Р Е Ш Е Н И Е № 116
09.01.2020г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти
съдебен състав в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена
Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17960 по
описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са обективно и
субективно съединение искове при условията на кумулативност с правна
квалификация чл. 108 ЗС.
Ищец Н.М.К. с ЕГН ********** с адрес:
*** чрез адв. Ил. И. твърди, че ответниците И.Н.К. с ЕГН ********** с адрес:
***, Н.И.К. с ЕГН ********** с адрес: *** и М.И.К. с ЕГН ********** с адрес:
*** са деца на сестрата на ищцата – П. М. К., *** на *** Твърди се, че ищцата
заедно със сестра си П. К. и брат им Ж. М. Т. / починал на ***неженен и без
деца/ поолучили в наследство от родители си
М. И. Т. и Е. Н. Т. / починали на *** и *** едноетажна жилищна
сграда с площ от 28 кв.м, ведно със сграда с друго стопанско предназначение с
площ от 6 кв.м, които били построени в урегулиран поземлен
имот ****/,
с начин на трайно ползване-жилищно строителство, масив 36 /тридесет и шести/, находящ се в
землището на ***, с
площ от 436 кв. м. /четиристотин тридесет и шест
квадратни метра/, ведно със
всички направени подобрения и приращения в описаните две сгради, при граници на ****
Ищцата твърди, че с решение от 05.12.1997 г. и решение № 34 от 26.04.2007 г. на Пловдивски PC, VII-ми гр. с. по гр. д. № 2440 /1996 г. е допусната делба
между нея, сестра й и брат й земята, върху която са построени процесните постройки,
а именно нива с площ от 0,456 дка, *** категория, местност „***", представляваща имот с *** в землището
на ****. Посочено е че постройки не са
били обект на делба.
Ищцата
посочва, че около средата на м.септември 2018г. разбрала, че сестра й П. М. К.
била призната на основание чл. 587, ал.1 ГПК за единствен собственик на едноетажна жилищна сграда с площ от 28 кв.м, ведно със
сграда с друго стопанско предназначение с площ от 6 кв.м, които били построени
в ПИ № *** в
землището на *****, с площ от 436 кв. м за което и бил оформен нотариален акт № *** от ***,
том **, рег. № ***, по нот. дело № ** на ***Р. Т. с рег. № *** от НК.
Ищцата счита,
че сестра й П. К. не може да се легитимира като изключителен собственик на
процесните две постройки, а от там и нейните деца – ответниците по делото тъй
като тя притежава по наследяване от родителите си ½ ид.част от правото
на собственост. Посочва, че ответниците трайно са установили фактическа власт
върху постройките за притежаваните от ищцата ½ ид.части от правото на
собственост поради което се иска по отношение на тях, ищцата да бъде призната
за собственик на ½ ид.част по наследяване и да бъдат осъдени да предадат владението на
тази ½ ид.част. Иска се и отмяна на нот.акт № *** като законова
последица от уважаването на предявения иск в частта му в която П. К. е призната
за изключителен собственик на процесните постройки. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответниците
Н.И.К., И.Н.К. и М.И.К. чрез адв. Н.С. оспорват предявения иск. Заявяват, че
наследодателя им П. К. е получила в изключителен дял въз основа на извършена
доброволна делба от *** имот № *** и по силата на материалното
приращение уредено в чл. 92 ЗС наследодателката на ответниците е придобила в
изключителна собственост постройките. Посочва още, че постройките са построени
в периода 1980-1988г. и са владени изцяло от ответниците и техния наследодател
П. К.. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след
като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна.
Видно от
решение № 53065/29.06.1995г. на ОСЗГ „Родопи“
- Пловдив по чл. 18ж ЗСПЗЗ в полза на наследниците на М. И. Т. за когото от
представено удостоверение за наследници се установява, че в полза на
ищцата, сестра й П. К. и Ж. Т. – неженен
без деца се възстановява собствеността върху подробно индивидуализираните
земеделски имоти, сред които е и имот № *** от който имот е образуван процесния
имот № ***.
