Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2576 23.07.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2396 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК, във връзка с чл. 124 ал. 1, предложение второ от ГПК.
Ищцата Е.Г.М., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. С.Б., е предявила против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, сграда „Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от **** Р.И.М.- Т., иск за признаване на установено, че тя не дължи на ответника поради изтекла давност сумата от 6 341, 57 лева- просрочена главница по договор за банков кредит „Про Кредит Спринт“ № ****/ 20.06.2007 г., по издаден по частно гр. дело № 1623/ 2014 г. на ПРС, II бр. с-в, изпълнителен лист от 11.03.2004 г., вземането по което е прехвърлено с договор за цесия от 17.12.2014 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата, заедно със съпруга си, сключили с „ПроКредит Банк“ ЕАД договор за банков кредит „ПроКредит Спринт“ № ****/ 20.06.2007 г., за сумата от 50 000 лева, за срок от 36 месеца. Към договора се сключил Анекс № 1/ 30.04.2009 г., по силата на който крайният падеж станал 24.11.2010 г., а в последствие се сключил и Анекс № 2/ 15.10.2009 г., по силата на който крайният падеж вече станал 24.11.2014 г. Поради здравословни и лични проблеми ищцата изпитвала затруднения да изплаща кредита и на 28.11.2013 г. банката упражнила правото си на предсрочна изискуемост на дълга, за което уведомила лицето с писмо. За събиране на сумите по кредита, било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което се издала такава, както и изпълнителен лист от 11.03.2004 г. за следните суми: главница- 7 497, 08 лева, просрочена лихва за периода 26.08.2013 г.- 23.10.2013 г. в размер на 216, 76 лева и наказателна лева- 20, 08 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2014 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото: държавна такса- 157, 51 лева и адвокатски хонорар- 451, 52 лева. Банката образувала на 25.03.2014 г. изпълнително дело № ***/***г. по описа на ЧСИ *** ***, рег. № ***, по което на длъжника била връчена ПДИ и се наложила възбрана на имот на 07.05.2014 г., като имало извършено и плащане на суми от длъжника. Ответникът с молба от 17.04.2015 г. поискал да бъде конституиран като взискател във връзка със сключен с банката договор за цесия от 17.12.2014 г., като подал идентична молба и на 13.06.2016 г., която била уважена. Ответникът с молба от 11.11.2019 г. поискал прекратяване на изпълнителното дело, като веднага след получаването на изпълнителния лист образувал ново изпълнително дело № ***/***г. по описа на ЧСИ *** ***, рег. № ***, въз основа на същия лист. Твърди се, че сумите по листа били недължими поради изтекла давност, която била изтекла пет години след налагане на възбраната, или на 13.05.2019 г., т.е. преди образуване на новото изпълнително дело. След тази възбрана не били извършени никакви изпълнителни действия за срок от две години, поради което делото следвало да се счита перемирано по силата на закона- чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и всички последващи действия нямали ефект. С погасяване по давност на главното задължение и акцесорното такова също било погасено. Твърди се още, че ответникът не бил придобил валидно вземането по листа, защото липсвало съгласие между страните за цесията, като вземането по кредита не било предмет на този договор за цесия. Моли се за установяване недължимостта на сумите по изпълнителното дело, като се претендират и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска. Представя се и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал отговор на исковата молба. Посочва се, че по силата на сключения договор за цесия ответникът се явявал частен правоприемник на вземането на банката спрямо ищеца по договора за кредит, като длъжникът бил уведомен за прехвърления дълг. Давността в случая била 5- годишна и била прекъсната още с молбата за образуване на изпълнителното дело, защото съдържала искане за приложение на определен изпълнителен способ. Новото изпълнително дело било образувано преди изтичане на петгодишния давностен срок, а според новата съдебна практика давността била спряла по време на първото изпълнително дело, като започвала да тече след приемане на ТР № 2/ 2015 г. занапред. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмено становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане по частно гр. дело № 1623/ 2014 г. на ПРС, II бр. с-в, във основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, на 11.03.2004 г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който ищцата като солидарен длъжник, е била осъдена заедно с още едно лице, действащо и като ЕТ, да заплатят на ответника суми, произтичащи от договор за банков кредит „ПроКредит Спринт“ № ****/ 20.06.2007 г. и анекси към него, както и деловодните разноски.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на 25.03.2014 г. банката е образувала против ищцата изпълнително дело № ***/***г. по описа на ЧСИ *** ***, рег. № ***, за принудително събиране на присъдените суми. Заверен препис от това изпълнително дело е приложен към настоящото производство. По това дело са изискани справки за установяване на имущественото състояние на длъжника (от НАП, КАТ, АВ, община, ИКАР, БНБ). На лицето е връчена и ПДИ на 28.03.2014 г. С разпореждане от 07.05.2014 г. е наложена възбрана върху идеални част от съсобствени на ищцата два недвижими имота, а с разпореждане от 19.05.2014 г. е наложен запор върху вземанията на лицето по договор за наем. С молба от 17.04.2015 г. ответникът е конституиран като взискател на мястото на банката, с оглед сключен договор за цесия от 17.12.2014 г. С молба от 11.11.2019 г. ответникът е поискал прекратяване на изпълнението и връщане на изпълнителния лист, което е и станало.
