Р Е
Ш Е Н
И Е
№237
27.10.2021г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ Р.
при
секретаря Стефка Христова
и с участието на прокурора Юлияна Станева
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева
КАН дело №182 по описа за 2022
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Директора
на ОД МВР Стара Загора против Решение №21/18.05.2022г., постановено по АНД №24/2022
г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е отменено Наказателно
постановление №349а-206/17.12.2021 г, издадено от Директора на ОД МВР Стара
Загора с наложено на В.П.Г. административно наказание глоба в размер на 300лв
на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето, за това че на 19.11.2021г около 06.30ч в с. Обручище, на
ул. „Млада Гвардия“ №144 се намира на закрито обществено място – транспортно
средство за обществен превоз - автобус без да има поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба, с което не е изпълнил въведената с
т.17 от Заповед №РД-01-743/31.08.2021г, на министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, а именно:
всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики,
национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни
учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др.
са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
която се използва съгласно препоръките
в приложение №3“, с което виновно е нарушил чл. 209а ал.1 от Закона за
здравето. На основание чл. 209а, ал. 4, предл. второ вр. с ал.1 от ЗЗ и чл. 53,
ал. 1 и 2 от ЗАНН, след като преценил, че деянието не притежава качеството
маловажност по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, като взел предвид въведената
извънредна епидемична обстановка, обявена с Решение № 325 на Министерски съвет
от 14 май 2020г, удължена с Решение №378 на Министерски съвет от 12 юни
2020г, Решение № 418 на Министерски съвет от 25 юни 2020г, Решение № 482 на
Министерски съвет от 15 юли 2020г, Решение № 525 на Министерски съвет от 30 юли
2020г, Решение № 609 на Министерски съвет от 28 август 2020г, Решение № 673 на
Министерски съвет от 25 септември 2020г, Решение № 855 на Министерски съвет от
25 ноември 2020г, Решение № 72 на Министерски съвет от 26 януари 2021г, Решение
№ 395 на Министерски съвет от 28 април 2021г, Решение № 426 на Министерски
съвет от 26 май 2021г, Решение № 547 на Министерски съвет от 28 юли 2021г и
Решение № 629 на Министерски съвет от 26 август 2021г, на територията на РБългария, свързана с епидемичното
разпространение на КОВИД -19 и
съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите,
както и с оглед обстоятелството, че
всяко неизпълнение на мерките може да причини значителни и трудно поправими вреди
за живота и здравето на хората, АНО наложил административното наказание.
За да отмени НП, РС Стара Загора е приел, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен
и категоричен начин вмененото
административно нарушение. За да
достигне до този извод, съдът е съобразил, че при извършената на 19.11.2021г
проверка на транспортното средство от полицейските служители – свидетелите П. и
Й., първият свидетел по установяване на нарушението, са събрани личните карти
на водача и всички пътници, разделени са на две, според принадлежността им на
пътниците с маски и без маски, а на 02.11.2021г е съставен АУАН срещу Г..
Свидетелите не си спомнят лицата на онези, които са били без маски и не могат
да посочат кой е бил с маска, а актосъставителя не е присъствал на проверката и
е съставил АУАН само по техните твърдения на 02.11.2021г. Наказаното лице е вписало възражение, че е
носил защитна маска. Полицейските служители, извършили проверката, са съставили
Докладна записка, в която са посочени поименно дванадесет лица, за които са
установили, че са без маска, но уточняването в докладната записка на уличените
в нарушения пътници, обсъдено съвместно с факта на събиране на личните карти на
всички пътници в автобуса, без да е изяснено защо е било необходимо да се
съберат всички лични карти, води съда до съмнение в истинността на обвинението.
Съдът е счел, че под съмнение е обстоятелството дали Г. е бил или не е бил с
поставена защитна маска именно поради липсата на причина да бъдат събрани
всички лични карти на пътниците.
Съдът се е позовал и на факта, че считано от
26.11.2021г по силата на Заповед №РД-01-968/26.11.2021г на Министъра на
здравеопазването е прекратено действието на задължението да се носи защитна
маска на лице в закрити обществени пространства, което е следвало да се
изпълнява до 31.03.2022г. Към датата на издаване на НП това задължение вече е
отпаднало, поради което деянието вече не е административно нарушение.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено в противоречие с материалния закон и при изискване свидетелите да
си спомнят факти за които са съставили Докладна записка и обвинението може да
се ползва от нея като средство за доказване. Възражението на Г., че е носил защитна маска
за лице не следва да се приема за вярно, тъй като не са представени
доказателства, които да го установяват. Последвалата, след датата на
нарушението, отмяна на неизпълнената заповед на Министъра на здравеопазването
няма правните признаци на чл.3 ал.2 от ЗАНН, поради което с отмяната на НП и на
това основание е налице неправилно приложение на материалния закон. Иска се
отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се
потвърди наказателното постановление. Алтернативно се прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на един адвокат, ако се присъжда на ответника
при благоприятен за него изход от спора. Претендира възнаграждение за
юрисконсулт при постигане на целения с касационната жалба правен резултат.
