РЕШЕНИЕ
№ 23059
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110139582 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано е по молба на А.П. З. ООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление ГР. С., УЛ.П. В., №29, ЕТАЖ 3, срещу Р. Х.
Ш. /с предишно име Д. А. А./ с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.Ж. 14,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми от 2 612,60
лева (двe хиляди шестстотин и дванадесет лева и 60 стотинки),
представляваща главница по Договор за стоков кредит № 340581/26.03.2018 г.,
сключен с Б. Д. АД, чието вземане е прехвърлено на заявителя, ведно със
законна лихва за период от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1
440,27 лева (хиляда четиристотин и четиридесет лева и 27 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 26.04.2018 г. до 03.02.2022 г.,
сумата 415,56 лева (четиристотин и петнадесет лева и 56 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 27.04.2018 г. до 22.11.2022 г.,
сумата 120,00 лева (сто и двадесет лева), представляваща такса по Тарифата
на банката.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
1
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми по заповед от 02.03.2023 г. на РС С., 90 с-в,
постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 65170/2022 г. Вземането
произтича от следните обстоятелства: неплатени суми по Договор за стоков
кредит № 340581/26.03.2018 г., сключен с Банка ДСК АД, чието вземане е
прехвърлено на заявителя.
В исковата молба са налице твърдения, че по ч.гр.д. № 65170/2022 г. по
описа на СРС, 90 с-в е издадена заповед за изпълнение с основание на
вземането подписан Договор за стоков кредит № 340581 от 26.03.2018 г.
между „Б. Д. “ ЕАД като Кредитор и Д. А. А. с настоящо име Р. Х. Ш. като
Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Подписвайки договора за стоков кредит,
кредитополучателят заявил, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане
на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е
запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които
Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно
същата. С подписването на Договора Кредитополучателят удостоверил, че е
получил и приема Общи условия за същия, както и че те са неразделна част от
Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът има право да
прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит. Основанието, на
което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е
сключен Договор за покупко - продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020г. на
основание чл. 99 от ЗЗД между “Б. Д.“ ЕАД, ЕИК ... и „А. к. п. з.“ ООД, ЕИК
.... и подписано допълнително споразумение от 03.02.2022 г. с Приложение №
1.1/03.02.2022 г., по силата на което вземането е прехвърлено в полза на „А. к.
п. з.“ ООД (правоприемник на което е „А. к. п. з.“ АД, ЕИК: ..., считано от.
25.11.2022 г.) изцяло е всички привилегии, обезпечения и принадлежности. “Б.
ДСК“ ЕАД е упълномощило „А. к. на просрочени задължения“ ООД, в
качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от
името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до Д. А. А. е изпратено от страна на “Б.
Д.“ ЕАД, чрез „А. к. п. з.“ ООД уведомително писмо за станалата продажба,
чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договор за стоков
2
кредит постоянен адрес. Ищцовото дружество е посочило подробно в
известието за доставяне съдържанието на плика. Обратната разписка се е
върнала със статус „Писмото не е потърсено“. Към исковата молба прилага
Уведомление за извършена цесия от името на “Б. Д.“ ЕАД чрез „А. к. п. з.“
АД, което моля да връчите на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС, на основание
чл. 290 и чл. 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013г. на I
ТО и Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. 12/2009г. на II ТО, съгласно които
ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършена цесия, същото уведомление достигнало до длъжника
с връчване на препис от исковата молба съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД. Прехвърляне на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99. ал. 4 от ЗЗД и същото
следва да бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право. В
случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в
настоящото производство безспорно се установи, че задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено,
моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия
лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение.
Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С
оглед на изложеното, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърляне на вземането не от значение за основателността на иска, след
като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба
задължение не е погасено. В тази насока: Определение № 987/18.07.2011г. на
ВКС постановено по гр. д. № 867/2011 г. и Решение № 173/15.04.2004г. на
ВКС постановено по гр. д. № 788/2013г., ТК.
Съгласно Договора за стоков кредит № 340581 от 26.03.2018 г.,
Кредиторът отпуска на Кредитополучателя стоков кредит в размер на 2612.60
лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Т. Б.“
ЕАД. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или
3
услугите, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на Търговеца
„Технополис България“ ЕАД. Кредитът е следвало да бъде върнат на 12
месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 11 от които в размер
на 251.94 лева, а остатъкът в размер на 225.18 лева се дължи с последната
вноска съгласно уговорения между страните погасителен план.
В исковата молба са налице твърдения, че към настоящия момент
дължимата главница е в размер на 2612.60 лв. В чл. 6 от процесния Договор за
стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който към
датата на сключване на договора е 27.85 % годишно или 0.0774 % на ден.
