№ 17349
гр. София, 14.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четИ.десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110124059 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …/ …
14.04.2025 г., гр.София
Софийският районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
14.04.2025г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №24059 по описа за
2023г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК.
Образувано е повод на постъпило в законен срок искане от ищеца за изменение в
частта за разноските на постановеното решение по горното дело с искане за увеличаване
размера на присъденото адв. възнаграждение в тежест на ответника по делото до сума от
718,,60 лв. с ДДС. Изложени са подробни аргументи за основнаие за начисляване на ДДС.
В законен срок е постъпил отговор по реда на чл.248 от ГПК от насрещната страна, с
която се възразява, че разноските са правилно присъдени, като адв. възнаграждение е под
минимума по Наредбата и искането е голословно
Съдът намира направеното искане за изменение на постановеното решение в частта за
разноските за допустимо, като направено от надлежна страна и в предвидения от закона
срок. Направеното искане по чл.248 от ГПК се явява неоснователно, поради следните
съображения:
С разпоредбата на чл.248 от ГПК е предвиден самостоятелен ред за отстраняване на
порочността на съдебно решение в частта му за разноските чрез неговото изменение или
1
допълване.Страната, която счита съдебното решение за неправилно в частта за разноски
следва да направи искане до постановилия съдебния акт съд за изменение или допълване на
решението. Предметът на производството по чл.248 от ГПК представляват сторените
разноски от страните до приключването на делото пред съответната инстанция.
В разпоредбата на чл.248 от ГПК са предвидени две хипотези за отстраняване
порочността на съдебно решение в частта му за разноските. В случаите когато съдът не се
произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски се извършва допълване на
решението в частта за разноските. Само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване. Видно от мотивната част на постановеното по делото решение съдът се е
произнесъл по искането за разноски на ответника, като са присъдени съотв. размери на
разноски за адв. възнграждение в производството на осн. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, издадена от ВАС, обн. ДВ.
бр.64/23.07.2004г., с оглед цената на иска, определена по реда на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице е незадължителна съд. практика на ВСК както че се начислява ДДС върху адв.
хонорар по чл.38 от ЗА, така и в смисъл и че това е незаконосъобразно, така в Определение
№917/02.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. №1323/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. И.
ВКС посочва, че съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се
изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена
определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по
смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по
правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може
да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА
въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за
облагане с данък върху добавената стойност. Правната помощ, която адвокат или адвокат от
Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално
затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна и по смисъла на чл.
9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните
доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2,
т. 1 ЗДДС, чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Настоящият съд.
състав споделя горното становище от незадължителната съд. практика на ВКС и поради това
не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на адв.А. Д. от САК, като проц. представител на
отв. Н. Г. А., за изменение в частта за разноските на Решение №3886/07.03.2025г. по гр.д.
№24059 по описа за 2023г. на СРС, 165 граждански състав, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Да се връчи препис на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3