№ 2569
гр. С., 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110163512 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. Д. М., ЕГН **********, срещу „С.В.“ АД, ЕИК
*********, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 296,91 лв., начислена в две
последователни фактури: във фактура № **********/16.09.2024 г. – като лихва за периода
17.06.2022 г. – 26.11.2022 г. и във фактура № **********/08.10.2024 г. – като „старо салдо“
без посочен период, за който се дължи, за предоставени ВиК услуги по партида с клиентски
№ **********, за сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр.
С..............
Ищцата твърди, че през м. май 2022 г. служебно й е издаден клиентски № **********
от „С.В.“ АД, по който й е начислена процесната сума. Счита, че тя не може да се дължи
едновременно като лихва за периода 17.06.2022 г. - 26.11.2022 г., поради липса на главен
дълг, нито пък може да е старо задължение за главница, предвид факта, че ищцата не е
потребител на ВиК услуги и няма облигационна връзка между нея и ответника в периода
17.06.2022 г. – 26.11.2022 г., както и до 19.07.2024 г., когато сградата в режим на етажна
собственост е била водоснабдена чрез изграждане на връзка към водопроводната мрежа от
ответника. Твърди, че за периода 17.06.2022 г. – 26.11.2022 г. в многофамилна жилищна
сграда, разположена в поземлен имот с адрес: гр. С............. е имало 6 отделни самостоятелни
обекта, в режим на етажна собственост. Титуляр на партидата за вода на процесното УПИ
(за целия имот) е бил А.О.Д. Абу Куеик. Главният и единствен водомер на имота се е
намирал вътре в неговото жилище. Твърди, че никой от останалите съсобственици не е имал
индивидуални водомери или партиди. Сочи, че фактът, че ищцата не е била в облигационно
1
правоотношение с ответника се установява и от влязлото в сила решение по гр. д. №
24439/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, с което е признато за установено, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 6556,66 лв. по фактура № **********/17.05.2022 г. за имот,
находящ се в гр. С............., клиентски № **********. Освен това в периода 29.04.2022 г. –
19.07.2024 г. сградата в режим на етажна собственост не е ползвала студена вода, защото
водоснабдяването е било прекъснато на 29.04.2022 г. от „С.В.“ АД поради необходимост от
изграждане на ново водопроводно отклонение към УПИ, поради което няма как да се
формира задължение за лихва (поради липса на главен дълг) или задължение за старо салдо в
размер на 296,91 лв. до тази дата. С оглед на всичко изложено, ищцата моли съда да признае
за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 296,91 лв., начислена в две
последователни фактури: във фактура № **********/16.09.2024 г. – като лихва за периода
17.06.2022 г. - 26.11.2022 г. и във фактура № **********/08.10.2024 г. – като „старо салдо“
без посочен период, за ВиК услуги по партида с клиентски № **********. Претендира
съдебно-деловодни разноски, в това число адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава иска.
Моли за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК. Оспорва дружеството да е дало
повод за предявяване на иска, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК моли разноските
за водене на делото да бъдат възложени в тежест на ищцата, с позоваване на съдебна
практика. Евентуално оспорва размера на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение като прекомерно.
С молба с вх. № 421156/30.12.2024 г. ищцата взема становище по отговора на
исковата молба, като излага подробни съображения, че извънпроцесуалното поведение на
ответника е причина за завеждане на делото, съответно не са налице кумулативните
предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаването му от отговорност за разноските по
делото, а цитираната съдебна практика не е относима към фактическата обстановка по
настоящия казус. Твърди и представя доказателства, че процесната сума продължава да се
претендира от ответника и да се включва като задължения по фактури и след подаване на
исковата молба, като също така ответникът отказва да открие индивидуални партиди на
собствениците на коооперацията след възстановяване на водоснабдяването заради
неплащане на процесната сума. Счита, че спрямо ищцата е осъществена извънпроцесуална
принуда – чрез начисляване на сумата от 6556,66 лв., призната от съда за недължима поради
липса на облигационна връзка между страните в периода 01.01.2017 г. – 19.07.2024 г.,
съответно и исковата сума като лихва, спиране на водоподаването на жилищната кооперация
в периода 29.04.2022 г. – 19.07.2024 г. и отказ за откриване на индивидуални партиди на
собствениците за присъединяване към водопреносната мрежа на 19.07.2024 г. – общо 6
физически лица, живущи на адрес: гр. С............., което обуславя както правния й интерес от
иска, така и неприложимост на правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. Моли за присъждане на
разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК,
2
намира следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е да
докаже наличието на правен интерес от исковата защита - че ответникът претендира
процесната сума от ищцата за доставени ВиК услуги през исковия период.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение, че за процесния период ответникът е
доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираната сума или че сумата е начислена като лихва за забава върху
валидно възникнало главно задължение и неговия размер.