Видно от подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение,
начислената и непогасена договорна лихва за периода от 26 април 2018г. до 26
март 2019 г. е в размер на 1440.27 лева.
Съгласно чл. 11 от Договора Кредитополучателят удостоверява, че е
запознат с Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, действаща към деня на
сключване на договора и заплаща такси, съгласно същата по извършвани
услуги от Б. Д. В настоящия случай дължи такси, представляващи разходи за
събиране на изискуем кредит, в размер на 120 лв. Ответникът дължи на
основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислява за всеки
ден забава, считано от 27 март 2019 г. - дата. следваща деня на
преустановяване на вноските по кредита до 22 ноември 2022 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер
на 415.56 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми. Задължението е следвало да
се изплати на 26 март 2019 г. - последната падежна дата. като от тогава до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на исковата молба, сроковете по всички падежи на
тези остатъчни вноски са отдавна изтекли.
Ответникът Р. Х. Ш., чрез особения представител адв. Н., е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК.
Оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на договорно
правоотношение между страните, тъй като счита, че липсват доказателства за
идентичността на имената на ответника с имената на лицето, подписало
договора за стоков кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност
4
на вземането за главница и лихви.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, както и предвид направеното от ответника признание
на предявените искове, намира следното.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 65170/2022 г . по описа на СРС, 90 с-в,
на 29.11.2022 г. ищецът А. К. П. З. ООД е депозирал против Р. Х. Ш. /с
предишно име Д. А. А./, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, за сумите, както следва - 2 612,60 лева (двe хиляди шестстотин и
дванадесет лева и 60 стотинки), представляваща главница по Договор за
стоков кредит № 340581/26.03.2018 г., сключен с Б. Д. АД, чието вземане е
прехвърлено на заявителя, ведно със законна лихва за период от 29.11.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 1 440,27 лева (хиляда четиристотин и
четиридесет лева и 27 стотинки), представляваща договорна лихва за период
от 26.04.2018 г. до 03.02.2022 г., сумата 415,56 лева (четиристотин и
петнадесет лева и 56 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
27.04.2018 г. до 22.11.2022 г., сумата 120,00 лева (сто и двадесет лева),
представляваща такса по Тарифата на банката. С разпореждане по ч. гр. д. №
65170/2022 г . по описа на СРС, 90 с-в, е уважил искането и е издал заповед за
изпълнение срещу ответника, който в срока по чл. 414 от ГПК, не е открит на
известните адреси, поради което съдът му е дал указания по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК за депозиране на иск за установяване на вземането му, което
обосновава интереса от предявяване на настоящия иск. Вземането произтича
от следните обстоятелства: неплатени суми по Договор за стоков кредит №
340581/26.03.2018 г., сключен с Б. Д. АД, чието вземане е прехвърлено на
заявителя.
От приложените писмени доказателства /л. 7 и сл./ в настоящото исково
производство, на 26.03.2018 г., между праводателя на ищеца Б. Д. АД и
ответника Р. Х. Ш. /с предишно име Д. А. А./, е сключен Договор за стоков
кредит № 340581/26.03.2018 г., като дружеството се задължило да предостави
на ответника заем в размер на 2 612,60 лева, за закупуване/заплащане на стока
климатик HAIER AP24DF с цена 2 499 лв. и 113.60 лв. цена на застраховка с
„Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД,
продавана от „Т. Б.“ ЕАД. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на
стоките и/или услугите, се усвоява еднократно, безкасово по сметка на
5
Търговеца „Т. Б.“ ЕАД. Кредитът е следвало да бъде върнат на 12 месечни
вноски, включващи главница и договорна лихва, 11 от които в размер на
251.94 лева, а остатъкът в размер на 225.18 лева се дължи с последната вноска
съгласно уговорения между страните погасителен план.
В исковата молба са налице твърдения, че към настоящия момент
дължимата главница е в размер на 2612.60 лв. В чл. 6 от процесния Договор за
стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който към
датата на сключване на договора е 27.85 % годишно или 0.0774 % на ден.
Прието като писмено доказателство е копие на служебен бон от
26.03.2018 г., от който е видно, че ответникът е закупил климатик HAIER
AP24DF с цена 2 499 лв. с кредитна карта Б. ДСК АД от магазин „Т. Б.“ ЕАД.
Сключен е Договор за покупко - продажба на вземания (цесия) от
17.06.2020г. на основание чл. 99 от ЗЗД между “Б. Д.“ ЕАД, ЕИК ... и „А. к. п.
