ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260039
20.08.2020 г., град Добрич
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесети август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 535 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по жалба № 10139/22.06.2020
г., подадена от Т.Ч. срещу Определение от 03.06.2020 г., постановено от Районен
съд Добрич по гр. дело 1465/2019 г., с което първостепенният съд е оставил без
уважение искането на жалбоподателя за изменение на Решение № 24/09.01.2020 г.
по гр.д. № 1465/2019 г. в частта за разноските.
Съдебният акт се атакува с доводи за
неправилност. Жалбоподателят счита, че съединяването на две дела и
разглеждането им в едно производство не влияе на броя на претенциите. Сочи, че
процесуалният представител трябва да получи толкова адвокатски възнаграждения,
колкото са исковете, по които е осъществявал защита. В
подкрепа
на тезата си се позовава и на чл. 2, ал.
5 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, където е прието, че
за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки от тях поотделно. На тази основа, поради броя на разгледаните искове,
счита, че следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълния
претендиран размер от 600, 00 лева.
Прави искане обжалваното определение да
бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да му бъдат признати всички
извършени разноски, направени във връзка с осъществената правна защита и
съдействие.
Насрещната страна е подала отговор, в
който твърди, че жалбата е неоснователна.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в жалбата и като взе предвид събраните по
делото доказателства, приема следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество се явява неоснователна.
Производството
по по гр. дело №1465/2019 г. на Районен съд Добрич ДРС е образувано по искова молба на Т.А.Ч.
***“АД, с правно основание чл. 432 от КЗ, за
осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1) 20, 00 лева -
частичен иск от общата сума в размер на 100, 00 лева, представляваща разлика между
реални имуществени вреди, причинени от водач на застрахован в ответното
дружество автомобил по застраховка „Гражданска отговорност“, на собствен на
ищеца автомобил „***“ с рег. №ТХ ***АК, по щета №***/24.06.2016 г. при
настъпило на 22.06.2016 г. ПТП, и изплатената сума на 17.10.2016 г. в размер на
63, 20 лева,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба
(24.04.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 5, 75 лева,
представляваща законната лихва върху посочената в т. 1 сума за
периода от датата на увреждането (24.06.2016 г.) до датата на подаването на
исковата молба (24.04.2019 г.).
На осн. чл. 213 от ГПК, съдът с
определение №
1835 от 02.07.2019 г. е присъединил за съвместно разглеждане гр. дело №
1465/2019
г. по описа на
Районен съд Добрич и гр. дело № 2220/2019 г. по описа
на същия съд, в
производството по гр. дело № 1465/2019г. за постановяване на общ съдебен акт. Прекратил е отделното
производство по гр.дело № 2220/2019 г., образувано по подадена от Т.А.Ч. искова молба, с която
срещу ЗД „***” АД, е предявен иск по чл. 432 от
Кодекса за застраховането за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните
суми: 1) 80, 00 лева като
частичен иск от общата сума в размер на 100, 00 лева, представляваща разлика между
реално причинените увреждания от водач на застрахован в ответното дружество
автомобил по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила на ищеца „***“
с рег. №ТХ ***АК по щета №***/24.06.2016 г. (произшествието е настъпило на
22.06.2016 г.) и изплатената сума на 17.10.2016 г. в размер на 63, 20 лева,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба
(21.06.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 24, 29 лева, представляваща законната
лихва върху посочената в т.1 сума за периода от датата на увреждането
(24.06.2016 г.) до датата на подаването на исковата молба (21.06.2019 г.).
С
Решение № 24/09.01.2020 г. по гр.д. № 1465/2019 г. претенцията за имуществените
вреди е уважена. Частично уважени са и исковете за обезщетение за забава. При
това положение, съобразно уважената част от исковете, в тежест на ответното
дружество са възложени направените от Т.Ч. разноски. Последният е останал
недоволен от произнасянето на съда в частта относно размера на присъденото
адвокатско възнаграждение, поради което е подал искане по чл. 248 от ГПК.
Счита, че следва да му бъде платено възнаграждение в размер на 600, 00 лева, а
не 296, 53 лева, каквото е постановил районният съд.
Въззивната
инстанция не споделя тезата на ищеца.
В
първоинстанционното производство ищецът е представил своевременно списък на разноските, с който се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 600, 00 лева. Районният съд е отчел направеното възражение за прекомерност
и е намалил размера на претендираното възнаграждение наполовина. Мотивирал е
действията си с ниския материален интерес, фактическата и правна сложност на
делото, както и с извършеното присъединяване на гр. дело № 2220/2019 г. към гр.
дело № 1465/2019 г.
На
първо място, от изявлението, материализирано в представения списък по чл. 80 от ГПК, недвусмислено се извежда, че хонорарът от 600, 00 лева е заплатен за
процесуално представителство, защита и съдействие по двете дела. Тук следва да
бъде отбелязано, че наличието на две дела, по които се търси защита на едно
материално право, се дължи на действията на ищеца. По собствена воля е предявил
частични искове вместо един. Единственото процесуално действие, извършеното от
ищеца по гр. дело № 2220/2019 г., е подаването на искова молба. Още след
изпълнение на правомощията по чл. 131 от ГПК от съда, делото е присъединено. Отчитайки
своевременното присъединяване на делата, както и фактът, че ищецът сам е станал
причина за завеждане на второто дело, то адвокатско възнаграждение за защита по
гр. дело № 2220/2019 г. не му се следва, тъй като такава не е била
осъществявана.
Следователно, направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде преценявано към претендирания
размер от 600, 00 лева, и с оглед нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
за минималните адвокатски възнаграждения. В същата е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лв.
се дължи възнаграждение в минимален размер от 300 лв. При формиране на минималните размери
на адвокатските възнаграждения по наредбата е отчетен единствено материалния
интерес по делото. Материалният интерес обаче, е само един от критериите за
преценка сложността на делото. Други такива са процесуалните действия извършени
от страните, броя на проведените заседания, обема от събраните доказателства и
т.н. В жалбата си, като аргумент за по-високо възнаграждение, ищецът изтъква
броя на исковете. В действителност е осъществена защита по няколко иска, но
съвкупната преценка на всички обстоятелства, дава основание на съдебния състав
да приеме, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В подкрепа
на това становище са ниския материален интерес, броя на проведените заседания и
извършените процесуални действия. При това положение е оправдано дори да бъде
присъдено и възнаграждение под минималния размер, определен в наредбата. Ето
защо, на ищеца не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение в размер
по-голям от определения от районния съд.
Изложеното налага извода, че Определение
от 03.06.2020 г., постановено от Районен съд Добрич по гр. дело 1465/2019 г., следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
от 03.06.2020 г., постановено от Районен съд Добрич по гр. дело 1465/2019 г., с
което първостепенният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за изменение
на Решение № 24/09.01.2020 г. по гр.д. № 1465/2019 г. в частта за разноските
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.