С оглед признанието на иска от страна на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК с доклада по делото, приет за окончателен, са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че сумата от 296,91 лв., начислена в две
последователни фактури: във фактура № **********/16.09.2024 г. – като лихва за периода
17.06.2022 г. – 26.11.2022 г. и във фактура № **********/08.10.2024 г. – като „старо салдо“
без посочен период, за който се дължи, за ВиК услуги по партида с клиентски № **********
за периода 17.06.2022 г. – 26.11.2022 г., за сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: гр. С............., не се дължи от ищцата поради липса на облигационно
правоотношение между страните за посочения период и поради липса на доставка на ВиК
услуги за периода 29.04.2022 г. 19.07.2024 г. до сградата в режим на етажна собственост.
В случая ответникът е признал исковата претенция по основание и размер,
изявлението е направено чрез изрично упълномощен с това право процесуален
представител, признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и ответникът
има право да се разпорежда с него.
Доколкото ответното дружество признава изцяло предявения иск, а доказателствената
тежест по отрицателния установителен иск се носи от ответника, и ищцата, чрез
процесуалния си представител, с молба от 13.01.2025 г. и в открито съдебно заседание е
отправила изрично искане за постановяване на решение при признание на иска, то предвид
процесуалното поведение на страните съдът намира, че са налице предвидените в чл. 237
ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. С оглед на
правилото на чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не дължи да излага допълнителни мотиви по
основателността на претенцията, с която е сезиран.
Предвид на гореизложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
случая, ответникът е признал основателността на предявения иск, но съдът приема, че
неоснователно от негова страна се поддържа, че не е дал повод за завеждане на иска.
Съдебната практика последователно приема, че ответникът дава повод за завеждане на
делото, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен
3
установителен иск за вземането тогава, когато ответникът като кредитор е предприел
действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме (така
определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г. по описа на ВКС, III г. о.).
Съгласно определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, IV г.
о., длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска
решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на
иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи
признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг
повод за предявяването на иска. Съдът следва да прецени поведението на ответника във
всеки конкретен случай.
На първо място, установява се, че с влязло в сила на 26.03.2024 г. решение по гр. д.
№ 24439/2023 г. по описа на СРС, 35 състав е признато за установено в отношенията между
страните, че Р. Д. М. не дължи на „С.В.“ АД сумата от 6556,66 лв., представляваща главница
за потребени ВиК услуги за периода 29.04.2021 г. – 29.04.2022 г. за процесния имот с
клиентски № **********, като въпреки това ответникът е издал фактура № ********** от
16.09.2024 г. за исковата сума от 296,91 лв. – претендирана като лихва за забава върху
вземане, чиято дължимост е отречена с влязло в сила решение към момента на издаване на
фактурата, същевременно е включил процесното вземане и във фактура № ********** от
08.10.2024 г. като „старо салдо“, както и е включил тази сума в последващи фактура №
**********/08.11.2024 г. и фактура № **********/15.11.2024 г. Поведението на ответника да
включва процесното задължение във фактури, след влизане на решението по гр. д. №
24439/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, в сила, без да е ясно за какво точно се претендира
сумата, според настоящия съдебен състав е повод за отричане на нейната дължимост. На
следващо място, установява се, че от страна на ответника е било спряно водоснабдяването в
сградата за периода от 29.04.2022 г. до 19.07.2024 г., включително е отказано да бъдат
открити отделни партиди на собствениците след възобновяване на водоснабдяването, докато
не бъде изплатено процесното задължение, с която форма на извънсъдебна принуда съдът
приема, че ответното дружество е дало повод за предявяване на иска, с оглед което и не са
налице предпоставките за прилагане на правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, предвид че същите са
кумулативно дадени. Цитираната в отговора на исковата молба практика не е относима в
настоящия случай, в който вземането не се оспорва като погасено по давност, а като
изначално недължимо поради липса на облигационно правоотношение между страните и
поради липса на доставка на ВиК услуги до процесния имот.
При това положение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат на ищцата.
От същата се претендират разноски в размер на 50 лв. – държавна такса и 600 лв. –
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.10.2024 г.,
4
служещ като разписка за изплащане на възнаграждението. От ответника е направено
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно. Съобразявайки разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, цената на иска, фактическата и правната сложност на делото, факта, че в
хода на производството не са събирани допълнителни доказателства, че делото е протекло в
разумни срокове – в рамките на едно открито съдебно заседание, като ответникът е признал
иска, съдът приема, че в полза на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., или разноски в общ размер на 450 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Д. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С............., срещу „С.В.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Цар Б. III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Б., ет. 2 и 3,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата Р. Д. М. не
дължи на ответника „С.В.“ АД сумата от 296,91 лв., начислена в две последователни
фактури: във фактура № **********/16.09.2024 г. – като лихва за периода 17.06.2022 г. –
26.11.2022 г. и във фактура № **********/08.10.2024 г. – като „старо салдо“ без посочен
период, за който се дължи, за предоставени ВиК услуги по партида с клиентски №
**********, за сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр.
С..............
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Цар Б. III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Б., ет. 2 и 3, да заплати на Р. Д. М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С............., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
общо 450 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5