След връщане на изпълнителния лист, ответникът на 13.11.2019 г. е образувал повторно изпълнително производство против длъжника, като по случая вече е образувано изпълнително дело № ***/***г. по описа на *** ***, рег. № ***. Заверен препис от това изпълнително дело също е приложен към настоящото производство. По това дело отново са извършени справки за длъжника (от НАП и БНБ). С разпореждане на ЧСИ от 18.02.2020 г. е спряно изпълнението по делото, с оглед издадената в настоящото производство обезпечителна заповед.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради общата петгодишна давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
На първо място, с ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. От първото изпълнително дело- изпълнително дело № ***/***г. по описа на ЧСИ *** ***, рег. № ***, е видно, че по същото единствените валидни изпълнителни действия са извършените на 07.05.2014 г.- възбрана на идеални части от две съсобствени ниви на ищцата и на 19.05.2014 г.- запор върху вземания по договор за наем, защото останалите действия (като изискване на справки за проучване на длъжника) не са насочени към приложение на определен изпълнителен способ, поради което и не представляват изпълнителни действия. Също така извършените спрямо другите солидарни длъжници действия не се отразяват на давността по отношение на ищцата, доколкото не са насочени спрямо нейната имуществена сфера. При това положение от датата на запора- 19.05.2014 г. до молбата на взискателя за прекратяване на изпълнението- 11.11.2019 г. няма извършено нито едно изпълнително действие. В тази връзка по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК още към 19.05.2016 г. са изтекли две години на бездействие на кредитора, поради което принудителното изпълнение се е считало за прекратено по силата на закона и без да е необходимо издаването на нарочен и формален акт на ЧСИ, който реално само би констатирал настъпването на това обстоятелство, без обаче да поражда последиците му, настъпващи по силата на закона. Всички други извършени последващи действия, извършени по второто образувано изпълнително дело- изпълнително дело № ***/***г. по описа на *** ***, рег. № ***, което е образувано по същия изпълнителен лист, по вече прекратеното принудително изпълнение поради бездействието на взискателя, са напълно ирелевантни, защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което те са нищожни и не могат да породят своите последици. Без никакво значение е това, че е било образувано ново дело, защото изпълнителният титул- листа и в двата случая е един и същ, като повторното му подаване за събиране на вземането по принудителен ред няма характер на изпълнително действие, доколкото принципно самото образуване на изпълнителното дело не представлява такова действие, а отделно от това вече е било и прекратено ex lege изпълнението.
От друга страна, към датата на предявяване на настоящата искова молба- 12.02.2020 г., петгодишната погасителна давност, считано от извършения запор на 19.05.2014 г., който е единственото валидно изпълнително действие, е била изтекла, като извършените след перемпцията действия по изпълнението не могат да породят правен ефект.
Не могат да бъдат споделени съображенията на ответника, посочени в отговора, по отношение на давността и приложимостта на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС и на ППВС № 3/ 1980 г. В конкретния случай, както вече се посочи, запорът от 19.05.2014 г., се явява единственото изпълнително действие, като петгодишният срок за погасяване на вземането по листа за давност тече именно оттогава и към 19.05.2019 г. давността вече е изтекла. Второто изпълнително дело е образувано чак на 13.11.2019 г., поради което към момента на образуване на това изпълнително дело изпълнителният процес не е висящ. При това положение тук няма как да е приложима цитираната от ответника съдебна практика за това, че ТР се прилагало за в бъдеще, а до постановяването му действало ППВС, тъй като изпълнителното производство по листа не е висящо пет години след извършване на запора, защото тогава давността за вземането вече е била изтекла.
Предвид изхода на делото- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират, за тях е представен надлежен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване- такса за издаване на обезпечителна заповед от 5 лева (л. 34- 35). Ищцата е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя не е заплатила хонорар (л. 302), в която връзка същата моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адв. С.Б., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 и 3 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено съгласно нормите от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение от 647, 07 лева. Отделно от това, ответникът също така следва да бъде осъден и да внесе по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт дължимата по делото държавна такса, от която ищцата е била освободена на основание на чл. 83 ал. 2 от ГПК, възлизаща в размер на 253, 66 лева.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, сграда „Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от *** Р.И.М.- Т., че Е.Г.М., ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖИ поради погасяване по давност, сумата от 6 341, 57 (шест хиляди триста четиридесет и един лева и петдесет и седем стотинки) лева- просрочена главница по договор за банков кредит „Про Кредит Спринт“ № ****/ 20.06.2007 г., по издаден по частно гр. дело № 1623/ 2014 г. на ПРС, II бр. с-в, изпълнителен лист от 11.03.2004 г., вземането по което е прехвърлено с договор за цесия от 17.12.2014 г.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, сграда „Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от *** Р.И.М.- Т., да заплати на Е.Г.М., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски в размер на 5 (пет) лева- такса за издаване на обезпечителна заповед.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, сграда „Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от *** Р.И.М.- Т., да заплати на адвокат С.Л.Б.,***, офис **, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата Е.Г.М., ЕГН: **********, безплатно представителство по делото, в размер на 647, 07 (шестстотин четиридесет и седем лева и седем стотинки) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, сграда „Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от *** Р.И.М.- Т., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд- Пловдив сумата от 253, 66 (двеста петдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща държавна такса по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД