№ 2531
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505973 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 20070012 от 05.12.2022 г., постановено по гр. д. № 9307
по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 81 състав е признато за
установено по предявените от „Софийска вода” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**** III” № ****, „Бизнес
Център Интерпред ****“ срещу „С и К 2012” ООД ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. **** установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от
Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „С и К 2012”
ООД ЕИК **** дължи на „Софийска вода” АД сумата от 1411,39 лева,
представляваща стойност на доставени ВиК услуги за периода от 20.12.2018
г. до 23.07.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. ****, ресторант
„М.П.“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2020 г. до
окончателното изплащане, както и за сумата от 108,05 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 20.01.2019 г. до 23.07.2020 г., за които суми по ч. гр. дело №
51358/2020 г. по описа на СРС, 81 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 05.11.2020 г. .
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е
подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
– „С и К 2012” ООД ЕИК ****, който го обжалва с оплаквания за
1
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Счита за неправилен
извода на съда, че ответникът е потребител на предоставяните от ищеца
услуги. Въззивникът излагат, че по делото не са събрани доказателства, които
да ангажират отговорността му, тъй като не е собственик, суперфициар или
вещен ползвател на процесния имот. Поддържат, че неправилно съдът е приел
споразумителния протокол за разсрочено плащане като извънсъдебно
признание на ответника, като игнорирал, че същият е подписан от трето за
процеса лице, което не били управител на ответното дружество и не
представлявало същото по закон или по пълномощие. Счита за недоказан и
размера на претенцията, доколкото ССчЕ била изготвена въз основа на
споразумителния протокол, който не го обвързвал. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове в цялост.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна по жалбата на ответника – „Софийска вода” АД –
ищец в първоинстанционното производство, не е депозирал писмен отговор
на въззивната жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, а в проведеното пред
въззивния съд съдебно заседание не изпраща представител.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Настоящият състав
намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни
материалноправни норми.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно
наведените във въззивните жалби доводи, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
2
„Софийска вода” АД, ЕИК ********* срещу „С и К 2012” ООД ЕИК ****, с
която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл.198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от
1411,39 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги за периода
от 20.12.2018 г. до 23.07.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. ****,
ресторант „М.П.“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.10.2020 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 108,05 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 20.01.2019 г. до 23.07.2020 г., за които суми по ч. гр.
дело № 51358/2020 г. по описа на СРС, 81 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.11.2020 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка
на питейна вода и отвеждане на отпадни води и пречистване на отпадни води)
в посочения имот, като купувачът не е заплатили дължимата цена, както и
обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във
фактурите.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че
ответникът е потребител на ВиК услуги, както и че е страните са в договорни
отношения за посочения недвижим имот. Възразява срещу твърдението, че
представения към исковата молба споразумителен протокол за разсрочено
плащане на задължения съставлява признание за задължения за времето до
26.08.2019 г. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на процесните вземания. В правилно приложение на правилата за
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието,
че основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на
следните факти: 1). валидно възникнало облигационно правоотношение за
предоставяне на ВиК услуги в процесния имот срещу заплащане на
определена цена; 2). реално предоставяне на услугите в количеството и на
стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3). ползване на
предоставените услуги от ответника.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при
спазване на изискванията на този закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги са тези по пречистване
и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане
и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
3
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2
от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието „потребители на
ВиК услуги, като съгласно б. „а” от посочената разпоредба това са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според б. „б” от
нормата – това са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на
услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на ВиК системи и от съответния регулаторен
орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата.
Следователно, нормативната уредба – Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004
г., предвижда качеството „потребител” на ВиК услуги да възниква единствено
по отношение на определена категория лица - носители на вещни права или
концесионно право, като никакви други облигационни правоотношения на
договорно или извъндоговорно основание, включващи в съдържанието си
фактически възможността да се държи съответния обект, присъединен към
водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да обосноват
възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са относими
единствено в отношенията между собственик/титуляр на ограничено вещно
право или концесия и лицето, което фактически ползва имота.
Количеството и стойността на доставените за исковия период вода и
ВиК услуги е установено въз основа на неоспореното от страните заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, прието в първоинстанционното
производство, и обективираното в споразумителен протокол № СВ 163 от
26.08.2019 г. извънсъдебно признание на ответника на тези обстоятелства,
последният в качеството му на титуляр на партидата по отношение на
процесния имот, по силата на който протокол страните се договарят за
разсрочено погасяване на натрупано задължение в размер на 1206, 58 лева. В
посочения документ ответникът е направил волеизявление, че е титуляр на
процесната партида относно процесния имот, както и че по същата са
начислени неплатени задължения. В протокола е направено изричното
отбелязване, че при неговото подписване ответникът е заплатил частично
задължение в размер на сумата от 360 лева в брой, а остатъкът от 846, 58 лева
е уговорено да се изплати на 5 вноски, платими съответно на 26.09.2019 г.,
26.10.2019 г., 26.11.2019 г., 26.12.2019 г. и 26.01.2020 г. Така декларираното
обстоятелство, че ответникът се явява титуляр на партидата представлява по
своя характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от
настоящият състав по реда на чл. 175 ГПК, с оглед останалите данни по
4
делото. Извънсъдебното признание относно титулярството на правото на
собственост по отношение на процесния имот е предпоставка за формиране
на извод за възникването на облигационно правоотношение между ищцовото
дружество и ответника в качеството му на собственик на водоснабдения имот.
