Р Е Ш Е Н И Е
№……………../16.06.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести през май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица
Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2235 по описа за 2021 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Г.Х.Г. *** срещу З.“ Б.И.“, ЕИК ********* със
седалище *** с която е предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 18 349,99 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, измерими с разходите за
възстановяване на л.а „Фолксваген
Туаран“, с рег. № В 5377HT в резултат на увреждания от ПТП на 30.10.2020г.,
настъпило по вина на застрахования при ответника водач на л.а „Волво 70“, рег.
№ В 1661 ВМ и сумата от 72,00 лева,
представляваща имуществена вреда под формата на сторени разходи за репатриране
на автомобила след ПТП, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба-16.02.2021г. до окончателното
издължаване на сумата.
В исковата молба са
изложени твърдения, че на 30.10.2020г. около 09,44 часа ищецът като водач на
л.а „Фолксваген Туаран“, с рег. № В 5377HT се движел по републикански път I-9
от гр.Варна към с.Кранево, когато преди с. Кранево бил блъснат от насрещно
движещия се л.а „Волво 70“, рег. № В 1661 ВМ. При движение водачът на този
автомобил е загубил управление на
МПС-то и е навлязъл в насрещната пътна
лента, при което блъснал насрещно движещия се л.а „Фолксваген Туаран“, с рег. №
В 5377HT в лявата странична част. За инцидента бил съставен Протокол за ПТП №
1597560, в който било посочено, че виновен за произшествието е водача на л.а
„Волво 70“, рег. № В 1661 ВМ. Поддържа се, че по автомобла на ищеца са
констатирани увреждания на врата задна лява, лайсна задна лява врата, праг ляв,
колона задна лява, панел заден ляв, облицовка задна брзня, джанта лята задна
лява 16 цола, въздушна възглавница лява завеса, тапицерия таван, блок
управляващ въздушни възглавници, въздушна възглавница в облегалка предна лява
седалка, облегалка предна лява седалка, преден ляв предпазен колан, пиропатрон
преден ляв колан, подкалник заден ляв, метален подкалник /основа/ заден ляв,
амортисьор заден ляв, шенкел заден ляв, носач заден ляв долен заден, носач
заден ляв долен преден, носач заден ляв горен, заден мост, носач заден ляв
напречен, спойлер задна броня и ПВЦ кора праг задни леви врати. След направено
проучване ищецът оценява разходите, необходими за възстановяване на автомобила
на 18 295,17 лева, от която сума претендира частично 1000 лева. Отделно
ищецът е сторил разходи за репатриране на автомобила в размер на 72,00 лева.
Отговорността на виновиния за произшествието водач е застрахована по
застраховка гражданска отговорност при
ответника по застрахователна полица № BG/02/*********372
при срок на действие 04.11.2019г. до 03.11.2020г. Застрахователят е уведомен за
събитието на 30.10.2020г., съответно е съставен опис по щета №
20100032511/30.10.2020г. До датата
на исковата молба ищецът не е получил дължимото му обезщетение, което мотивира
интереса му да предяви иска за обзвреда.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение съгл. застрахователна полица № BG/02/11900304572
между него и собственика на л.а „Волво 70“, рег. № В 1661 ВМ. Оспорва характера
на уврежданията и стойността на разходите необходими за възстановяване на
автомобила.
В съдебно заседание
ищецът не се явява. Представлява се от адв. А., който настоява за уважаване на
исковата претенция.
В съдебно заседание
ответното дружество не изпраща законен или упълномощен представител.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно
основание основание чл.432,
ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника, настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера
на претърпените вреди.
За безспорно и
ненуждаещо от доказване по реда на
чл.155 ГПК е прието, че по
вина на застрахован при ответника водач на л.а „Волво 70“, рег.
№ В 1661 ВМ е настъпило пътно –транспортно
произшествие 30.10.2020г., при което е увредено МПС л.а „Фолксваген Туаран“, с рег. № В 5377HT. Не е спорно още, че застахователя е уведомен за вредите.
От приложеното по делото
свидетелство за регистрация, част I на л.а
„Фолксваген Туаран“, с рег. № В 5377HT се установява, че
същото е собственост на ищеца Г.Х.Г..
Спорни са по делото вида
на уврежданията и стойността на разходите, необходими за тяхното
възстановяване. По спорните въпроси съдът намира следното.
След произшествието
увредения л.а
„Фолксваген Туаран“, с рег. № В 5377HT е предоставен за оглед
на застрахователя и е от същият е изготвен описа на щетите. Видно от описа са
констатиарани увреждания на врата задна лява, лайсна задна лява врата,
праг ляв, колона задна лява, панел заден ляв, облицовка задна брзня, джанта
лята задна лява 16 цола, въздушна възглавница лява завеса, тапицерия таван,
блок управляващ въздушни възглавници, въздушна възглавница в облегалка предна
лява седалка, облегалка предна лява седалка, преден ляв предпазен колан,
пиропатрон преден ляв колан, подкалник заден ляв, метален подкалник /основа/
заден ляв, амортисьор заден ляв, шенкел заден ляв, носач заден ляв долен заден,
носач заден ляв долен преден, носач заден ляв горен, заден мост, носач заден
ляв напречен, спойлер задна броня и ПВЦ кора праг задни леви врати.
