Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 22.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори
март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Мазгалов в.гр.дело №6952 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №277540
от 24.11.2017г., постановено по гр.дело №71598/2016г. по описа на СРС, ГО, 42
с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че Р.Й.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 681,68 лева – главница, представляваща цена за
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до 30.04.2015г., 5,21
лева- сума за дялово разпределение, ведно със законните лихви върху тези суми,
считано от 28.06.2016г.- датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до
окончателното и изплащане и сумите 101,36 лева и 0,58 лева– обезщетения за
забава в размер на законната лихва за периода от 30.06.2013 год. до 10.06.2016год.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№35137/2016г., като ответникът
е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски
по делото в размер на 584,22 лв в исковото производство и 32,45 лева в
заповедното производство.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Р.Й.М.. Жалбоподателят поддържа, че не е налице облигационно
правоотношение между страните, тъй както не е ползвател на процесния имот, не
живее в него и не е потребител на топлинна енергия за процесния период. Ето
защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове –
отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. С подадена на 21.03.2019г.
молба оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено обжалваното решение и претендира
разноски.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но
неправилно по следните съображения:
Установено е и не се спори по делото, че процесният
имот е топлофициран и че сградата, в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, а и не се спори между страните, че ответникът е собственик на 1/3 идеална
част от процесния апартамент, което обстоятелство се установява от представения
нотариален акт и удостоверения за наследници.
По делото обаче са
представени заявление- декларация от 16.05.2011г. от Т. Й. Т. за откриване на
партида при ищеца, придружена от декларация от същата дата с която заявителката
декларира, че тъй като само и единствено тя ползва съсобствения топлоснабден
имот, е постигнато съгласие с останалите съсобственици (сънаследници) да поеме
тежестта на всички сметки и плащания, свързани с имота. Въз основа на тези
декларации при ищеца е открита партида само на името на Т. Й. Т. и между
страните не се спори, че само на нея са били издавани сметки и фактури за
потребената топлинна енергия. Следователно
в случая само Т. Й. Т. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди в
процесния недвижим имот. След като въз основа на постигнатото между един от
съсобствениците и ищеца съгласие, само между тях е възникнало облигационно
отношение с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот, хипотезата
на чл.153 от ЗЕ е неприложима по отношение на останалите съсобственици на
имота.
Ето защо
въззивната жалба се явява основателна и първоинстанционното решение следва да
бъде отменено, а исковете- отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на
делото в тежест на ищеца следва да се поставят разноските на ответницата по
делото в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение в първата инстанция и
350 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение във въззивното
производство. Възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението за
адвокат е неоснователно, тъй като същото е съобразено както с фактическата и
правна сложност на спора, така и с минималния размер по Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
На основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №277540/24.11.2017г. по гр.д.№71598/2016г. на СРС, ГО, 42 с-в, с което е
признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че Р.Й.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумите 681,68
лева цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до
30.04.2015г., 5,21 лева- сума за дялово разпределение, ведно със законните
лихви от 28.06.2016г. до окончателното изплащане и сумите 101,36 лева и 0,58
лева– мораторни лихви за периода 30.06.2013- 10.06.2016год., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№35137/2016г., както и в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК******** срещу Р.Й.М. с
ЕГН:********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД за признаване за установено че ответницата дължи на ищеца сумата от
681,68 лева – главница, представляваща цена за потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2013г. до 30.04.2015г., 5,21 лева- сума за дялово
разпределение, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от
28.06.2016г.- датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до
окончателното и изплащане и сумите 101,36 лева и 0,58 лева– обезщетения за
забава в размер на законната лихва за периода от 30.06.2013 год. до
10.06.2016год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№35137/2016г.
ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД с ЕИК******** да заплати на Р.Й.М. с ЕГН:********** на основание на
чл.78, ал.3 от ГПК сумата от общо 750лв. (седемстотин и петдесет лева)-
разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/