Споразумителният протокол е частен свидетелстващ документ, който не
е оспорен от неговия автор (изрично с отговора на исковата молба ответникът
е заявил, че не оспорва автентичността на документа, като единствено е
възразил срещу твърдението, че представения към исковата молба
споразумителен протокол за разсрочено плащане на задължения съставлява
признание за задължения) и в приложение на нормата на чл. 180 ГПК, следва
да се приеме, че изявленията в него са направени от лицето, посочено за
техен автор - а имено ответникът. Предвид обстоятелството, че в него са
удостоверени неизгодни за издателя обстоятелства, те се ползват с
доказателствена сила срещу него. Документът съдържат изявление, което
представлява извънсъдебно признание на ответника относно съществуването
на задължение за заплащане на стойността на доставената в процесния имот
вода и ВиК услуги. Обективираното в протокола волеизявление на ответника,
с което е поел задължение за разсрочено плащане на посочените суми, следва
да се цени като пряко и недвусмислено признание за съществуването на
задължението към кредитора на посоченото основание. Действително,
извънсъдебното признание не се ползва с абсолютна доказателствена
стойност, но ако такова е налице, в тежест на страната от която изхожда е да
го опровергае, въвеждайки в спора обстоятелства относно неговата
симулативност, каквито в случая не са заявени в първоинстанционното
производство. Посочените в споразумителния протокол данни относно
стойността на доставените в процесния имот услуги кореспондира на
заключението по приетата в първоинстанционното производство експертиза,
която не е била оспорена от ответника. При извършването на тази съвкупна
преценка, съдът трябва да изследва дали направеното признание
кореспондира или е в противоречие с останалите обстоятелства, установени
по делото. За доказване реалната доставка и остойностяването на ВиК услуги
по делото е прието заключение по допусната съдебно- счетоводна експертиза,
което съдът на основание чл.202 ГПК кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От заключението се изяснява, че за процесния имот
ищцовото дружество е открило партида с титуляр ответното дружество.
Съгласно заключението имотът е водоснабден, като за процесния период от
20.12.2018 г. до 23.06.2020 г. консумацията на питейна вода е общо в размер
на 550, 608 куб.м., като количествата са отчетени чрез един брой водомер с №
54009958 – 537 куб.м. и индивидуален дял от общо потребление – 13,608
куб.м. Отразено е и, че количествата включени в стойността на задължението,
извън тези по споразумителния протокол, са общо в размер на 298, 64 куб.м.
Вещото лице е посочило, че след приспадане на извършените плащания
по споразумителния протокол № СВ 163 от 26.08.2019 г. – а именно платената
на 26.08.2019г. сума в размер 360 лева, представляваща погасена главница и
от дата 23.10.2019 г. – 200 лева, от които 189, 71 лева главница и 10, 29 лева
лихви, е останало неплатено задължение по същия за главници и лихви в
5
размер на 646, 58 лева за периода от 20.12.2018 г. до 22.08.2019 г. Отразено е,
че извън споразумителния протокол, стойността на предоставени услуги за
главница за потребена вода възлиза на сумата 809, 31 лева. Вещото лице е
дало заключение, че непогасените задължения за процесния период от
20.12.2018 г. до 23.06.2020 г. са на стойност 1411, 39 лева, представляваща
главница за предоставени ВиК услуги, както и сумата 108, 05 лева,
представляваща обезщетение за забава, които са определени в съответствие с
предоставените количества и утвърдените от КЕВР цени.
Не следва да се обсъждат релевираните за първи път с въззивната жалба
възражения, че споразумителният протокол е подписан от трето за процеса
лице, което не било управител на ответното дружество и не представлявало
същото по закон или по пълномощие, тъй като същите представляват
твърдения относно факти и са преклудирани. Както се посочи по-горе
ответникът е заявил, че не оспорва автентичността на документа, като
единствено е възразил срещу твърдението, че споразумителният протокол за
разсрочено плащане на задължения съставлява признание за задължения. Все
пак и за пълнота въззивният съд посочва, че законовата норма на чл. 301 ТЗ
въвежда оборима презумпция за потвърждаване на извършени от търговец
действия по търговски сделки, при сключването на които той не е бил
надлежно представляван. По смисъла на тази норма потвърждаването на
сключена търговска сделка от ненадлежно представляван търговец се
презумира, ако последният не се противопостави веднага след узнаването на
извършени правни и/или фактически действия, посредством които се
обективира съгласие. Законодателят е приравнил мълчанието на мнимо
представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при
липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените
правни действия в хипотезата на мним представител или при превишаване
пределите на представителната власт. При законните оборими презумпции
доказателствената тежест се размества, и страната, която се стреми да обори
презумирания в презумпцията факт, следва да проведе пълно обратно
доказване, т. е. да докаже отрицателния факт на неосъществяване на
презумирания факт. В случая такова доказване не е проведено от въззивника.
В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между
страните и при съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставените ВиК услуги, правилно СРС е приел, че исковете за
главници и обезщетение за забава са основателни.
Във въззивната жалба не са изложени доводи срещу правилността на
решението в частта му по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата в размер на законната мораторна
лихва, поради което и с оглед липсата на нарушение на императивни норми
на материалния закон - решението следва да се потвърди (чл. 272 ГПК).
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е
очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния
предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си
6
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното
решение относно приетото за установено от фактическа страна досежно
възражението за погасяване по давност на вземането, изпадането в забава за
плащане на главното парично задължение, началния и крайния период на
забавата и размера на вземането.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
районния съд решението следва да бъде потвърдено изцяло, като въззивният
съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272
ГПК.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Въззиваемата страна не претендира разноски, поради което такива не
следва да се присъждат независимо от изхода на спора.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20070012 от 05.12.2022 г.,
постановено по гр. д. № 9307 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 81
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7