з.“ ООД, ЕИК ....и подписано допълнително споразумение от 03.02.2022 г. с
Приложение № 1.1/03.02.2022 г., по силата на което вземането е прехвърлено в
полза на „А. к. п. з.“ ООД (правоприемник на което е „А. к. п. з.“ АД, ЕИК:...,
считано от. 25.11.2022 г.) изцяло е всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. “Б. Д.“ ЕАД е упълномощило „А. к. п. з." ООД, в качеството
си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до Д.А. А. е изпратено от страна на “Б.Д.“
ЕАД, чрез „А. к. п. з.“ ООД уведомително писмо за станалата продажба, чрез
Български пощи с известие за доставяне на посочения в договор за стоков
кредит постоянен адрес. Ищцовото дружество е посочило подробно в
известието за доставяне съдържанието на плика. Обратната разписка се е
върнала със статус „Писмото не е потърсено“.
Видно от приетото заключение на вещо лице по съдебно – счетоводна
експертиза /ССЕ/, приета в открито съдебно заседание на 04.12.2024 г.,
съгласно която въз основа на сключения между праводателя на ищеца Б. Д. АД
и ответника Р. Х. Ш. /с предишно име Д. А. А./ договор за стоков кредит и
предоставената фактура от 26.03.2018 г. с предоставено банково извлечение
наредителя /Банка ДСК АД/ е превела на търговеца „Т. Б.“ ЕАД сума в размер
на 2 499.00 лева и е усвоена еднократно застрахователна премия в размер на
113.60 лв. Според вещото лице от предоставените счетоводни документи не е
6
видно ответникът да е платил задължението си, като общия размер на
дължимите суми е 2 612,60 лева (двe хиляди шестстотин и дванадесет лева и
60 стотинки), сумата 1 440,27 лева (хиляда четиристотин и четиридесет лева и
27 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 26.04.2018 г. до
03.02.2022 г., сумата 415,56 лева (четиристотин и петнадесет лева и 56
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 27.04.2018 г. до
22.11.2022 г., сумата 120,00 лева (сто и двадесет лева), представляваща такса
по Тарифата на банката. При съобразяване на петгодишна давност за сумите
за главница и тригодишна давност за исковете за лихви, като срокът е
съобразен преди датата на заявлението по чл. 410 от ГПК размерът на
дължимите суми е както следва - 2 612,60 лева, сумата 513.65 лева,
представляваща договорна лихва за период от 29.11.2019 г. до 03.02.2022 г.,
сумата 746.59 лева, представляваща мораторна лихва за период от 29.11.2019
г. до 22.11.2022 г.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество, а според ал. 2 заемателя дължи лихва само е уговорено
писмено. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. При договора за стоков кредит престацията на
ищеца е свързана със задължението му да преведе уговорената сума по
кредита на продавача на избраната от длъжника стока – в случая климатик
HAIER AP24DF. В конкретният казус съдът намира за установено от
горепосочените писмени доказателства, че праводателят на ищеца е кредитор
по Договор за стоков кредит № 340581/26.03.2018 г., а ответникът е
заемополучател.
Съдът намира, че кредиторът Б. Д. АД по предоставената фактура от
26.03.2018 г. с предоставено банково извлечение наредителя /Банка ДСК АД/ е
превела на търговеца „Т. Б.“ ЕАД сума в размер на 2 499.00 лева и е усвоена
еднократно застрахователна премия в размер на 113.60 лв., видно от
неоспорената ССЕ. По отношение на плащането на исковите суми по
7
получения стоков кредит от страна от страна на ответника, видно от ССЕ, не
се установява ответникът Р. Х. Ш. /с предишно име Д. А. А./ да е платил
задължението си. В тази насока съдът намира за неоснователно възражението
на особения представител на ответника за липса на доказателства за
идентичност на имената, тъй като видно от изисканото още в заповедното
производство удостоверение изх. № СОА23-ВУ51-196/22.02.2023 г., издадено
от Столична община имената Р. Х. Ш. и Д. А. А. са имена на едно и също
лице.
Съдът намира, че ищецът черпи правата си по силата на сключен рамков
договор за цесия с Б. Д. АД, според който на ищеца са прехвърлени вземания,
сред който е и вземането спрямо длъжника Р. Х. Ш. /с предишно име Д. А. А.
/. По делото няма данни ответника да е уведомен за цесията. Затова съдът
намира, че с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, а и установената
съдебна практика, ответника се счита за уведомен с депозираната искова
молба, в случая заявлението по чл. 410 от ГПК, респ. цесията има действие за
него от този момент /в този смисъл Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. 12/2009г. на II ТО/. В
тази насока следва да се има предвид и че видно от ССЕ, не са налице данни, а
и липсват такива твърдения, за извършени плащания и праводателя на
настоящия кредитор.
На следващо място съдът намира, че по делото няма доказателства, а и
твърдения, че сумата за главница в размер на е 2 612,60 лева (двe хиляди
шестстотин и дванадесет лева и 60 стотинки) да е платена, поради което искът
се явява основателен. В тази насока съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за изтекла погасителна давност, тъй като според
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, която урежда общата давност, сред която
попада и вземането за заем, се погасява с пет годишна давност и доколкото
падежът на първата вноска, според погасителния план е 15.04.2018 г., а
заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 29.11.2022 г., видно е че
същото не е погасено по давност.
На следващо място в клаузата на чл. 6 от процесния Договор за стоков
кредит страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е 27.85 % годишно или 0.0774 % на ден. Видно от
заключението на вещото лице по ССЕ начислената и непогасена договорна
8
лихва за периода от 26 април 2018г. до 26 март 2019 г. е в размер на 1440.27
лева. В тази насока съдът намира за основателно възражението за изтекла
погасителна давност, направено своевременно в срока за отговор на исковата
молба, тъй като според разпоредбата на чл. 111, б.в. от ЗЗД вземането за лихви
се погасява с тригодишна давност. Затова и доколкото заявлението по чл. 410
от ГПК е депозирано на 29.11.2022 г., съдът намира, че вземането за лихви за
периода преди 29.11.2019 г. е погасено по давност. За размера на иска съдът
кредитира заключението на вещото лице по ССЕ, като размерът на
непогасените по давност вземания е 513.65 лева.
С оглед извода за основателност на иска за главница, съдът намира за
основателен акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, по следните съображения. Видно от
заключението на вещото лице по ССЕ размерът на обезщетението за забава в
размер на законната лихва е в размер на сумата 746.59 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 29.11.2019 г. до 22.11.2022 г., т.е. при
съобразяване на тригодишната давност, но доколкото ищецът претендира по –
нисък размер, искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер от
415,56 лева (четиристотин и петнадесет лева и 56 стотинки).
На следващо място съдът намира, че не бяха представени никакви
доказателства за извършени разходи за събиране на изискуем кредит, поради
което искът в частта за присъждане на такса в размер на 120 лв. по чл. 11 от
Договора във връзка с Тарифата на банката се явява неоснователен.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 от ГПК,
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на
1 187.63 лева за държавна такса, депозити за особен представител и
експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с
включени разноски по ч.гр.д. № 65170/2022 г . по описа на СРС, 90 с-в.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от А. К. П. З.
АД с ЕИК:...... и адрес: **********, като правоприемник на А. К. П. З. ООД,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ГР.С., УЛ. "П. В.", №29, ЕТАЖ
9
3, срещу Р. Х. Ш. /с предишно име Д. А. А./ с ЕГН: ********** и адрес: гр. С.,
УЛ.Ж. 14, със съд. адрес гр. С., бул. С. № 65, офис 4, чрез особения
представител адв. Н., че Р. Х. Ш. дължи на А. К. П. З. АД, сумата от 2 612,60
лева (двe хиляди шестстотин и дванадесет лева и 60 стотинки),
представляваща главница по Договор за стоков кредит № 340581/26.03.2018 г.,
сключен с Банка ДСК АД, чието вземане е прехвърлено на ищеца, ведно със
законна лихва за период от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
513.65 лв. /петстотин и тринадесет лева и шестдесет и пет ст./, представляваща
договорна лихва за период от 29.11.2019 г. до 03.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 1 440,27 лева (хиляда четиристотин и
четиридесет лева и 27 стотинки) и за периода 26.04.2018 г. – 28.11.2019 г.,
дължи сумата 415,56 лева (четиристотин и петнадесет лева и 56 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 29.11.2019 г. до 22.11.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 27.04.2018 г. до 28.11.2019 г., както и
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 120,00 лева (сто и двадесет лева), представляваща
такса по Тарифата на банката, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК на 02.03.2023 г. по ч.гр.д. № 65170/2022 г . по описа на СРС,
90 с-в.
ОСЪЖДА Р. Х. Ш. /с предишно име Д. А. А./ с ЕГН: *да заплати на
А.К.П.З.АД с ЕИК: .... и адрес: **********, като правоприемник на А. К. П. З.
ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ГР.С., УЛ.П. В., №29,
ЕТАЖ 3, сума за разноски в размер на 1 187.63 лева, с включени разноски по
ч.гр.д. № 65170/2022 г . по описа на СРС, 90 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10