството – управителите на
дружеството. Дори за част от решенията, съпътстващи трудовия процес в дружеството, на
ответника да са установени правила да се вземат след изричното одобрение на управителите,
това не изключва извода за определяне длъжността на ищеца като ръководна, доколкото
няма пречка и е обективно логично окончателните решения да се вземат именно от
управителите на дружеството, като най – висши ръководни кадри в него. За да бъде едно
лице служител от ръководството на предприятието, достатъчно е да му бъде възложен само
един етап или фаза от трудовия процес /в този смисъл решение № 78/1995 г. на ВКС;
Решение № 4 от 0704.2022г. на ВКС по гр. д. № 2285/2021г. ІVГО/, да носи отговорност за
координирането и контрола върху работата в поверените му звена и от него да зависи
постигането на определени цели /така решение № 452/2000 г. на ВКС/. В случая от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага изводът, че ищецът е
имал ръководни /управленски/ функции и съответно е имал качеството на служител от
ръководството на предприятието /дружеството/.
Вторият спорен въпрос по делото е дали представеният договор от 01.08.2019г. ,
сключен с управителя А.Й., е такъв за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. По силата
на договора за управление се възлага управление на предприятието като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения. Настоящият състав счита, че сключената с
управителя на търговското дружество-работодател мандатна сделка разкрива предметното
съдържание на договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Правните норми,
уреждащи правното действие на договора за управление, по силата на който принципалът е
предоставил на избрания от него органен представител управлението на търговското
дружество, не са от повелителен порядък, поради което страните по тези договори могат
свободно да уговарят правните задължения, при изпълнението на които ще се осигури
стопанската цел на търговското дружество – постигане на търговска печалба. Съгласно
установената съдебна практика /решения по гр. д. № 2512/2017 г. на ІІІ ГО, гр. д. № 430/2018
г. на ІІІ ГО, гр. д. № 819/2011 г. на ІVГО; Решение № 144 от 04.07.2019г. на ВКС по гр. д.
№ 4350/2018г. ІVГО/, която настоящият съдебен състав споделя, се приема, че от
9
съдържанието на чл. 328, ал. 2 КТ може да се направи извод, че законодателят е имал
предвид сключването на договор за управление, който по своята правна природа е
гражданскоправен договор за поръчка. С договора за управление на предприятието
управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определен
стопански резултат. За целта на управителя се поставя съответна "бизнес задача", която е за
целия срок на договора и по отделно за всяка година, с конкретни икономически показатели
които трябва да бъдат постигнати, а именно: производителност, рентабилност, обем на
оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и
инвестиции и други. Въз основа на тази "бизнес задача", управителят е длъжен да разработи
"бизнес програма", която да предложи и която следва да изпълни по време на действието на
договора за управление. Управителят носи отговорност пред възложителя за изпълнение на
предложената "бизнес програма" и за постигнатите от предприятието стопански резултати,
като е възможно дължимото му се възнаграждение да бъде определяно именно с оглед на
тези резултати. Смисълът, вложен в понятието "договор за управление", е свързан с
възлагане и преследване на бизнес цел, която е същностното съдържание на договора.
Бизнес задачата предполага определяне на конкретни икономически показатели, които
управляващият следва да постигне относно производителност, рентабилност, обем на
оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и
инвестиции, а не формално посочване, за осъществяването на която е сключен договорът.
Въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която
да предложи и следва да изпълни по време действието на договора. Бизнес задачата с
конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да
постигне, може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия
договор за управление, стига да е налице връзка между тях, като наличието й може да се
доказвана с всички допустими доказателствени средства - така решение от 31.10.2013 г. по
гр. д. № 2188/2013 г. на ВКС, Четвърто ГО и решение от 04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012
г. на ВКС, Четвърто ГО.
От предметното съдържание на договор за назначаване на работа в чужбина от
01.08.2019г. че А.Й. е поел задължение спрямо ответното дружество за постигане на
определен стопански резултат, изпълнявайки стратегическия бизнес план за развитие на
ответника, а именно План за създаване на стойност. По този начин подписвайки нов договор
през 2019г., след изтичането на първоначалния му мандат, започнал през 2016г., А.Й. е
подновил задължението си да изпълнява стратегически бизнес план за развитие на ответника
за нов период с нови икономически параметри. По изложените съображения, представеният
договор с управителя Й. е договор за управление на предприятието, който, като елемент от
фактическия състав на процесното уволнително основание, е приложим по отношение на
определен кръг работодатели, а именно търговец или стопанско предприятие, което има за
основна своя задача постигането на конкретни стопански резултати, бизнес задачи с
конкретни икономически показатели, конкретна производителност, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, и именно поради това
се предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да
постигне на свой риск в уговорен срок конкретен стопански резултат (така изрично решение
№ 108/19.03.2012 г., постановено по гр. д. № 819/2011 г. на ВКС, IV ГО).
Новият договор за управление, сключен между ответното дружество и управителя Й.
е влязъл в сила от 01.08.2019г. Съгласно чл. 328, ал. 2 КТ уволнението на това основание
следва да се извърши след започване на изпълнението на договора, но не по-късно от 9
месеца. По делото не се спори, че управителят е започнал веднага изпълнение на
задълженията си. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със Заповед от
26.08.2019г. , в рамките на деветмесечния срок. С това е завършен фактическият състав на
чл. 328, ал. 2 от КТ.
Поради тези правни съображения настоящата съдебна инстанция приема, че
работодателят е уволнил законосъобразно ищецът на основание чл. 328, ал. 2 КТ, вследствие
на което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде
10
отхвърлен. С оглед на изложеното въззивната жалба на ответникът се явява изцяло
основателна и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и като такъв трябва да бъде
отхвърлен. Тъй като исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, във вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ са обусловени и от изхода на правния спор по иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, при отхвърляне на този конститутивен иск, следва да бъде отхвърлен и
конститутивният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдителният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за причинени
вреди от оставянето на ищеца без работа вследствие на уволнението.
В конкретния казус, крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. ІІ ГПК следва да се
отмени в обжалваната част, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.
По отношение на разноските:
Предвид предявената претенция и изхода на спора, ищецът дължи на ответното
дружество направените разноски за първата инстанция за адвокатски хонорар в размер на
300 лв. – депозит за вещо лице. За въззивната инстанция въззиваемият К.М. следва да
заплати на въззивника разноски за настоящата инстанция за държавна такса в размер на
533.17 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа
на страните
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20196548 от 11.10.2021г., постановено по гр.дело №
61419/2019 год. по описа на СРС, ГО, 60 състав в частта, в която е признато за незаконно и
отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на К. Д. М., ЕГН *******, с
адрес гр. София, извършено със Заповед № 33/26.08.2019г. на А.Й. и Ф.А.- управители на
„М.К Е.К. Б.“ ЕООД; На основание чл. 344, ал. 1 т. 2 от КТ ищецът е възстановен на
длъжността заемана преди уволнението „Ръководител, отдел по маркетинг/Ръководител
отздел „Връзки с клиенти“ в обслужващ (централен) офис на „М.К Е.К. Б.“ ЕООД;
ответното дружество „М.К Е.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на К. Д. М., ЕГН *******, с адрес гр. София, по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ сумата от 24 158.42 лв., представляваща
обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 26.08.2019г. до
26.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.10.2019г. до окончателното изплащане на дължимата сума и да заплати на основание чл.
78 ал. 1 ГПК сумата от 213.94лв., сторени по делото разноски, и на основание чл. 78, ал. 6
ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 1137.62 лв. разноски по делото, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от К. Д. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „*******, за признаване на незаконно и отменяне
като незаконно уволнението, извършено със Заповед № 33/26.08.2019г. на А.Й. и Ф.А. -
управители на „М.К Е.К. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Младост“, бул. „******* км.; иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ на К. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „*******, за възстановяване на
заеманата преди уволнението „Ръководител, отдел по маркетинг/Ръководител, отдел
„Връзки с клиенти“ в обслужващ (централен) офис на „М.К Е.К. Б.“ ЕООД; иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ на К. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.
София за осъждане на „М.К Е.К. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Младост“, бул. „******* км.да заплати сумата от 24 158.42
лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнение за периода от
11
26.08.2019г. до 26.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда - 24.10.2019г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА К. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „******* да заплати на
„М.К Е.К. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Младост“, бул. „******* км. направените разноски за първата инстанция в размер от 300
лв. и направените разноски за въззивна инстанция - държавна такса в размер на 533.17лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12