Самият документ опис
–заключение по щета №**********/06.11.2020г. е подписан от представител на
застрахователя и доколкото не е оспорен своевременно, същият се ползва са
материална доказателствена сила по отношение на удостоверените неизгодни за
застрахователя факти. В случая това са фактите относно вида на уврежданията,
констатирани по л.а „Фолксваген Туаран“, с рег. № В 5377HT. В заключение увреждания
съвпадат с наведените от ищеца в
исковата молба.+
Съгласно
чл.386, ал.2 от КЗ и предвид трайната
практика на ВКС, обективирана в решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. на
ВКС, І т.о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.;
решение №79/2009 г. по т.д.№156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение
№165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, т.о. относима към случая при
действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. на КНФ. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество – чл.400 от КЗ. Разпоредбата на чл.400 от КЗ изисква от застрахователя да обезщети застрахования по начин,
който ще му позволи да възстанови имуществото си с ново от същия вид и
качество, но не поставя като единствен вариант определянето на оценката му по
размер на доставени части единствено от официален вносител на съответната марка
автомобил или в сертифициран сервиз. Преценката
за размера на обезщетението е винаги конкретна, но при всички случаи тя трябва
да държи сметка за необходимостта от пълна/комплексна/ обезвреда, която да
замести адекватно уврежданията, без същевременно да се реализира неоснователно
обогатяване за застрахования.
В случая предвид отдалечеността във времето на процесното застрахователно събитие
експертизата не е извършила оглед на процесния автомобил, съответно не е
установила същият да е отремонтиран. Ищецът също не се позовава на извършен
ремонт на превозното средство след произшествието, нито е ангажирал
доказателства за разходо-оправдателни документи за
извършените разходи за материали и труд.
В резултат на
извършените проучвания според вещото лице, чието заключение съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено средната пазарна стойност
на необходимите резервни части и труд по пазарни цени в сервиз към датата на събитието възлиза на 18 349,99 лева, за
оригинални части и по средни пазарни
цени в сертифицирани и несертифицирени сервизи- 19276,56 лева.
В случая, ищецът
претендира по- малката от двете стойности, поради което съдът не излага мотив
кой от двата варианта на заключението кредитира.
Предвид изложеното съдъ
намира, че по делото се установиха всички предпоставки за уважаване на иска за
имуществени вреди под формата на разходи за възстановяване на увреденото
имущество л.а
„Фолксваген Туаран“, с рег. № В 5377HT, а именно настъпило
противоправно деяние по вина на застрахован при ответника водач, вида и размер
на вреди.
По отношение на
претенцията за обезщетение за разходите за репатриране на автомобила по делото
е представена фактура № 2766/30.10.2020г., видно от която ищецът Г.Г. е ползвал
услуга репатриране „Пътна помощ“ с. Оброчище –Варна, за което е заплатил сумата
от 72,00 лева. Плащането се установява от приложения касов бон. На следващо
място от обясненията на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че л.а
„Фолксваген Туаран“, с рег. № В 5377HT е бил с увредена ходова
част, поради което е било наложително да използва репатриращ автомобил.
При тази доказателствена
съвкупност съдът намира, че е налице причинно- следствена връзка между
понесените от ищеца вреди под формата на разходи за репатриране на автомобила и
поведението на застрахования при ответника водач на л.а „Волво 70“, рег.
№ В 1661 ВМ. Вредите са доказани както по основание, така и по
размер, поради което и тази претенция следва да се уважи.
С
оглед на изложеното исковата претенция се явява основателна в претендирания
размер. Като последица от уважване на иска на ищеца следва да се присъди
законна лихва от датата на исковата молба, но само относно първоначалния размер
на претенцията. Върху частта, с която иска е увеличен законната лихва е дължима
от дата, на която е допуснато увеличение на иска, тоест от 26.05.2021г., тъй
като за тази част иска се счита предявен от постановяване на акта по чл. 214,
ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
в полза на ищеца се следват сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК.
Срещу разноските,
заплатени от ищеца за адв. възнаграждение ответникът е предявил възражение за
прекомерност. Съдът намира, че предвид размер на иска след изменението
/18349,99+72 лева/, заплатеното
възнаграждение в размер на 1 300 лева не се явява прекомерно, на осн. чл.78,
ал.5 ГПК. Същото е съобразено до минимума съгл. чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване на останалите разноски съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 от ГПК, на ищеца се присъждат 2234 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.“ Б.И.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.Г., ЕГН **********
***, офис 1 сумата от 18 349,99 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, измерими с разходите за
възстановяване на л.а „Фолксваген
Туаран“, с рег. № В 5377HT в резултат на увреждания от ПТП на 30.10.2020г.,
настъпило по вина на застрахования при ответника водач на л.а „Волво 70“, рег.
№ В 1661 ВМ, ведно със законната лихва както следва: върху
сумата 1000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.02.2021г., а върху увеличената част от иска- 17349,99 лева, считано от 26.05.2021г. до
окончателното плащане на сумата и сумата от 72,00 лева, представляваща имуществена вреда под формата на сторени
разходи за репатриране на автомобила
след ПТП, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-16.02.2021г. до
окончателното издължаване на сумата, на осн.чл. 405, ал.1
от КЗ.
ОСЪЖДА З.“ Б.И.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.Г., ЕГН **********
***, офис 1 сумата от 2234 лева, представляваща сторените по
делото съдебно-деловодни разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение
и експертиза, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: