Р Е Ш Е Н И Е
№……....………....…....……….2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл. с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
при секретар ПЕТЯ П.,
като разгледа докладваното от младши съдия И. Димитрова
въззивно гражданско дело № 645 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана
от ******, чрез юрисконсулт С.П., срещу Решение № 60/07.01.2020 г., постановено
по гр. д. № 11824/2019 г. по описа на ВРС, XLVII съдебен състав, с коeто се
осъжда Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес:
гр. *****, да заплати на Л.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1470,41 лева /Хиляда четиристотин и седемдесет лева и
четиридесет и една стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд – 216 часа, за периода 1.06.2016 г. - 30.03.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефицент 1,143,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 25.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.
Жалбоподателят
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, счита
първоинстанционното решение за неправилно и необосновано. Твърди, че съдът
неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба, която урежда полагането,
отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни отношения са уредени от ЗМВР.
Излага, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е
неприложима спрямо служители на МВР. Сочи, че ищецът не е работил над
установената със ЗМВР норма часове. Твърди, че първоинстанциооният съд не е
изследвал спецификата на служебните правоотношения с държавни служители в МВР,
за които са предвидени редица компенсаторни механизми. Излага, че положеният от
ищеца нощен труд не се явява извънреден. Подробно сочи още множество
съображения за неправилност на правните изводи на първоинстанционния съд по
приложението на правната уредба във връзка с положения от ищеца нощен труд.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и настоява то
да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли за отмяна на решението
и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Л.С.Д.
не е депозирал писмен отговор.
В писмено становище, депозирано преди о.с.з., на 02.07.2020 г.,
въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивната
страна Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, редовно
призована, не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемият Л.С.Д.,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по иск на Л.С.Д., ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. ******, с правно основание чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, за заплащане на сумата от общо 1373,93 лв.,
чийто размер след изменение на иска по чл. 214 от ГПК е 1470,41 лева, претендирана
като неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.06.2016 г. до 31.03.2019
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2019
г., до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищецът Л.С.Д.
излага, че за периода от 01.06.2016 г. до 31.03.2019 г. е полагал труд на
длъжността „младши експерт“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Варна, която е структурно подчинена на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР. Сочи, че е със статут на
държавен служител. Изтъква, че за
посочения период е положил общо 1488 часа нощен труд, който, преизчислен
с коефицента 1,143, възлиза на 1700,78 часа. Преизчисляването на нощния труд
към дневен води до извънреден труд от 212, 78 часа, за който следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 1373, 93 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 25.07.2019 г., до
окончателното й изплащане. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявената искова претенция
като неоснователна. Потвърждава, че за исковия период ищецът е полагал труд като
държавен служител по служебно правоотношение в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Варна. Оспорва
предявените искове, като твърди, че е платил
всички отработени от ищеца часове нощен труд. Сочи, че законодателят изрично е
регламентирал, че нормалната продължителност на работното време при нощен труд
в системата на МВР е 8 часа на всеки 24 часа, поради което общите норми на КТ и
ЗДСл са неприложими по отношение на ищеца. Поддържа, че в отношенията на
страните действат специалните норми на ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., както и Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г.
на Министъра на вътрешните работи. Излага, че т.1 от последната гласи, че за
всеки отработен час или част от него между 22.00 ч. и 6.00 ч. на държавните
служители в системата на МВР се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25 лв., което е изплатено на ищеца.
Настоящият
съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
между страните, а и от представените пред първата инстанция доказателства, се
установява, че ищецът Л.С.Д. за периода от 01.06.2016 г. до 31.03.2019 г. е
заемал младша изпълнителска длъжност – командир на екип (водолаз) в сектор
„Специализирани оперативни дейности“ към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – ****, при Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР.
Видно от приложеното по делото писмо с изх. №
94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП, е обективирано становище относно
увеличаване заплащането на нощния труд при сумирано изчисляване на работното
време.
Приобщена към делото е заповед № 8121з-791 от
28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи за определяне размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00 часа и
6.00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в
МВР.
Получаваното трудово възнаграждение
от ищеца през процесния период се установява от представените от ответника
платежни бележки.
От приложените по делото протоколи
за отчитане на отработеното време между 22:00 ч. и 6:00 ч., както и графици за
дежурствата се установява, че за периода от месец юни 2016 г. до месец март
2019 г. включително ищецът е положил нощен труд, както следва: за м. юни 2016
г. – 48 часа; за м. юли 2016 г. – 26 часа; за м. август 2016 г. – 62 часа; за
м. септември 2016 г. – 40 часа; за м. октомври 2016 г. – 56 часа; за м. ноември
2016 г. – 40 часа; за м. декември 2016 г. – 32 часа; за м. януари 2017 г. – 40
часа; за м. февруари 2017 г. – 32 часа; за м. март 2017 г. – 56 часа; за м.
