Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2589
гр. Пловдив, 20.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на
десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря
Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20591 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на „ПРОТЕКТОР БГ“ ЕООД с ЕИК *********, против А.И.Г., ЕГН
**********.
Ищецът твърди, че ответникът е получил
без правно основание обща сума в размер
на 8 125,00 лева, от които 5 125,00 лева на 10.11.2017 година за изпълнение на
строителни работи по обект „***“ в град ***с ***Д.Х., включени в трудовата му
функция, както и аванс в размер на 3000,00 лева за извършване на СМР
/шпакловка/ по същия обект.
Ищецът твърди, че получаването на сумите
от ответника е без основание, доколкото посочените в разписката работи, са в
рамките на поетите от ответника трудови задължения на основание подписан от
страните трудов договор, които дейности се извършват през уговореното в
трудовия договор работно време, като между страните не е съществувала уговорка
за получаване на по- високо трудово възнаграждение.
В отговора ответникът излага
възражението си, че е имал договорни отношения с лицето З.М.С., произтичащи от
устен договор за изработка, с предмет - извършване на СМР в извънработно време и почивни дни за обект, находящ се в град ***,
с административен адрес: град ***, ул. „***” № *, по който обект също е
работило и ищцовото дружество. Излагат се твърдения, че процесните суми са били
получени от ответника от лицето З.М.С., вследствие на приемане на изработеното
по договора без възражения, поради което ищецът не е легитимиран да претендира
исковите суми.
Пловдивски районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
Правната квалификация на така
предявения иск е: член 55,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
От приложените разписки /на л. 7/ се
установяват обстоятелствата, че ответникът А.Г. е получил на 10.11.2017г.
сумата от 5125 лева за монтаж на фасадно скеле от 864 кв.м. по 1 лев на кв.м.;
полагане на топлоизолация от 833 кв.м. по 3 лева е на кв.м. и демонтаж на
водостомни тръби от 48 кв.м. по 2 лева на кв.м., както и че на 19.11.2017г. е
получил аванс за шпакловка от 3000 лева. В разписката няма данни относно
обстоятелствата за платеца на сумите, както и за строителния обект, но
доколкото ответникът признава, че плащанията касаят СМР относно обект, находящ се в град ***, с административен
адрес: град ***, ул. „***” № *, следва да се приеме, че това е и обектът, за
който са платени сумите. Процесната
разписка
удостоверява не само получаването на
посочената в нея сума, но и основанието за получаването на посочените в нея
суми. Съгласно
Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС фактическият състав на член
55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно – получаване на нещо при
начална липса на основание и е изпълнима, когато при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Съгласно константната съдебна практика по въпроса, в тежест на ищеца по
този иск е да докаже пълно и главно
даването, съответно – получаването, или преминаването на благото в
имуществото на ответника, а в тежест на ответника е да установи пълно и главно
наличието на валидно правно основание, съществувало към момента на разместване
на имуществените блага. За това, кой е платеца на посочените в разписката суми
са изслушани свидетели и на двете страни, както и са дадени обяснения от ***на
ищцовото дружество. От разпита на св. на ищеца Д. Х., който се явява ***на
обекта, и се намира в трудовоправни отношения с ищеца става ясно, че сумите
били платени от С.Т., а предаването им на Г. било осъществено от свидетеля по
нареждане на Т. Парите били платени за
заплати на Г., и още четирима работника. Относно сумата от 3000 лева казва,
че същата била платена авансово, като Г. и останалите четирима работника
преждевременно напуснали обекта, без да изработят шпакловката. От разпита на св.
на ответника Н.И. който е работил заедно с ответника на процесния обект, се
установява, че сумата била платена от собственика на строителната фирма „***“ ЕООД ***за
извършване на дейности по вдигане на скеле и топлоизолация на сграда. По
нататък свидетелят казва, че Г. е имал трудов договор с „Протектор БГ“ ЕООД,
като съгласно трудовия договор Г. е следвало да извърши шпакловка и
топлоизолация, но парите за шпакловката и топлоизолацията се давали от З.С.,
като не знаел дали тези суми се плащали от него за сметка на Протектор БГ
ЕООД.
От обясненията на ***Д.Т.а става ясно,
че между дружеството и ответника са съществували само и единствено
трудовоправни отношения, за които ищецът е заплащал трудови възнаграждения,
както и че на обекта в ***са работили само и единствено работници на тази
фирма, като не е имало друг строител на обекта. Заплащането на трудовите
възнаграждения се извършвало от ***, който носил сумите на обекта, като сумите
се калкулирали на база изпълнени
операции по трудов договор. Относно авансово получената сума от 3000 лева
управителката е обяснила, че е била платена за заплатите през м. ноември, тъй
като през месец ноември метерологичните условия се променяли и работниците се
презастраховали като искали гаранция в пари, за да продължат работата.
Съгласно приложения трудов договор
уговореното месечно основно трудово възнаграждение между страните е 460 лева.
Мястото и сроковете за изплащане на ТВ са определени в член 270 от КТ. Съгласно
член 270, ал. 3 трудовите възнаграждения се изплащат лично на работника или
служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на
работника - на негови близки. От
съдържанието на процесната разписка не се удостоверява плащането на заплати по
трудово правоотношение, както и не се удостоверява обстоятелството кой е
платеца на сумите, удостоверява се само заплащането на суми за извършване на
определени СМР от неизвестен платец на ответника. Отделно от това по делото не
са събрани и представени доказателства дали посочените суми в разписката са
били осчетоводени от ищеца и за какво. Управителката на ищцовото дружество е
обяснила, че възнагражденията на работниците се калкулират на базата на
изработеното по трудовия договор, а не в твърдо възнаграждение, което буквално
означава, че между страните са съществували уговорки да се заплаща за
изработеното. Ето защо се налага извода, че
ако е било налице плащане от ищеца, респ. получаване от ответника, то не е било при
първоначална липса на основание, доколкото от разпитаните свидетели се установява
плащането да е направено с цел изпълнение на валидно съществуващо
задължение.
Въз основа на изложеното, съдът намира
искът за недоказан и неоснователен.
По разноските:
С оглед
изхода от спора на ответника по настоящото производство ще се присъдят разноски
от 800 лева адв. възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОТЕКТОР БГ“ ЕООД с ЕИК *********
иск против А.И.Г., ЕГН ********** за
осъждането му да върне получената
при начална липса на основание обща сума в размер на 8 125,00 лева, от които:
получена на 10.11.2017г. сума от 5 125,00 за изпълнение на строителни работи по
обект „***“ в град ***с ***Д.Х., , както и получен на 19.11.2017г. аванс в
размер на 3000,00 лева за извършване на СМР /шпакловка/ по същия обект, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ПРОТЕКТОР БГ“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на А.И.Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 800 лева разноски за адв.
възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:/п/
Вярно с оригинала: Ц.В.