Ответникът В.П.Г. чрез пълномощника си адв. Р.
– АК Стара Загора оспорва касационната жалба като неоснователна и иска
въззивното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по
делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на
съда въззивното съдебно решение да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Докладната записка съдържа писмените изявления
на полицейския служител Й., който е стоял до водача, в предната част на полутъмното
превозно средство и е отделял личните на карти, според това дали принадлежат на
лица с маски или на лица, без маски. Полицейския служител П. – посочен като
свидетел по извършване на нарушението в процесния АУАН е събирал личните карти
на всички пътници и е посочвал на Й., кои от тях са на тези без маски. Ето защо
посочването в Докладната записка на дванадесет лица без маски е извършено от
лице, което не е възприело съставомерния факт и представлява косвено средство
за доказване – показания на свидетел, който е чул от свидетеля П., че тези
лични карти са на пътници без маски. Същевременно в АУАН като свидетел по
установяване на нарушението е посочен полицейския служител П., който обаче е
събирал личните карти на всички пътници и не може да идентифицира Г. като лице
без маска – в автобуса е било полутъмно и поради изминалото време не си спомня
лицата на пътниците. Поради тази причина касаторът иска да се ползва като
средство за доказване изнесеното в Докладната записка по отношение
самоличността на лицата без маски, но съставителя й не е възприел този главен
съставомерен факт и не е извършил проверка на самоличността на нито един
пътник. Записвал е данните от предадените му от П. лични карти. Причината за
събиране на личните карти може да бъде съставяне на АУАН, но такъв на
19.11.2021г не е изготвен. Производството е образувано по-късно на
13.12.2021г., когато е изминал достатъчен
период от време, за да се приемат твърденията на свидетеля П., въз
основа на които е съставен АУАН за достоверни. Налага се извода, че АУАН е
съставен въз основа на Докладната записка тоест въз основа показанията на Й.,
вписани в нея, и представляващи разказ на думите на П.. След като и наказаното
лице е възразило, че е било с маска, то АНО е бил длъжен да разследва фактите
като съобрази, че полицейски служител, който не е възприел поведението на
уличеното лице, е съставител на Докладната записка, съдържаща данни за
установяване на нарушителя. В тази връзка следва да се каже, че за проверка на самоличността е достатъчно представяне на лична карта, а
вземането й от полицейския служител може да обслужи само вписване на данните по
нея в друг документ, но не е годно да установи само по себе си самоличност – за
тази цел личните документи съдържат снимка. Ето защо изводите за недоказаност
на обвинението, изложени във въззивното решение, формирани при спазване на
правилата за съставяне на вътрешно убеждение по фактите. Начина на извършване
на проверка е посочен от полицейските служители- Й. до водача в полутъмния
автобус, П. минава и събира лични карти, които предава на Й., а той записва
личните данни на дванадесет лица, които П. твърди да е възприел да са без
поставена защитна маска на лице. На 21.11.2021г служителя Й., който събира
данните по личните карти, без да извършва проверка за самоличност на лицата без
маски, съставя Докладна записка, която е послужила за установяване
самоличността на нарушителите тоест свидетеля по АУАН – полицейски служител П.
потвърждава самоличност на нарушител, която не е проверил. Не помни как
изглежда лицето, установено на 19.11.2021г като личността Г., която е без маска
в пътно транспортно средство, но и не може да бъде прочетена Докладната записка
в този случай, тъй като не е изготвена от него, а той единствен е преброил
лицата без маски. Нарушителя не е установен безспорно, а тъй като се касае за
бездействие да се изпълни лично задължение – не носи защитна маска, и самото
деяние.
Изложеното е достатъчно да отрече наличието на
въведените с касационната жалба оплаквания за допуснато неправилно приложение
на материалния закон, а що се отнася до последващата датата на нарушението
отмяна на неизпълнената заповед на Министъра на здравеопазването следва само за
пълнота да се каже, че деяние, имащо признаците на състава по чл.209а ал.1 от
Закона за здравето е обявено за наказуемо с административно наказание към
датата на издаване на НП, при това със същото по вид и размер, поради което
административно наказателната отговорност за нарушаване или не изпълнение на
противоепидемични мерки не е отпаднала, нито е смегчена. Факта, че конкретната
мярка не е действаща към датата на издаване на НП е без правно значение.
Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като е в минималния размер за процесуално
представителство, съобразно материалния интерес – сумата на глобата от 300лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №21/18.05.2022г.,
постановено по АНД №24/2022 г. по описа на Районен съд Гълъбово
ОСЪЖДА ОД МВР Стара Загора да заплати на В.П.Г.
ЕГН ********** сумата от 300лв / триста/, представляваща възнаграждение за един
адвокат по КАНД №182/22г по описа на АС Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.