С договор за
доброволна делба сключен в изискуемата от закона форма от ****наследниците на
М. Т. поделят доброволно реституираните имоти като в дял на П. К. се отрежда
процесния имот № *** с което
съсобствеността върху него се ликвидира, К. извършва процедура за промяна
предназначението на имота от земеделска земя с преднзначение „Жилищно
строителство“, която завършва с Решение по чл. 24 ЗОЗЗ, а по отношение на
постройката има издадено удостоверение по параграф 16 ПЗР.
По отношение
на изградените постройки страните не спорят, че същите са били отпреди
извършването на доброволната делба, а и това се установява от показанията на
всички свидетели Р. И. К., Н. Ф., Г. Ф., Т. Т. , В. Д. , Т. Р. ,обясненията на
ответника И.К. дадени по реда на чл. 176 ГПК
Следователно,
първият правен извод, който се налага е че към момента на извършването на
доброволната делба постройките са съществували и са били в режим на
съсобственост, тъй като земята допреди делбата е била в режим на съсобственост
между сънаследниците. В тази връзка не се споделят твърденията на ответниците,
че след извършването на делбата и поставянето в дял на П. К. на процесния имот,
същата е придобила чрез приращение притежаваната от ищцата ½ ид.част от
постройките. Това е така, тъй като предмет на делбата е земята, а след
извършването й съсобствеността върху постройките продължава да съществува, а
тези постройки не са новоизградени поради което и приращението веднъж е
проявило своя ефект към момента на изграждането им, когато земята е била
съсобствена, респ. когато е била реституирана / тъй като данните по делото са в
насока, че застрояването на парцела е започнало още отпреди реституирането му/,
при което и постройките са станали съсобствени, а след като вече е изключителна собственост не може тази
промяна автоматично да доведе до придобиване чуждите ид.части от постройките.
Да се приеме противното би означавало с делбата на земята и поставянето й в
реален дял на единия съделител, последният автоматично по силата на
приращението да придобива в своя дял и построеното каквото не е целта на
закона. Така собственикът на земята е собственик и на постройките към
реституирането на собствеността, а след това доброволната делба не променя това
правно положение.
Независимо от горното обаче, поставянето в дял на П. К.
процесния имот и извършените от нея последващи действия ясно и недвусмислено
индицират намерението й да възприема себе си като изключителен собственик на
изградените постройки, да застроява имота, да се грижи за него и да го облагородява.
Тези намерения всъщност произтичат от волята на общия на страните наследодател
М. Т. приживе към 1979г., когато е удовлетворил желанието на И.К. да си изгради
виличка в дворното място, фактически го е поделил между съпрузите на двете си
дъщери – ищцата и П. К./ макар и без правна стойност/, а И.К. е започнал да го
строи, което се потвърждава и от показанията на св. Т. Р. , която си спомня, че
К. е строил барака, тип алпийска, за семейството си, за жена си П. и децата.
Отново от обясненията на ответника И.К. дадени по реда на чл. 176 ГПК, които
съдът кредитира, общия наследодател М. Т. е показал ясно и недвусмислено както
на едната си дъщеря – ищцата, така и на друга си дъщеря, че поделя мястото и
всяко семейство да си построи вила, включително е бил извършен на място жребий.
Като от обясненията на И.К. става ясно, че ищцата и съпругът й не проявявали
интерес да строят и не помагали на К. до колкото първоначалната идея на Т. била
вилата да е за двете семейства на двете му дъщери и да се ползва съвместно.
Тези обяснения кореспондират и се подкрепят от показанията на св. Г. Ф., който
си спомня, че ответниците са хвърлили много труд, за да изградят постройката,
спомня си и че приживе бай Михал разделил имота на двете сестри да го
застрояват и имало направена ограда. Показанията на Г. Ф. се подкрепят и от
показанията на Н. Ф., който също потвърджава, че И.К. е строил бараката, заедно
със сина си М.К..
Показанията на св. Р. К. са в насока, че М. Т. сам е
изградил постройката, тъй като имал проблеми със сина му, който посегнал на живота му с брадва. Изградил
къщата сам, а свидетелят по това време бил *** на *** в периода 1980-1988г. и
му разрешил да ползва подпорни стени. След смъртта на Т. свидетелят си спомня,
че имотът вече е завладян от И.К. и жена му – П. К..
Показанията на св. Р. К. са изолирани от останалите
гласни доказателства относно факта кой е строил процесната едноетажна
постройка. Дори да се приемат за достоверни и да се направи извод затова, че Т.