април 2017 г. – 50 часа; за м. май 2017 г. – 30 часа; м. юни 2017 г. – 64 часа;
за м. юли 2017 г. – 24 часа; за м. август 2017 г. – 64 часа; за м. септември
2017 г. – 8 часа; за м. октомври 2017 г. – 56 часа; за м. ноември 2017 г. – 40
часа; за м. декември 2017 г. – 40 часа; за м. януари 2018 г. – 56 часа; за м.
февруари 2018 г. – 16 часа; за м. март 2018 г. – 56 часа; за м. април 2018 г. –
42 часа; за м. май 2018 г. – 56 часа; м. юни 2018 г. – 56 часа; за м. юли 2018
г. – 32 часа; за м. август 2018 г. – 32 часа; за м. септември 2018 г. – 40
часа; за м. октомври 2018 г. – 48 часа; за м. ноември 2017 г. – 48 часа; за м.
декември 2018 г. – 48 часа; за м. януари 2019 г. – 34 часа; за м. февруари 2019
г. – 56 часа; за м. март 2019 г. – 54 часа.
От заключението на проведената пред
първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от 01.06.2016
г. до 31.03.2019 г. ищецът е положил общо 1482 часа нощен труд, които при
преизчисление с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд генерират
разлика от общо 216 часа труд над
нормативно определените; ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен,
при което на ищеца не са заплатени горепосочените 216 часа труд; дължимото
възнаграждение за последните възлиза общо на сума в размер на 1470,41 лева.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Ищецът е държавен служител в Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Варна, въз основа на което
намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/, доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният
нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на
държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на
МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид
характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд през
нощта /22.00 – 06.00 часа/ съгласно графици, а отработеното работно време се е
изчислявало сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /ДВ брой 53 от 27.06.2014 г./, подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на Министъра на
вътрешните работи. За процесния период са действали последователно Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., в сила от 1.04.2015 г, и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащите през
процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016
г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес,
работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3
на същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираните разпоредби не се
сочи, че нормалната продължителност
на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е единствено
възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес, часовете
положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на
общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
В
подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му от
процесния период. Съгласно ал. 1 от същия, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3, работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период; при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта, между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Съдът намира, че посочената разпоредба не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой
часове нощен труд, допустим за полагане от служителите на МВР.
Факт е, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016
г. липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд в
дневен с коефициент 1,143, каквато е
имало в чл. 31, ал. 2 на действащата преди тях Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на изрична норма обаче не може да се тълкува като законово въведена
забрана за преобразуване на отработените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в специалната уредба. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че
субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /обн. ДВ брой 9 от 26.01.2007 г., последно допълнение за
процесния период ДВ. бр.49 от 29.06.2012
г. /. В чл. 9, ал. 2 на същата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Разпоредбите
на НРЗОС са приложими на общо основание и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд.
Съгласно чл. 8 от НСОРЗ за всеки отработен час или за част от него между 22.00
ч. и 6.00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Съдът счита, че
последното не противоречи на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и двете разпоредби се прилагат
едновременно, като представляват две различни основания за заплащането на
допълнителни възнаграждения, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Видно от
приобщените платежни бележки, на
въззиваемия е изплатена само добавката от 0,25 лева за всеки отработен нощен
час за исковия период, което се потвърждава и от заключението по ССчЕ.
Настоящият съдебен състав счита, че не може да се приеме, че с предвиждането на
допълнително възнаграждение за нощен труд работодателят е запълнил празнотата в
специалните норми.
Следва да се отбележи, че нормата на
чл. 9 от НСОРЗ урежда различни хипотези. Докато ал. 1 и ал. 3 от нея визират
условия за увеличаване на трудово възнаграждение с определен коефициент,
разпоредбата на ал. 2 се отнася единствено до изчисляване на положения труд
като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. В случай, че при сумираното изчисляване на
работното време за съответния период се установи, че чрез превръщане на нощния
труд в дневен работникът е положил повече от нормативно определените часове
труд, те следва да бъдат заплатени.
Наведените в евентуалност възражения,
че преизчисляване не следва да бъде извършено за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018
г. предвид нормата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, съдът намира за преклудирани, доколкото същите за първи път са
изложени във въззивната жалба.
Поради
изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата претенция
се явява доказана по своето основание и положеният от ищеца нощен труд следва
да бъде преизчислен по горепосочените правила. От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че ищецът за периода от 01.06.2016 г. до
31.03.2019 г. е положил 1482 часа нощен труд, които, при преизчисление с
коефициент 1,143 за превръщането им в дневен такъв, генерират разлика от общо
216 часа труд над нормативно определените. Дължимото възнаграждение за
последните, съобразно заключението на вещото лице, възлиза общо на 1470,41
лева, които следва да бъдат изплатени ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.07.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Предявеният иск е основателен, което
налага неговото уважаване, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60 от
07.01.2020 г., постановено по гр. д. № 11824 по описа за 2019 г. на Районен съд
– ****, 47-ми състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.