е изградил постройката и е станал собственик по силата на давностно владение
след смъртта му и след реституиране собствеността на земята върху която е
построена постройката, то правата върху нея се разпределят между ищцата и
сестрата П. К., а след извършената делба от 25.04.2008г. са налични убедителни
писмени доказателства затова, че К.е започнала да свои ид.части от правото на
собственост върху сградата, притежание на сестра й. Тези писмени доказателства
касаят, първо промяна предназначението на имота, снабдяването с удостоверение
за търпимост, заплащането на данъци и най-вече трайното му ползване от мъжа й
И.К.. Именно след 25.04.2008г. съдът приема, че ищцата е била наясно с
обстоятелството, че земята върху която постройките са построени е вече
изключителна собственост на сестра й и съвсем житейски и логически е тя да
завладее и постройките в дворното място, вкл. да завладее чуждите идеални части
на ишцата. Впрочем налични са данни по делото затова, че ищцата е била наясно с
това, че сестра й и зет й са завладели имота още след смъртта на баща им М. Т.,
тъй като св. К. заявява в показанията си, че оттогава имотът се поддържа и
обработва от И.К., което пък няма как да не бъде достояние на ищцата ако тя е
считала себе си за собственик на ½ ид.част от къщата и е била поискала
достъп до нея.
Следователно, независимо, че не е несъмнено установено
дали началото на владението на ответниците, респ. на техния праводател П. К.
започва от 1981г. или от 1991г. или от 2008г. то придобивната давност за
завладяване притежаваната от ищцата ½ ид.част е изтекла. Последната е
била наясно, респ. обективно е можела да бъде наясно, че ответниците и приживе
сестра й се грижат за постройките, поддържат ги, владеят ги, плащат им данъците,
оградили са дворното място и не я допускат.
По делото не се събраха доказателства относно начина по
който ищцата е демонстирала, че е собственик на ½ ид.част пред
ответниците нито каквито и да било други обективни обстоятелства от които да се
направи извод затова по какъв точно начин е поддържала тази собственост, как се
е грижела за нея, как я ползвала, кога, чрез кого и по какъв начин, нито пък се
установиха факти, които обичайно житейски
се наблюдават в съдържанието на собственическото правоотношение и всичко
това на фона на активните действия от страна на ответниците и наследодателя им
П. К., които са и собственици на дворното място в което са изградени
постройките, които са го облагородявали, поддържали, провеждали административни
процедуци за промяна предназначнието му. В тази връзка ищцата не твърди и не
установява конкретни фактически действия чрез които е показвала, че е
собственик, нито лично, нито чрез трети лица.
Ето и защо предявения ревандикационен иск следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Ответниците са завладели и са
придобили по давност владение наследената от ищцата ½ ид.част от правото
на собственост върху процесните постройки.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответниците се
присъждат сторените от тях разноски в размер на сумата от по 500 лева за всеки
от ответниците.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.М.К. с ЕГН ********** с адрес: ***
против И.Н.К. с ЕГН ********** с адрес: ***, Н.И.К. с ЕГН ********** с адрес:
*** и М.И.К. с ЕГН ********** с адрес: *** искове с правна квалификация чл. 108
ЗС за признаване за установено, че ищцата притежава ½ ид.част от правото
на собственост върху едноетажна жилищна сграда с площ от 28 кв.м, ведно със сграда
с друго стопанско предназначение с площ от 6 кв.м, които били построени в урегулиран поземлен имот ****, с начин на трайно
ползване-жилищно строителство, масив 36 /тридесет и шести/, находящ се в землището на ****, с площ от 436 кв. м. /четиристотин тридесет и шест
квадратни метра/, ведно със
всички направени подобрения и приращения в описаните две сгради, при граници на ****, както и за предаване владението на имотите като
неоснователни и недоказани;
ОСЪЖДА
Н.М.К. с ЕГН ********** с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ сумата от по 500 /петстотин/ лева НА ВСЕКИ от ответниците И.Н.К. с ЕГН ********** с адрес: ***,
Н.И.К. с ЕГН ********** с адрес: *** и М.И.К. с ЕГН ********** с адрес: ***,
която сума представляват разноските за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
В.С.